Решение № 347 от 18.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Пазарджик, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Д. Васева при участието на секретаря Диана Мл. Младенова в присъствието на прокурора С. Ст. Д. като разгледа докладваното от Илиана Г. Д. Васева Гражданско дело № 20245200100078 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от името на В.

К. П. , ЕГН ********** **********, с адрес: с. Г., ул.***, чрез неговия пълномощник адвокат В. С. срещу Прокуратурата на Република България, с която е предявен иск по чл. 2б от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 300 000 лева от нарушаване правото на разглеждане и решаване на ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП – Пазарджик, пр. преписка № 1106/1993 г. на ОП – Пазарджик в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 65 310 лв.

Тъй като в документите от досъдебното производство, така и в други, представени като писмени доказателства от страните, личното име на ищеца с посоченото ЕГН е изписано по друг начин, съдът направи служебно справка в НБД“Население“ и установи, че имената на лицето с това ЕГН са В. К. П., то в съдебното решение личното му име ще следва да се изпише правилно, т. е. В..

1

Искът за обезщетение за имуществени вреди се основава на обстоятелствата, че ищецът е внесъл определената му през 1994 г. парична гаранция в размер на 150 000 лв., а след прекратяване на делото е постановено да му бъдат върнати 150 лв. /деноминирани/. Размерът на вредите и на претендираното обезщетение от 65 130 лв. ищецът обосновава с твърдението, че към момента на внасянето гаранцията от 150 000 лв. била в размер на 70 минимални работни заплати, а сега 70 минимални заплати били именно 65 310 лв. Вредите били последица от нарушаване на правото му разглеждане на наказателното дело в разумен срок. Върху това обезщетение претендира също присъждане на законната лихва първоначално от подаване на исковата молба до окончателното плащане С молба от 28.02.2024 г. пълномощникът на ищцата заявява, че прави „изменение на основанието на иска“, като претендира законна лихва не от датата на исковата молба, а от 10.01.2023 г. В случая не се касае до изменение на основанието на иска, разбирано като обстоятелствата, на които се основава същият, предвид установената съдебна практика,че претенцията за присъждане на законна лихва представлява последица от евентуалното уважаване на главния иск – за обезщетение и не се приема за предявен самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД, тогава когато не се сочи конкретен размер и се основава на непозволено увреждане от страна на държавата в лицето на органите на съдебната власт. Размерът на законната лихва ще подлежи на установяване в изпълнителното производство. Ето защо, съдът следва да приеме и разгледа претенция за законна лихва от уточнената дата – 10.01.2023 г.

Предявените искове са допустими.

Сезиран е родово компетентен съд – чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 104, т.

4 от ГПК, а съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗОДОВ обезщетение за вреди, причинени при условията на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ може да се търси по този закон, а не по общия ред. Правната възможност за гражданите и юридическите лица да претендират обезщетение за вреди, като предявят иска по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, е обусловена от наличието на абсолютните процесуални предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от същия закон, а именно - да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на Глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение.

В конкретния случай, видно от писмо изх. № 94-В-191/23 от 04.01.2024 г. на 2

Министерство на правосъдието, административното производство по Глава трета „а“ от ЗСВ е изчерпана, като искането на ищцата за заплащане на обезщетение е отхвърлено с довода, че в продължителността на производството не се включват периодите на спирането му, а след прекратяването му през 2014 г. той не се е интересувал от развитието на делото. Конкретн

Конкретните обстоятелства, поради които ищецът твърди, че е налице нарушаване на правота му за разглеждане и решаване на делото в разумен срок са следните:

На 14.10.1992 г. ищецът П. бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 256, ал. 2 вр. чл. 199, ал. 2, т. 2 и 3 от НК с постановление на следовател от РСС пр. преписка № 1106/1993 г. и му била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. В периода от 14.10.1992 г. до 14.04.1993 г. са били извършени 13 разпита и 6 бр. очни ставки. На 09.11.1993 г. се твърди, че е внесен и обвинителен акт, като е образувано НОХД № 231/1993 г. на ОС – Пазарджик, но делото било върната от съда на 09.11.1994 г. на процесуално основание за събиране на доказателства. Тогава била изменена и мярката за неотклонение в „Парична гаранция“, така че задържането под стража продължило за ищеца 2 години и 3 месеца. Описва лошите условия, при които е пребивавал в ареста. След изменението на мярката запратил 150 000 лв. парична гаранция, равняващи се тогава на 70 минимални работни заплати. По молбата за връщане на гаранция в по-голям размер /75 000 лв./ Прокуратурата постановила връщане на 150 лв., което било обжалвано пред съда и все още нямало произнасяне. Затова и ищецът претендирал заплащане на 65 310 лв., като обезщетение за имуществени вреди, като твърди, че това е равностойността на 70 минимални работни заплати в момента. Ищецът твърди, че след връщането му от съда поради процесуални нарушения делото било спряно заради свидетел, който бил извън страната. По-късно възобновено и пак спряно впоследствие. Не били връчени постановления за прекратяване на делото, но ищцзавела дело в ОС – Пазарджик по гр. д. № 658, но съдът решил, че наказателното производство е приключило на 10.01.2023 г. и следва да се изчерпи административната процедура. По подадено заявление до Инспектората към ВСС № С-23- 241/12.06.2023 г. било отказано обезщетение. Ищецът твърди, че наказателното производство срещу него е 3 продължило повече от 31 години в нарушение на всякакви разумни срокове и е причинило значителни неимуществени вреди – притеснения, обида, възмущение, страхове и т. н., които той оценява на 300 000 лева.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор. Счита, че не са изложени достатъчно ясни съображенията относно търпените от ищцата вреди, претърпени от неразумната продължителност на наказателното производство по ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП – Пазарджик, пр. преписка № 1106/1993 г. Въпреки това, предвид изчерпаната процедура по глава трета „а“ от ЗСВ, счита иска да допустими. Относно продължителността на наказателното производство се твърди, че е образувано на 10.08.1992 г. за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 и 3 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 18 от НК. След проведено разследване, на 09.11.1993 г. в ОС – Пазарджик е внесен обвинителен акт срещу четири лица с обвинение по чл. 256, ал. 2 /отм./ вр. чл.

