Решение № 1358 от 19.06.2019, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 1358 гр. Пловдив, 19 юни 2019 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 3846 по описа за 2018 г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети,

Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.

2. Образувано е по жалба, предявена от П.Н.Р., с адрес ***, против Решение № 2153-15-244/22.11.2018 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на Р. срещу Разпореждане № **********/Протокол № N01355/14.09.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като се иска неговата отмяна и връщане на преписката на НОИ за ново произнасяне. Твърденията са, че спорният стаж на длъжността „касиер“ през периода 23.08.1982 г. – 10.12.1984 г. и на длъжността „счетоводител“ през периода 10.12.1984 г. – 01.01.1997 г. следва да бъде зачетен като втора категория така, както е посочен в удостоверениe

УП-3 изх. № 32-00-273 от

14.09.2005 г., издадено от „ТРАКИЯ - РМ” ЕООД. Позовава се на разпоредбата на чл. 61а от Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране - отм. /ПКТП/.

Допълнителни съображения са изложени в писмени бележки приложени по делото. Претендират се сторените по делото разноски, съгласно представен списък.

3. Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. Допълнителни съображения са изложени в приложено по делото писмено становище.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. Изначално производството е започнало по повод Заявление вх. № 2113-15-3051/02.07.2018 г., с което Р. е направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО. Към заявлението са приложени документи за осигурителен стаж за периода от 16.09.1975 г. до 28.06.2018 г. включително, за 42 години, 01 месец и 24 дни /л.

26/.

Установено е, че към датата на подаване на заявлението, лицето е навършило 61 години и 2 месеца.

В представено Удостоверениe обр. УП-3 изх. № 32-00-273 от 14.09.2005 г., издадено от „ТРАКИЯ - РМ” ЕООД е направено предложение за зачитане на осигурителния стаж на длъжността „касиер” за времето от 23.08.1982 г. до 10.12.1984 г. и за длъжността „счетоводител” за периода от 10.12.1984 г. до 01.01.1997 г. от втора категория по т. 61а от ПКТП

/отм./ /л.

71/.

Във връзка с предложението този осигурителен стаж да се зачете от втора категория труд по т. 61а от ПКТП /отм./ е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „ТРАКИЯ - РМ“ ЕООД - Пловдив от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив. Проверката е приключила с Констативен протокол (КП) № КП-5-15-00439414/19.07.2018 г. Според обективираните в протокола констатации, не може да бъде установено при какви условия е положен трудът на Р., тъй като при пожар, възникнал в административната сграда на „ТРАКИЯ - РМ“ ЕООД, в която се е съхранявал архивът на дружеството, голяма част от документацията е унищожена. Проверката не е установила какви са елементите на осигурителния доход на Р. в периода от 01.01.1987 г. до 31.12.1989 г., тъй като разплащателните ведомости, от които са извлечени данните за образец УП-2 № 32-00-132/22.02.2006 г., са унищожени. Към КП е приложено и Удостоверение № 32-64/17.07.2018 г., в което осигурителят „TPAKИЯ - РМ“ ЕООД уведомява контролните органи, че не разполага и не може да представи документация, свързана с условията на труд на Р. в периода от 23.08.1982 г. до 09.07.1997 г., тъй като в следствие на пожар, същата е унищожена /л. 83/. При това положение, проверката е приключила със становище, че е невъзможно извършване на проверка относно удостоверяване на осигурителния стаж и доход на П.Р. за спорния период /л. 81-82/.

Въз основа на тези данни, позовавайки се на т. 61а от ПКТП /отм./, Ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ гр.

Пловдив е приел, че положеният осигурителен стаж за периода от 23.08.1982 г. до 10.12.1984 г. и от 10.12.1984 г. до 01.01.1997 г. се зачита за трета категория труд, тъй като липсват категорични данни за условията, при които е положен, а от правата на т. 61а от ПКТП /отм./ се ползват лица, работещи на територията на рудниците, хидрометалургични заводи и обектите за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества, водачи на МПС, работници и инженеро-технически работници от автосервизите, автотранспортните и строителни поделения.

6. Този резултат е обжалван от Р. пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-244/22.11.2018 г. е потвърдил оспореното разпореждане, възприемайки изцяло мотивите, изложени в същото.

