Решение № 1643 от 12.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1643 гр. София, 12.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20251100508569 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 210924/16.06.2025 г. по регистъра на СРС от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД срещу Решение № 10176/31.05.2025 г., постановено по гр.д. № 58586/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 154 състав, с което е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 411, ал. 1 КЗ, че „ЗК Лев Инс“ АД дължи на „Дженерали Застраховане“ АД сумата 2823,75 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 211635957 и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 27.06.2024 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39953/2024 г. по описа на СРС, 154 състав.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Въззивното дружество излага доводи, че механизмът на ПТП не е установен, че районният съд неправилно е кредитирал съдебно-автотехническата експертиза, че поведението на водача на лекия автомобил „Форд Мондео“, застрахован при ищеца, е допринесло за настъпване на произшествието, а при условията на евентуалност иска да бъде приет принос на същия в размер на 80 %. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Дженерали Застраховане“ АД, който оспорва същата като неоснователна. Въззиваемият поддържа, че събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и приетата съдебноавтотехническа експертиза, установяват по безспорен начин вината на водача на застрахования при въззивника автомобил „Опел Астра“ и липсата на какъвто и да е принос на водача на застрахования при него автомобил „Форд Мондео“. Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд по отношение основателността на предявения иск, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. По доводите във въззивната жалба, въззивният съд намира следното:

1

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахованото лице срещу застрахователят му по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на изплатеното обезщетение и на обичайните разходи, като искът може да се предяви направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата, съответно от застрахователя му по „Гражданска отговорност“, след плащането на застрахователното обезщетение, е право, произтичащо по силата на закона, като основанието му не е само застрахователното правоотношение, а и фактът на плащането на сумите на правоимащите лица по силата на договора за застраховка и произтичащото от закона право на регрес – чл.

411 КЗ. Именно с оглед на това плащане застрахователят встъпва в правата на застрахованите лица. Встъпвайки в правата на застрахования, застрахователят не би могъл да получи повече права от тези, които има застрахования срещу третото лице и застрахователят носи риска от всички възможни възражения, които може да направи третото лице на застрахования.

Основателността на иска предпоставя установяване на всички елементи от фактическия състав на регресната претенция и по - конкретно, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане и вследствие виновно и противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника по гражданска отговорност МПС, е настъпило конкретното събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.

Между страните не е спорно, а и от представената по делото Застрахователна полица № 0320239907004206 от 06.03.2023 г. се установява наличието на валиден договор за имуществено застраховане за л.а. „Форд“, рег. № ********, в изпълнение на който, видно от приложеното платежно нареждане от 12.02.2024 г., ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер /2808,75 лв./, както и наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Опел“, рег. № ********.

Съдът приема за установено по делото, че при настъпило на 13.12.2023 г. в гр. Враца, при участието на застрахования при ответника л.а. „Опел“, застрахованият при ищеца автомобил „Форд“ е бил увреден по предна броня, лайсни на предна броня, предна решетка и преден датчик на парктроника. Установено е, че средната пазарна стойност за отстраняването на вредите по автомобил „Форд“ към дата на ПТП са повече от 2808,75 лв.

Тези обстоятелства се установяват от приети по делото документи, преписка по застрахователна щета и заключението по съдебно-автотехническата експертиза, която съдът кредитира като обоснована и задълбочена, неопровергана от останалите доказателства по делото. С въззивната жалба не са наведени конкретни оплаквания срещу извода на районния съд за размера на вредите, при обосноваване на същите не е допуснато нарушение на императивна материално-правна норма.

Спорни по делото, съобразно изложените във въззивната жалба доводи се явяват обстоятелствата във връзка с механизма на осъществяване на реализираното произшествие, респективно приноса на всеки от водачите за възникването на процесните щети.

На първо място, механизмът на процесното ПТП се установява от двустранния констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, подписан от двамата водачи, в който е обективирано, че произшествието е настъпило на 13.12.2023 г. в гр. Враца, на ул.

„Найден Геров“. Отразените в протокола данни, включително схематичното положение на автомобилите и описанието на настъпилия удар, сочат, че съприкосновението е реализирано между задната част на „Опел Астра“ и предната част на „Форд Мондео“, тоест при предприета от водача на „Опел Астра“ маневра на заден ход.

Така удостовереният в протокола механизъм се подкрепя от събраните гласни доказателства. Свидетелят Б.С., водач на лекия автомобил „Форд Мондео“, излага, че се е движил зад лекия автомобил „Опел Астра“, който в един момент е спрял рязко, след което е потеглил назад и е ударил автомобила му в предната част, като самият той е започнал да спира, но не е могъл да предотврати удара. Същите данни свидетелят е посочил и в представената пред застрахователя анкетна карта по щета № 211635957.

Свидетелката Р.Н., в качеството на водач на лекия автомобил „Опел Астра“,

2 заявява, че си спомня за настъпилото през м. декември 2023 г. ПТП. Посочва, че се е движела по улицата и е спряла в района на детска градина, където е възнамерявала да паркира на намиращ се вляво паркинг. След като видяла свободно място, преценила, че е необходимо да върне автомобила назад с около метър и половина, за да извърши паркирането. Свидетелката сочи, че спряла, погледнала в страничните огледала, включила задна предавка, пуснала аварийните светлини и предприела движение назад, при което е осъществила съприкосновение със движещия се зад нея автомобил.

Настоящият състав кредитира показанията на двамата свидетели, доколкото в съществената им част същите са последователни, логични и взаимно съответни относно начина на настъпване на произшествието.

Въз основа на така приетите доказателства, вещото лице по изготвената съдебна – автотехническа експертиза е изложило логически обоснования извод, че водачът на „Опел Астра“ е предприел маневра за движение на заден ход, без да се увери, че не застрашава останалите участници в движението, вследствие на което със задната част на автомобила е ударил предната част на спрелия зад него „Форд Мондео“. Вещото лице е приело, че именно това поведение е техническата причина за настъпване на ПТП, респективно и причина за настъпване на процесните вреди.

При така установения механизъм на произшествието въззивният съд приема, че виновното и противоправно поведение за настъпване на процесното ПТП следва да се вмени изцяло на водача на лекия автомобил „Опел Астра“, който е нарушил разпоредбата на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, тъй като е предприел движение назад, без да се увери, че пътят зад превозното средство е свободен и че с маневрата няма да създаде опасност за останалите участници в движението. В тази насока следва да се отчетат и показанията на свидетелката Р.Н., която потвърждава, че е предприела маневра назад с цел паркиране, че почти веднага след потеглянето е осъществила удар с намиращия се зад нея автомобил и че преди удара не го е възприела. Именно тези нейни изявления, преценени наред със заключението на съдебно-автотехническата експертиза, сочат, че маневрата е предприета без необходимата предварителна проверка на пътната обстановката.

По делото не се установява водачът на лекия автомобил „Форд Мондео“ с поведението си да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Не са налице и данни, от които да може да се направи извод за движение с несъобразена скорост съобразно конкретната фактическа обстановка, поради което възражението за съпричиняване се явява неоснователно.

С оглед на изложеното и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.

По разноските:

С оглед изхода на спора на основание чл. 273 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК на въззиваемата страна - ищец следва да се присъдят своевременно поисканите и дължими разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, определено от съда в размер на 50 евро.

Така мотивиран, съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10176/31.05.2025 г., постановено по гр.д. № 58586/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 154 състав.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата 50 евро разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4