Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 274 от 18.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 291/2024
Вид
Протоколно определение № 274
Подписан
18.06.2024
В сила
18.06.2024
Състав
Иван Христов Ранчев, Меденка Минчева Недкова, Станислав Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл.22 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 274 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 275 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.63, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 65, ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 65, ал. 8 и ал.9 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 274 гр. Пловдив, 18.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Хр. Ранчев

Членове:

Станислав П. Георгиев

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Нели Б. Богданова и прокурора Д. Ив. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600291 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Обвиняемият С. А. Б. се явява лично и с адв. Е. Б., редовно упълномощен от ДП.

За Апелативна прокуратура се явява прокурор М..

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Обвиняемият С. Б.: Да се даде ход на делото.

Съдът, след съвещание, намира, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се делото с прочитане на частната жалба на адв. М. – защитник на обвиняемия С. А. Б., срещу определението на Окръжен съд – Пазарджик, постановено по ЧНД № 458/2024 г., с което съдът е отказал да измени взетата спрямо обв. С. Б. мярка за неотклонение от ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА в по-лека такава.

Докладваха се и постъпилите молби, с които защитата уведомява съда, 1 че обвиняемият не желае да присъства в съдебно заседание, но вече е бил конвоиран, както и за препис от протокола от съдебното заседание пред окръжния съд, която е удовлетворена.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

Прокурорът: Считам жалбата за неоснователна. Нямам искания по доказателствата. Не правя отводи.

Адв. Б.: Поддържам изцяло подадената жалба. Не правя отводи.

Представям експертно решение на ТЕЛК, касаещо освидетелстването на М. Б. – майка на обвиняемия.

Обвиняемият С. Б.: Не възразявам този състав на съда да гледа делото.

Поддържам жалбата.

Прокурорът: Да се приеме представеното доказателство.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА представеното писмено доказателство, както и постъпилите молби.

Адв. Б.: Нямаме други искания.

Прокурорът: Нямам искания.

Съдът, след съвещание и с оглед изявленията на страните, намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните прения, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии!

Поддържам в цялост подадената жалба против определението на окръжен съд - Пазарджик, с което е потвърдена най-тежката мярка за неотклонение спрямо моя подзащитен.

Защитата няма да навлиза в подробни разсъждения по отношение на събраните до настоящия момент по делото доказателства.

И пред настоящия съдебен състав ще поддържам възражението, което е 2 направил колегата – защитник пред първоинстанционния съдебен състав, свързано с количеството наркотично вещество, което е било обективирано в протокол за изземване и впоследствие е било предмет на изследване от експертите по изготвената експертиза.

Прави впечатление, че наркотичното вещество се разминава с близо 2 грама, което е значително количество, което количество значително надхвърля необходимостта от вземане на проба за провеждане на изследване, било за извършване на експертна справка към момента на изземване на наркотичното вещество. По тези съображения и към настоящия момент поддържаме, че не са налице безспорни доказателства, за това че наркотичното вещество, което обвиняемият е обвинен, че е държал, с цел разпространение, е идентично с наркотичното вещество - предмет на изследването. Защитата не може да се съгласи със становището на първоинстанционния съдебен състав, че това е въпрос по същество, който следва да бъде обсъждан по делото в съдебната фаза на процеса.

Отделно от това, защитата е на мнение, че към настоящия момент доказателствата в настоящото производство не са достатъчни да обезпечат наличието на обосновано предположение, че моят подзащитен е извършил престъплението, в което е обвинен, както е обективирано в постановлението за привличане. Налице са в тази насока събрани гласни доказателства, едно от които е въпросното лице Л. Ф., която на няколко пъти в различни качества - в качеството на свидетел и в качеството на обвиняемо лице разказа различни версии за случилото се, което е правилно отбелязано от Окръжен съд Пазарджик, че ще бъдат разисквани в хода по същество на делото, каква е истината и доказателствената стойност на всяко едно нещо, което е казало въпросното лице.

Основното съображение, което има защитата в настоящия процес, свързано освен с количеството, е свързано с повдигнатото обвинение и неговата идентичност, основното възражение е свързано с факта, че в настоящото производство не са събрани достатъчно данни, за това че въпросното наркотично вещество, дори да се приеме в условията на предположение, че е било държано от моя подзащитен и е било държано с цел извършване на разпространение и дали е била такава целта, която се изисква за съставомерността на повдигнатото обвинение.

