Решение № 51 от 01.11.2021, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Харманли, 01.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Таня Г. Чавдарова като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно наказателно дело № 20215630200294 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

С постъпилата въззивна жалба от АН. Т. Р. с ЕГН ********** от гр.

Симеоновград, ул. **** се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К №4540627 от 30.11.2020 г. на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание "ГЛОБА" в размер 100,00 лв.

С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ – като се излагат общи доводи, за неправилност и незаконосъобразност. Жалбоподателят моли да отмени изцяло атакувания електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се разноските по делото.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят АН. Т. Р., не се явява.Не се явява и пълномощникът му адв. М.К. от от АК – Разград, който в писмено становище излага допълнителни мотиви към жалбата в писмена молба по делото.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

1

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 30.11.2020г. в 15:27 часа на път III-554км. 70 +600 до комплекс „Райски път” в посока към гр. Симеоновград АН. Т. Р. управлява лек автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ с ДКН *** със скорост 86 км.ч. при разрешена скорост от 60 км.ч. съответно с превишена скорост от 26 км.ч. нарушение по чл. 21, ал. 2,вр. ал.1 от ЗДвП.

След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР Хасково е издаден процесния ЕФ на името на жалбоподателя в качеството му на собственик на превозното средство, като не се спори, че жалбоподателя е собственик на автомобила към датата на деянието. Издаден е ЕФ серия К №4540627 от 30.11.2020 г. на името на жалбоподателя АН. Т. Р.. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016г. година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение към посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал.

2, вр. ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 100 лв. Не се представиха писмени доказателства за връчване на електронния фиш, поради което въззивна жалба е депозирана в срок. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят Р. не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M 526 на процесната дата – 30.11.2020 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 30.11.2020 година, времето (13.00 часа до 16.30 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – гр.

Харманли, III-554 км. 70 +600 до комплекс „Райски път”, за общо ограничение на скоростта - 60 км/ч и ограничение с пътен знак от 60 км/ч, 2 режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, посоката на действие, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 29 броя снимки, на които е виден автомобила.

От представения Протокол № 1-53-20/29.09.2020 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че е извършена последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1M № 526/07, според който съответства на одобрения тип.

В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен на интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Към инкриминираната дата 30.11.2020г. е АТСС TFR 1-M 526 отговаря на одобрения тип. След получаването на ЕФ жалбоподателят не се е възползвал от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП , а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно и родово компетентен съд – Районен съд - Харманли.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Харманлийският районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима, тъй като не са представени писмени доказателства за връчването на ЕФ на жалбоподателя, което е задължение на АНО, поради което същата се счита подадена винаги в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Въззивната жалба е подадена от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) компетентния Районен съд- Харманли. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и девулативен (сезиращ съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

Преценена по същество, жалбата е основателна, за което настоящият състав излага следващите правни съображения:

3

В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана на водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да не превишава определените в нормата стойности, а в ал. 2 е предвидено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Представеният по делото Протокол за използване на АТСС е попълнен изцяло, но е налице неяснота относно способа за въвеждане на ограничението на скоростта от 60 км/ч, визирано в ЕФ, доколкото в случая веднъж е посочено в цитирания Протокол, че важи общото правило за подбор на скоростта при движение извън населено място – 60 км/ч, а веднага след това е посочено, че едновременно с това е налице и такова, въведено с пътен знак, а именно 60 км/ч. Следователно в Протокола са посочени два взаимно изключващи се факта - въведено с пътен знак ограничение на скоростта и общо ограничение на скоростта. Посоченото води до различна правна квалификация на нарушението - по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 21, ал. 2 , вр. ал. 1 от ЗДвП, които са два самостоятелни състава на различни нарушения и съответно съдържат различни съставомерни признаци на деянието, респ. са различни основанията за ангажиране отговорността на нарушителя. Ето защо предвид обстоятелството, че в Протокола са посочени два взаимно изключващи се факта относно общото ограничение на скоростта и ограничение на скоростта с пътен знак, то няма как да се приеме, че нарушението е именно визираното в процесния ЕФ по чл. 21, ал. 2 , вр. ал. 1 от ЗДвП, а не по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП .

Допуснатото създава неяснота досежно начина, по който е въведено ограничението на скоростта за контролирания пътен участък – дали важи общото ограничение на скоростта според категорията на ППС и мястото на движение или максимално допустимата скорост на движение на водача е сигнализирана с пътен знак.

От друга страна пък данните от посочения Протокол, приложен към АНП, сочат две невъзможни хипотези-въведено общо ограничение / чл. 21, ал. 1 от ЗДвП/, както и едновременно с това и ограничение на знак В26 /чл. 21, ал. 2 от ЗДвП/ т. е. налице е и несъответствие между описаното нарушение (фактическото описание на деянието), дадено от една страна в ЕФ и от друга страна – в писмените доказателства, приложени в АНП, което поставя в невъзможност съда да прецени дали посочената като нарушена правна норма в ЕФ е правилна или не.

Следователно е налице противоречие в данните относно инкриминираното нарушение, обективирани в Протокола за използване на АТСС, което поставя в невъзможност настоящият състав да прецени дали посочената като нарушена правна норма в ЕФ е правилна или не. Това води до невъзможност, както жалбоподателя, така и настоящият състав да разбере 4 как е поставено ограничението на скоростта - дали това е общото ограничение или е с пътен знак. Това противоречие в данните, обективирани в посочения Протокол представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване съставлява процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, т.н. „ абсолютни нарушения“ посочени м т.4.3 от ТР 2/2002г. по ТД № 2/2002г. на ОСНК, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.

На следващо място в така представения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система от 30.11.2020г. е записано начало на работа – 13:00ч. и край на работа 16:30 ч., като № на първо статично изображение/видеозапис е посочено 8369 и крайно 8397, като не е ясно колко видеоклипа са приети, тъй като броят им е поправен без да е посочено и подписано от лицето извършило зачеркването, че е налице техническа грешка и зачертаването е извършено от лицето попълнило протокола, по този начин не е ясен броя на установените нарушения,поради което не са налице всички реквизитите на образеца.

Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на настоящият състав по същество – аргумент от чл. 189, ал.

10 и ал. 11 от ЗДвП . С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.

Според настоящата инстанция /така и Решение № 10/14.01.2021 г. по КАНД № 1064/2020 г. по описа на АС Хасково и Решение по КАНД № 524/2020 г. по описа на АС Хасково/, електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения, с оглед на което в тежест на издателя му е да установи по несъмнен начин както всички обективни и субективни признаци на административното нарушение, така и спазване на процедурата по санкционирането на извършителя, което в процесния случай не е сторено по делото.