Решение № 1480 от 29.11.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1605/2023
- Вид
- Решение № 1480
- Подписан
- 29.11.2023
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26,ал.2 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1480 гр. Пловдив, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300501605 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на С. К. Н.,ЕГН-*** и П. Г. Н.,ЕГН-********** против решение № 971/06.03.2023г.,постановено по гр.д.№ 15996/21г.по описа на ПдРС,10ти гр.с.,в частта му,с която е отхвърлен предявеният от С. К. Н. и П. Г. Н. иск против Р. И.
Б.,ЕГН- **********,И. И. Б.,ЕГН-********** и А. Н. Д.,ЕГН-********** за признаване,на осн.чл.33,ал.2 от ЗС,правото на ищците да изкупят за сумата от 20 000 лв.прехвърлените с договор за покупко-продажба,обективиран в нот. акт № 198, том 2, дело 361/2021г. по описа на нот. Р. Г. 1/3 ид.ч. от поземления имот с идентификатор 59032.501.*,заедно с жилището от 95 кв.м.,намиращо се в жилищната сграда, съставляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****заедно с прилежащите му части: кухненско помещение на партерния етаж,залепено за жилищната сграда,с вход откъм двора,цялото входно стълбище за етажа,мазе в източната част на сградата с вход откъм стълбището.
Решението е атакувано от С. К. Н.,ЕГН-***и П. Г. Н.,ЕГН-********** чрез процесуалния им представител адв.Ст.И. с доводи за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Иска се отмяната му и постановяване на друго,с което да се признае на осн.чл.33,ал.2 от ЗС правото на Н.и да изкупят прехвърлените с договора за покупко-продажба,обективиран в НА № 198/13.08.2021г.1/3 ид.ч.от ПИ с идентификатор 59032.501*,заедно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор 59032.501.*,заедно с прилежащите му части.Не се ангажират доказателства.Претендират се разноски за двете инстанции.
Въззиваемите Р. И. Б.,ЕГН- ********** и И. И. Б.,ЕГН-********** чрез пълномощника си адв.П. са изразили становище за неоснователност на въззивната жалба в съдебно заседание.Претендират разноски.
1
Въззиваемият А. Н. Д.,ЕГН-********** счита жалбата за допустима,но неоснователна по съображения,изложени в писмен отговор и съдебно заседание.Претендира разноски за въззивната инстанция.
ПдОС намира жалбата за процесуално допустима,подадена в законоустановения срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване на решението.
Пред ПдРС са предявени искове от С. и П. Н.и против Р. и И. Б. и А. Д. с правно основание чл.26,ал.2 от ЗЗД и чл.33,ал.2 от ЗС.
От представените по делото писмени доказателства се установява,че ищците се легитимират като собственици по силата на НА № 35/21.04.2003г.за покупко-продажба на 2/3 ид.ч.от дворно място в с.П.,общ.Родопи,обл.Пловдив,цялото застроено и незастроено с площ от 280 кв.м.с идентификатор 59032.50*,заедно със самостоятелен обект,находящ се на първия етаж от двуетажна жилищна сграда, изградена в подробно описания в исковата молба имот с административен адрес: с. П.,ул.„П*.Ищците са индивидуални собственици и на дюкянско помещение (магазин),застроен върху 25 кв.м.,видно от представеното удостоверение за въвеждане в експлоатация № 39/01.08.2005г.,заснето в КК с идентификатор 59032.501.*.
От представения НА № 92/30.12.1991г.се установява,че ответниците са станали собственици в качеството им на наследници на И. Р. Б.,на втория етаж от сградата,заснет с идентификатор № 59032.501.* и съставляващ жилище с площ от 95 кв.м.,както и върху 1/3 ид.ч.от дворното място.
С НА №198/13.08.2021г.Б. са продали на третия ответник А. Н. Д. собствеността върху притежаваната от тях 1/3 ид.част от съсобствения с ищците недв.имот,ПИ с идентификатор 59032.5*както и собствеността върху целия самостоятелен обект в сградата,с идентификатор 59032.501.*,находящ се на втори(надпартерен) етаж от сградата.
