Решение № 70 от 17.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Пловдив, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Л. Стойчев при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело № 20245300900537 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл. 432 от КЗ.

Предявен е иск от Н. Р. М. с ЕГН ********** от с. **** срещу ЗК „Уника“ АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Тодор Александров“ № 18 за заплащане на сумата от 90 000 лева частичен иск от общата сума 120 000 лева, която сума представлява обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди, а именно болки и страдания, вследствие на обстоятелството, че на 08.04.2024 год. около 07:20 ч. в гр. Пловдив на кръстовището между бул. „Руски“ и ул. „Любен Каравелов“ при пресичане на пешеходна пътека е била ударена от лек автомобил марка и модел „Хавал Х2“ с рег. № **** и водач Я. Т. И., при което на същата са й причинени следните травматични увреждания: счупване на горния край на тибията, закрито/фрактура кондили латералис тибия декстра; загуба на съзнание; множество травми и наранявания по глава, синуси, тяло и крайници, психически стрес, ведно със законната лихва начиная от 15.04.24г.

Твърди се от ищцата, че Я. Т., управлявал лекия автомобил, с който е причинено увреждането, е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника. Пострадалата е отправила искане за репарация на настъпилите вреди към застрахователно дружество, по случая е била заведена щета, но застрахователят не е изплатил обезщетение.

В исковата молба подробно се описва развитието на здравословното и психическото състояние на ищцата след настъпване на пътно-транспортното произшествие. Сочи се наличието на оперативна интервенция, обосновава се исковата молба по размер, като се установяват настъпилите болки и страдания 1 за ищцата и се мотивира значително затруднение в ежедневието й, както и настъпили съществени психически вреди.

Ответникът ЗК „Уника“ АД, ЕИК 040451865 оспорва иска. Признава наличието на застрахователно правоотношение, но сочи, че ищцата не му е предоставила сметка, по която да й бъде заплатено застрахователното обезщетение, като това е сторено на 17.09.2024 год., по който повод на ищцата е заплатена сумата от 40 000 лева. От ответника са оспорва механизмът на настъпване на пътнотранспортното произшествие и твърдението, че единствено деликвентът е бил виновен за настъпване на вредите. Твърди се, че ищцата е нарушила правилата на Закона за движение по пътищата, а именно чл.113, ал.1, т.2, който постановява, че пешеходците са длъжни да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на пътното платно. Твърди се от ответника, че ищцата не е съобразила цялостното си поведение на пътя, в тази връзка с приближаващите се пътни транспортни средства. Оспорват се настъпилите травми, посочени от ищцата в исковата молба. Оспорват се исковете по размер. Оспорва се и искът за заплащане на мораторна лихва.

Пловдивски Окръжен Съд, ТО, 18 състав, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Между страните е безспорно, че на посочената от ищцата дата 08.04.2024 година и час е настъпило пътнотранспортно произшествие между Я. И., управлявал лек автомобил марка и модел „Хавал Х2“ с рег № **** и ищцата Н. Р. М.. Също така е безспорно, че е налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между деликвента и ответното застрахователно дружество, както и че ищцата е отправила искане до същото за репарация за настъпилите неимуществени вреди получено от ответника на 20.05.2024г.

Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.

Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно, 2 настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.

Установява се по делото, че е налице влязло в сила споразумение по НОХД 6648/ 24г. по описа на ПРС, с която обвиняемият Я. Т. И. е извършил виновно престъпление, при което е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на ищцата изразяваща се в счупване на страничния кондил на тибията на дясната подбедрица, наложило оперативна интервенция с метална фиксация.

По принцип присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като този извод е валиден и за споразумението постигнато по наказателното дело.

Ето защо съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, преценени в светлината на постановеното решение на наказателния съд несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД.

Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената сфера на ищцата, като съществува и причинна връзка между активното поведение на И., което е и очевидно противоправно, и настъпилия вредоносен резултат- причинена травма на. /чл.300 от ГПК/ В тази посока са и констатациите на вещото лице по назначената САТЕ, както и тези на вещото лице по СМЕ, които съдът изцяло кредитира, от съдържанието на които несъмнено може да се обоснове извод за причинно – следствена връзка между деянието и вредоносния резултат.

