Решение № 433 от 30.09.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Ямбол, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично засеД.е на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20242330103786 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Д. К. П. от гр. Ямбол чрез адв.Б. Й. от АК С. срещу „Кредирект“ ЕООД - гр. С..

С исковата молба се твърди, че на 27.02.2024 г. ищецът е сключил договор за потребителски кредит № *** с ответното дружество, при следните параметри: размер на кредита - 1500 лв., размер на погасителна вноска: 3 броя с размер на 62.50 лв. и 9 бр. по 203.27 лв. при ГПР – 62.74%, общ брой вноски – 12, фиксиран лихвен процент – 50%, дата на първо плащане - 19.02.2024 г., с обезпечение – поръчител или банкова гаранция, дата на последно плащане - 28.02.2025 г., обща сума за плащане - 2016,93 лв.

Твърди се още, че са налице основания за недействителност на целият договор за потребителски кредит, като в тази насока се поддържа, че ГПР се разминава с т.н.

„уговорено“ в чл.18 ал.3 от процесния договор, съгласно която разпоредба, неустойката в размер на 1855.07 лв. представлява отделно от главницата и лихвата вземане и същата не е включила при изчисляване на ГПР.

Сочи, че клаузата на чл.6, ал.1 от Договора е възвела на потребителя неосъществими за него, предвид обстоятелството, че същият търси паричен кредит с размер на 1500 лв.

Сочи се, че кредиторът цели да се обогати, като капитализира допълнително вземане, което е обозначил „неустойка“, като същевременно кредиторът не е включил т.н.

„неустойка“ към ГПР, т.к. по този начин се е заобиколила разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

1

На следващо място се сочи, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК, тъй като в ГПР не била включена част от разходите по кредита, а именно т.н. „неустойка“ за непредставяне на обезпечение по чл.6, ал.1 от Договора за кредит.

Поддържа се, че неустойката представлява разход свързан с договора и е следвало да бъде включен в ГПР на кредита.

По този начин ГПР надвишавал значително максимално допустимият размер от 5 пъти размера на законната лихва – чл.19, ал.4 от ЗПК, в случай, че би се включила в ГПР и т.н. неустойка.

На следващо място се поддържа, че вписаните в договора параметри не кореспондират на изискуемото съдържание на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, а именно в ГПР по кредита и общата сума дължима от потребителя, което е порок и изключва валидността на договарянето – чл.22 от ЗПК.

На следващо място се сочи, че в договора кредиторът е посочил единствено абсолютната стойност на фиксиран лихвен процент - 50 % и ГПР в размер на 62.74%, като липсва ясно разписана методика за формиране на ГПР по кредита.

Липсата на конкретизация относно начина, по който е формиран ГПР водило до неяснота относно включените в него компоненти, което било нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК.

Сочи се, че за договорите за потребителски кредит на общо основание се прилагат и правилата на чл.143 и чл.148 от ЗЗП, като в случая в потребителският договор клаузата на контракта не било индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП. Касаело се за еднотипни договори за периодичен заем, върху чието съдържание потребителя не е можел да влияе.

Поддържа се, че клаузата за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - не дадено обезпечение, от което пряко не произтичат вреди.

Сочи се, че ако кредиторът е държал за получи обезпечение е могъл да отложи даването на кредит, каквато била обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити.

На тия съображения се иска от съда да постанови решение, с което да прогласи недействителността на целият договор за потребителски кредит № ***/27.02.2024 г., сключен от ответника и ищеца поради противоречието му със закона и се явява недействителен.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по първоначалният иск „Кредирект“ ЕООД - гр. С., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.

На подробно изложените в отговора съображения се поддържа, че не е налице недействителност на договора по смисъла на ЗПК, като се сочи, че съгласно разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност 2 на целия договор, доколкото същият може да се приложи и без него, като настоящият случай бил именно такъв.

Твърди се, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, а е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя, от където и твърдението за нищожност на целия договор, поради това, че тя не е включена в ГПР били неоснователни.

Оспорват се твърденията, че клаузите в договора противоречат на принципа за добросъвестност и справедливост, респ. на добрите нрави видно от представеният от ответника лог файл, от който било видно, че преди подписване на договора за заем, кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал параметрите и условията му. В този смисъл се поддържа, че клаузите по процесният договор се явяват индивидуално уговорени със съответният потребител.

Сочи се, че както договора за потребителски кредит, така и в издаденият Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити ясно бил посочен какъв е размера на ГПР и по какъв начин е формиран същия.

Твърди се, че не е налице нарушение разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, а уговорената неустойка не е била и не е следвало да бъде включена в ГПР.

Поддържа се, че неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящият случай била уговорена като плащане в случай, че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора.

Сочи се още, че в случая неустойката била уговорена като фиксиран размер и двете страни са били напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение за задължението, което обезпечава.

В настоящият случай неустойката била индивидуално уговорена между страните и била напълно наясно и разбираемо.

