Решение № 1206 от 26.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1206 гр. София, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20241000501928 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №260016 от 11.01.2024 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 22.05.2024 г., по гр. д. №2979/2021 г. по описа на Софийски градски съд, е признато за установено по предявени от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, срещу К. Д. А., ЕГН **********, искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, че ответникът дължи следните суми, представляващи непогасено задължение по договор за банков кредит № 000LD-R-026034 от 17.12.2015 г., за които е издадена заповед от 07.08.2019 г. за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 43289/2019 г. на СРС, 50 с-в, както следва: 17 700 евро, представляващо главница, ведно със законна лихва от 25.07.2019 г.; 5 318,27 евро - непогасена договорна лихва, начислена за периода 15.09.2016 г. до 09.07.2019 г. включително; 279,01 евро - непогасена наказателна лихва, начислена за периода 15.07.2016г. до 09.07.2019 г.; 73,75 евро - мораторна лихва, начислена за периода 10.07.2019 г. - 24.07.2019 г. включително; 61,36 евро - разноски за връчване на поканата за предсрочна изискуемост.

Посоченото решение е обжалвано от ответника К. Д. А.. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд необосновано е приел, че банката е обявила валидно кредитът за предсрочно 1 изискуем. Оспорва се, че е уведомяван от банката за предсрочна изискуемност и че е настъпилата въобще такава. Оспорват се като неравноправни всички клаузи от процесния договор за банков кредит. Изтъкват се съображения, че при определяне на размера на задълженията по договора за потребителски кредит първоинстанционният съд не се е съобразил с неравноправността на клаузите от процесния договор. Моли се решението да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени. Въззивният съд констатира, че съдържанието на въззивната жалба се припокрива със съдържанието на отговора на исковата молба.

В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в първоинстанционното производство - „Първа инвестиционна банка“ АД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивната жалба e подаденa в срок, от активно легитимиран a странa в процеса против съдебно решение, подлежащo на въззивно обжалване, поради което e допустимa и следва да бъдe разгледанa по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.

От приетите в съдебното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

От приетите писмени доказателства в първоинстанционното производство, се установява, че между страните

(„ПЪРВА

ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и К. Д. А.) е сключен договор за банков кредит № 000LD-R-026034 от 17.12.2015 г., по който банката е предоставила 2 на ответника кредит в размер на 17 700 евро, с краен срок на погасяване до 15.12.2025 г. В раздел II, чл. 4.1 от договора, страните са постигнали съгласие за следното: за периода от отпускане на кредита до 15.12.2018 г. ответникът дължи годишна лихва в размер на 12 %. След изтичане на този срок, банката прилага годишна лихва, в размер на лихвения процент базиран на спестяванията на банката за евро (1,71% годишно към датата на сключване на договора, съгласно чл. 4, ал. 2), увеличен с надбавка от 10,29 пункта. В чл. 4.3 от договора е предвидено, че методиката на банката за определяне на референтен лихвен процент по смисъла на Закона за потребителския кредит, базиран на спестяванията е неразделна част - приложение към настоящия договор. Съгласно чл. 4, ал.4 от договора, дължимата от кредитополучателя лихва се изплаща периодично, в размер и на падежи, подробно описани в погасителния план - приложение № 1 към договора. Размерът на вноските и лихвените плащания, посочени в погасителния план, са изчислени на база действащия към датата на сключване на договора размер на спестяванията, увеличен с добавката, посочена в чл. 4.1 от договора. В чл. 5 от договора за кредит е предвидено че към датата на сключване на договора, годишния процент на разходите е 12,89%. Общата сума, дължима от кредитополучателя е в размер на 31 020.92 евро. Кредитополучателят дължи такси и комисионни за откриване и обслужване на банковата сметка, по която се обслужва кредита, съгласно Тарифата на банката. Плащанията, дължими, но неизвършени в срок, поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в раздел II, чл. 4.1 от договора лихвен процент плюс наказателна лихва, считано от деня, следващ падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. При наличие на просрочени плащания, банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем. За обезпечаване на вземанията на банката по договора за кредит е сключен договор за поръчителство с В. Д. Л..

С писмо от 29.11.2016 г. поради неизпълнение на задълженията за заплащане на месечните вноски по договора за кредит, банката е поканила кредитополучателя К. Д. А. на основание Раздел II, т. 10 от договора за кредит в 7-дневен срок да й заплати просрочените задължения в размер на 419.31 евро просрочена главница и 1 951.81 евро просрочени лихви, като в противен случай след изтичането на срока ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем и ще предприеме действия за принудително изпълнение. Напомнено е в писмото и че при предсрочна изискуемост върху кредита ще бъде начислявана и наказателна лихва. С писмо от 17.05.2017 г. поръчителят В. Л. също е поканена в 7- дневен срок да заплати просрочените задължения (които вече са възлизали на 966.31 евро за просрочена главница и 3 049.60 евро просрочени лихви), с предупреждението, че в противен случай банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

С покана, връчена от ЧСИ Я. на 09.02.2019 г., длъжникът А. отново е поканен в петдневен срок от получаването й да заплати на основание Раздел 3

Х, т.10.1, т. 10.1.2, б. а от Общите условия всички изискуеми вземания по договора за кредит, включително просрочената главница в размер на 3 024.39 евро и просрочена лихва в размер на 3 480.15 евро, като в противен случай и без допълнителна покана банката ще счита кредита за изцяло предсрочно изискуем за всички суми - главница, лихви, такси и комисионни. Покана със същото съдържание е връчена повторно и на поръчителя Л. на 07.03.2019 г.

