Решение № 47 от 29.01.2024, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. К., 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20235510100840 по описа за 2023 година

Предявени са три установителни иска за собственост на недвижими имоти с правно основание чл.124 ГПК.

Ищецът „Л.К.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.К. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община К., че „Л.К.“АД, представлявано от И.К. е собственик на следните поземлени имоти, придобити чрез непрекъснато владение, продължило повече от 10 години:

Поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1795 кв.м, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-88/26.11.2015 г. на изпълнителният директор на АГКК, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване при граници: позелени имоти с номера: ***, ***, *** , *** и

***,

Поземлен имот с идентификатор ***, с площ 2222 кв.м, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-88/26.11.2015 г. на изпълнителният директор на АГКК трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване при граници: позелени имоти с номера: ***, ***, *** , *** и

1

*** и

Поземлен имот с идентификатор ***, с площ 3532 кв.м, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-88/26.11.2015 г. на изпълнителният директор на АГКК, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване при граници: позелени имоти с номера: ***, ***, *** и ***.

Твърди, че на 05.04.2023 г., в качеството си на изпълнителен директор, представляващ „Л.К.“ АД, с ЕИК *****, получил Заповед № 666 от 05.04.2023г, издадена от кмета на община К., с която се изземват от владението на дружеството следните имоти: Поземлен имот с идентификатор ***, с площ 1795 кв.м, по КККР, одобрени със Заповед № РД-1888/26.11.2015 г. на изпълнителният директор на АГКК, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване при граници: позелени имоти с номера: ***, ***, *** и ***, за който е съставен акт за общинска собственост № 4297/19.01.2023 г.,с приложена скица; Поземлен имот с идентификатор ***, с площ 2222 кв.м, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-88/26.11.2015 г. на изпълнителният директор на АГКК, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване при граници: позелени имоти с номера:

***, ***, ***, *** и ***, за който е съставен акт за общинска собственост № 4298/19.01.2023 г., с приложена скица; Поземлен имот с идентификатор ***, с площ 3532 кв.м, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-88/26.11.2015 г. на изпълнителният директор на АГКК, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване при граници: позелени имоти с номера: ***, ***, *** и

***, за който е съставен акт за общинска собственост № 4296/19.01.2023 г.,с приложена скица. Оспорва правото на собственост на Община К. върху тези имоти и счита, че пренециите й са неоснователни.

Твърди, че „Л.К.“ АД, с ЕИК ***** владее и ползва тези имоти като свои трайно, непрекъснато и спокойно, без противопоставянето на който и да било предишен собственик от момента на 2 придобиване на дружеството от държавата през 1998 г.

Твърди, че Актовете за общинска собственост № 4296/19.01.2023г., № 4297/19.01.2023г., № 4298/19.01.2023г., са незаконосъобразни, издадени в нарушение на материалния закон и следователно не могат да породят желаните правни действия, като да легитимират Община К. като собственик на тези имоти. Нарушени са материално-правните предпоставки, определени от чл.34 на Закон за общинската собственост за издаването им. Неясни са основанията за актуването на тези имоти - чрез сделка, по давност или по закон. Алтернативно заявява, че: дори да се окаже, че процедурата по актуването на тези имоти е спазена, то на основание чл.79 от Закона за собствеността прави възражение за придобиване на имотите с идентификатори ***, *** и *** по давност.

„Л.К.“ АД е придобило всички акции от капитала на „Л.К.“ АД, като сделката е вписана на 29.03.2016 г. Видно от публикувания към момента на вписване актуален дружествен договор капиталът на дружеството е съставен само от една непарична вноска, която включва два поземлени имота: Поземлен имот с номер 000731, находящ се в гр. К., местността „Г.л.“, с ЕККАТЕ 35167, с площ от 20000 кв.м, начин на трайно ползване летище, при съседи на ПИ поземлени имоти с номера: 000731- летище, 000454 полски път, който имот е образуван чрез разделяне на имот № 000088, находящ се в гр. К., местността „Г.л.“, описан в нот.акт за покупко-продажба № ***** г. и Поземлен имот с номер 000730, находящ се в гр. К., местността „Г.л.“, с ЕККАТЕ 35167, с площ от 323 489 кв.м, начин на трайно ползване - летище, заедно с построените в имота сгради хангра № 1 и № 2, при съседи на ПИ поземлени имоти с номера: 000730-летище, 000453 полски път, 000452 - полски път, 000002 – жилищна територия, 000428 - напоителен канал, 000454 полски път, който имот е образуван чрез разделяне на имот № 000088, находящ се в гр.

К., местността „Г.л.“, описан в нот. акт за покупко-продажба № *****г., вписан в служба по вписвания К. вх. № 1465 от 19.02.2007г., акт № *****.

Няколко години след придобиване на летището от Държавата, през 2002 – 2003 г. двата поземлени имота са заградени от дружеството с масивна висока ограда, ограничаваща целият имот, тъй като неговото предназначение е за летище и специалните технически правила, изискват да бъде обезопасено с оглед извършване на безопасни полети на летателната площадка.

