Решение № 5867 от 30.10.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5867 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20221100103904 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „П.-***“ ЕООД срещу Столична община.

Ищецът твърди, че с решение № 32 по т. II от Протокол № 20/20.12.1996г. Столичният общински съвет преобразувало общинската фирма „ХЛЕБНИ ИЗДЕЛИЯ“ в седем отделни търговски дружества, едно от които било „Хлебни изделия - Възраждане“ ЕАД. С решение № 28 по Протокол № 28/03.04.1997 г. на СОС било допълнено горепосоченото Решение № 32, като в капитала на „Хлебни изделия- Възраждане“ ЕАД бил апортиран търговски обект, описан като МАГАЗИН №149 /метален павилион/, находящ се на Кооперативен пазар – район „Красно село“, с площ от 119 кв.м. Апортът бил извършен от Столична община, която била собственик на същия до този момент.

С нот. акт № 120, том I, рег. № 89681, д. № 90/2001 г. на Нотариус № 104 при НК „Хлебни изделия- Възраждане“ продал гореописания МАГАЗИН МЕТАЛЕН ПАВИЛИОН на ЕТ „П.Т.Н.“- праводател на ищцовото дружество по силата на Договор за продажба на предприятие от 20.12.2001 г. Това обстоятелство било посочено и в Графа „Забележки“ на акт за частна общинска собственост /АЧОС/ № 722/03.07.2001 г., който бил съставен за поземлен имот с пл. № 3, кв. 315а, местност „Бул. девети септември“ по кадастралния план на гр. София, с административен адрес бул. „*******, върху който била построена сградата на дружеството ищец.

Ищецът поддържа, че от датата на придобиването на собствеността върху сградата по покупко- продажбената сделка на 28.05.2001 г. до завеждането на настоящия иск ищецът владее непрекъснато, явно и необезпокоявано както сградата, така и поземления имот, върху 1 който сградата е построена и който е с обслужващо сградата предназначение.

Завладеният от ищцовото дружество поземлен имот съставлява реална част от ПИ с идентификатор *** по КККР, целият с площ от 475 кв.м., която е предмет на АЧОС № 1841/19.03.2019 г. и съгласно Комбинирана скица за пълна или частична идентичност, изготвена на 04.06.2018 г. от ГИС -София ЕООД е напълно идентичен с УПИ VII-3 за офиси, кв. 315А, по действащия РП на гр. София, местност „Красно село- плавателен канал- север“, целият с площ от 340 кв.м., при граници: бул. „Гоце Делчев“, новопредвидена улица, УПИ V4,5 и УПИ VI-1,2-за офиси. Доколкото процесният имот е урегулиран, същият е годен обект за завладяване, в т.ч. и към датата на влизане в сила на предходния устройствен план, а именно 10.12.2001 г. Площта и предвижданията са същите като тези на действащия план.

Налице били всички изискуеми елементи на осъществяване на владението, разписани от нормата на чл. 68, ал. 1 ЗС, както следва: ищецът осъществява фактическа власт върху имота, а намерението му за своене се обуславя от това, че винаги е считал, че предназначението на същия е именно да обслужва единствено и само неговата сграда.

Ищецът поддържа, че ефектът от обявяването за противоконституционен на &1 от Заключителните разпоредби към Закона за допълнение на Закона за собствеността /ДВ, бр.

46/2006 г./, в сила от 01.06.2006 г., с който била спряна давността за придобиване на имоти частна държавна и общинска собственост, е същият като този разписан в чл. 116, б. „б“, пр. последно, вр. чл. 115, б. „ж“ от Закона за задълженията и договорите, т.е. давността не се счита за прекъсвана. Следователно, лицата владели общински и държавни имоти през срока на т.н. законов мораториум за завладяването им довършват фактическия състав на нормата на чл. 79, ал. 1 от Закона за собствеността един ден след влизането в сила на Решението на Конституционния съд.

Ищецът поддържа, че ответникът Столична община е завел срещу ищцовото дружество иск по чл. 109 ЗС за премахването на процесната сграда, по което било висящо гр. дело № 19459/2014 г. по описа на СРС, ГО, 39 състав, както и отрицателен установителен иск по чл.

124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не е собственик на сградата.

Поддържа, че наличието на АЧОС и заведените от ответника искови производства обуславят правния му интерес да предяви настоящия иск, поради което ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че е собственик на основание давностно владение за периода от 28.05.2001 г. до 29.05.2011 г. или за периода от 10.12.2001 г. до 11.12.2011 г. на следния недвижим имот, представляващ реална част от ПИ с идентификатор *** по КККР, която е напълно идентична с УПИ VII-за офиси, кв. 315А, по действащия РП на гр. София, местност „Красно село – плавателен канал- север“, целият с площ от 340 кв.м., при граници: бул. „Гоце Делчев“, новопредвидена улица, УПИ V-4,5 и УПИVI-1,2- за офиси, както и на сградата с идентификатор ***, построена в същия имот, със застроена площ от 177 кв.м. и с предназначение „сграда за търговия“ с административен адрес: гр. София, бул. „*******, а съгласно документ за собственост МАГАЗИН 2 МЕТАЛЕН ПАВИЛИОН с площ от 119 кв. м., находящ се в гр. София, район „Красно село“, кооперативен пазар, при съседи: фасада – 2 терен на Кооперативен пазар, север – дворно място, принадлежащо към „Гостилница“ на д-р М.М., запад – магазин за готово облекло- общинска собственост и изток- магазина, собственост на общината.

