Решение № 2783 от 22.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2783 гр. София, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА

СТЕФАНОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20241110215419 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на П. К. П. чрез процесуалния си представител срещу наказателно постановление № НП[1]ПБЗН-СДО-76/11.10.2024г. на Директора на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” /СДПБЗН/, с което за нарушение на чл.23а, т.1 вр. чл.21, ал.3 и ал.4 вр. чл.5, т.3 от Наредба № 8121з-647 /01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарната безопасност при експлоатация на обектите /Наредбата/ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лв., на основание чл. 265,ал.1 от ЗМВР.

Жалбоподателят твърди, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон – била посочена грешна дата на нарушението - 03.09.2024г., която дата била датата на извършване на проверката. Прави възражение за наличието на маловажен случай, на основание чл.28 ЗАНН. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно – да намали размера на наложената глоба до минималния, предвиден в Наредбата. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна- Директорът на СДПБЗН се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт, който оспорва депозираната жалба и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, 1 намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.09.2024 г. свидетелят К. Х., на длъжност "инспектор " в СДПБЗН, извършил проверка на обект: ****** „****”, находящо се в гр.София, ********, стопанисван от фирма „П**** ****” ООД с управител П. К. П.. В хода на извършената проверка било установено, че заведението експлоатира кухнята с технически необслужен носим пожарогасител /1бр. прахов. пожарогасител 6 кг, с клас на праха „АВС”, с последно техническо обслужване през м.август 2022г./. За констатираното нарушение свидетелят Г. съставил акт за установяване на административно нарушение № АУАН-ПБЗНСД4-9-10/04.09.2024г., връчен на жалбоподателя на същата дата като приел, че е нарушен чл.23а, т.1 вр. чл.21, ал.3 и ал.4 вр. чл.5, т.3 от Наредба № 8121з-647 /01.10.2014г. Въз основа на АУАН, административно-наказващият орган издал наказателно постановление № НП-ПБЗН-СДО-76/11.10.2024г., с което наложил на П. К. П. глоба в размер на 500 лв., на основание чл.265, ал.1 ЗМВР.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на актосъставителя К. Х. и св. В. В.ев и писмени- материалите по административната преписка.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от надлежен орган и в рамките на неговите пълномощия, на основание чл.23, ал.1 от Наредба № 8121з-647 /01.10.2014г. и Заповед № 5611-13/20.05.2014г. на Началника на Четвърта районна служба ПБЗН.

Съдът намира, че в случая административнонаказващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалния закон – чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, изразяващо се неяснота при описание на нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл. 23а, т. 1 от Наредбата при експлоатация на обектите не се разрешава носимите и возимите пожарогасители, с които са оборудвани обектите, да не са технически обслужени, презаредени и хидростатично изпитани, съгласно чл. 21, ал. 3 и 4. От своя страна разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от Наредбата сочи, че техническото обслужване, презареждането и хидростатичното изпитване на устойчивост на налягане на носимите и возимите пожарогасители се извършват в съответствие с инструкциите за експлоатация на производителя и при спазване на изискванията по т. 4. 3, 4. 4 и 5 от СД IS0/TS 11602-2: 2015, а ал. 4 предвжда, че техническото обслужване, презареждането и хидростатичното изпитване на 2 устойчивост на налягане на носимите и возимите пожарогасители се извършват от търговци, получили разрешение за осъществяване на тази дейност по реда на ЗМВР. На последно място, разпоредбата на чл. 5, т. 3 от Наредбата определя субекта на задълженията, като сочи, че собствениците или ръководителите на обектите носят отговорност за поддържане в изправно състояние, осъществяване на контрол и извършване на техническо обслужване, презареждане и хидростатично изпитване на устойчивост на налягане на пожарогасителите, съгласно чл. 21 и 23.

В конкретния случай и в противоречие с чл. 42, т. 3 ЗАНН и чл. 57, ал.

