Определение № 552 от 29.12.2023, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 552 гр. Сливен, 29.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Пламен Д. Стефанов

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20232200600756 по описа за 2023 година Производството е въззивно, по реда на Глава двадесет и втора.

Образувано е по жалба на С. Ж. С., с адрес: гр. С.З., ул. „Х.Д.А.“ №..., срещу Определение № 350 от 24.11.2023 г., постановено по ЧНД № 536/2023 на Районен съд – Н.З., с което е потвърдено Постановление на Районна прокуратура-С.З., ТО К. от 02.05.2023 г. за прекратяване на ДП №284 ЗМ531/22 г. по описа на РУ-К., пр. №10778/21 по описа на РП-С.З., ТО К., образувано за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като правилно и законосъобразно.

С посоченото постановление Районна прокуратура – С.З. е прекратила наказателното производство, водено за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, а именно че на 10.11.2021 г. в гр. С.З. са осъществени закани с убийство спрямо жалбоподателя С. С., като тези закани са могли да възбудят основателен страх от осъществяването им.

В жалбата се изразява несъгласие с Определението на Районен съд – Н.З., с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство. Счита, че Определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не се е съобразил със задължителните указания, дадени от ВКС с Тълкувателно Решение № 53/1989 г. Сочи за неправилност на Постановление на РП-С.З. от 02.05.2023 г., тъй като не е посочена никаква фактическа обстановка, от която да става ясно какво конкретно се е случило, къде и при какви обстоятелства, без да са посочени и доказателства. Също така липсват мотиви за прекратяване на делото.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо право на жалба /пострадал от престъплението, за което наказателното производство е било прекратено/ и е депозирана в предвидения в разпоредбата на чл. 243, ал. 7 от 1

НПК срок за обжалване на акта на Районен съд – Н.З..

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

Досъдебното производство е било прекратено с Постановление от 02.05.2023 г. Прокурорът от Районна прокуратура – С.З., ТО-К. е изготвил постановление за прекратяване, в което не е посочена фактическата обстановка по случая. В постановлението единствено е описано, че на 10.11.2021 г. в гр. С.З. са осъществени закани с убийство спрямо С. Ж. С., като тези закани са могли да възбудят основателен страх за осъществяването им. Посочено е в какво се изразяват заплахите, а именно думите: „Ще те убия! Ще те излежа. Ще ти счупя зъбите!“, както и обстоятелството, че жалбоподателят е успял да разпознае гласът на св. С.Д., който го заплашвал по телефона.

Цитирано е заключението на вещото лице от изготвената комплексна психолого - психиатрична експертиза. Според същата жалбоподателят е психично здрав, същият е бил в съС.ие да възприема правилно фактите, имащи значение за делото. В следствие на отправените заплахи той е изпитал негативни чувства – страх, тревожност, обида. Сънят му е бил нарушен, като е била осъществена тревожно-депресивна реакция. Въпреки така цитираното заключение на вещото лице, обективирано в постановлението за прекратяване, прокурорът стига до заключението, че в случая деянието не е осъществило съставомерния признак по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, а именно не е осъществено това заканите да са могли да възбудят основателен страх от осъществяването му. Налице е противоречие в посоченото от прокурора. От една страна същият приема, че както е посочено в експертизата, са налице чувства на страх, тревожност, обида, а от друга страна не е осъществено това заканите да са могли да възбудят основателен страх от осъществяване.

Посочено е, че заканите и поведението на св. С.Д. са възприети като реални, но те не са довели до дезорганизиране на поведението на заплашения.

Toва обстоятелство обаче не е необходимо. Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 53/18.09.1989 г. по н. д. № 47/89, ОСНК на ВС на РБ, за осъществяване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й, като не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Разяснено е също така, че за извършване на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да настъпи. В конкретния случай думите, които подсъдимият е използвал са красноречиви -„Ще те убия! Ще те излежа. Ще ти счупя зъбите!“, а съдържанието им е недвусмислено - вещаещо смърт.

Анализирайки горепосоченото, въззивният съд приема, че заканването 2 с убийство обективно е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му у пострадалия, като същото се потвърждава и от извършената СППЕ.

Отделно от това, както е посочено в определението на РС - Н.З. – заканите са отправени не директно или присъствено, а в телефонен разговор. Това обстоятелство според настоящия състав на ОС-Сливен няма никакво значение, тъй като заплахите да бъдат отправени „очи в очи“, не е част от съставомерността на деянието. Обстоятелствата, че св. С. не е потърсил медицинска или психологична помощ, също не са от съществено значение за признака „да възбуди основателен страх“. Законът не изисква заканата да е възбудила основателен страх у адресата, а е необходимо и достатъчно само да би могла да възбуди такъв страх у него. Преценката за съставомерността деянието трябва да бъде винаги конкретна. В този състав от НК, наличието на страх у пострадалия причинен от заканата на дееца е утежняващо вината обстоятелство. Липсата на страх у пострадалия от заканата на дееца също води до съставомерност на деянието.

Въз основа на гореизложеното настоящият състав на ОС-Сливен счита, че РП - С.З. е направила едно прибързано и незаконосъобразно заключение с оглед фактическата обстановка и доказателствата по делото. Това налага определението на първоинстанционния съд да бъде отменено и делото да бъде върнато на РП-С.З. за продължаване на процесуално-следствените действия.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 24.11.2023 г. по ЧНД № 536/2023 г. по описа на Районен съд –Н.З., с което е оставена без разглеждане жалба, подадена от С.

С., с което е потвърдено Постановление на Районна прокуратура-С.З., ТО К. от 02.05.2023 г. за прекратяване на ДП №284 ЗМ-531/22 г. по описа на РУ-К., пр. №10778/21 по описа на РП-С.З., ТО К., образувано за престъпление по чл.

144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като правилно и законосъобразно.

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – С.З. за изпълнение на указанията, дадени в мотивите към определението.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3