Решение № 400 от 08.10.2019, Районен съд - Димитровград

Р Е Ш Е Н И Е

№…….

Димитровград, 08.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на дванадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар: Силвия Димова

Прокурор като разгледа докладваното от съдията гр.д.№773 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

Ищецът „Топлофикация София“ЕАД твърди в искова молба, че депозирал против ответника „Ю-К.Г.“ЕООД заявление по чл.410 ГПК за сумата от 1029,05 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.10.2016г. до м.04.2018г., като не е заплатена стойността по издадени изравнителни сметки за периода от м.май 2017г. до м.юни 2017г. и за периода от м.юли 2017г. до м.април 2018г., 104,54 лева законна лихва за забава за периода от 07.04.2017г. до 14.01.2019г., както и 30,65 лева- сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.10.2016г. до м.04.2018г., и 3,90 лева- законна лихва за забава за периода от 30.05.2017г. до 14.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата и направените деловодни разноски. По ч.гр.д.№539/2019г. по описа на РС-Димитровград била издадена заповед за изпълнение, с която заявлението на ищеца било уважено. Ответникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което за ищеца възникнал правен интерес да предяви против него установителен иск за вземането си. Предвид това в законоустановения срок депозира настоящия иск против ответника за установяване на вземането по отношение на него за консумирана и незаплатена топлинна енергия в топлоснабден имот: апартамент ***, за периода от м.10.2016г. до м.4.2018г., с аб.№796.

Поддържа, че между страните по делото не бил подписан договор за продажба на топлинна енергия, въпреки отправената от ищеца покана, поради което длъжника се обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество и дължал да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването. Твърди, че ответното дружество не е изпълнило задълженията си за сключване на договор за продажба на ТЕ за стопански нужди, съгласно действащото законодателство в сферата на енергетиката. Задължението на последното за заплащане на дължимите от него суми в размера на ежемесечно получаваните от него фактури било най-късно до 20-о число на следващия месец. С изтичането на този срок ответникът изпадал в забава за тази сума по фактурата. В случай, че той е имал възражение относно стойността на начислената ТЕ, то всеки месец имало регламентирана от закона възможност да предяви такова. До настоящия момент обаче такова възражение от ответника в деловодството на ищеца не било постъпвало, за да е необходимо да бъдат преразгледани съответните начислени суми. Ищцовото дружество изпратило покана до длъжника да заплати доброволно дължимата сума, но въпреки това плащане не последвало. В изпълнение на разпоредбата на чл.112г, ал.1 ЗЕЕЕ сградата-етажна собственост, в която се намирал топлоснабдения имот, видно от приложен протокол от проведено общо събрание, избрала фирма „***“ за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с чл.71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването. За топлоснабдения имот на ответника били издадени изравнителни сметки, като сумите за ТЕ били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в същия имот. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1029,05 лева-главница, представляваща стойност на незаплатена ТЕ за периода от м.10.2016г. до м.04.2018г., като не е заплатил стойността по изравнителни сметки с №**********/31.08.2018г. за периода м.май 2017г. до м.юни 2017г., с №**********/31.08.2018г. за периода от м.юли 2017г. до м.април 2018г., и 104,54 лева- законна лихва за забава за периода от 07.04.2017г. до 14.01.2019г., както и 30,65 лева- сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.10.2016г. до м.04.2018г. и 3,90 лева-законна лихва за забава от 30.05.2017г. до 14.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2019г. до окончателното изплащане на сумите, за които по ч.гр.д.№539/2019г. по описа на РС-Димитровград е била издадена заповед за изпълнение на задължение по чл.410 от ГПК. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът „Ю-К.Г.“ЕООД подава отговор, с който оспорва иска. Счита, че иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Оспорва наличието на договорна връзка между страните по делото.

Твърди, че не е ползвал топлинна енергия, доставяна от ищцовото дружество.

Оспорва представените с исковата молба покани и разписки за получаването им, като твърди, че тези документи не са достигнали до ответника. Подписалите разписките лица нямали нищо общо с дружеството и законния представител на последното не ги познавал. Поддържа, че процесния имот бил придобит от него през м.октомври 2016г. с цел препродажба, която е осъществена през м.декември 2018г.