Неустойката не представлявала възнаграждение и била изцяло в полза на ищеца, в случай на неизпълнение на задължението му за предоставяне на обезпечение, тъй като разпределяла задълженията му във времето с падежните дати същите както и за главница и лихва и в този смисъл същата не нарушавала чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК.

Оспорената неустойка се поддържа като цяло, че е действителна, не е налице и неравнопоставеност по договора между страните по смисъла на ЗЗП, като в случаят не била налице нито една от хипотезите на чл.143 от ЗПК.

Клаузите на договора били съставени на ясен и разбираем език по смисъла на чл.147 от ЗПП.

Процесните клаузи отговаряли на изискванията на ЗЗП, както и на Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори, както и на многобройната практика на СЕС.

На следващо място се твърди, че на самостоятелно основание всички 3 изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборвали от факта, че в периода 2023г. – 2024г. ищецът бил сключил общо 5 договора, които са с договорка за плащане на неустойката при непредоставяне на обезпечение по кредита, което опровергавало твърдението на ищеца за липса на достатъчно информация за това какъв би бил крайният размер на задължението на потребителя към кредитора, и, че клаузите накърняват добрите нрави.

Ищецът бил ползвал многократно един вид кредитен продукт, респ. многократно се е запознавал с условията му, като по всеки отделен кредит получавал преддоговорна информация и сам е избрал да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорно негово знание за икономическите последици на тези уговорки.

На тия основания се иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по първоначалният иск „Кредирект“ ЕООД – гр.

С. е предявил и насрещна ИМ срещу ищеца по първоначалният иск Д. К. П., с която се иска да бъде осъден Д. К. П. на чл.79, ал.1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност, в случай, че целият договор бъде обявен за недействителен, на осн. чл. 55, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.23 от ЗПК да бъде осъден Д. К. П., да заплати на „Кредирект“ЕООД – гр. С. сумата от 1500 лв., представляваща неизплатено задължение за главница по договор за паричен заем № *** от 27.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещният иск до окончателното плащане.

Ищецът по насрещният иск сочи, че представя уведомление за предсрочна изискуемост на цялото задължение на ответника по насрещният иск Д. К. П..

Поддържа се, че между страните е налице договор за потребителски кредит № ***, който бил сключен по реда на закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, и по силата на който ищцовото дружество предоставило на ответника П. кредит в размер на 1500 лв.

Сочи се, че съгласно договора кредитополучателят се е задължил да върне главницата при фиксиран лихвен процент – 50%, на 12 месечни вноски, с дата на първо плащане – 28.03.2024 г. и последна вноска 28.02.2025 г.

Сочи се, че предоставянето, респ. усвояването на заемната сума се доказва и от признанията направено в първоначалната ИМ от страна на кредитополучателя.

Твърди се, че Д. К. П. е в неизпълнение на задължението си да върне предоставената му заемна сума при условията и срока по договора.

На следващо място се сочи, че кредитополучателят не е изпълнил и задължението да предостави обезпечение съобразно чл.6, поради което да се е била активирала и предвидената в чл.18 договорна неустойка.

Твърди се, че кредитополучателя не е направил никакви плащания по договора.

Предвид наличието на неизпълнение от страна на кредитополучателя и изискуемостта 4 на предоставената главница, за кредитора - ищец по насрещният иск бил и налице спорен правен интерес от предявяване на насрещната ИМ.

В обобщение се иска от съда да постанови решение, с което на осн. чл. 79, ал.1 от ЗЗД да осъди Д. К. П., да заплати на „Кредирект“ ЕООД – гр. С. сумата от 1500 лв., представляваща неизплатено задължение за главница по договор за паричен заем № ***/27.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящият иск до окончателното му изплащане.

При условията на евентуалност, в случай, че целият процесен договор бъде прогласен за недействителен, се иска от съда на осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.23 от ЗПК, да осъди Д. К. П., да заплати на „Кредирект“ ЕООД – гр. С. сумата от 1500 лв., представляваща неизплатената чиста стойност на кредита по договор за паричен заем № ***/27.02.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещният иск до окончателното му изплащане.

Претендират се разноски.

В случай, че бъде уважен първоначалният иск и насрещният иск, се иска от съда да допусне прихващане на установените от съда насрещни вземания на страните за съдебноделоводни разноски, до размера на по-малкото.

Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна.

Препис от насрещният иск и приложенията към него са били изпратени на ответника по насрещния иск Д. К. П., като в предоставеният му срок по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника по насрещният иск.

Преди съдебно засеД.е е постъпила молба от ищеца по първоначалният иск и ответник по насрещният иск Д. К. П., с която и на подробно изложените в нея съображения се поддържа исковата претенция и се иска от съда да признае целия договор за потребителски кредит за недействителен.

Претендират се разноски.

Представят се списък на същите по чл.80 от ГПК.

Преди съдебно засеД.е е постъпила молба от ответника по първоначалният иск и ищец по насрещният иск „Кредирект“ ЕООД – гр. С.. Сочи се, че не представят Общите условия, тъй като в настоящият случай правоотношенията между страните се уреждало от индивидуално сключен договор, който съдържал всички условия и към него не са приложими Общи условия и такива не съществуват в правния мир.