3

Заявява, че не е пристроявано нищо повече към оградата от това, което е имало когато са купили обекта. От предишният собственик на летателната площадка разбрали, че той е знаел, че е приобщил към територията на летището и чужди имоти. На тях като нови собственици на дружеството било казано, че тези имоти са на физически лица, които трайно са се дезентересирали от тези земи и по никакъв начин не са се противопоставили на отнемането на владението им от „Л.К.“ АД към онзи момент.

Изграждането на масивната ограда се е осъществило от дружеството „Л.К.“ АД , преименувано в „Л.К.“ АД преди около 20 години, след като е получило необходимите строителни разрешения за това, както и геодезически замервания на имота. Никой в периода от изграждането на тази ограда през 2002 г. – 2003 г. до настоящият момент не се е противопоставил на това завземане, което е направило „Л.К.“ АД собственик на тези имоти, чрез придобиването им по давностно владение, тъй като то упражнява фактическа власт върху тези имоти от момента на придобиването на дружеството от държавата, владее имотите като свои, демонстрира това свое поведение явно и необезпокоявано, трайно и непрекъснато.

Твърди, че по този начин с явни недвусмислени действия дружеството е показало, че отрича владението на който да било друг собственик. Тези констатации се потвърждават и съдържат и в мотивите на заповедта на кмета на Община К., и са в подкрепа на тезата му, че присъединяването на тези имоти като част от Поземлен имот ***, се е осъществило преди много години и Общината по никакъв начин не се е противопоставила на това завладяване, което я е лишило практически от собственост, тъй като „Л.К.“ АД, преименувано в „Л.К.“АД никога не е било лишавано и не е губило трайната си власт върху целият имот, заграден в този му непроменен вид, представляващ летателна площадка и обособен като такъв от висока около 2 метра масивна ограда, в която има изградени и метални конструкции, което показва, че „Л.К.“АД е владяло имотите като свои.

След приключване на съдебното дирене, взема становище, че от договор за приватизационна продажба от 27.01.2005 год. е видно, че „К.и.“АД е придобило собствеността върху летателната площадка, която по-късно е апортирало в „Л.К.“ АД като два имота - №35167.99743 и №35167.99730. От 4 този момент е установил трайна непрекъсната власт върху летището и прилежащите му територии и до съставянето на първите актове за държавна собственост през 2016 г. вече е бил собственик на имотите по давност.

Твърди, че в продължение на 18 години, до разрушаването на оградата през 2023 година, Община К. не се е противопоставяла на окупирането на имотите.

Ответникът Община К., ЕИК *****, гр. К., счита предявения иск за допустим, но неоснователен, оспорва изцяло претенциите на ищеца и твърденията свързани с тях.

Моли съда да отхвърли като неоснователен и недоказани предявените от „Л.К.“ АД против Община К. установителни искове за собственост на поземлени имоти с идентификатори ***; *** и

*** по КККР на гр. К., придобита по давностно владение.

Твърди, че ищецът не е придобил собственост спрямо претендираните имоти, тъй като не владял имотите като свои в предвидените в закона 10 години. Твърди, че посочените в исковата молба имоти са частна общинска собственост на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС - предоставен в собственост на община К. по силата закон - § 7, ал. 1, т. 3 и т. 7 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация и § 42 от Преходни и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, (ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г.). За имотите са съставени актове за частна общинска собственост съответно с №№4296/19.01.2023 год.; 4297/19.01.2023 год. и 4298/19.01.2023 год.

Съгласно § 7, ал. 1, т. 3 и т. 7 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона местното самоуправление и местната администрация (ДВ, бр. 49 от 1995 г.) „С влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици: “ В последствие с § 42 от Преходни и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, (ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г.) е постановено, че „Застроените и незастроените 5 парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. “

Поради това, че няма предявени реституционни претенции от бивши собственици, не е включен в уставен фонд на търговско дружество и на основание §7 от ПЗР на ЗМСМА и § 42 от Преходни и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, (ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г.) имотите са преминали в собственост на община К. по силата на самия закон.

Въз основа на осъщественото отчуждаване са съставени актове за държавна собственост № 251/13.07.1950 год., № 1662/01.04.1975 год. и № 1694/04.04.1975 год. След влизане в сила на горепосочените разпоредби за имотите са съставени актове за частна общинска собственост с № 489/05.09.2007 год., №487/05.09.2007 год. и № 497/06.11.2007 год. Въз основа на тях имотите са отписани от актовите книги за държавна собственост със Заповеди на Областният управител на област Ст.З. с № 933/29.12.2008 год., № 935/29.12.2008 год. и № ДС-ЗД-450/19.11.2013 год.

В последствие с приемането на различни устройствени планове, в това число и действащата към настоящия момент Кадастрална карта, имотите са с различни номера и идентификатори, поради което са съставяни още няколко акта за общинска собственост по реда на чл. 59 от Закона за общинската собственост. Независимо от твърдяното от ищеца владеене и съмнителното намерение за своене, спрямо имотите е действала забрана за придобиването им по давност (чл.86 от Закона за собствеността). В последствие с §1 от ЗДЗС (обн. в ДВ бр.46/2006 г.) е наложен мораториум за придобиване на общински имоти по давност. И едва с Решение № 3 от 24.02.2022 г. на КС на РБ по к. д.