Решение № 43 от 29.01.2026, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Дупница, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. Ат. Пиронев при участието на секретаря Ива Д. Г. като разгледа докладваното от С. Ат. Пиронев Гражданско дело № 20251510100999 по описа за 2025 година

Производството е по гл. XXIX ГПК (съдебна делба във фазата по допускането й).

Образувано е по искова молба на В. Р. Т., А. Й. Т. и С. Й. Т. (конституирани в хода на процеса на мястото на починалия Й. А. Т.) срещу С. А. Т. и Й. К. Т.. Ищцовата страна твърди, че по силата на договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 28.10.1962г. А. Й. Т. бил собственик на сграда с идентификатор *** съгласно скица на сграда № 15-815878-21.05.2025г., издадена по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед 300-5-56/30.07.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата: няма извършено изменение на КККР със заповед, адрес на сградата: гр. Дупница, п.к. 2600, ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 110 кв.м., брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: 0, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, предишен идентификатор: няма и сграда с идентификатор *** съгласно скица на сграда № 15-815881-21.05.2025г., издадена по кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед 300-5-56/30.07.2004г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата: няма извършено изменение на КККР със заповед, адрес на сградата: гр. Дупница, п.к. 2600, ул. „Седма Рилска дивизия“ № 20, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 28 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: 0, предназначение: гараж, предишен идентификатор: няма. Поддържа, че по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № 43, том X, дело № 3585/1975г. от 30.04.1975г. А. Т. е дарил в полза на Й. Т. и С. Т. втория етаж от процесната двуетажна жилищна сграда. Сочи, че въз основа нотариален акт за покупко-продажба № 106, том I, рег.

1

№ 1270, дело № 88/2004г. от 17.03.2004г. майка им М. С. Т. прехвърлила в полза на С. Т. ½ ид.ч. от първия жилищен етаж в процесната сграда. Моли възникналата съсобственост да бъде прекратена чрез съдебна делба, при описаните в исковата молба квоти между страните.

Ответниците С. А. Т. и Й. К. Т. са получили препис от исковата молба, по която са депозирали отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорват твърдените в исковата молба права на страните върху всеки от етажите в сградата, но отричат да е налице съсобственост по отношение на процесния гараж, като изтъкват, че е придобит по давност от тях.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявеният иск е по чл. 34, ал. 1 ЗС вр. чл. 69 ЗН. Съгласно цитираната норма всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.

Предпоставка за възникване на правото на делба, респ. за уважаване на иска, е установяването на състояние на съсобственост, т.е. на юридически факти, по силата на които повече от едно лица са придобили опредЕ. ид. ч. от спорната вещ.

В съдебната практика се приема, че посочването на основанието, на което е възникнала съсобствеността е изискване за редовност на исковата молба, като посоченото от ищеца основание се включва в предмета на делото и формира предмета на доказване, по който се произнася съдът (Решение № 60121 от 25.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 161/2021 г., I г. о. и мн. др.). Когато основанието е наследяване, ищецът следва да посочи кои са наследниците и на какво основание наследодателят е притежавал правото на собственост (Решение № 60121 от 25.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 161/2021 г., I г. о). Приема се изрично, че съдът е задължен да се произнесе по допускане на делбата само въз основа на предявеното основание (Решение № 628 от 05.10.2010г. на ВКС по гр.д. № 1684/2009г., I г.о.).

В конкретния случай ищцовата страна се е позовала на това, че в полза на А. Й. Т.

(баща на Й. А. Т. и С. А. Т.) е учредено право на строеж по силата на договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 28.10.1962г. От съдържанието на цитирания договор (л. 7-8) е видно, че в полза на А. Й. Т. е отстъпено право на строеж на собствена жилищна сграда върху държавно дворно място, съставляващо парцел IX, кв. 225 по плана на гр. Ст. Димитров с урегулирани 322 кв.м., от които собствени на ГОНС 322 кв.м. В т. 11 от същия изрично е посочено че „строителят придобива право на собственост само върху построената жилищна сграда и право на ползуване върху дворното място и собствеността върху последното остава на ГОНС гр. Ст. Димитров“. От съдържанието на обсъждания договор е видно, че същият се сключва във връзка с решение № 10 към протокол № 5 от 03.04.1962г. на ИК при ГОНС гр. Ст. Димитров. От същото (л. 9) се установява, че е взето решение за отстъпване право на строеж в полза на А. Т. в срок от две години да извърши жилищно строителство в посочения парцел.

Относно сграда с идентификатор ***:

От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се 2 установява, че процесната сграда с идентификатор *** е построена въз основа представения договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 28.10.1962г.

От заключението на вещото лице се установява и това, че всеки от етажите в процесната сграда отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост както към датата на изграждането му, така и към настоящия момент.

От приложения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 43, том X, дело № 3585/1975г. от 30.04.1975г. (л. 10) се установява, че А. Й. Т. е дарил в полза на синовете си Й.

А. Т. и С. А. Т. втория етаж от двуетажната жилищна сграда. В договора не са посочени частите, които е придобил всеки от двамата, поради което следва да се приеме, че всеки от тях е придобил равни дялове (чл. 30, ал. 2 ЗС).

По делото не се твърди, а и не са ангажирани доказателства за последващи разпореждания с втория етаж от жилищната сграда, поради което делбата следва да бъде допусната делба при следните квоти: 3/6 ид.ч. (равняващи се на ½ ид.ч.) за С. А. Т. и по 1/6 ид.ч. за всеки от наследниците на Й. А. Т., конституирани на негово място в хода на процеса - В. Р. Т., А. Й. Т. и С. Й. Т..

