Решение № 4261 от 03.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4261 гр. Пловдив, 03.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330108727 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на предявени от БАНКА ДСК АД против А. Е. В. обективно съединени искове с правно основание чл.420, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. с чл.9 ЗПК във вр. с чл. 240 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12197,47 лв.- главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от ****** г. и Допълнително споразумение от ****** г., 1671,41 лв.- изискуема договорна лихва, дължима на основание чл. 7 от Договора за кредит за периода от 28.07.2021 г. до 13.06.2023 г. и 155,99 лв.изискуема лихвена надбавка аз забава, дължима на основание чл. 17.1. от Общите условия, за периода от 28.07.2021 г. до 13.06.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.06.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В исковата молба и в молба от ****** г. са изложени твърдения, че между страните е сключен посочения по –горе договор, по силата на който ищецът се задължава да предостави на ответника целеви кредит в размер на 78 233.20 лева за заплащане на такси за обучение, подлежащ на връщане на месечни вноски за срок от 120 месеца. Усвояването на отпуснатия кредит се осъществявало чрез преводи по банковата сметка на висшето училище ****** в началото на всеки семестър. В договора била уговорена фиксирана договорна лихва в размер на 7 % - годишно, като същата е начислявана върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като се капитализира годишно. На ****** г. между страните е сключено допълнително споразумение към договора, с което размера на кредита е намален на 7 823.32 лева. Посочва се, че срокът за издължаване на главницата и лихвата започва да тече след изтичане на гратисния период. Твърди се, че крайният срок за полагане на държавен изпит по специалност „******“, в която ответникът 1 се обучава е месец ****** г., което се сочи да обуславя гратисен период по заплащане на погасителните вноски до 30.06.2021 г. и първа падежна дата 28.07.2021 г. Твърди се, че след изтичане на гратисния период ответникът не е извършил никакви плащания по кредита. Към главницата се сочи, че са начислени и лихви за забава по силата на чл. 17, ал.1 от Общите условия, равна на договорната лихва плюс 10 процентни пункта. Описват се просрочените вноски и се сочи, че с исковата молба се обявява кредита за предсрочно изискуем. По кредита се претендира сума в размер на 12197,47 лева, от които 1620,77 лева падежирала в периода от 28.07.2021 г. до 28.05.2023 г., 6202,55 лв.- предсрочно изискуема главница и 4374,15 лв.- капитализирана на основание т.10.2 от Общите условия лихва, дължима през време на гратисния период. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски.

Препис от исковата молба и приложенията е връчен на ответника на адреса във ******. В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

По допустимостта на производството: съгласно разпоредбата на чл. 4 от Кодекса за международно частно право, българския съд е компетентен да разгледа даден спор не само когато ответникът има обичайно местопребиваване в страната, но и тогава когато ищецът е юридическо лице и е регистрирано в Република България. В случая ищецът е юридическо лице, което е регистрирано в Р. България. Съгласно чл.16 от КМЧП, уреждащ компетентността на съда по спорове засягащи права на потребители, в случаите когато страна по делото е потребител, следва да се приложи чл. 4 КМЧП. Предвид това, именно българският съд е компетентен да разгледа спора стига ищецът да е регистриран в Р.

България, какъвто е и настоящият случай.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по Закона за кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/ от ****** г., сключен между ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на заемодател и ответника А.

Е. В. като заемател.

По силата на посочения договор, на ответника е предоставен кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 78233,20 лева със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. Съобразно чл. 3 от договора, гратисният период обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичането на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно- квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Предвидено е в чл. 4 от договора, че кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант, като сумата за всяка дължима такса за обучение се превежда по сметка на съответното учебно заведение. В чл. 5 от договора е посочена банковата сметка, по която кредитът се погасява с равни месечни вноски съобразно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на 2 гратисния период. Съгласно чл. 7 от договора кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7 % на годишна база.

Приети по делото са и приложимите към кредитното правоотношение Общи условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторант. Съобразно чл. 10.2 от ОУ дължимата лихва се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, в който случай се капитализира годишно. Представен е и първоначален погасителен план към договора за кредит.

Прието е като писмено доказателство допълнително споразумение за предоговаряне на размера на кредита от ****** г. Уговорено е, че договоренията в т. 1 от договора за кредит се намалява от 78 233,20 лв. на 7823,32 лв. Уговорено е, че се запазва срокът за издължаване на кредита по т. 3 от Договора за кредит.