1, т. 5 от ЗАНН, в АУАН и в НП наказващият орган погрешно е приел, че нарушението е извършено на 03.09.2024 г. (датата на осъществяване на проверката от компетентните контроли органи и представляваща дата на установяване на нарушението). В случая АНО твърди да е налице административно нарушение, което се осъществява чрез бездействие. Касае се за нарушение, чието изпълнително деяние е под формата на бездействие и същото следва да се характеризира с начален момент – денят след срока за изпълнение на задължението, до краен такъв, в който нарушението е довършено или констатирано. Отделно от изложеното, по при описанието на процесното нарушение липсва яснота и в кой момент е било дължимо активното поведение от страна на жалбоподателя, т.е кога наказващият орган приема, че следва да бъде извършено дължимото техническо обслужване на пожарогасителя-т.е дата на извършване на деянието дори не е определяема в конкретния случай.

Процесуалният пропуск е съществен, защото в хода на съдебното следствие не могат да се установяват факти, с които да се допълва, коригира или конкретизира административнонаказателното обвинение. Касае се за правораздавателна административнонаказателна дейност, която е изцяло подчинена на ЗАНН, а за неуредените случаи - на НК и НПК (на основание препращащите норми на чл. 11 и чл. 84 ЗАНН). Нещо повече, неправилното определяне на датата на нарушението пречи да се определи началният момент, от който започват да текат сроковете по чл.34 ЗАНН и абсолютната погасителна давност за административнонаказателното преследване.

От друга страна, по делото се установява, че в обекта са били налични два носими пожарогасители 6 кг, с клас на праха „АВС”. При описанието на 3 нарушението липсва яснота за кой от двата пожарогасители е ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя, като е следвало всеки от тях да бъде описан по начин, по който би бил надлежно индивидуализиран, и по който начин би бил достатъчно различим от другия такъв пожарогасител- с индивидуален номер и т.н. Допуснатият порок несъмнено нарушава правото на защита на санкционираното лице да разбере административнонаказателното обвинение, респ. води до невъзможност да се определи по недвусмислен начин предметът на доказване /чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН/, което е в правомощията единствено на административнонаказващия орган.

Съобразно гореизложеното, в административнонаказателното производство е било допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, което е неотстранимо и на това основание атакуваното наказателно постановление подлежи на отмяна /в този смисъл Решение № 1698 от 9.03.2020 г. на АдмС - С. по адм. д. № 141/2020 г., Решение № 7699 от 9.12.2015 г. на АдмС - С. по адм. д. № 9008/2015 г., Решение № 2922 от 28.04.2016 г. на АдмС - С. по адм. д. № 12447/2015 г., Решение № 3614 от 04.06.2021 г. по к. а. н. д. 3327/2021 по описа на АССГ 11ти касационен състав и други/. Неспазването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е винаги съществено нарушение, доколкото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че разгледана по същество, жалбата също се явява основателна по следните съображения-в хода на административно-наказателното производство не е изяснена безспорно визираната в АУАН и възприета в НП фактическа обстановка. При издаване на НП, административно наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл. 16, ал. 2 НПК във връзка с чл. 84 ЗАНН в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е 4 длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. От събраните по делото писмени и гласни доказателства обаче, въпреки всестранното, пълно и обективно изследване на фактите, предмет на доказване, чрез способите на административно-наказателното производство, не се установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил визираното в наказателното постановление и в АУАН административно нарушение.

Липсват доказетелства, които да установят в кой момент е било последното техническо обслужване на процесния пожарогасител, кога е дължимо последващо такова техническо обслужване и оттам-съответно в кой момент е осъществено деянието. Като взе предвид, че доказателствената тежест лежи върху АНО и въпреки извършените процесулно-следствени действия от съда във връзка със служебното начало, не се установи по категоричен начин осъществяването на деянието, съдът счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необоснован.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН въззиваемата страна следва да заплати на насрещната страна претендираните разноски. В случая жалбоподателят е представляван от адв.М., на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата . Като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че чследва да присъди възнаграждение за адвокат в размер на 200 лева, които следва да се заплатят от бюджета на юридическото лице, чийто орган е издал обжалвания акт – Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление

№

НП[1]ПБЗН-СДО76/11.10.2024г. на Директора на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” /СДПБЗН/, с което за нарушение на чл.23а, т.1 вр. чл.21, ал.3 и ал.4 вр. чл.5, т.3 от Наредба № 8121з-647 /01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарната безопасност при експлоатация на обектите /Наредбата/ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лв., на основание чл. 265,ал.1 от ЗМВР.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” да заплати на адв.А. Г. М. - САК разноски по делото в размер на 200 лв.

5

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6