Както бе отбелязано по-горе, от изграждането му до момента първият етаж също представлява самостоятелен обект на собственост, поради което след разпореждането на А.

Й. Т. с втория етаж от жилищната сграда, същият е останал собственик на първия етаж от тази сграда.

От приложеното удостоверение за наследници (л. 12) е видно, че А. Й. Т. е починал на 15.10.1981г. и е оставил за свои законни наследници съпругата си М. С. Т. и двете си деца – Й. А. Т. и С. А. Т.. От приложеното удостоверение за наследници (л. 13) е видно, че М. С. Т. е починала на 05.05.2023г. и е оставила за свои законни наследници двамата си сина - Й. А.

Т. и С. А. Т..

От приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 106, том I, рег. № 1270, дело № 8/2004г. от 17.03.2004г. (л. 11) е видно, че М. С. Т. е прехвърлила в полза на С. А. Т. собствената си ½ ид.ч. от първия жилищен етаж от процесната двуетажна масивна жилищна сграда. От приложеното удостоверение за граждански брак (л. 65) е видно, че С. А. Т. и Й. К. Т. са сключили граждански брак на 23.02.1975 г. Следователно, към датата на придобиване на обсъжданите ½ ид.ч. от първия етаж двамата ответници са били съпрузи, поради което тези права са придобити в режим на съпружеска имуществена общност.

По отношение на останалите ½ ид.ч. от първия етаж по делото не са ангажирани доказателства за извършени разпоредителни сделки, поради което следва да се приеме, че Й.

А. Т. и С. А. Т., в качеството им на законни наследници на А. Й. Т. и М. С. Т. са придобили равни права (чл. 5, ал. 1 ЗН), т.е. по ¼ ид.ч. от първия етаж.

Ето защо следва да се допусне до делба първия жилищен етаж при следните квоти: по 1/12 ид.ч. за В. Р. Т., А. Й. Т. и С. Й. Т. (конституирани в хода на процеса на мястото на починалия Й. А. Т.), 3/12 ид.ч. (равняващи се на ¼ ид.ч.) за С. А. Т. и 6/12 ид.ч. (равняващи 3 се на ½ ид.ч.) за С. А. Т. и Й. К. Т. (придобити в режим на СИО).

Предвид обстоятелството, че страните имат различни квоти в двата етажа, делбата следва да бъде допусната по отношение на всеки от етажите, а при липсата на предявен иск за делба на подпокривното пространство и мазетата като самостоятелни обекти, съдът не дължи произнасяне с изричен диспозитив относно тяхното допускане. Видно от чл. 38 ЗС изброяването на общите части в сградата не е изчерпателно, поради което делбеният съд не дължи изричното им изброяване при допускане на делбата, тъй като същите следват главната вещ.

По изложените съображения делбата на описаните етажи следва да бъде допусната при описаните по-горе квоти.

Относно сграда с идентификатор ***:

От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза се установява, че процесната сграда с идентификатор *** (гараж) не попада в обхвата на договора от 28.10.1962г. и за нея не се съхраняват данни или заповед за отстъпено право на строеж.

От експертизата става ясно и това, че тази сграда отговаря на изискванията за самостоятелен обект на собственост, поради което правата върху нея не следват тези върху другата сграда, изградена в същия поземлен имот. Иначе казано, касае се за различни обекти на собственост, които могат да се намират в различно правно положение. В конкретния случай това означава, че след като ищцовата страна не е провела пълно и главно доказаване за това, че процесният гараж попада в обхвата на договора от 28.10.1962г., то не може да се приеме, че А. Т. е придобил собствеността върху него по реда на чл. 63 ЗС. Този извод кореспондира и на установеното разбиране, че суперфицията може да се отстъпва само за конкретно определен, но самостоятелен обект в поземления имот.

Различно становище не може да се обоснове въз основа констатацията на вещото лице при изслушването му в съдебно заседание, че върху проекта на гаража, съхраняван в техническата служба на Общината, било отбелязано, че за гаража има отстъпено право на строеж с цитирания по-горе договор, при положение, че такъв извод не следва от съдържанието на самия договор за отстъпено право за строеж от 29.10.1962 г. Тези разсъждения са напълно относими и по отношение на приложените към исковата молба строителни книжа (л. 19-23), в които е отбелязано, че А. Т. се е снабдил със строително разрешение за гаража.

В съдебната практика е имало повод да се отговори на въпроса дали за обема на правото на строеж е от значение волеизявленията в договора за учредяване на суперфиция или одобрените строителни проекти и книжа. Даденият отговор е в смисъл, че обемът на учреденото право на строеж се прави при тълкуване волеизявленията в договора за учредяване на право на строеж и спрямо този обем се преценява дали реализираното строителство е извън тези рамки. Макар и за построеното да са налице утвърден архитектурен проект и издадено строително разрешение, последното не предопределя 4 въпроса за собствеността, която може да се се смята придобита по приращение от собственика на земята (чл. 92 ЗС). В този смисъл Решение № 118 от 16.11.2016г. на ВКС по гр.д. № 766/2016г., II г.о., Решение № 105 от 4.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 818/2019 г., II г. о., Решение № 188 от 28.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 567/2024 г., III г. о. и др.

Ето защо следва да се приеме, че по делото не е доказано осъществяване на твърдяното от ищцовата страна придобивно основание – наследяване на правата на А. Т., придобити въз основа реализирано право на строеж, учредено в негова полза. След като не е налице съсобственост, предявеният иск за делба подлежи на отхвърляне, независимо от това дали е доказано придобиването на процесния гараж по давност от насрещната страна. Ненужно е тогава обсъждането по същество на въведеното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност.