Решение № 4 от 08.01.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Варна, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станчо Р. Савов

Членове:

Светла В. Даскалова

Румяна П. Петрова при участието на секретаря Елвира М. Ботева в присъствието на прокурора А. Д. И. като разгледа докладваното от Станчо Р. Савов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100601265 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК и е образувано по постъпила жалба от подсъдимия М. Н. П. чрез адв. И. И. против Присъда № 177/04.07.2023 г. по НОХД № 274/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с която П. е признат за виновен в това, че на 24.06.2022 г. в град Варна, при условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи от владението на К. Т. П. на стойност от 166,30 лева и чужди движими вещи от владението и собственост на М. А. Н. на стойност от 256 лева, всички на обща стойност от 422,30 лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с което извършил престъпление по чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, което е определено да изтърпи при първоначален строг режим, като в тежест на подсъдимия са възложени и сторените разноски – 142,23 лева в досъдебното производство, 40 лева разноски по делото и 400 лева адвокатско възнаграждение в полза на частния обвинител К. Т. П..

В постъпилата жалба са изложени доводи за допуснати нарушения при 1 постановяване на присъдата, свързани със събирането и анализа на доказателствата. Моли се първоинстанционния акт да бъде отменен и да бъде постановена оправдателна присъда, а в условията на евентуалност – да се приложи чл. 66, ал. 1 от НК като се отложи изтърпяването на наложеното наказание или да се намали размера му.

В съдебно заседание прокурор от окръжна прокуратура моли за потвърждаване на присъдата като счита, че районният съд правилно е установил фактите, относими към предмета на доказване и не са налице основания за изменение на присъдата както в частта за размера на наложеното наказание, така и за изтърпяването му.

Жалбоподателят, нередовно призован, не се явява, представлява се от назначения служебен защитник адв.И., който поддържа подадената жалба и счита, че по отношение на подсъдимия са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства. Моли както за намаляване размера на наказанието, така и за отлагане на изтърпяването му по реда на чл.66 ал.1 от НК.

Съдът, след собствена преценка на събраните по делото доказателства с оглед вменените му задължения по чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК за цялостна проверка на постановения акт по отношение на правилността, обосноваността и справедливостта му, намира за установено следното:

Свидетелката К. Т. П. притежавала лек автомобил „Форд Фюжън“ с рег.

№ ***, който паркирала на 23.06.2022 г. пред дома си в ***.

Свидетелят М. А. Н. притежавал микробус „Нисан Сирена“ с рег. № ***, регистриран на името на съпругата му А. Ю. Н.а, който имал технически проблем при работата на двигателя му. Св. Н. дал микробуса на свой познат – свидетеля Д. Р. Г., който да повери и прецени необходимия ремонт.

Последният паркирал микробуса в тревните площи до ***, в близост до дома му.

На 24.06.2022 г. преди обяд подсъдимият М. П., минавайки покрай автомобила на св. П., решил да извърши кражба и проникнал в автомобила , като взел от него следните вещи: 1 бр. медицинска аптечка и прахов пожарогасител 1 кг, червен на цвят, поставени в торба от найлон и плат; 1 бр. буксирно въже „мека връзка“; 1 бр. медицински слушалки; 1 чифт работни ръкавици; 1 бр. автомобилен оригинален крик за л.а. „Форд“; 1 бр. ключ за 2 автомобилни гуми и 1 бр. навигация, марка „Becker”, модел „SN-BMC 11B1101924, които поставил в найлонов чувал.

След като взел вещите от автомобила на св. П., подсъдимият се отдалечил и забелязал паркираният микробус на св. Н.. Проникнал в него, покрил стъклата му с хартиени и картонени плоскости, както и материали от самия микробус, за да няма видимост към вътрешността му, и започнал да подготвя различни части от автомобила за отнемане, като ги демонтирал и отделял от таблото, а свързващите кабели прекъснал чрез отрязване.

На 24.06.2022 г., около обяд, св. П. установила кражбата от автомобила и подала сигнал в полицията. На същия ден св. Г. разбрал от съседи, че в спрения до дома му микробус има непознат човек. Обадил се на св. Н. и му обяснил, а той му казал, че не е разрешавал на никого да ползва автомобила.

Св. Н. се отправил към мястото, а св. Г. решил да отиде и да отвори вратата на микробуса, за да провери кой е в него. Отишъл до микробуса и попитал подсъдимия защо е вътре. Подсъдимият опитал да избяга, но св. Г. го задържал и уведомил полицията. На сигнала се отзовали полицай Х. Х.в и негови колеги, които пристигайки на мястото, установили св. Г., св. Н. и подсъдимия М. П., когото задържали.

Отнетите от автомобилите вещи били предадени на полицията.

При идентично установена фактическа обстановка, РС е достигнал до своя извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, и го е признал за виновен.