Във връзка с представените към жалбата допълнителни доказателства, Директорът на ТП на НОИ Пловдив е приел за установено още следното:

Списъкът на длъжностите, които са имали право на допълнителен платен годишен отпуск за работа в среда на йонизиращи лъчения, приложен от Р. към жалбата, като част от КТД на ЕТД „ТРАКИЯ РМ“ ООД, влязъл в сила от 01.04.1993 г., съдържа следната информация: I Раздел - списък на длъжностите с право на допълнителен платен годишен отпуск в размер на 18 работни дни. В изброените 21 длъжности липсват длъжностите „касиер“ и „счетоводител“; II Раздел - отнася се за работещите с право на допълнителен платен годишен отпуск в размер на 10 дни. Включени са: 1) Всички останали работници и служители, работещи на територията на минно-добивните предприятия (рудници); 2) ИТР и служители от АТП, които организират и контролират транспортната дейност в минно-добивните предприятия /л.

102-гръб – л. 103/. От информацията в списъка, приложен към КТД, е прието, че не може да се установи дали длъжностите „касиер“ и „счетоводител“ са включени в т. 1 на Раздел II, респ. Р. работила ли е в среда на йонизиращи лъчения, както и че същите са изпълнявани на територията на рудниците, хидрометалургичните заводи и обектите за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества.

По данни от образец УП-2 № 32-35/09.03.2016 г., издаден от „ТРАКИЯ - РМ“ ЕООД - Пловдив и приложен от Р. към жалбата, елементите на осигурителния й доход са приети, че са както следва: за времето от 01.08.1990 г. до 31.07.1993 г. - суми за основна заплата, клас, платен отпуск, условия на труд, индексация, компенсация, парично обезщетение за временна неработоспособност, минимална работна заплата за неплатен отпуск и премия; за времето от 01.01.1997 г. до 08.07.1999 г. - суми за основна заплата и клас. За прецизност, съдът намира за необходимо да посочи, че неточно е позоваването от административния орган, доколкото „суми за основна заплата и клас“ касае единствено периода 01.07.1999 г. – 08.07.1999 г., който не е част от спорния, а за периода 01.01.1997 г. – 30.06.1999 г. елементите са както следва: основна заплата, клас, платен отпуск, доплащане, база болнични и социални разходи през 1999 г. /л. 105/. Въз основа на така установеното, е прието, че Р. не е получавала допълнително трудово възнаграждение за работа в среда с йонизиращи лъчения.

На следващо място, във връзка с представените към жалбата скица на имота на „ТРАКИЯ - РМ“ ЕООД в землището на с. Белозем и скица на имота на „ТРАКИЯ - РМ“ ЕООД в землището на с. Момино село /л. 106-107/ е прието относно първата, че на терена на обекта са разположени административна сграда, столова и кухня, химическа лаборатория, битов комбинат (баня, сушилня, пералня), ремонтна работилница и склад, а по отношение тази за с. Момино село, че на терена на обекта са разположени административна сграда, химическа лаборатория, баня (сушилня), добивни полета, перални помещения за замърсено работно облекло и столова. Въз основа на така представените скици е прието, че няма данни дали парцелът, на който се намира административната сграда в двете скици, включва обособени производствени терени за добив и преработка на радиоактивни вещества.

Посочено е, че трудът на Р. не попада и в хипотезата на изречение второ на т. 61а от ПКТП /отм./, тъй като при изпълнение на трудовите функции на длъжностите „касиер“ и „счетоводител“ същата не е била заета в производството, организацията, контрола и ръководството на технологичните процеси в обсега на йонизиращи лъчения и комбинирани нерадиационни вредни въздействия в поделенията на „Редки метали“.

И не на последно място е прието, че трудът на Р. не попада в обхвата на т.61 а, изречение последно от ПКТП /отм./, което включва труда на органите на ХЕИ за Фирмата „Редки метали“ и здравните служби, които контролират условията на труд в поделенията на Фирмата „Редки метали“, доколкото в случая са визирани кръг от служители, които не са пряко заети в добивните, производствените и технологични процеси на производство, а са част от т.нар.

