Решение № 8583 от 11.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8583 гр. ..., 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20251110146495 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.

79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на предоставена услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.

Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до имот - ..., находящ се на адрес: ..., като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск с обстоятелството, че срещу заповедта за изпълнение по чл.

410 ГПК е постъпило възражение от длъжника. Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 6078,30 лева, равняващи се на 3107,79 евро – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., и сумата 74,50 лева, равняващи се на 38,09 евро – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /05.05.2025 г./ до окончателното изпълнение на вземанията, и сумата 899,90 лева, равняващи се на 460,11 1 евро – мораторно обезщетение за забава за периода от 15.09.2023 г. до 22.04.2025 г., начислено върху главницата за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 17,57 лева, равняваща се на 8,98 евро – мораторно обезщетение за забава за периода от 16.07.2022 г. до 22.04.2025 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение. Претендира разноските в производствата.

Ответникът М. Р. М. оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че е собственик на имота през процесния период, но оспорва съществуването на облигационна връзка между страните за доставка на топлинна енергия до жилището.

Оспорва до имота да е доставена топлинна енергия в претендираното количество, дължимостта на цената на услугата за дялово разпределение, както и на вземанията за лихви. Релевира възражение за недължимост на вземанията поради изтекъл срок на погасителната давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира сторените разноски в производствата.

Третото лице – помагач ... не изразява становище по същество на спора.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Ищецът ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Р. М., което съдът е уважил изцяло като е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.05.2025 г., разпореждайки длъжникът да заплати претендираните вземания. След връчване на заповедта за изпълнение на длъжника, е депозирано възражение и са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.

ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм.

- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху топлоснабдени имоти в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения с ищцовото дружество.

По делото се установява, че по силата на договор за покупко – продажба на жилище, 2 сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, рег. № 32 от 1886 г., ... продава на М. ... М. – М. новопостроено жилище ..., находящо се в жилищна сграда – ... № ..., в жилищен комплекс „...“. Видно от удостоверение за идентичност на адреси от 01.02.2012 г., издадено от Столична община, Район „...“, ... със стар № ... е идентичен с ... с административен № ....

От приетото като доказателство удостоверение за идентичност на лице с различни имена се установява, че М. Р. М., М. ... М. и М. ... М. – М. са имена на едно и също лице.

По делото е представена и приета като доказателство молба – декларация от 05.11.2001 г., с което ответникът М. Р. М. отправя искане до ищеца за откриване на партида за имот - ..., находящ се на адрес: гр. .... Посочено е, че семейството на ответника М. се състои от двама члена. По силата на това искане, при топлопреносното дружество е открита индивидуална партида на името на ответника М., по която от този момент се е отчитало потреблението за имота. Съдът приема, че въз основа на искането, което е било прието от ищеца, е възникнала облигационно-правна връзка между страните по делото, с характерните права и задължения за страните, следователно за материалноправно легитимирано лице да отговаря по претенциите на ищеца следва да се счита ответникът, който ползвайки услугите на ищеца, дължи заплащане на стойността им. Обстоятелството, че ответникът е бил собственик на имота през процесния период, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с приетия без възражение от страните окончателен доклад по делото. Ответникът, като страна по договора за доставка на топлинна енергия, дължи цената й на топлопреносното предприятие.

По делото не се оспорва, а и се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, че топлоснабденият имот се нахождава в топлофицирана жилищна сграда.

От изложеното, съдът формира извод, че ответникът се явява потребител за битови нужди на топлинна енергия, който получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като последната се начислява за обекта по партида с абонатен № ....

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, е измервано чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията са отчитани ежемесечно. На ответника е начислена топлинна енергия за отопление, отдадена от отоплителните тела в имота, отдадена от сградна инсталация и за подгряване на вода за БГВ.

Топлинна енергия за общи части не е начислявана. Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца. От ответника не е осигурен достъп до уредите в имота за отчет от фирмата за дялово разпределение за процесния период. По време на отчетите са попълнени Протоколи за неосигурен достъп. По данни на ФДР в процесното жилище е имало 4 монтирани отоплителни тела и съответно 4 броя топлоразпределители. Поради това, за този период е изчислен служебен разход на максимална мощност за 4 броя отоплителните тела, съгласно чл. 61, т. 6.5 НТ. По данни на ФДР в имота се ползва топла вода и поради липса на 3 водомер за топла вода, разходът за топла вода е изчислен на един брой потребител при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно чл. 69, ал. 2 НТ.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че доколкото с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г. на ВАС, 5-членен състав, е оставено в сила решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. на ВАС, с което е отменена т.6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, то това води автоматично до отпадане на задължението на потребителите за заплащане на доставената до имотите им топлинна енергия. Посоченото решение, е постановено след процесния период и по арг. от чл. 195, ал. 1 АПК има действие занапред, поради което е неотносимо към процесния спор.

Страната не прави и конкретни възражения относно изолацията на сградата, вида и характеристиките на отоплителната система, които евентуално биха оказали влияние върху обема на енергията, така че да трябва да се извършат преизчисления от вещото лице на дължимите суми за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, и да се постигнат различни стойности от процесните.

С оглед на изложеното съдът приема, че за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е начислявано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.

Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки, които намират изражение в издадените от ищеца за всеки отчетен годишен период общи фактури. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните на заключението на съдебно-техническата експертиза, според което размерът на потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. е 6070,59 лева.

Предвид изложеното, съдът приема, че в правната сфера на ответника е възникнало задължение по договора за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По възражението за погасяване по давност на вземането.

Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия, представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Подаването на заявлението спира течението на давността. Заявлението е подадено на 05.05.2025 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 05.05.2022 г. включително /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/ – в случая това е цялото вземането за доставена топлинна енергия за процесния период 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., доколкото задължението за заплащане на цената за месец май 2022 г. става изискуемо, съобразно уговореното от страните /чл. 33, ал.1 от Общите условия на ... в сила от 12.07.2016 г./, на 18.07.2022 г.

4

При съобразяване на гореизложеното, съдът приема, че възражението за погасяване на вземането по давност за част от периода е неоснователно.

Ответникът не твърди и не представя доказателства за заплащане на претендираното и установено като дължимо вземане в размер на 6070,59 лева. До този размер предявеният иск, като основателен, следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 6078,30 лева.

Към тази сума следва да се добавят дължимите месечни такси за извършваната услуга за дялово разпределение в общ размер на 74,50 лева за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., които съобразно разпоредбите на чл. 36 от Общите условия на ... чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и раздел III от Договора между ... и търговеца за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, в случая ..., се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружеството за дялово разпределение.