Ответникът СТОЛИЧНА ОБЩИНА е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по съображения, че не е налице нито една от задължителните предпоставки от фактическия състав на „давностното владение“. Поддържа, че на представителите на Столична община никога не е бил отказван достъп до собствения им УПИ VII- за офиси, кв. 315В, по действащия РП на гр. София и не са били възпрепятствани да го посещават- при желание за това. До момента на подаване на исковата молба, ищецът никога не проявявал явно и открито, писмено или устно, каквито и да е претенции за своене на процесния УПИ; не е манифестирал собственическо отношение към имота, нито пред неговия действителен собственик, нито пред трети лица, чрез които собственикът може да узнае за подобно намерение. Твърди, че Столична община последователно се е противопставяла както на неправомерния начин на ползване, така и на извършено незаконно строителство в имота, и на използването му без наличие на правни основания за това.

Ответникът сочи, че процесният магазин- метален павилион се намира в кв. 315В, местност „Красно село- плавателен канал- север“ по действащия РП на гр. София, а не в кв. 315А по РП на гр. София. Поддържа, че обектът е имал единствено и само „временен характер“ и никога не е притежавал и не притежава „траен устройствен статут“. Както във всички предходни, така и в настоящия действащ план за застрояване той е предвиден за премахване, като на негово място е предвидено изцяло ново строителство. Освен това в процесния УПИ съществуват и други обекти с „временен характер“, използвани под наем от трети лица.

Ответникът е единственият легитимен собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на район „Красно село“, одобрена със Заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на изп. директор на АГКК, за който към момента е бил съставен Акт за частна общинска собственост № 1841/19.03.2019 г. Сочи, че върху описания поземлен имот, собственост на СО е разположен метален павилион с площ от 119 кв.м., изграден по реда на чл. 120 ППЗТСУ, който по силата на сделка, обективирана в Нотариален акт за продажба № 120, т.

1, рег. № 8969, дело № 90/2001 г. на нотариус Р.Р. е закупен от П.Т.Н., в качеството му на ЕТ „П.Т.Н.“. По силата на разпоредбата на чл. 120 ППЗТСУ /отм./ описаното съоръжение няма траен градоустройствен статут и подлежи на премахване. Сочи, че по силата на разпоредбата на &50а от ПЗР на ЗИД на ЗТСУ /ДВ бр. 125/1998 г./ собствениците на такива съоръжения са разполагали с възможност да поискат създаване на постоянен градоустройствен статут в шестмесечен срок от влизане на закона в сила 30.09.2001 г., което в случая не било направено. Поради това строежът подлежи на премахване.

Не била проведена и устройствена процедура по промяна на статута на обекта- за придобиване на постоянен градоустройствен статут. По изложените съображения моли исковете да бъдат отхвърлени. В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещни отрицателни установителни искове за собственост с искане да бъде установено по отношение на ищеца, че не е собственик на търговски обект магазин, представляващ 3 масивна сграда с частични стоманобетонни елементи, находящ се в гр. София, СО, р-н Красно село, със застроена площ от 119 кв. м., заедно със съответното на обекта отстъпено право на строеж, подробно описан в нотариален акт № 104, т. 1, рег. № 5933, дело № 99/2012 г. на нотариус Р.Р., с искане да бъде отменен гореописания нотариален акт и да бъде постановено премахване на незаконно държания в имота на ответника павилион, както и да бъде осъден ищеца да заплати на СО дължимото месечно обезщетение за периода от поне последните пет години, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на исковата молба – за ползването на 119 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на район Красно село.

Предявените от ищеца „П.-***“ ЕООД са уточнение с писмена молба от 22.12.2022г. и в първото открито съдебно заседание на 25.05.2023г., като с оглед уточненията, ищецът е предявил:

- главен положителен установителен иск по чл.124 ГПК за признаване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на описаната сграда на основание сключеният договор за покупко-продажба и прехвърляне на търговско предприятие,

- евентуален положителен установителен иск по чл.124 ГПК за признаване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на описаната сграда на основание давностно владение, осъществено в периода 28.05.2001г. -13.04.2022г.

- главен положителен установителен иск по чл.124 ГПК за признаване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на описаната реална част от имота, върху който се намира сградата, на основание давностно владение, осъществено в периода 28.05.2001г. 13.04.2022г.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищеца следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесните недвижими имоти на твърдяните от него основания, включително и какъв е статутът на процесния имот. В случая възникването на предявеното спорно материално право по предявения положителен установителен петиторен иск се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1/ в продължение на определен период от време (10 години) ищецът да е упражнявал постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт върху процесната недвижима вещ, като това фактическо господство като фактическо отношение следва да се изразява в действия, които съответстват на вещните правомощия на собственика – през период, през който законът урежда правната възможност да тече придобивна давност; 2/фактическата власт следва да се упражнява с намерение за своене, а именно да се държи вещта като собствена, чрез извършване на фактически и правни действия, които съответстват на вещните правомощия, част от предметното съдържание на сложното вещно право на собственост и 3/ твърдяното владение като фактическо отношение да не е било прекъсвано, спирано и преустановявано, вкл. и чрез отнемане или загубване на владението за повече от 6 месеца. Първите две предпоставки трябва да бъдат установени от ищеца, а правнорелевантното обстоятелство, че твърдяната придобивна давност е била прекъсвана, спирана или преустановявана, следва да бъде 4 установено от ответника. Ответникът следва да установи при условията на пълно и главно доказване и останалите възражения, релевирани в отговора на исковата молба.

След служебни справки се установява, че Столична община е предявила през 2014г. иск срещу „П.-***“ ЕООД с искане да бъде отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт от 07.05.2012г., №104, т. първи, рег. №5933, д. №99/2012г. на нотариус Р. Р., №104 НК.