Определение № 25483 от 14.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25483 гр. София, 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110150905 по описа за 2025 година

Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба, намира, че са отпаднали пречките по хода на делото.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.11.2026г. от 15:00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА

ДЕЛОТО, на основание чл.140, ал.3 ГПК

Предявен е от И. С. В. срещу Й. Н. В. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на: недвижим имот с адрес: град София, Столична община - район Илинден, ж.к. *** (**), *** (**) и представляващ ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ № 46 (четиридесет и шест), съставляващ по кадастрална карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед РД-***г. на ИД на АГКК самостоятелен обект с идентификатор *** (***), застроен на площ от 65, 83 (шестдесет и пет цяло и осемдесет и три стотни) квадратни метра съгласно скица № ***г. на СГКК - София, състоящ се по доказателствен акт от: две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседни на жилището самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; ***, под обекта:

***, над обекта: няма, заедно с принадлежащото към жилището ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 5 (пет), застроено на площ от 3,12 (три цяло и дванадесет 1 стотни) квадратни метра при съседи: от изток: мазе № 4, от запад: мазе № 6, от север: улица и от юг: коридор и заедно с 1.874 % (едно цяло осемстотин седемдесет и четири хилядни върху сто) идеални части от общите части на сграда *** (***) в която се намира жилището и толкова идеални части от правото на строеж на обекта в мястото и искане за прилагане на привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК за осъждане на ищеца да заплати обезщетение за лишаване на съделителката от възможност да ползва делбения имот, в размер на 250 евро месечно считано от съдебното администриране /датата на влизане в сила на решението по допускане на делбата, с което съдът се произнася по привременната мярка/ до окончателното извършване на делбата, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че ищцата е придобила ½ идеална част от гореописания недвижим имот по наследствено правоприемство от баща и на основание дарение, обективирано в нотариален акт № ***, per. № ***, дело № ***г. на нотариус *** с район СРС. Твърди, че ответницата също притежава ½ част от процесния имот, който е получила на основание разпоредителна сделка, обективирана в нотариален акт № *** per.

№ ***, дело № ***г. на нотариус *** с район СРС. Поради изложеното моли съда да допусне до делба процесния недвижим имот при равни квоти между ищцата и ответницата. Поддържа, че към настоящия момент имотът се ползва единствено от ответницата.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Й. Н. В., чрез процесуалния й представител, с който предявеният иск за делба се оспорва изцяло като недопустим и неоснователен.

Ответницата възразява, че липсва годен предмет на делбата, тъй като не е налице съсобственост между страните. Твърди се, че процесният недвижим имот (апартамент № 46, намиращ се в гр. София, ж.к. ***) не е част от наследствената маса на наследодателя на ищцата (С.В.), тъй като е придобит изцяло от ответницата въз основа на изтекла придобивна давност по чл. 79, ал.

1 от ЗС.

Ответницата твърди, че живее в имота от 1976 г., като през 1991 г. го е закупила заедно със своя съпруг. През 1995 г. двамата съпрузи са дарили жилището при равни квоти на своите две деца – Е.К. и С.В. (баща на ищцата), без да си запазят право на ползване. Твърди се, че непосредствено след сделката, по Коледа на 1995 г., поради силни притеснения на майката, че е останала без жилище, двете надарени деца устно са заявили, че се отказват от собственически претенции към имота, предали са й фактическата власт и са обещали да й го върнат, за да прекара старините си спокойно. В изпълнение на това обещание, през 2004 г. дъщерята Е. е дарила своята 1/2 идеална част обратно на ответницата. Синът С.В. е напуснал жилището, не е разполагал със самостоятелни ключове за него и до смъртта си през 2008 г. никога не е оспорвал правата на своята майка, посещавайки я единствено като гост.

Същото поведение са имали впоследствие и неговите наследници – ищцата И.

В. и нейната майка, които са знаели, че жилището принадлежи на ответницата 2 и никога не са упражнявали фактическа власт върху него.

Ответницата твърди, че в продължение на близо 50 години (и конкретно след 1995 г.) е упражнявала непрекъснато, явно, спокойно и несъмнено владение върху целия апартамент с намерението да го свои. Като доказателство за това свое намерение (animus) тя изтъква, че изцяло и самостоятелно е стопанисвала имота – сключвала е договори за подмяна на дограма (2003 г.), извършила е основен ремонт (2006 г.), поставила е топлоизолация (2007 г.) и неизменно е заплащала всички данъци, такси битови отпадъци, консумативи и разходи към етажната собственост, без никой да се е противопоставял на това.

С оглед на тези обстоятелства, ответницата оспорва като неоснователна и акцесорната претенция по чл. 344, ал. 2 от ГПК за заплащане на обезщетение в размер на 250 евро месечно за лишаване от ползване, тъй като ищцата не притежава вещни права върху имота. Направено е и възражение за липса на вещнопрехвърлителен ефект на представения от ищцата нотариален акт за дарение от 2025 г., тъй като дарителката (майка на ищцата) се е разпоредила с права върху 1/4 идеална част, които не е притежавала.

Въз основа на изложените в отговора възражения, ответницата предявява насрещен иск против ищцата И. В., с който моли съда да признае за установено по отношение на нея, че Й. В. е изключителен собственик на процесния апартамент № 46, като е придобила по давностно владение на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС притежаваната преди това от С.В. 1/2 идеална част. Направени са доказателствени искания за приемане на писмени доказателства и допускане на гласни доказателствени средства.

