Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260009 от 17.08.2020, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2298/2020
Вид
Решение № 260009
Подписан
17.08.2020
В сила
12.09.2020
Състав
ГЕОРГИ РОСЕНОВ ГЕТОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е № 260009

17.08.2020 г., гр. Пловдив

В И М Е Т О НА Н А

Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ при секретаря Жулиета Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2298/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ч.Й.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Г.К. против

Наказателно постановление № 19-1030-011854/13.01.2020 г., издадено от М. В. М.

– *** ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което:

1) на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание лишаване от право да управлява

МПС за 6 (шест) месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП;

2) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и 3) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди актът за установяване на административно нарушение (АУАН) да е съставен от лице, което не разполага с необходимата материална компетентност. Поддържа и да е налице противоречие между направеното в АУАН описание на нарушението и дадената му правна квалификация. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебното заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. К., който поддържа жалбата. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. №

21238 от 14.04.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на нарушенията от страна на жалбоподателя и вината му да са категорично доказани.

Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Ч.Й.Ч., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 29.01.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 03.02.2020 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 15.07.2019 г. около 17:50 часа в гр. Пловдив, по бул.

„Коматевско шосе“ жалбоподателят Ч.Й.Ч. управлявал лек автомобил марка „Рено“ модел „Каптур“ с рег. № ***, собственост на „КСМ Моторс“ ЕООД, ЕИК: *********.

Автомобилът бил с поставени временни регистрационни табели, чийто срок на валидност бил до 14.04.2019 г. Когато се намирал на бул. „Коматевско шосе“ до № 20 в гр. Пловдив жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетелите К.С.К. и Р.С.В.

– *** при ОДМВР-Пловдив, които изпълнявали служебните си задължения по контрол за безопасност на движението. При извършването на проверката полицейските служители поискали от жалбоподателя да им представи документите на водача и на превозното средство. Ч. не носил в себе си и не представил при поискване свидетелството си за управление на МПС, контролния талон към него и свидетелството за регистрация на МПС. След направена справка в ОДЧ на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Пловдив свидетелите К. и В. установили и че срокът на валидност на поставените на автомобила временните регистрационни табели с № *** бил изтекъл на 14.04.2019 г.

На място свид. К. съставил против жалбоподателя Ч. и в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение с бл. № 199700, препис от който му бил връчен срещу разписка. Актът бил съставен и в присъствието на свид. В..

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свид. Р.С.В.. От тях се установяват времето и мястото на извършената проверка и констатираните при нея обстоятелства. Свидетелят е категоричен в становището си, че си спомня процесния случай, както и че проверката е била извършена на бул. „Коматевско шосе“ в гр. Пловдив. Заявява, че през този ден е бил на смяна заедно със свид. К., като двамата са работили на територията на 01 РУ при ОДМВР – Пловдив, както и че не са извършвали контрол по спазването на правилата за движение на ул.

„Кукленско шосе“. Показанията на свид. В. изцяло се кредитират от съда, тъй като са подробни, последователни и вътрешно непротиворечиви, дадени от незаинтересован по делото свидетел. В показанията си свидетелят възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като очевидец. Те изцяло се подкрепят и от писмените доказателства, които служат за тяхната проверка.

Конкретно досежно мястото на контрол показанията на свид. В. се подкрепят от справка от 15.07.2019 г. от *** Ц. Б. /лист 32 от делото/, докладна записка от 30.09.2019 г. от *** Т. А. Ф. /лист 33 от делото/, обяснение от жалбоподателя Ч.

/лист 34 от делото/ и от докладна записка от 15.07.2019 г. от свид. В., приложена към преписката. В тази връзка съдът само частично дава вяра на показанията на свид. К.С.К.. Същият дори и след предявяването му на АУАН не успя да си спомни случая и изказа само предположение, че проверката е извършена на ул. „Кукленско шосе“. Това твърдение е изолирано, а и категорично оборено по делото от останалите доказателствени материали, поради което в тази част съдът не кредитира показанията на свид. К..

От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със

Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП от материално и териториално компетентен орган.