От представените по делото скици извлечения от кадастралната карта е видно,че към настоящия момент процесния недвижим имот е заснет като поземлен имот с идентификатор 59032.50* и в него се намират две сгради с идентификатори 59032.501* - жилищна, със застроена площ 95 кв.м. и 59032.501* - търговска, със застроена площ 25 кв.м.Притежаваният от ищците първи (партерен) етаж в жилищната сграда е заснет като самостоятелен обект 59032.50*.
Ищците твърдят,че сделката от 13.08.21г.е нищожна, тъй като въпреки разпоредбите на чл.33 от ЗС, разпореждането е било извършено без идеалната част от 1/3 от дв.място и самостоятелния обект с идентификатор 59032.501* да бъдат предложени за закупуване на ищците,които притежавали останалите 2/3 ид.ч.от дворното място и в този смисъл се явявали съсобственици.Поискано е да бъде прогласена нищожността на тази сделка на основание чл.26 от ЗЗД, като същевременно ищците са направили искане да бъде признато правото им по чл.33,ал.2 от ЗС, като бъде допуснато да изкупят процесната 1/3 идеална част от поземления имот,в който е построена сградата,ведно със самостоятелния обект с идентификатор ****,при същите условия,при които е била изповядана сделката от 13.08.2021г.
Районният съд е отхвърлил и двата иска,като предмет на обжалване е само решението в частта,с която е отхвърлен иска по чл.33,ал.2 от ЗС.В мотивите си първоинстанционният съд е приел досежно този иск,че двата етажа-първи партерен и втори надпартерен на построената в дв.място жилищна сграда,са индивидуална собственост на различни лица и следователно тази сграда представлява етажна собственост по смисъла на чл.37 от ЗС.По смисъла на чл.38 ЗС дворното място представлявало обща част за всички съсобственици,доколкото е налице етажна собственост на сградата (етажите в сградата принадлежат на различни собственици).След като прехвърляната от ответниците Б. идеална част от поземления имот, в който е построена сградата в етажна собственост,съставлявала 2 обща част, то тя следвала главната вещ - в случая втория етаж.Изводът за това, че дворното място е обща част следвал и от обстоятелството, че в него има построени две отделни сгради,принадлежащи на различни собственици,като всеки от тях притежава и идеална част от терена.Поради което според ПдРС чл.33,ал.1 от ЗС бил неприложим.
По отношение на вторият етаж от построената в дворното място жилищна сграда се установявало по безспорен начин,че той се притежавал само от И. Б. и Р. Б.,тъй като представлява самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост,а от това следвало,че при разпореждането с него за тях не възниква задължението по чл.33, ал.1 ЗС.
Изводите на първостепенния съд се споделят изцяло и от настоящата инстанция,която ги намира за правилни и на осн.чл.272 от ГПК препраща към тях.
Следва само да се добави с оглед възраженията във въззивната жалба,че съдът не е извършил процесуално нарушение,като е отказал да конституира като страна по делото съпругата на ответника Д.,доколкото двамата са били в брак към датата на прехвърлителната сделка.Правилно е отбелязал първоинстанционния съд в тази връзка,че в случая не е налице задължително необходимо другарство,доколкото претенцията по чл.33,ал.2 от ЗС урежда субективно право,преобразуващо по характер и насочено към страните по сделката.
Неоснователни са и доводите в жалбата,свързани с цитираното в нея решение № 124/20.10.14г.,постановено по гр.д.№ 2054/14г.на ВКС,според което при т.нар.“вертикална собственост“,какъвто бил настоящия случай по отношение на сградата,дворното място можело да бъде обща част към сградата само доколкото принадлежи на всички етажни собственици,като е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята.Когато в дворното място съществувала и сграда в режим на индивидуална собственост,независимо дали нейният притежател е етажен собственик или не,специалните правила по управлението,ползването и разпореждането със земята като обща част не намирали приложение,тъй като мястото обслужвало не само сградата в режим на етажна собственост,но и друг обект,чийто собственик не можело да бъде подчинен на този режим при незачитане на правата му.
