Решение № 121 от 13.03.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Велико Търново, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МАРТИНА КР. ПАНЧЕВА като разгледа докладваното от М. АЛЕКСИЕВА Административно наказателно дело № 20234110200370 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН Производството е образувано по жалба от В. П. П. от гр. Р., депозирана чрез адв. А. Б. от АК - Р., против Наказателно постановление № BG***********/4000/******* от **.**.**** г., издадено от директор на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно, постановено в противоречие с императивни материалноправни разпоредби и съществено нарушение на процесуалните правила. Моли за отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба по подробно изложени аргументи. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган, чрез юрисконсулт Е.К., изразява 1 становище, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено, претендирайки присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано срещу В. П. със съставянето на АУАН № BG***********/4000/******* от **.**.**** г., в който е отразено, че на **.**.**** г., в 07,23 часа, в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Р. – Дунав мост е пристигнало пътно превозно средство влекач „********“, peг. № СВ **** ВК, с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав - над 12 т., оси 5, управлявано от жалбоподателя, като след извършена проверка е установено, че ППС попада в категорията, за което е дължима, но незаплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като на 08.06.2022 г., в 07,13 часа, на ****, път І - 4, отсечка 133+194, е засечено с контролно устройство с идентификатор № 40291 /АПИ/ административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.

В АУАН е вписано, че за извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис в системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, с номер на нарушението E0EB4E96C2F07828E053021F160A25F5.

Процесният АУАН е съставен и връчен на жалбоподателя на **.**.**** г., с вписване: „Нямам възражения“, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения от П..

Позовавайки се на констатациите в посочения АУАН, на **.**.**** г. срещу жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно постановление № BG***********/4000/******* на директор на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с което за нарушението и на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, на П. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1 800,00 лева.

Наказателното постановление, видно от известие за доставяне, е връчено на дата 19.01.2023 г., като е обжалвано от В. П. П. в законоустановения срок /жалба с пощенско клеймо от 02.02.2023 г.

Към преписката са приложени доказателства за компетентността на 2 контролния и административнонаказващия орган, издали АУАН и НП.

По делото като доказателства са приети материалите по административнонаказателната преписка, в това число становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, Национално тол управление, в което е посочено, че за датата и часа на нарушението са получени валидни маршрутни карти за ППС, с посочени три номера. В тези маршрутни карти няма получено плащане за преминаване през сегмента на рамката, където е отчетено нарушението. По делото са разпитани и свидетелите М. М. /актосъставител/ и свидетелите по акта Д. С. и И. В..

Актосъставителката заяви, че системата на Агенция „Митници“ е интегрирана със системата на Национално тол управление, а АУАН е съставен единствено по данни, предоставени от АПИ, а не от Агенция „Митници“ и те не могат да установят дали процесното ППС е било управлявано на посочената в АУАН, предходна на проверката, дата на нарушението, от същия водач, тъй като те като служители на Агенция „Митници“ нямат достъп до такава информация.

Свидетелката М. посочи: „В момента на проверката, при попълване на документите „светва“, че ППС е без винетка. Аз виждам само, че някога, някъде, някой не е платил… Когато се обадим на тол и те дойдат, тогава те дават пълна информация на водача на кой път, къде и кога е сниман… Водачът не може да напусне пределите на България без да плати компесаторна такса или да му бъде издаден АУАН. Друго аз не мога да му кажа на шофьора.“ При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като наказателното постановление подлежи на отмяна, по следните съображения:

Поради санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да проведе пълно и главно доказване осъществяването на констатираното нарушение и да проведе законосъобразна процедура, която да завърши със законосъобразен акт. В настоящия случай, след преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага извод за неправилно ангажирана административнонаказателна отговорност на жалбоподателя, доколкото по делото не бе установено по несъмнен и 3 безспорен начин, че именно В. П. е управлявал процесното ППС на посочената в АУАН и НП дата. Несъмнено, както актосъставителят и свидетелите по акта /поради обективна невъзможност/, така и административнонаказващият орган не са установили действителния автор на административното нарушение, което мотивира съда да отмени обжалваното наказателно постановление поради недоказано авторство на нарушението.

Следва да се отбележи, че в ЗДвП и ЗП са налице изрични разпоредби, в които недвусмислено е посочено чия е отговорността в случай, че е налице невъзможност да бъде установен водачът към момента на деянието, респективно от кого се дължи заплащането на съответната тол такса - по аргумент на изложеното в чл. 187а от ЗДвП и чл. 10б, ал. 3 от ЗП, това е собственикът или ползвателят на пътното превозно средство. В този смисъл е основателно възражението на жалбоподателя, че неправилно наказателното постановление е издадено на него, в качеството му на управляващ въпросното ППС на датата на проверката - **.**.**** г., но без установяване на обстоятелството, че именно той е бил водачът на ППС на датата на нарушението – 08.06.2022 г. на сегмента на Електронната система на АПИ.

Видно от представената справка за нарушението /лист 16 от делото/ процесният влекач с рег. № СВ **** ВК е собственост на „******“ ЕООД, за което наказващият орган е имал данни.

На следващо място, дори и да приемем, че водач на ППС е бил именно жалбоподателят, административнонаказващият орган не е представил нито едно доказателство, което да сочи и то категорично за виновно поведение на П., а че не се касае за техническа грешка /при валидни маршрутни карти за ППС за преминаване през сегмента на системата на АПИ/ или технически проблем при отчитането, несвързан със самия жалбоподател.

Въз основа на така възприетото и събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът намира, че обвинението за извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП спрямо жалбоподателя В. П. не се доказа по несъмнен и категоричен начин, поради което издаденото наказателно постановление, предмет на обжалване, подлежи на отмяна.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 1 от АПК, с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съдът следва да постанови Агенция „Пътна 4 инфраструктура“ – София да заплати на жалбоподателя В. П. П. сумата от 500,00 лева – платено адвокатско възнаграждение, отчитайки конкретната фактическа и правна сложност на делото.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG***********/4000/******* от **.**.**** г., издадено от директор на Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с което на В. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Р., ул. „***“ *, вх. *, ет. *, ап. *, за нарушение и на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София ДА ЗАПЛАТИ на В. П. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Р., ул. „***“ *, вх. *, ет. *, ап.

*, сумата от 500,00 лева /петстотин лева/, направени разноски по делото – платено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5