Решение № 39 от 22.01.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Бургас, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20232120202357 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод жалбата на Г. Т. П., ЕГН: **********, с адрес: ...... против Наказателно постановление 23-0769000464/26.04.2023 г., издадено от началника на група в сектор “ПП” - КАТ към ОДМВР гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 100 лв., на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП.

С жалбата се моли за отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Изпраща представител. Последният поддържа жалбата и моли НП, да бъде отменено.

Не ангажира доказателства. Прави искане за разноски.

За ответника по жалбата - сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.

Бургас, редовно призовани, се явява представител. Молят НП да бъде потвърдено. Не ангажират нови доказателства. Правят искане за разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

На 03.02.2023г., около 15:00 часа, в с. Маринка, на ул. „М. Герджиков“, в посока ул. „Оборище“, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил – „Мерцедес 200 Е“, с рег. № .... не пропуснал стъпилия и пресичащ по пешеходна пътека пешеходец, като пешеходната пътека била сигнализирана с пътем знак Д17 и пътна маркировка М8.1.

На същият ден 03.02.2023 г. актосъставителят съставил на жалбоподателя АУАН, в който като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и от свидетеля по него и бил предявен на нарушителя за запознаване и подпис.

Жалбоподателя подписал акта с възражения, че не извършил описаното в АУАН нарушение.

Сезиран с преписката, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 119, ал.

1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 100 лв., на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и устни доказателствени средства.

От показанията на актосъставителя и събраните по делото доказателства, по категоричен начин се установява нарушението, за което е съставен АУАН. Жалбоподателят не е пропуснал пешеходеца, преминаващ по надлежно обозначена пешеходна пътека, като не е спрял автомобила си.

Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя като последователни и непротиворечащи с останалия доказателствен материал, като възпроизведените от него обстоятелства напълно кореспондират на събраните по делото доказателства. Съдът намира твърденията на жалбоподателя в обратен смисъл, с оглед липсата на доказателства, като защитна теза, с цел оневиняване и избягване на административно наказателна отговорност.

От правна страна:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение на жалбоподателя е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.

По нарушението по чл. 119, ал. 1 ЗДвП, съдът намира следното:

2

В хода на съдебното производство, от събраните гласни доказателства безспорно се установява фактическата обстановка така, както е описана в АУАН. Съдът не споделя становището на защитата, че в НП не е изяснено дали водачът е трябвало да спре или да намали. В настоящия случай е от значение единствено поведението на водача, коЙто се установи, че не е пропуснал преминаващ пешеходец, в разрез с разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП.

От изяснената по делото фактическа обстановка и приложените по делото доказателства, може да се изведе извод, че жалбоподателят е допуснал нарушенията чл. 119, ал. 1 ЗДвП, за които е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Процесното нарушение е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е осъзнавал, че поведението му е обществено вредно и укоримо, т.е. това, че чрез Д.ието си нарушава установения ред на държавно управление и въпреки това се е стремил към този резултат.

БРС възприема наложеното на нарушителя наказание за справедливо и обосновано. Същото е в минималния размер, предвиден в Закона и не може да бъде изменено от Съда. Наказанието е адекватно на тежестта на извършеното, съответства на степента на обществена опасност на Д.ието и е достатъчно за постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН, а именно биха имали възпитателно - възпиращо и коригиращо въздействие върху нарушителя.

НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е потвърдено, поради което, в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски, които Съдът определи в размер на 100 /сто/ лева, които следва да бъдат заплатени от жалбоподателя на АНО.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

23-0769000464/26.04.2023 г., издадено от началника на група в сектор “ПП” - КАТ към ОДМВР гр. Бургас против Г. Т. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. ....., с което за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 100 лв., на основание чл.

183, ал. 5, т. 2 ЗДвП.

ОСЪЖДА Г. Т. П., ЕГН: ********** да заплати на началника на група в сектор “ПП” - КАТ към ОДМВР гр. Бургас, сумата от 100 /сто/ лева, за 3 направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4