На следващо място следва да се отбележи, че по делото не се спори между страните относно наличието на валиден договор по застраховка „ГО на автомобилистите“ касаещ управлявания от делинквента автомобил и отправно искане от пострадалата за репарация на вредите до ответника.

Основния спор, поради така изложените факти, който се формира по делото е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и обстоятелствата около направените от ответника възражения за съпричиняване.

Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален статус. Освен това и чувството за болка и неудовлетворение е субективно и строго индивидуално състояние и не може да се разчита на някакви обективни критерии. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от пострадалата 3 болки и страдания след настъпване на увреждането.

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.

По делото за установяване неимуществените вреди е разпитана свидетелката Ш. И., която обективира в своите показания обстоятелствата на преживените от ищцата болки и страдания по повод на получените при ПТП увреди и последвалите оперативна интервенция и оздравителни процеси.

Съдът не счита, че следва да се поставят под съмнение показанията на този свидетел, въпреки обстоятелството, че е леля на пострадалата. Това е така, тъй като данните обективирани от свидетеля са в унисон с останалия по делото доказателствен материал, като освен това са плод на непосредствени и лични впечатления. На следващо място следва да се подчертае, че по принцип лицата оказващи помощ на пострадалите от застрахователни събития при оздравителните и възстановителни процеси са от най- близкия им родствен кръг по обясними причини. Поради това и показанията на тези свидетели следва да се кредитират въпреки съществуващата родствена връзка, при липсата на установени обективни предпоставки по делото обосноваващи извод в противна посока.

На следващо място е налице подробно и компетентно изготвено заключение на в.л. Д. М., което съдът изцяло кредитира, установяващо правно релевантните факти около обективното здравословно състояние на ищцата, проведените оперативни интервенции и оздравителни и възстановителни процеси.

Ето защо и при съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда намира, че справедливият паричен еквивалент на претърпените от ищцата болки и страдания, във връзка с претърпяното счупване е в размер на 50 000 лева. При определяне на този размер съдът отчита факта, че се касае до счупване на част от колянна става, а именно на страничния кондил на тибията на дясната подбедрица, което определено е по – тежко нараняване от счупване на кости, които не влияят пряко на моториката на тялото. Това е така, тъй като процесния тип счупване обосновава извод за по – висока степен на 4 дискомфорт поради необходимост от иницииране на движение в частта на увреждането. Това несъмнено е съпътствано с повече болки и предполага по – висока степен на риск от усложнения и евентуално непълно възстановяване, което от своя страна обосновава и извод за по- висока степен на тревожност у ищцата и по – силни по интензитет психологически проблеми. Също така съдът отчита и обстоятелството, че се касае за увреден долен крайник, което съществено затруднява придвижването и обслужването на пострадалата. Не на последно място съдът съобразява и наличието на претърпени от ищцата съпътстващи увреждания, като комоцио, наранявания по главата и други.

Също така се взема под внимание и факта, въпреки така изложените мотиви, че все пак е констатирано, че към момента М. е с изцяло възстановени движения на увредената част от тялото. Поради това и съдът не намира, че поискания от ищцата размер на обезщетението за неимуществени вреди от 90 000 лева е справедлив. При посочения от съда окончателен размер на дължимото обезщетение и извършеното от застрахователя плащане следва искът да бъде уважен за сумата от 10 000 лева.

При така очертаното статукво се налага да се разгледа направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с оглед евентуално намаляване на обезщетенията. По принцип, за да е налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. На следващо място изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположение и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на това дали увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства беше направил нещо.

Преценката дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат, следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Неспазването на 5 установени в нормативен акт правила за извършването на определено действие, респ. за въздържане от действие, не следва изначално да бъде квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен в случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното поведение на пострадалия, при което същият е предприел определено действие при изрично разрешение за това дадено от нормативен акт не влече след себе си автоматичен извод, че не е налице съпричиняване. Критерият следва да е дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат, и тази преценка следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането.