Определение № 1784 от 07.07.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1784 гр. София, 07.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20251000501592 по описа за 2025 година э

Производство по чл.274 вр.чл.229 ал.1 т.4 ГПК.

Депозирани са две частни вззивни жалби от Р. Х. и от "КОНСУЛТ БГ" ЕАД, ЕИК 123092806, със седалище и адрес на управление - гр. Стара Загора срещу определение № 3681/25.02.2025 г., постановено по гр.д. 2847/2024 г. на СГС, ГО, 22 състав, с което на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК се спира производстовто по гр.д. 2847/2024г. на СГС до приключване с влязъл в сила акт на преюдициалното производство по гр.д. 13705/2024 г. по описа на СГС.

Съобщението за това определение е било съобщено на жалбоподателя на 05.03.2025г.

Частната жалба срещу това определение е депозирана на 11.03.2025г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят Р. Х. обжалва определението за спиране като необосновано и незаконосъобразно. Посочва, че в мотивите на атакуваното определение първоинстанционният съд абсолютно произволно и необосновано е приел, че в мотивите на второинстанционно определение № 536/21.02.2025г. по въззивно частно тьрг.дело № 2456/2024г. по описа на Софийски апелативен съд, 3-ти търговски състав, с което е отменено определението за прекратяване на настоящото гр.дело № 2847/2024г. по описа на СГС, 1-во ГО, 22 състав, уж е посочено, че уважаването на иска уж зависи от изхода на последващо депозирания иск по гр.д. № 13705/2004 г. по описа на на СГС, ГО, 28 състав. Същевременно, никъде в мотивите на това второинстанционно определение № 536/21.02.2025г. по въззивно частно тьрг.дело № 2456/2024г. по описа на Софийски апелативен съд, 3-ти търговски състав, с което е отменено определението за прекратяване на настоящото гр.дело № 2847/24г. по описа на СГС, 1-во ГО, 22 състав, изобщо не е посочено, че уважаването на иска уж 1 зависи от изхода на последващо депозирания иск по гр.д. № 13 70 5/2004 г. по описа на на СГС, ГО, 28 състав. Уточнява, че предмет на съдебното производство по гр.дело № 13705/2024г. по описа на СГС, ГО, 28 състав е ПРОГЛАСЯВАНЕ НА НИЩОЖНОСТТА на първоначалната прехвърлителна сделка-договора, оформен чрез нотариален акт № 45 том I рег.№ 1559 нот.дело № 41/24.06.2013г. по описа на нотариус Б. М. Н. с per.№ *** в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд, както и за прогласяване на нищожността на първоначалната прехвърлителна сделка-договор, оформен чрез нотариален акт № 66 том I рег.№ 2508 нот.дело № 52/14.10.2014г. по описа на нотариус Б. М. Н. с рег.№ *** в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Софийски районен съд. При евентуално бъдещо уважаване на иска поради нищожността на първоначалната прехвърлителна сделка, по силата на двата основни правни принципа „никой не може да прехвърли повече права отколкото има" {nemo plus iuris transfere potest quam ipso habet) и „с отпадането на правата на прехвърлителя отпадат и правата и правата на приобретателя" (resolvitum iure dantis resolvitur ius recipientis) като правна последица ще се смятат за отпаднали правата на всички последващи приобретатели („Парк Резиденс Р1С" ЕООД, „Бояна Парк Резиденс" ЕООД, „Бояна Грийн Резиденс" ЕООД и „Консулт БГ" ЕАД) и с обратна сила ще се приеме, че е възстановено правото на собственост на първоначалния прехвърлител Д. М. Л. върху процесните недвижими вещи. По този начин, бъдещото решение по настоящото гр.дело № 2847/2024г. по описа на СГС, ГО, 22 състав очевидно е от изключително ЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРАВИЛНОТО РЕШАВАНЕ на гр.дело № 13705/2024г. по описа на СГС, ГО, 28 състав. Т.е. то очевидно е ПРЕЮДИЦИАЛНО спрямо настоящото гр.дело № 13705/2024г. по описа на СГС, ГО, 28 състав. Първоинстанционният съд обаче е приел точно обратното (че уважаването на иска по настоящото гр.дело № 2847/2024г. по описа на СГС, 1-во ГО, 22 състав уж зависи от изхода на последващо депозирания иск по гр.д. № 13705/2004 г. по описа на на СГС, ГО, 28 състав), поради което е изградил цялото си определение за спиране именно върху този свой неправилен извод. Моли за отмяна на определението за спиране.

Жалбоподателят "КОНСУЛТ БГ" ЕАД изтъква факта, че съдът неправилно е приел, че между производствата има правнорелевантна връзка, съотношение и обусловеност.

Посочва, че за да постанови спиране съдът е приел, че има връзка на преюдициалност между настоящото производство по чл.26 ЗЗД и това, което е висящо пред СГС, с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД. - гр.д. 13705/2024 г. по описа на СГС е образувано по искова молба на Р. Х. срещу Д. Л. за обявяване на предварителен договор за окончателен на основание чл.19. ал. 3 ЗЗД. Счита, че е недопустимо спиране на процес по недопустима искова молба, тъй като са предявени погасени по давност искове. Доколкото искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е погасен по давност още през 2011 г., то е лишено от правен интерес воденето и на настоящото производство. Това е така и заради противоречивите твърдения на ищеца, който всъщност посочва, че цели с уважаване на исковата молба по гр.д. 2847/2024 г. на СГС установяване на недействителността, респ. нищожността на посочените в т. 3.1.1-3.1.2 от исковата молба договори, поради което той щял да има възможност да обяви сключения предварителен договор с Д. Л. от 2006г. за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Счита, че 2 е недопустимо воденето на отделно производство за установяване на факти и обстоятелства, които могат да бъдат обединени в действително декларираната от ищеца защита, която цели и която е очертал с изложението на фактите, че ще преследва. В противен случай би се достигнало до злоупотреба с права, като за всеки един факт и обстоятелства, които принципно биха били необходими за защита на интереса се води отделно производство.