В законоустановения срок е постъпило писмено становище от ищцата И.

С. В., чрез нейния процесуален представител, с което изцяло се поддържат предявеният иск за делба и искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК, и се оспорват като неоснователни и недоказани възраженията в отговора на исковата молба, както и предявеният насрещен положителен установителен иск за собственост поради настъпила придобивна давност.

Ищцата възразява срещу твърдението за недопустимост на иска, като посочва, че имотът е ясно индивидуализиран и е налице непрекъсната придобивна верига, легитимираща я като собственик на 1/2 идеална част.

Посочва се, че след дарението от 1995 г., при смъртта на С.В. през 2008 г., неговата 1/2 идеална част е наследена поравно (по 1/4) от съпругата му Е. и дъщеря му И., след което Е. е дарила своята 1/4 на ищцата. От своя страна, ответницата притежава останалата 1/2 въз основа на дарение от дъщеря й Е. през 2004 г., с което съсобствеността при квоти по 1/2 за всяка от страните е доказана. Твърдението на ответницата за придобиване по давност представлява въпрос по съществото на спора и не води до недопустимост на производството или липса на правен интерес от делбата.

По отношение на насрещния иск по чл. 79 от ЗС, ищцата го оспорва изцяло. Твърди се, че ответницата е останала да живее в имота след 1995 г. въз 3 основа на търпимост, доверие и вътрешносемейни отношения, а не като владелец, противопоставящ се на действителните собственици. Изтъква се признанието на самата ответница в отговора й, че се е притеснявала от липсата на запазено право на ползване и е очаквала децата й да й „върнат“ имота, което доказва съзнанието й, че собствеността принадлежи на тях.

Ищцата аргументира, че устни семейни уговорки или морални обещания нямат вещнопрехвърлителен ефект, като доказателство за това е именно обратното дарение от Е. през 2004 г., извършено в изискуемата от закона нотариална форма. Посочва се, че липсва ясно, недвусмислено и доведено до знанието на С.В. (и впоследствие на неговите наследници) отричане на техните права (interversio possessionis). Фактическото необитаване на имота от ищцата (която е била малолетна към момента на смъртта на баща си) не представлява отказ от права. Представените от ответницата квитанции за плащани консумативи, данъци и ремонти доказват единствено фактическо ползване, но не и намерение за своене на чуждите идеални части, още повече че част от данъчните документи са издавани именно на името на ищцата и нейната майка. Допълнително се релевира неяснота в насрещния иск относно началния момент на твърдяната придобивна давност (дали тече от 1995 г., 2004 г. или 2008 г.).

Ищцата изцяло поддържа искането си по чл. 344, ал. 2 от ГПК за присъждане на 250 евро месечно, като се позовава на безспорния факт, че ответницата еднолично ползва целия имот по начин, който изключва ищцата, лишавайки я от ползата, съответстваща на нейната 1/2 идеална част.

Изпратената от ищцата нотариална покана се тълкува не като признание на чужда изключителна собственост, а именно като воля на съсобственик да реализира правата си и да прекъсне твърдяното необезпокоявано владение.

Във връзка с доказателствените искания, ищцата не възразява да се приемат писмените доказателства на ответницата, но оспорва тяхната правна стойност за доказване на придобивна давност. Възразява се срещу допускането на свидетелски показания за установяване на устни уговорки за отказ от собственост или обратно прехвърляне на имота, като се моли техният разпит да бъде строго ограничен само до факти на непосредствено възприятие относно фактическото ползване. Ищцата прави искане за допускане на съдебно-оценителна експертиза, която да индивидуализира имота и да определи средния пазарен месечен наем за 1/2 идеална част (при условията на евентуалност), както и пазарната му стойност. Иска се допускане на насрещни свидетели при режим на довеждане (в същия брой като допуснатите за ответника), но същевременно се предлага едноличното ползване на имота от ответницата, водещо до невъзможност ищцата да ползва своята част, да бъде отделено от съда като безспорен и ненуждаещ се от доказване факт.

На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът указва на страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя както следва:

По предявения иск за съдебна делба, в тежест на ищеца е да 4 установи следните правнорелевантни факти, включени в предмета на доказване по делото: съществуването на делбения имот; наличието на имуществена общност по отношение на същите и начина на възникване на същата, съобразно твърденията изложени в обстоятелствената част на исковата молба; кръгът на лицата, участващи в съсобствеността; както и размера на притежавания от ищеца дял.

По предявения насрещен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл.

79, вр. с чл. 82 ЗС – в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е упражнявал непрекъсната явна фактическата власт върху процесните общо 1/2 ид. части от недвижимия имот, спокойно и без прекъсване, с намерение за своене, което владение е продължило общо поне 10 години, изтекли преди датата на подаване на исковата молба, както и че същият е отблъснал владението на другия съсобственик.

В тежест на ответницата по така предявения насрещен установителен иск е да докаже защитните си възражения, касаещи анимуса.

По привременната мярка с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК в тежест на ищцата е да докаже лично ползване на общата вещ от ответницата за задоволяване на собствени нужди, като по този начин ищцата е лишена от възможността да ползва общата вещ, невъзможност на съсобствениците да постигнат съгласие за ползването, както и размера на средния пазарен наем на имота.