След извършена цялостна проверка на обжалваната присъда и след собствен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е установил обстоятелствата по делото и правилно е преценил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

Съдът намира изложените в жалбата оплаквания за неоснователни в частта, в която се твърди, че са допуснати нарушения при преценката на събраните по делото доказателства. Преценени в тяхната съвкупност категорично се доказва извършването и авторството на престъплението от подсъдимия–същият е заловен в микробуса на св. Н., а сред откритите у него вещи са и тези, собственост на св. П., за които подсъдимият посочил, че е отнел от автомобила

. Проверяваният съд е подложил събраните

3 доказателства на внимателен анализ и е изложил състоятелни мотиви, които настоящият състав споделя.

Налице са данни, че при извършване на престъплението подсъдимият противозаконно е повредил чужда движима вещ при отделянето на предмета на кражбата от микробуса. Такова обвинение обаче не е било повдигнато при внасянето на обвинителния акт. Поради това съдът намира, че обстоятелствата за начина на извършване на деянието следва да намерят отражение в размера на наложеното наказание.

Противно на твърдяното в жалбата, настоящият състав не намери смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. С оглед гореизложеното, въззивният съд счита, че отмереното от РС наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца съответства на целите на чл. 36 от НК и отправеното в жалбата искане за намаляване на размера му е неоснователно. Счета, че именно с наказание в такъв размер ще се повлияе поправително и възпитателно както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на други неустойчиви членове на обществото.

От друга страна, настоящият състав намира, че направеното в жалбата искане за прилагане на чл. 66,ал. 1 от НК, е основателно.

Видно от изисканата справка за съдимост, подсъдимият е осъждан, както следва: по НОХД № 3636/2015 г. на ВРС, споразумение № 705/20.10.2015 г., с което подсъдимият се е признал за виновен в това, че е извършил престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „пробация,, с продължителност на пробационните мерки от за срок от девет месеца. С Определение № 371/19.04.2016 г. по ЧНД № 378/2016 г. на ВОС, влязло в сила на 27.04.2016 г., наложеното му наказание „пробация“ е заменено частично с „лишаване от свобода“ за срок от два месеца и двадесет и един дни, изпълнението на което е отложено за срок от три години, считано о влизане в сила на определението на съда; по НОХД № 472/2016 г. на ВРС, присъда № 152/18.04.2016 г., в сила от 04.05.2016 г., подсъдимият е признат за виновен в това, че е извършил престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от пет години.

4

Със същата присъда така наложеното наказание е групирано с това по НОХД № 3636/2015 г. като на подсъдимия е наложено най-тежкото от тях, а именно – това по НОХД № 472/2016 г.

Въз основа на тези данни, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК, реабилитация настъпва по право, когато лицето е осъдено условно, ако в изпитателния срок не е извършило друго престъпление, поради което следва да изтърпи отложеното наказание. В настоящия случай, наложените две наказания са групирани на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. от НК. Така, макар престъпните деяния на подсъдимия да са повече и да са били предмет на две дела, осъждането му е едно, а изпитателният срок за изтърпяване на наложеното му най-тежко наказание е изтекъл на 04.05.2021 г. Поради това, съдът намира, че за това едно осъждане е настъпила реабилитация по право, която го е заличила и е отменила за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. При настъпила реабилитация по право и при наличие на изискуемите по чл. 66 от НК предпоставки, съществува възможност съдът да отложи изпълнението на наложеното наказание, която настоящият състав намира, че е налице, предвид вида и размера на наложеното наказание, както и предвид преценката, че за постигане целите на наказанието и поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи ефективно наказанието лишаване от свобода – извършеното деяние, в сравнение с престъпления от същия вид, не се отличава с висока степен на обществена опасност. Така е и по отношение на самия деец – макар производството да се е развило по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК, съдът намира, че целите на наказанието биха се постигнали с условно осъждане, а ефективното му изтърпяване чрез изолиране от обществото и подлагането на подсъдимия под влиянието на средата от място за лишаване от свобода се явява прекомерно тежко с оглед извършеното деяние и личността на дееца.

В резултат на извършената цялостна проверка на проверяваната присъда, въззивният съд намира, че са налице основания за изменението в частта относно изпълнението на наказанието с приложение на чл.66 ал., от НК. В останалата част първоинстанционната присъда е правилна, обоснована и справедлива и следва да се потвърди.

Водим от горното, Варненски окръжен съд, като въззивна инстанция, на 5 осн. чл. 337, ал. 1, т. 3, предл. първо, вр. чл. 334, т. 3 от НПК, РЕШИ:

ИЗМЕНЯ частично Присъда № 177/04.07.2023 г. по НОХД № 274/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с която на М. Н. П. ЕГН:********** е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението му с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6