Представено е Уверение, издадено на основание чл. 10, ал. 3 ЗКСД от ******, видно от което ответникът е имал право да запише зимен семестър на учебната ****** г. при семестриална такса в размер на 4000 евро и годишна такса в размер от 8000 евро.

Прието е като писмено доказателство извлечение от сметката на ответника, в която е отразено усвояването на сумата от 7823,32 лв. на 08.12.2014 г. и капитализирането на различна по размер лихва в периода от 05.12.2015 г. до 28.06.2021 г., като лихвата е отразено, че е в размер от 4374,15 лв.

От приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза се установява, че по сключения договор за кредит и допълнително споразумение, от ответника е усвоена сума в размер на 7 823, 32 лева. Вещото лице е отразило, че погасявания по кредита преди или след изтичане на гратисния период не са извършвани, като след изтичане на гратисния период единствено е погасена възнаградителна лихва в размер на 3,03лв./три лева и три ст./ - налични по банковата сметка. В заключението експертът е отразил и че претендираната с исковата молба главница в размер от 12 197,47 лв. е формирана по следния начин: 7 823, 32 лв.усвоен от ответника финансов ресурс и 4374,15 лв. – прибавени към усвоената главница изтекли лихви в гратисния период на кредита. Отразено е, че размерът на възнаградителната лихва за периода 28.07.2021 г.- 13.06.2023 г. възлиза на 1671,41 лв., като същият е изчислен върху главница в размер от 12197,47 лв. (тоест, върху главница, към която са включени изтеклите в гратисния период лихви). Наказателнат лихва върху главница в размер от 12197,47 лв. възлиза на 155,99 лв. за периода 28.07.2021г.- 13.06.2023г.

Вещото лице установява, че размерът на договорната лихва за периода от 28.07.2021 г. до 13.06.2023 г. върху чистата стойност на главницата от 7823,32 лв. е 1073,97 лв. Вещото лице установява, че законната лихва върху главницата за период 28.07.2021г. 13.06.2023г. върху главница с некапитализирана лихва е 1 541.38лв.

Съдът кредитира в цялост заключението на вещото лице, като счита същото за обективно, обосновано и съответно на останалия, приобщен по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от правна 3 страна:

Съобразно изложеното от фактическа страна се установява, че между ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на кредитор и ответника А. Е. В. като кредитополучател е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти от ****** г., по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер от 7 823, 32 лв. за заплащане на семестриални такси за обучение в университет (посочената сума е чистата стойност на усвоения от ответника финансов ресурс). Изяснява се и че заемодателят е банкова финансова институция по смисъла на ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Същевременно, ответникът е физическо лице, което му придава качеството на потребител на финансова услуга. Предвид това, приложение ще намерят не само общите норми на Закона за задълженията и договорите и Търговския закон, но и особените правила на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. В допълнение, така сключеният между страните договор попада в приложното поле на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, с който е въведена специална правна уредба и защита на кредитополучателите с оглед гарантиране достъпа до образование чрез държавна подкрепа.

Вещото лице установява, че се касае за изискуеми суми по договора за кредит с настъпил падеж към датата на депозиране на исковата молба, а не за предсрочно изискуеми такива.

По отношение дължимостта на процесните вземания: съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗКСД с договора за кредит банката предоставя на студента или докторанта, наречен кредитополучател, целеви кредит за заплащане на таксите за обучение и/или за издръжка, а кредитополучателят се задължава да върне заетата сума в срока и при условията и по реда, предвидени в договора, като съгласно ал. 4 кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор. За тази цел в чл. 18, ал.

3 ЗКСД е предвидено задължение на банката преди сключване на договора да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита. От своя страна разпоредбата на чл. 19, ал.

2 ЗКСД въвежда забрана при този вид договори за заплащане на нещо друго, а само това, което е уговорено с договора, т.е., законодателят забранява по тези кредити кредитополучателят да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор и за които кредитополучателят не е уведомен преди сключване на договора.

По този тип договори се дължи лихва, която не може да надхвърля 7 %, като в противен случай уговорката е нищожна /чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗКСД/.

По време на гратисния период, който обхваща периода от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата, кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвите по кредита, но през този период банката начислява лихва върху кредита /чл. 23 ЗКСД/. В разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗКСД е предвидено, че общият размер на задължението на 4 кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва: 1. главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка; 2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит.