Определение № 315 от 23.05.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 315 гр. Ямбол, 23.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20252300500147 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Х. Ж. от гр.******, подадена от пълномощника му адв.И. С., против Определение рег.№500/ 07.03.2025г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №3846/2024г. по описа на този съд, с което на основание чл.130 ГПК е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.

Според частния жалбоподател обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Оспорил е решаващия извод на първата инстанция, че изложените факти не могат да се подведат под никоя от специалните хипотези на чл.2 от ЗОДОВ, като твърденията са, че отговорността на Прокуратурата на РБ е по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и делото е частен случай на тази отговорност, тъй като в рамките на образувано досъдебно производство за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ НК, вр. с чл.342, ал.1 от ТК, по което ищецът, сега жалбоподател, има качеството на пострадал и свидетел, срещу него е било извършено разследване за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК и срещу него неоснователно е била осъществена принуда с наложени мерки „задържане за 24 часа“ и „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“. Според жалбоподателя двамата ответници са си прехвърляли отговорността по досъдебното производство, Прокуратурата е отказала да се произнесе с постановление за прекратяване на досъдебното производство спрямо него, но липсата на формален акт за прекратяване не изключва отговорността за вреди от неоснователно упражнената принуда при или по повод на обвинение за извършено престъпление.

Частният жалбоподател моли въззивният съд да отмени обжалваното определение на ЯРС със законните последици.

От двамата ответниците – Прокуратурата на РБ и ОД на МВР-Ямбол, отговор на частната жалба е подал само ОД на МВР-Ямбол, със становище за неоснователност на жалбата.

ЯОС намира, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на самостоятелен съдебен контрол съдебен акт, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът установи следното от фактическа страна:

Гр.д. №3846/2024г. по описа на Ямболски районен съд е образувано по исковата молба на И. Х. Ж. от гр.******, с която са предявени искове по чл.2, ал.1, т.3, вр. с чл.4, ал.2 от ЗОДОВ за солидарното осъждане на ответниците Прокуратурата на Република България 1 и ОД на МВР-Ямбол да заплатят на ищеца сумата 10 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1 502,32лв. – обезщетение за имуществени вреди от незаконно досъдебно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, както и сумата 8 968,72лв. – пропуснати ползи от същия деликт, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 14.11.2024г. до окончателното плащане.

В исковата молба ищецът е изложил твърдения, според които на 14.11.2023г., при управление в гр.Ямбол на лекия си автомобил като такси, е бил блъснат от друг автомобил, чийто водач е нарушил правилата за движение по пътищата, като в резултат на причиненото от другия водач ПТП е била причинена средна телесна повреда на клиентка, пътувала в лекия автомобил на ищеца. Ищецът бил проверен от полицейските служители за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство, което отчело положителен резултат за употреба на амфетамин. На ищеца бил съставен АУАН за нарушение по чл.5 , ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, със заповеди му били наложени две ПАМ - по чл.171,т.2а, б.“б“ от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6месеца, по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и била издадена заповед за задържане на лице на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Според твърденията на ищеца, по образуваното ДП №803/2023г., водено за престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“, вр. с чл.342, ал.1 НК за причиненото ПТП, с постановление на прокурора била назначена химико-токсикологична експертиза за установяване наличие на наркотични вещества в кръвта и урината му, която експертиза била изготвена след повече от осем месеца и същата установила, че в кръвта и урината на Ив.Ж. няма присъствие на наркотични вещества, а са установени лекарствени вещества, прилагани за лечение на депресивно разстройство. След като узнал за резултата от експертизата ищецът поискал да му бъде върнато свидетелството за управление, но получил отказ, след което поискал с молба до ЯРП копие от експертизата, но получил отговор, според който след приключване на ДП Прокуратурата ще уведоми административния орган. Ищецът е посочил, че вместо да се образува ДП за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, което да бъде прекратено след химико–токсикогичната експертиза, опровергаваща резултата от полевия тест, в случая ответниците са провели разследване срещу него в рамките на ДП №803/2023г. за друго престъпление - престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК, но с приложените мерки за принуда срещу него е изпълнен състава на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за отговорността на двамата ответници. Макар да не е бил привлечен в качеството на обвиняем, ищецът е изтъкнал, че срещу него е водено разследване за престъпление, което разследване подлежи на прекратяване, поради липса на доказателства за извършено престъпление и според него ответниците са легитимирани да отговарят за причинените му имуществени и неимуществени вреди, и пропуснати ползи, които ищецът е обосновал в исковата молба.

С отговора на исковата молба ответникът ОД на МВР-Ямбол е оспорил иска като неоснователен, но е противопоставил и възражение за неподсъдност на иска срещу него пред гражданския съд – ЯРС, тъй като отговорността му е обоснована с актове и действия в качеството на административен орган и на основание чл.1, ал.2 от ЗОДОВ компетентният съд е Административен съд – Ямбол.

Ответникът Прокуратурата на РБ е оспорил иска като недопустим и като неоснователен. Възражението за недопустимост на иска е мотивирано с твърденията, че ищецът не е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.3 НК, нито по друго обвинение и не му е била взета мярка за процесуална принуда, а по соченото от него ДП е привлечено към наказателна отговорност друго лице за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК и срещу това лице като обвиняем е внесен обвинителен акт.

С обжалваното Определение рег.№500/07.03.2025г. ЯРС е прекратил производството по делото поради процесуална недопустимост на иска. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че отговорността на държавата, чрез процесуалния й субституент ПРБ, може да се търси само в изчерпателно изброените в ЗОДОВ случаи, сред които не попада процесния деликт, така както е описан в исковата молба. Изложените от ЯРС мотиви са, че отговорността на ПРБ не може да се ангажира при условията на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като ищецът не твърди срещу него да е било образувано досъдебно производство, нито ДП да е прекратено, при което отговорността на Прокуратурата може да 2 се реализира само по реда на чл.49 ЗЗД, но в случая ищецът не е изложил твърдения за елементите от фактическия състав на тази отговорност. За отговорността на ответника ОД на МВР съдът е посочил, че споровете за вреди от незаконосъобразни действия на административни органи са подсъдни на административните съдилища, но в случая ищецът не е предявил нарочен иск по повод незаконосъобразни ПАМ, който иск да бъде изпратен по компетентност на административен съд.

Определението на ЯРС е неправилно и следва да се отмени.

Според преобладаващата практика на ВКС, която съставът на ЯОС напълно споделя – Решение №187/13.06.2012г. по гр.д.№1215/2011г та Трето Г.О. на ВКС, Решение №341/05.10.2012г. по гр.д.№1310/2011 на Четвърто Г.О. на ВКС, Решение №353/06.11.2015г. по гр.д.№892/2015г. на Четвърто Г.О. ВКС, Решение №50009/08.02.2023г. по гр.д.

№932/2022г. на Трето Г.О. на ВКС и др., за ангажиране отговорността на Държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, като предпоставка за тази отговорност употребеният израз - „обвинение в извършване на престъпление“, трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. ВКС приема, че лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите без да му е повдигнато обвинение.

Съобразно посочената практика на ВКС и в съответствие с духа и смисъла на закона, решаващият състав на ЯОС намира, че когато едно лице, срещу което е образувано наказателно производство, подлежащо на прекратяване поради липса на доказателства за извършено престъпление, това лице търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и същото лице е легитимирано да предяви иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Искът по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по повод на обвинение за извършено престъпление. Образуването на наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличеното лице са предварителни подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на уличения за повдигане на обвинение (чл.215 и чл.219 НПК). Тези предварителни действия са свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни – когато впоследствие се установи, че деянието не е престъпление или липсват доказателства за извършено престъпление, предварителните действия причиняват вреди. По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на обвинение и наказателното производство подлежи на прекратяване, е същият иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, тъй като неоснователно е осъществена принуда във връзка с разследване с оглед бъдещо повдигане на обвинение. Неоснователно упражнената принуда в този случай ще обхваща мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, а това са мерките за процесуална принуда срещу уличеното лице, както и принудителните административни мерки (ПАМ), които са налагат при условията на обвързана компетентност заради образуваното наказателно производство, доколкото административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, за да прецени дали да наложи ПАМ или не.

В посочения смисъл е постановеното Решение № 50084 от 30.05.2023г. по гр. д. № 1961/2022г. на ВКС, Трето г.о., с което по поставения въпрос даденото разрешение е, че Прокуратурата на РБ отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за вреди, причинени от наложените принудителни мерки - "задържане за 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността" по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП, при образувано наказателно производство за престъпление п о чл. 343 "б", ал.3 НК, което е прекратено поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение. Този извод е възприет от ВКС при съобразяване на предварителните действия за събиране на доказателства за вината на уличения за повдигане на обвинение, които са свързани с упражняване на държавна принуда и е прието, че дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, ПРБ ще носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Прието е, че разликата в двата случая (при повдигнато обвинение и липса на повдигнато обвинение) е в количеството на упражнената принуда, но правилото е, че който може по голямото, може и по-малкото. Затова за неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното производство е 3 прекратено поради липса на доказателства, ПРБ ще носи отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и това е частен случай, който се включва в общата хипотеза на правната норма.