През този период жилището било необитаемо, като до него не била доставяна топлинна енергия. Оспорва дължимостта на парична сума за м.август 2018г., като твърди, че такова вземане не съществува, а същото е сбор от претендирани суми за период предхождащ придобиването на имота от ответника. Оспорва дължимостта на всички суми, начислени по „лихвен лист“. Признава, че ответникът е придобил правото на собственост върху недвижимия имот на 17.10.2016г., съгласно постановление за възлагане. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните, както и на ответника да са били пращани и получавани покани да сключи договор с ищеца. Оспорва приложимостта на ОУ към отношенията между ищеца и ответника, доколкото между страните липсва договор. Оспорва дължимостта и на претендираните лихви, като твърди, че те са произволно начислени. Иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен. Претендира присъждане на деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Конституираното по искане на ищеца като трето лице-помагач „***, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“***, не взема становище по предявения иск. Редовно призовано за проведените по делото съдебни заседания, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения с исковата молба Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици от гр.София, ул.“***, ползващи топлинна енергия от „Топлофикация София“ЕАД е, че на 29.07.2002г. са били взети решения за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „***“ЕООД-София; за упълномощаване на три лица, които да подпишат от името на етажната собственост договор с горепосоченото дружество за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки за отчитане разпределението на разходите на топлинна енергия; за упълномощаване на лице, което да сключи от името и за сметка на етажната собственост споразумителен протокол с „Топлофикация София“ЕАД при извършване на услугата „дялово разпределение“. Приложен е списък на етажните собственици с техните подписи и заявения брой уреди, които желаят да им се монтират в обитаваното от тях жилище. От този списък се установява, че етажните собственици са общо 23, като за абонатен номер 795 и номер 796, съответно за апартаменти №20 и №21, е посочен титуляр Лъчезар Борисов Цонев, срещу името на който е бил положен подпис в списъка.

Във връзка с приетите решения от ОС на етажните собственици, на 12.08.2002г. между „***“ЕООД и Етажна собственост-гр.София, ул.***, представлявана от трите упълномощени от Общото събрание лица, бил сключен Договор №176 за доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуални сметки.

Съгласно Договор

№94/01.11.2007г., сключен между ищеца и третото лице-помагач „**“ЕООД, на последното дружество било възложено да извършва услуга дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради-етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр.София, при спазване на изискванията на ОУ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, одобрени от ДКЕВР.

Видно от приетото като доказателство по делото Постановление за възлагане на недвижимо имущество, издадено на 30.08.2016г. от помощник ЧСИ при ***, с район на действие СГС, предвид изнесеното по изпълнително дело №20138380404855 на публична продан недвижимо имущество, собственост на „***“ЕООД, а именно апартамент №20 и апартамент №21, находящи се в гр.София, бул.“***, които са функционално обединени и с общ вход, са били възложени и за техен купувач е бил обявен ответника „***“ЕООД за сумата от 393200 лева без ДДС.

С писмо от

20.04.2017г. ищецът е уведомил ответника, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в СЕС, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. След придобиването на собственост върху апартаменти №20 и №21 на адрес в София, ул.“*** ответникът не бил предприел действия за промяна на партида, поради което от м.март 2017г. на същия били открити партиди с №№795 и 796 за заплащане на топлинна енергия. На ответника са били изпратени комплект документи, с които да уреди с ищеца търговските си взаимоотношения. По делото е представено Известие за доставяне, от което е видно, че въпросното писмо е връчено чрез Български пощи на 25.04.2019г. на **, представила се за служител на „***“ЕООД.

На 25.10.2018г. ищецът е изпратил второ писмо до ответника, с което го уведомил повторно, че продажбата на ТЕ за небитови нужди се извършва само въз основа на писмен договор, като му е изпратил и необходимите формуляри за уреждане на търговските им взаимоотношения за процесния недвижим имот. На последно място го е уведомил, за задълженията му за доставена и неплатена ТЕ към 23.10.2018г. Писмото е било изпратено на адреса на ответното дружество, като видно от представеното по делото известие за доставяне, то е било връчено чрез Български пощи на лицето ***на 29.10.2018г. В хода на производството ответното дружество отрича да е получавало въпросното писмо, както и твърди ,че лицето на което то е било връчено /***/ няма нищо общо с дружеството и законния представител на същото не го познава. Последното твърдение обаче очевидно не отговаря на истината, доколкото видно от съобщение /л.53 от делото/ на същия адрес на ответника са били изпратени от съда преписи от исковата молба и приложенията към нея, като те отново са били получени от лицето ***, с отбелязване, че тя е счетоводител на адресата.

С исковата молба, ищецът е представил като доказателство по делото Извлечение за дължими суми на абонатен №796 на „***“ЕООД, София, ул.“***, ** към дата 14.01.2019г. Във въпросното извлечение не се посочва кой е негов автор, както и няма подпис на лицето, което го е изготвило. В същото, освен дължими суми за главница и лихва, се цитират номера на множество фактури, без да са посочени датите на издаването им. До приключване на производството по делото въпросните фактури не са представени от ищеца, поради което съдът не е в състояние да установи кое е действително задълженото лице по тях и отговарят ли данните, посочени в извлечението на съдържанието на цитираните фактури.

В проведеното на 12.09.2019г. съдебно заседание по делото пълномощникът на ответното дружество представи Констативен протокол от 12.09.2017г., изготвен от служител на „**“ЕООД, който е извършил трети отчет на процесния обект с абонатен №795/796 с титуляр към този момент „***“ЕООД. В протокола е отбелязано, че всички радиатори са без термоглави. Не е посочено присъствал ли е при проверката представител на абоната и ако да кой е бил той. Представеният в същото съдебно заседание Приемо-предавателен протокол от 06.11.2017г. съдът счита, че не следва да обсъжда, доколкото от съдържанието му не може да се установи кой и в каква връзка го е съставил,както и какво цели да докаже страната с него.