199, ал. 2, т. 2 и 3 вр. чл. 18 от НК при различни форми на съучастие – за ищцата по чл. 20, ал. 4 вр. чл. 63, ал. 2 от НК. Почти година след това, на 09.11.1994 г. съдебното производство е прекратено и делото върнато на прокуратурата за допълнително разследване, с указания за провеждане на повторен разпит на свидетеля Й. А. и извършване на очни ставки между него и обвиняемите. Поддържа се, че в съдебната фаза Прокуратурата е само страна и няма ръководни функции. Тъй като свидетелят бил в неизвестност, производството е било спряно. Последвали са възобновявания и спирания на производството. На 14.05.2009 г. делото е възобновено за трети път, но предвид че св. А. е бил извън пределите на страната, както и трима от обвиняемите, производството отново е спряно на 16.07.2009 г. На 02.01.2014 г. производството е било възобновено и прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор. Твърди се, че производството е продължило в напълно разумен срок, доколкото се отличава с фактическа и правна сложност – касае се до престъпление, извършено от четири лица, действали в условията на конспиративност, при различна форма на съучастие. Основна причина за продължителността бил безследно изчезналия свидетел – очевидец, който е в неизвестност и до днес.

Прави възражение за изтекла давност, като твърди, че ищецът е узнал за прекратяване на наказателното производство още през 2017 г., когато е подал заявление за издаване на удостоверение за това, че срещу него няма 4 образувани производства и повдигнати обвинения и такова му е било издадено на 18.04.2017 г., както и по-късно – през 2018 г. и 2019 г., отново по повод на негови искания.

Във връзка с твърдяните от страните факти от събраните доказателства се установи следното:

От приложените преписи на материалите по ДП № 3623/1992 г. на ОСлО при ОП – Пазарджик, пр. преписка № 1106/1993 г. на ОП – Пазарджик е видно, че на 10.08.1992 г. е било образувано наказателното производство за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 и 3 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 18, ал. 2 от НК срещу неизвестен извършител, а на 03.06.1993 г. с постановление на следовател при Районна следствена служба – Пазарджик ищецът В. П. е привлечен като обвиняема затова, че вечерта на 9-ти срещу 10.08.1992 г., в съизвършителство с други лица, е осъществил действия, съставляващи опит за грабеж и убийство – престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 и 3 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 20, ал. 4 вр. чл. 63, ал. 2 от НК. Взета му е мярка за неотклонение „задържане под стража“, изменена по- късно /на 09.11.1994 г./ в „парична гаранция“. Разпитан е в качество му на обвиняем, след което му е предявено предварителното производство н с Протокол от 23.06.1993 г. На 08.07.1993 г. е изготвено обвинително заключение по делото, с което е предложено да бъдат предадени на съд ищецът В. П., И. Б.,Г. В. и С. П.. На 09.11.1993 г. в ОС – Пазарджик е внесен обвинителен акт срещу посочените лица, като е образувано НОХД № 231/1993 г. На 25.02.1994 г. не е даден ход на първото открито съдебно заседание поради неявяване на св. Й. А., посочен като ключов за разкриване на обективната истина, впоследствие обявен за общонационално издирване. Проведени са следващи открити съдебни заседания, на които също не е даден ход поради неявяването на св. А..

Съдебното производство по НОХД № 231/1993 г. е прекратено на 09.11.1994 г. и върнато за допълнително разследване, с указания, че е необходимо да се извърши повторен разпит на св. А. и очни ставки между него и обвиняемите.

На 22.07.2005 г. с постановление на ОСлС – Пазарджик дело № 3623/92 г. е изпратено до Окръжна прокуратура – Пазарджик с мнение за спиране, доколкото дадените указания за допълнително разследване не са могли да се осъществят, което възпрепятствало разкриването на обективната истина по делото. На 27.07.2005 г. Окръжна прокуратура – Пазарджик спира 5 наказателното производство по изложените съображения. Последвали са възобновяване, спиране и ново възобновяване на 14.09.2009 г., когато се установява, че трима от обвиняемите са напуснали пределите на страната, без данни за връщането им, което се отнасяло и за св. А., което е дало основание за поредното спиране. При последното му възобновяване на 14.05.2009 г. производството е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК – поради недоказаност на обвинението. Постановлението за прекратяване е от дата 02.01.2014 г., но няма данни кога е връчен препис от него на ищеца П.. Съдът отказа да приложи друго гр. д., по което се твърди, че имало доказателство за това, а ищецът не се възползвал от указаната му възможност да се снабди с преписи от тях и да ги представи, като обясни значението им за релевантните факти. Позова се на приетото в мотивите на определение за прекратяване на гр. д. № 658/2022 г. на Пазарджишкия окръжен съд, които обаче не биха могли да се ползват със сила пресъдено не нещо по отношение на каквито и приети и посочени в тях факти. На последните страници на следственото дело се откри обратна разписка за връчване на постановлението за прекратяване на наказателното производство на пострадалия Д. Г. на 21.01.2014 г., следователно по отношение на него срокът за обжалването му е изтекъл още на 28.07.2014 г.и жалба не е подавана.