Въпреки това обжалваното наказателно постановление е необосновано, тъй като при формиране на фактическите си изводи административнонаказващият орган неправилно и в противоречие със събраните доказателства е определил мястото на извършване на нарушенията. Така констатираният порок съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП изцяло, тъй като АНО погрешно е определил мястото на извършване и на трите нарушения, за които е наказан жалбоподателят Ч.. По делото по категоричен начин се доказа, че процеснте деяния са извършени в гр. Пловдив, на бул. „Коматевско шосе“ до № 20. Този извод съдът прави при съвместния анализ на показанията на свидетеля очевидец Р.С.В.

/свидетел по АУАН/, както и на писмените доказателства – справка от 15.07.2019 г. от *** Ц. Б. /лист 32 от делото/; докладна записка от 30.09.2019 г. от *** Т.

А. Ф. /лист 33 от делото/; обяснение от жалбоподателя Ч. /лист 34 от делото/ и докладна записка от 15.07.2019 г. от свид. В., приложена към преписката.

Въпреки това в НП като място на извършване на нарушенията е посочено ул.

„Кукленско шосе“. По делото не е събрано нито едно доказателство, което пряко да подкрепя този извод на АНО. В показанията си актосъставителят К. посочи, че не си спомня на кое място е извършена проверката, а разминаването между АУАН и докладната записка по случая обясни с техническа грешка. Актосъставителят обаче не можа по категоричен начин да посочи в кой от двата документа е допусната тази грешка, а единствено изказа предположение, че описанието на фактическата обстановка в АУАН е правилното. Доказа се по делото обаче, че именно в АУАН е била допусната грешката при определяне на мястото на извършване на всяко от процесните деяния. Въпреки наличните противоречия в събраните доказателствени материали наказващият орган е пренебрегнал задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да провери акта за неговата обоснованост, като прецени и събраните доказателства и е пренесъл допуснатия порок при определянето на мястото на извършване на нарушенията и в съдържанието на НП.

Мястото на извършване на нарушението е един от основните белези – наред с времето, начина на извършването му и неговото авторство, индивидуализиращи всяко деяние и позволяващи отграничаването му от кое да е друго осъществено в обективната действителност деяние. В случая с обжалваното НП жалбоподателят Ч. е наказан за деяния, които не е извършил с оглед направеното им описание. Това е така, защото Ч. не е осъществил нито едно от процесните деяния на ул. „Кукленско шосе“ до № 20, както е прието от фактическа страна в НП. В действителност всяко от нарушенията е било извършено на различно от посоченото в НП място, а именно на бул. „Коматевско шосе“ до № 20 в гр. Пловдив. Във въззивното производство съдът проверява законосъобразността и обосноваността на НП. Последното не би могло да бъде потвърдено, ако съдът приеме, че нарушението е извършено на различно от посоченото в НП място. Това би означавало за пръв път с въззивното решение на наказания да бъдат предявени нови съставомерни факти, обуславящи отговорността му, по които дотогава той не се е защитавал в хода на целия административнонаказателен процес, което би било в грубо противоречие с процесуалните правила. Предметът на доказване в процеса и фактическата рамка на обвинението се очертават още с описанието на нарушението в АУАН. Последиците от допуснатата в случая грешка при определянето на мястото на извършване на нарушенията не могат да се преразпределят в тежест на жалбоподателя и следва да останат за АНО. Съдебната практика на административните съдилища в страната също трайно приема, че неправилно определеното място на извършване на нарушението опорочава съществено НП и съставлява основание за неговата отмяна – така Решение № 1081 от 15.01.2019 г. по к.а.н.д. № 1071/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково; Решение от 17.03.2015 г. по к.а.н.д. № 6/2015 г. на Административен съд – Добрич.

Неправилно определеното място на извършване на нарушенията препятства и възможността с НП да се формира сила на пресъдено нещо за извършените от жалбоподателя Ч. деяния. Това е така, защото силата на пресъдено нещо се разпростира върху посочените по-горе елементи на деянието – време, място, начин на извършването му и неговото авторство. Следователно не би се формирала сила на пресъдено нещо по обвинението процесните деяния да са извършени на бул. „Коматевско шосе“ до № 20 в гр. Пловдив, с което да се изключи възможността административнонаказателната отговорност на жалбоподателя да бъде ангажирана в друго производство за обективно същото му поведение, което е предмет на изследване в настоящото производство.

Както се посочи, порокът при определянето на мястото на извършване на нарушенията влече необоснованост на наказателното постановление и по трите му точки и е основание за неговата отмяна изцяло.