Както бе посочено по-горе,по делото е установено,че към датата на сключване на договора за продажба-13.08.21г.,в процесния имот е имало изградена двуетажна сграда с идентификатор ****със застроена площ от 95кв.м. и едноетажна сграда с идентификатор 59032.501* и застроена площ от 25кв.м.Собственици на първия(партерен) етаж от двуетажната сграда,с идентификатор ****,както и на сградата от 25 кв.м.с идентификатор 59032.501.*,са ищците Н.и.Собственици на втория(надпартерен)етаж от жил.сграда,с идентификатор **** са били ответниците Б..След сключване на атакуваната сделка,Р. и И. Б. продават на А. Д. самостоятелния обект на втория надпартерен етаж с идентификатор 59032.50*,ведно с 1/3 ид.част от дворното място.
При тези факти настоящият състав на въззивния съд споделя извода на районния съд,че процесното дворно място представлява обща част по смисъла на чл.38,ал.1 от ЗС,тъй като всички собственици на индивидуални обекти в двуетажната жилищна сграда,двама от които (ищците) притежават в изключителна собственост и едноетажната сграда с идентификатор 59032.50**,притежават право на собственост върху съответни идеални части от поземления имот.В случая е налице както вертикална,така и хоризонтална етажна собственост,доколкото съсобствениците на дворното място притежават в изключителна собственост отделни сгради в него.
За разлика от настоящия случай,в цитираното от жалбоподателите решение № 124/20.10.14г.по гр.д.№ 2054/14г.на ВКС е налице различна хипотеза-не е било налице съвпадение между етажните собственици и съсобствениците на дворното място.Идеална част от правото на собственост върху дворното място са притежавали само част от етажните собственици,като ищецът по това дело е бил суперфициарен собственик на самостоятелен 3 обект-жилище в сграда в режим на етажна собственост,но не е притежавал идеални части от правото на собственост върху парцела.В настоящия случай обаче в процесното дворно място е изградена двуетажна сграда в режим на етажна собственост и всички етажни собственици са притежавали и идеални части от дворното място.В същото дворно място има и самостоятелен обект на собственост–едноетажна сграда с идентификатор 59032.501*,чиито собственици (ищците Н.) също притежават идеални части от дворното място.При тези данни следва да се приеме,както бе посочено по-горе,че изградените в процесното дв.място от съсобствениците на земята самостоятелни обекти на собственост са в режим на верникална и хоризонтална собственост и дворното място представлява обща част по смисъла на чл.38,ал.1 от ЗС,обслужваща самостоятелните обекти на собственост.Припадащите се към самостоятелните обекти на собственост идеални части от дворното място се прехвърлят заедно със самостоятелните обекти и за идеалните части от дворното място разпоредбата на чл.33 от ЗС е неприложима.
С оглед на изложеното по-горе настоящата инстанция намира решението в атакуваната му част за правилно и законосъобразно,поради което същото следва да се потвърди.
Разноски:
С оглед изхода на спора жалбоподателите дължат разноски и на тримата въззиваеми,които претендират такива за въззивната инстанция.Според представените списъци на разноските и ДПЗС,Р. и И. Б. са направили разноски в размер от по 1400лв.всеки от тях за адв.възнаграждение,а А. Д.-в размер на 2200лв.за адв.възнаграждение.Жалбоподателите са направили възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на осн.чл.78,ал.5 от ГПК.Въззивният съд намира възражението за частично основателно.От една страна делото е с фактическа и правна сложност,която предполага присъждане на адв.възнаграждение над минимума по НМРАВ № 1/04г.,но от друга страна предмет на обжалване е решението по отношение само на единия от предявените искове,а и претендираните суми за адв.възнаграждение,особено от въззиваемия Д.,са твърде завишени дори и предвид по-голямата фактическа и правна сложност на делото.Поради което съдът намира,че следва да се присъди в полза на въззиваемите адв.възнаграждение-за всеки един от тях,в размер на 1200лв.