Установява се, че въз основа на депозирано от „ПИБ“ АД на 25.07.2019 г. заявление по чл. 417 от ГПК срещу длъжника К. Д. А. и поръчителя В. Д. Л., е издадена заповед за незабавно изпълнение от 07.08.2019 г., по ч. гр. д. № 43289/2019 г. по описа на СРС, 50 състав, за следните суми: 17 700 евро, представляващо главница, ведно със законна от 25.07.2019 г. (датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК); 5 318,27 евро - непогасена договорна лихва, начислена за периода 15.09.2016 г. до 09.07.2019 г. включително; 279,01 евро - непогасена наказателна лихва, начислена за периода 15.07.2016г. до 09.07.2019 г.; 73,75 евро - мораторна лихва, начислена за периода 10.07.2019 г. - 24.07.2019 г. включително; 61,36 евро - разноски за връчване на поканата за предсрочна изискуемост, както и разноски по делото в размер на 916,60 лева за държавна такса и 60 лв. за възнаграждение за юрисконсулт.

По отношение на поръчителя поръчителя В. Д. Л., който също при условията на солидарност дължи горепосочените суми, е налице влязло в сила решение по чл. 422 ГПК, с което исковете се отхвърлят. С влязло в сила решение № 266266 от 28.10.2021 г., постановено по гр. д. № 1920/2020 г. на СГС, I-22 състав, са отхвърлени предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД искове за признаване по отношение на В. Л., в качеството й на поръчител по договор за банков кредит № 000DL-R-026034/17.12.2015 г., че последната дължи сумата от 17 700 евро - непогасена главница, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2019 г. до изплащане на вземането, 5 318, 27 евро непогасен договорна лихва за периода 15.09.2016 г. до 09.07.2019 г., 279, 01 евро - непогасена наказателна лихва за периода от 15.07.2016 г. до 09.07.2019 г., мораторна лихва за периода 10.07.2019 г. до 24.07.2019 г. в размер на 73, 75 евро, както и сумата от 61, 36 евро - разноски за връчване на покани за предсрочна изискуемост, за които суми е издадена на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от 07.08.2019 г. по гр. д. № 43289/2019 г. на СРС, 50 състав.

Това решение е било потвърдено с решение №960 от 29.06.2022 г., постановено по в. гр. д. № 718/2022 г. на САС. Причината, поради която са отхвърлени предявените искове срещу поръчителя е изтеклият срок по чл.

147, ал. 1 ЗЗД, предвид обстоятелството, че съдебните състави приемат, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем с писмото до кредитополучателя от 29.11.2016 г., което съдържа изрично и недвусмислено волеизявление в този смисъл относно целия остатък от кредитното задължение и покана за доброволно плащане, с посочване размерите на начислените към този момент главница и договорни лихви.

Видно от представеното платежно нареждане от 27.10.2022 г. (л. 96 от гр. д. №2979/2021 г.) е, че на В. Д. Л. са възстановени от страна на банката 4 внесените от нея суми за погасяване на задължения по процесния договор за кредит в общ размер на 4253,48 лева.

От заключението на приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, която въззивният съд кредитира като компетентно и обективно изготвена, се установява, че сумата в размер на 17 700 евро е усвоена на 22.12.2015 г. по сметка на ответника. Извършените плащания от поръчителя В. Д. Л. по кредита са в общ размер на 2 439,94 евро, с които е погасена възнаградителна лихва в размер на 1 577,43 евро, лихва за просрочена главница 849,73 евро и такса за разглеждане искане за кредит в размер на 12,78 евро. Непогасените суми, произтичащи от договора за банков кредит са общо в размер на 22 729,10 евро, които включват: 17 700 евро, представляващо главница, ведно със законна от 25.07.2019 г. (датата на подаване на заявление по чл. 417 ГПК); 5 318,27 евро - непогасена договорна лихва, начислена за периода 15.09.2016 г. до 09.07.2019 г. включително, дължима на основание раздел II, чл. 4.1 от договора за кредит, 279,01 евро непогасена наказателна лихва, начислена за периода 15.07.2016 г. до 09.07.2019 г., дължима на основание раздел II, чл. 10 от договора; 73,75 евро мораторна лихва, начислена за периода 10.07.2019 г. - 24.07.2019 г. включително; 61,36 евро - разноски за връчване на поканата за предсрочна изискуемост. Съотносими са тези суми и към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем - 10.07.2019 г. В случай, че за целия срок на договора се прилага първоначално уговорения размер на възнаградителната лихва, общият размер на дължимите суми по кредита е 23 440,60 евро, т.е. по висока от претендираната в исковата молба. Съгласно заключението, лихвеният процент, базиран на спестяванията се определя на база на данните за референтния лихвен процент на БНБ от секция „Лихвени проценти и обеми по салда по овърнайт - депозити, срочни депозити и депозити, договорени за ползване след предизвестие, на сектори нефинансови предприятия и домакинства.