Затова счита, че няма процесуални пречки производството да продължи своя ход. Моли за отмяна на определението за спиране.

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частните жалби за процесуално допустими и редовни, а разгледани по същество за основателни по следните съображения:

Производството е образувано по искова молба, депозирана от Р. Х. срещу Д. М. Л., М.

Я. Е., „Парк резиденс Р1С“ ЕООД, „Бояна парк резиденс“ ЕООД, „Бояна Грийн Резиденс“ ЕООД, „Маршал кредит груп“ ООД и „Консулт БГ“ ЕАД обективно съединени искове, с които ищецът настоява да бъде признато за установено, че сключените на 24.06.2013 г. и на 14.10.2014 г. договори, с които Д. Л. е прехвърлил на „Парк резиденс Р1С“ ЕООД процесните имоти са нищожни, като сключени при уговорка за обратно изкупуване, евентуално като привидни поради абсолютна симулация.

С разпореждане № 15 354/ 25.06.2024 г. по гр.д. № 2847/2024 г. на СГС, ГО, 22 състав е върната исковата молба по делото, като недопустима, поради липсата на правен интерес, а производството е прекратено.

С определение № 536/21.02.2025г. по въззивно ч.т.д.№ 2456/2024г. по описа на САС, 3-ти търговски състав, е отменено определението за прекратяване на гр.дело № 2847/2024г. по описа на СГС, 1-во ГО, 22 състав, като изрично е посочено, че ищецът извежда правния си интерес от прогласяване на недействителността на сделките от 24.06.2013г. и от 14.10.2014г. от факта, че е купувач по предварителен договор за имотите, прехвърлянето на които му е обещано от продавача по атакуваните сделки и след установяване на тяхната нищожност, правата на прехвърлителя – обещател върху имота се запазват, което ще му позволи упражнявайки потестативното си право по чл.19, ал.3 ЗЗД да иска обявяване на предварителния договор за окончателен, при спазване изискването на чл. 363 ГПК отчуждителят да е собственик на имота. От изложеното е видно, че установителният иск следва да бъде обективно съединен с иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД срещу Д. М. Л., какъвто макар и към датата на атакуваното определение, да не е бил предявен, е депозиран впоследствие с искова молба от 25.11.2024 г. по гр.д. № 13 705/ 2004 г. на СГС, ГО, 28 състав.

При връщане на делото в СГС, 22 състав, е спрял настоящото производство до приключване на това по чл.19 ал.3 ЗЗД /без мотиви/, но очевидно при неправилно възприемане мотивите на определението на САС. В мотивите се обосновава наличието на непряк, косвен интерес на трето лице /Р. Х./ да депозира иск за нищожност на договор, по който не е страна, предвид потенциалната възможност да сключи окончателен договор по реда на чл.19 ал.3 ЗЗД, ако имотът бъде върнат обратно в патримониума на обещателя т.е.

3 ако искът по чл.26 ЗЗД бъде уважен.

Настоящата съдебна инстанция намира определението за спиране за неправилно по следните съображения:

В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. № 8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл.229 т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на СПН на решението по преюдициалното правоотношение. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора. Необходимостта от съдебна преценка за наличие на преюдициална връзка и акт на съда, постановяващ спирането на обусловеното делото, не променя абсолютния характер на пречката и императивността на процесуалното правило. Съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането. Поради това, наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му (гражданско, административно, наказателно дело) и кога е образувано (преди или след обусловеното дело), актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл.297-298, чл.300 и чл.302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело.

Предявените искове по чл.26 ЗЗД не лишават ищеца от правния интерес да предяви иска си по чл.19, ал.3 ЗЗД, който именно се явява обусловен от изхода на спора относно действителността на процесния титул за собственост на продавача. Валидността на договора, от който ищецът по иска с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД черпи права, чрез предявяване на иск в друго производство между същите страни, безспорно има преюдициално значение за изхода на спора по второто по време производство. По аргумент от разпоредбата на чл. 363 ГПК това важи и за оспорването на титула на собственост на продавача по предварителния договор. Ищецът обосновава нищожност на процесните сделки, като сключени при уговорки за обратно изкупуване, евентуално като привидни, поради абсолютна симулация. Съобразно чл. 17, ал. 2 ЗЗД, правата които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидно съглашение се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността. Дори и да бъде споделено, изложеното в решение № 211/ 4

07.11.2017 г. по гр.д. № 4793/ 2016 г. на ВКС разбиране, че недействителното съобразно чл.

152 ЗЗД съглашение за обратно изкупуване е привидна сделка и за него следва да бъдат приложени правните последиците на чл. 17, ал. 2 ЗЗД, то второто условие във фактическия състав на разпоредбата, а именно, въпросът за добросъвестността подлежи на установяване и следва да бъде решен по същество. Следователно, налице е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на иска за обявяваване на предварителния договор за окончателен, поради което и на основание чл.229, ал.1 т.4 ГПК производството по това дело би следвало да бъде спряно от първоинстанционния съд до приключване на спора по настоящото дело с влязъл в сила акт. Евентуално двете могат да бъдат съединени за разглеждане в едно общо производство, в рамките на което първо да се формира извод досежно валидността на договорите за покупко-продажба, а в условие на евентуалност – ако исковете по чл.26 вр.чл.209 и чл.17 ал.2 ЗЗД бъдат уважени, да се уважи иск по чл.19 ал.3 ЗЗД, а не обратното, както очевидно неправилно е приел СГС.