3

На следващо място, защитата намира, че аргументите, които е изложил Пазарджишкият окръжен съд за наличието на другите две предпоставки – съществуването на реална опасност от укриване и реална опасност от извършване на ново престъпление към настоящия момент, без да са отпаднали, са с по-занижен интензитет от каквито са били при първоначалното задържане преди повече от 2 месеца. В тази насока е представеното в днешното съдебно заседание писмено доказателство, което има единствено хуманна цел. Видно е, че майката на моя подзащитен, която е в залата, страда от няколко сериозни заболявания, има трайно намалена работоспособност, има нужда да бъде подпомагана, като моят подзащитен е едно от лицата, които оказват помощ на неговата майка.

Отделно от това, както е посочено в подадената частна жалба, тежестта на повдигнатото обвинение не е достатъчен аргумент, още по-малко би могло да бъде единствен за продължаване на мярката за неотклонение. В тази насока е налице решение на ЕСПЧ „Д. срещу Б.“.

Не може да бъде пренебрегнато обстоятелството, че моят подзащитен е с обременено съдебно минало, като всички предходни осъждания на същия са свързани с упражняване на фактическа власт върху наркотични вещества, но защитата е на мнение, че без да са отпаднали изцяло съответните опасности, същите са с намален интензитет, което позволява вземане на следващата по степен мярка за неотклонение ДОМАШЕН АРЕСТ, тъй като същата в достатъчна степен би обезпечила нуждите на наказателното производство, както и неговото навременно прекъсване. Предстои още работа в хода на разследването. Предстои да се събират още доказателства. Предстои да се изчистят някои неясноти, които са възникнали, но считам, че докато тече това разследване, подзащитният ми ако бъде с по-лека мярка за неотклонение, това по никакъв начин няма да попречи на развитието на наказателното производство.

По тези съображения защитата апелира за уважаване на подадената жалба и вземане на по-лека мярка за неотклонение – ДОМАШЕН АРЕСТ.

Обвиняемият С. А. Б. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от защитника ми. Моля за по-лека мярка за неотклонение.

Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии!

4

Моля да оставите въззивната жалба без уважение.

Първо, по възраженията на защитата. Както отбелязва окръжният съд, дали иззетото количество наркотично вещество е 89 или 91 грама, е въпрос по същество на делото.

По отношение на различните твърдения на Ф. в хода на ДП, понастоящем тя е обвиняема, дала е обяснения пред съдия, които не са в полза на обвиняемия Б. и няма никакво място да се обсъждат свидетелските показания.

Налице е законовата презумпция за опасност от извършване на друго престъпление, тъй като се касае за обвинение за деяние, извършено при условията на опасен рецидив.

Действително, според закона, ако от обстоятелствата по делото се установява друго, опасният рецидив не е основание за такава мярка за неотклонение. Само че нищо различно по делото не се установява от законовата презумпция.

Искам само две неща да подчертая: в началото на м. март 2021 г. обвиняемият е освободен предсрочно условно от първата си ефективна присъда, като му е спестено изтърпяване на ¼ от наказанието.

Следващата му присъда е за държане на 35 грама амфетамини. По време на изтърпяването й е извършил друго деяние в условията на затвора. Вярно, малко количество - 0,5 грама е държал в затвора. За това деяние му е повдигнато обвинение на 22.02.2024 г., т.е. преди някой да знае, че ще извърши следващо деяние, за което в момента обвиняемият е задържан.

Според мен, за никакви манипулации от прокуратурата не може да става въпрос, за каквито защитата настоява пред първата инстанция. Така това съдебно минало на подсъдимия и, очевидно, невъзприемането от негова страна на показаните до този момент съдебни снизхождения в насока поправянето му, според мен, налага продължаването на действието на мярката за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА. Срокът, в който тя действа, не е неразумен. Задържан е преди 2 месеца и половина и в съвсем близко време ДП ще бъде приключено и предстои решаването на делото по същество.

Адв. Б. /реплика/: Не мога да се съглася за наличието на законовата 5 презумпция в настоящото производство по отношение на повдигнато обвинение за опасен рецидив. Тя е приложима в производството по чл. 64, при първоначално вземане на мярка за неотклонение, а не в производството по контрола на същата. Това е видимо от законовата норма.

Отделно от това, в действителност обременено е съдебното минало на моя подзащитен - това е факт, който няма как да бъде пренебрегнат, но мярката за неотклонение в настоящото производство не цели да накаже същия, за това че не се е поправил или превъзпитал при изтърпяване на предишните му наказания, а има съвсем различни цели, които, според защитата, до приключване на делото могат да бъдат постигнати и с по- лека мярка за неотклонение.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И: