Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 15 от 08.01.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 2029/2023
Вид
Определение № 15
Подписан
08.01.2024
Състав
Албена Бонева, Боян Цонев, Мария Христова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15 гр. София, 03.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20238002102029 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „Автомагистрали” ЕАД, подадена чрез процесуалния му пълномощник юрк. К. Д. срещу решение № 22/12.01.2023 г., постановено по въззивно гр. дело № 519/2022 г. на Софийския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 25/02.03.2022 г. по гр. дело № 719/2021 г. на Ихтиманския районен съд, жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца Р. Ц. М., на основание чл. 200 от КТ, сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от трудова злополука, настъпила на 23.07.2018 г., ведно със законната лихва от същата дата на увреждането до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 253.40 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от същата трудова злополука, ведно със законната лихва от 22.07.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, като искът за обезщетението на неимуществени вреди е отхвърлен до пълния му предявен размер от 23 000 лв.; в тежест на касатора са възложени разноски и държавна такса по делото. С жалбата се иска отмяна изцяло на така постановеното въззивно решение.

При извършената служебна проверка съдът намира, че касационната жалба е процесуално недопустима в частта ѝ срещу тази част на въззивното решение, с която е уважен изцяло искът за обезщетението за имуществените вреди – за сумата 253.40 лв., ведно с присъдената законна лихва върху нея. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК, тази част от въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на този иск е до 5 000 лв., и съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК решението е влязло в сила в тази част. Касационната жалба е процесуално недопустима и в частта ѝ срещу отхвърлителната част на въззивното решение, тъй като жалбоподателят-ответник няма правен интерес да обжалва тази част, която го 1 удовлетворява като краен резултат. Касационната жалба следва да се остави без разглеждане в посочените недопустими части и касационното производство по делото следва да се прекрати в същата част.

В останалата `и част – относно уважената част от иска за обезщетението за неимуществени вреди за сумата 15 000 лв., ведно с присъдената законна лихва върху нея, касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащата на касационно обжалване от него част на въззивното решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на тази част, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.

281, т. 3 от ГПК.

В касационната жалба и изложението към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са формулирани следните правни въпроси: 1) следва ли при доказана липса на виновно поведение от страна на работодателя да се търси отговорност от същия и да му се налага плащането на обезщетение по КТ за претърпяно от работник или служител увреждане, и следва ли при доказано спазване на всички изисквания по безопасност на труда и създаване на безопасни условия на труд от страна на работодателя, на същия да се търси отговорност и да му се налага плащането на обезщетение по КТ за претърпяно от работник или служител увреждане; 2) следва ли при доказано виновно поведение и невнимателно изпълнение на трудовите задължения от страна на работник или служител и при неспазване на създадените безопасни условия на труд от негова страна, да търси отговорност от работодателя и да му се налага плащането на обезщетение по КТ за претърпяно от работника или служителя увреждане, и следва ли при доказано наличие на предпоставките и основанията, предвидени в чл. 201 от КТ, относими към работника или служителя, да се търси отговорност от работодателя и да му се налага плащането на обезщетение по КТ за претърпяно от същия работник или служител увреждане; 3) правилно ли е приложен принципът на справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД, при доказано наличие и доказване на обстоятелствата, отразени и посочени в предходните точки (въпроси), а именно – липса на виновно поведение от страна на работодателя, респективно представляващия, спазване на всички изисквания по безопасност на труда и създаване на безопасни условия на труд от страна на работодателя, доказано виновно поведение и невнимателно изпълнение на трудовите задължения от страна на работник или служител и при неспазване на създадените безопасни условия на труд от негова страна; 4) как се прилага принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди; и 5) за задължението на съда да посочи в мотивите към решението си всички обстоятелства от значение за размера на присъденото обезщетение. Жалбоподателят навежда допълнителното основание по чл.

280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че тези въпроси били разрешени от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г., решение № 127/13.11.2018 г. по гр. дело № 3724/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 178/02.01.2019 г. по гр. дело № 4579/2017 г. на IIІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 94/29.05.2019 г. по гр. дело № 2649/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 2

186/21.10.2019 г. по гр. дело № 246/2019 г. на IIІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 41/05.03.2020 г. по гр. дело № 2679/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 307/21.04.2020 г. по гр. дело № 1974/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.

Насрещната страна – ищецът Р. М., чрез процесуалния си пълномощник адв. Б. П., в отговора на касационната жалба излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а при условията на евентуалност – за неоснователност на жалбата.

За да уважи предявения по делото иск по чл. 200 от КТ за присъждане на обезщетението за неимуществени вреди за сумата 15 000 лв., въззивният съд е приел за установени следните обстоятелства: Ищецът е работил на длъжност „технически ръководител“ при ответното дружество, като е осъществявал ръководство, организация и контрол на цялостната дейност и процеси, свързани с осъществяване на непосредствено оперативно-стопанско и техническо ръководство на поверения му участък. С разпореждане от 31.07.2018 г. на НОИ, декларираната от работодателя процесна злополука от 23.07.2018 г. е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО. Същата е станала по време на извършваната работа – контрол на поставен кофраж за изливане на бетон с подвижна стълба на височина до 3 м.

При слизане от стълбата пострадалият ищец пада и получава счупване на петната кост на лявото стъпало. Работодателят в декларацията също е посочил, че при слизане от подвижна стълба пострадалият ищец пада и си удря левия долен крайник, при което получава счупване на петата. От заключението на съдебно-медицинската експертиза въззивният съд е установил, че в резултат на трудовата злополука ищецът е получил многофрагментно счупване на лявата петна кост, което увреждане му е причинило трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок около 3-4 месеца. Пострадалият е бил подложен на оперативно лечение, протекло на два етапа. В рамките на възстановителния период, ищецът е изпитвал затруднения при придвижването, значителни по интензитет болки и страдания, които са намалели с времето. След втората оперативна интервения (извършена година след първата) е имало болезненост от около 15-20 дни. За в бъдеще, в резултат на физическо натоварване на крайника и промяна на времето, ищецът ще изпитва болки, ограничаващи движението на крайника, което ще се наблюдава до живот. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че за около 3-4 месеца функцията на крайника следва да се възстанови в пълен обем, като първоначално болезнеността е била по-интензивна и постепенно е затихвала. За да получи тази травма, ищецът е трябвало да падне от високо и се приземи на пети, и по този начин тежестта пада върху малка повърхност, а енергийното въздействие е много високо. Съдът е установил още, че ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност за периода 23.07.2018 г. - 18.01.2019 г. Установил е и че ищецът е участвал в ежегодно обучение по ЗБУТ, както и че е преминал и начален инструктаж. Като е кредитирал показанията на двама от разпитаните свидетели, въззивният съд е приел за установено и че след операцията ищецът се е придвижвал трудно с патерици, не можел да излиза сам от къщата си, тъй като стълбите били много стръмни; изпитвал е силни болки до 5-6 месец и дори напуснал работа, тъй като не можел да изпълнява служебните си задължения.

3

При така установените обстоятелства, окръжният съд е достигнал до следните правни изводи: За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените неимуществени вреди на пострадал от трудова злополука работник или служител, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване следните материални предпоставки: трудова злополука; вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и страдания; причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т. е. причинените болки и страдания да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка, или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието. Съдът е изтъкнал, че имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 от КТ е обективна и безвиновна, с гаранционно-обезпечителен характер. Приел е, че в случая не са спорни и са установени от доказателствата наличието на трудово правоотношение между страните, настъпването на трудовата злополука и претърпените от ищеца неимуществени вреди. По отношение спорния размер на обезщетението за тях, окръжният съд е посочил, че следва, въз основа събраните доказателства да го определи по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука. В тази връзка съдът е изложил съображения, че обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките, страданията, неудобствата и други нематериални последици, възникнали в резултат на това. Изтъкнал е, че съдебната практика в тази насока е константна, като при всички случаи се базира на еквивалентност на обезщетението с действително претърпените вреди, в който смисъл е и задължителната съдебна практика, установена с т. 11 на ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 7 на ППВС № 17/1963 г., съгласно която понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще и др. Въззивният съд е посочил, че взема предвид всички установени по делото правнорелевантни факти, относими към справедливия размер на претендираното обезщетение, а именно: характера и степента на увреждането – многофрагментно счупване на лявата петна кост; продължителност на лечението – 7 дни общо в лечебно заведение; извършените медицински манипулации – хирургично лечение на два етапа; възстановителения период – 6 месеца. Взел е предвид и обстоятелството, че претърпяната травма е излекувана, а също и че са налице остатъчни функционални последици. Предвид установеното от кредитираните свидетелски показания, съдът е отчел още, че след операцията ищецът се е придвижвал трудно с патерици, не е можел да излиза сам от къщата си, тъй като стълбите били много стръмни; изпитвал е силни болки до 5-6 месец и дори е напуснал работа, тъй като не можел да изпълнява служебните си задължения. Съдът е взел предвид и това, че съгласно съдебно-медицинската експертиза, увреждането е причинило на пострадалия ищец трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок около 3-4 месеца; той е бил подложен двукратно на оперативно 4 лечение; в рамките на възстановителния период е изпитвал затруднения при придвижването, значителни по интензитет болки и страдания, които са намалели с времето; след втората оперативна интервения отново е имало болезненост от около 15-20 дни. Съдът е посочил още, че болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до изживените в момента на злополуката такива, а продължават и след това, като според вещото лице, за в бъдеще, в резултат на физическо натоварване на крайника и промяна на времето, ищецът ще изпитва болки, ограничаващи движението на крайника, което ще се наблюдава до живот. Съобразявайки всичко гореизложено, окръжният съд е приел, че искът за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди следва да се уважи до размера от 15 000 лв., до какъвто извод е достигнал и районният съд. Въззивният съд е намерил за неоснователни наведените с жалбата на ответното дружество възражения, че ищецът съпричинил вредата, тъй като нарушил правилата за безопасност, изпълнявайки трудовите си задължения. В тази връзка съдът е изложил съображения, че по своята същност небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена категория лица (добрия стопанин), с оглед естеството на дейността и условията за извършването `и. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и найнебрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Съдът е посочил, че при трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Изтъкнал е, че това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото от работодателя обезщетение – намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Посочил е и че съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. За тези свои принципни съображения въззивният съд се е позовал на решение № 125/04.05.2016 г. по гр. дело № 4417/2015 г. IV-то гр. отд. на ВКС.