„обслужващи звена“, в които се включва звеното с административна дейност, тъй като изричното посочване на този кръг служители, по аргумент на противното, показва, че останалите лица със сходни, обслужващи по своя характер функции, не попадат в обхвата на цитираната разпоредба и не могат да ползват по-благоприятното третиране на положения от тях труд. Посочва се, че законодателят ясно е разграничил различните функции, осъществявани в съответното предприятие на „Редки метали“ и е разпоредил изрична регламентация относно категорията на труда на работниците и служителите във фирмата.

7. В хода на съдебното производство са разпитани двама свидетели, както следва:

А.Б.Г.– Същият заявява, че от 1974 г. до

2004 г. е работил в системата на ДСО „Редки метали“, в чийто състав били включени всички уранодобивни рудници, което сега е „ТРАКИЯ - РМ“ ЕООД. В началото през 1974-75 г. е работил като нормировчик, след това като началник на отдел „Организация на труда и работната заплата“, и от 1992 г. до 2004 г. като управител на дружеството. П.Р. първоначално е работела на територията на рудник село Момино, след това на рудника в село Белозем, но свидетелят не може да си спомни точно годината, когато е започнала да работи Р. ***. Свидетелят е започнал работа в рудника на село Момино през 1975 г. и жалбоподателката е дошла скоро след това, но точна година не може да си спомни, по-скоро в края на седемдесетте началото на 80-те години, мисли, че е било. Р. първо е работела като касиер в счетоводния отдел и задълженията й се покривали в голяма степен с тези на счетоводителите. Освен чисто счетоводната работа, Р. и всички нейни колежки са били ангажирани в постоянно действащи комисии във връзка с отчитането на труда на бригадите в уранодобивната дейност и в сондажната дейност. В състава на тези комисии имало различни специалисти – геолози, геофизици, нормировчици, също така счетоводители и касиери, като всеки от тях в неговите компетенции е трябвало да отчете различни показатели. Техническите лица - технически показатели, а икономистите, в случая счетоводителите и касиерите - икономически показатели, като конкретно икономическите показатели се изразявали в отчитане на икономията или преразхода на материалните разходи по калкулацията, като в края на месеца икономията се е прибавяла към средствата за работната заплата, а преразходът, ако има такъв, се е удържал от средствата за работната заплата. Освен това, някои от инструментите в сондажната дейност, след като са се използвали от сондажната бригада, се заприхождавали в специален склад за употребявани такива, за да може да се осъществи регенерация - ремонт на същите и тяхната повторна употреба. А тези инструменти, според свидетеля, са най-силно замърсени, защото този режещ инструмент при строителството на сондажа преминава през сондажното тяло. За целта счетоводителите и касиерите, участващи в тази комисия, е трябвало да присъстват на площадката за добив и на сондажните полета, за да регистрират тези количества материали и да ги заприходят в склада. Всички касиери и счетоводители са участвали в тези комисии, защото бригадите - и в добивната, и в сондажната дейност, са били много, например в Момино само сондажните бригади в различното време са били от 7 до 10 броя, а добивните са били 5 броя, които са били постоянни. Тези комисии са работели ежедневно – били са постоянно действащи комисии. Допълнително възнаграждение за участието в тези комисии не се е изплащало, защото самото участие във въпросните комисии е било включено в длъжностните характеристики на счетоводителите, касиерите и техническите лица, участващи в тях, а също така членовете на комисиите са били изрично посочвани и в самите заповеди за сформиране на комисиите. Различните категории персонал са ползвали допълнителен годишен отпуск в зависимост от вредността на труда. Конкретно за П.Р., тъй като тя е била в счетоводния отдел, ползвали са десет дни допълнителен отпуск за работа във вреден труд. Освен допълнителна отпуска, имало и още две компенсационни форми, а именно - допълнително възнаграждение за неблагоприятни условия на труд и намалено работно време. От тези компенсационни форми счетоводителите са ползвали допълнителна отпуска и възнаграждение за неблагоприятни условия на труд, които са били диференцирани по размер, например за платената отпуска най-големият размер е бил 18 работни дни, а административният персонал е ползвал 10 работни дни.

Разпечатката съдържа 43 от 167 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d1efb8b5-1e3b-4cf5-a266-a8b76e6968d6