Решение № 1234 от 28.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1234 гр. Пловдив, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20265330204170 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-0273-000358/ 07.07.2026г., издадено НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ ХИСАР, с което на С. М. Б. е наложена глоба в размер на 25.56 евро за нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП.

От жалбоподателя се навеждат конкретни възражения за незаконосъобразност на НП. Моли се за неговата отмяна и за присъждане на разноски. По-конкретно се оспорва приетата за установена фактическа обстановка.

Въззиваемата страна взема със съпроводителното писмо становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.

1

В НП е приета за установена следната фактическа обстановка: „на 07.05.2026г., около 19,55 часа, в с.Калояново, на ул. „Александър Стамболийски“ № 1, С. М. Б. управлява лек автомобил ШКОДА ЕНИАК 85, с рег.№ ****, собственост на М.С.Б., ЕГН ********** като предприема и извършва маневра изпреварване, като не съобразява поведението си с пътна маркировка М1 /единична непрекъсната линия/.“ Съгласно чл. 63, ал.2, т.1 ППЗДвП: „ Надлъжната пътна маркировка има следните изображения, наименования и значения: "Единична непрекъсната линия" - М1. На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат.“

От друга страна според чл. 10 и чл. 11 от Наредба № 2 от 17 януари 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка е видно, че маркировката М1 се използва за отделяне една от друга на пътните ленти на платното за движение.

От горното е видно, че при вменено нарушение по чл. 6, т.1 ЗДвП за несъобразяване с предписанията на пътната маркировка М1, мястото на извършване на нарушението, тоест улицата, на която се твърди да е извършено нарушението, съставлява съществен съставомерен елемент, свързан с изпълнителното деяние, доколкото пресичането на маркировката М1 е иманентно свързано с конкретното платно за движение, на което маркировката е положена.

В конкретния случай мястото на извършване на деянието, посочено в АУАН и НП, се опровергава от показанията на самите разпитани полицейски служители.

Във връзка с горното, съдът съобрази, че от показанията на актосъставителя се установи, че същият не е бил очевидец на нарушението и въобще не е присъствал в село Калояново, а е съставил АУАН въз основа на докладна записка, изготвена от колегата му И., който е бил непосредствен очевидец на извършване на нарушението.

Посочената докладна записка от 08.05.2026г. е приложена по делото и в нея от полицейския служител И. е засвидетелствано: „Докладвам Ви, че на 07.05.2026г. със семейния ни автомобил пътувах от населеното място, където живея с. Паничери за град Пловдив. Около 19:55 ч. се движех с 2 автомобила по една от главните улици в с. Калояново, а именно ул. „Асен Гаргов“. По цялата дължина на тази улица положената маркировка е непрекъсната, а също така по цялата нейна дължина в населено място е въведена забрана за изпреварване с пътен знак „В26 - забранено изпреварването“. При движението ми с автомобила, малко преди кръстовището на ул. „Асен Гаргов" с ул. „Александър Стамболийски“, в участъка след кръстовището на ул. „Асен Гаргов" с ул. „Райко Даскалов", бях изпреварен от лек автомобил Шкода Ениак 85 с регистрационен номер № ******

От посочената докладна записка е видно, че процесното задминаване и пресичане на маркировка М1 е извършено не на ул. „Александър Стамболийски“, както се твърди в АУАН и НП, а на улица „Асен Гаргов“ .

Абсолютно същото заяви полицейския служител К. И. и в съдебно заседание, като изрично уточни, че е бил изпреварен на ул. „Асен Гаргов“, а не на ул. „Александър Стамболийски“.

Оказва се така, че констатациите в АУАН и НП се опровергават от показанията на самите полицейски служители: изпреварването не е извършено и маркировка М1 не е пресичана на улицата, вменена в АУАН и НП, а на съвсем различна улица.

Въпросът за евентуалното наличие или отсъствие на знак В24, важащ за процесния участък от пътя, е изцяло неотносим, доколкото на жалбоподателя е вменено нарушаване на маркировка М1, а не нарушение на предписанията на ПЗ В24, а както е добре известно- е невъзможно осъждане по непредявено обвинение.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ НА СЪДА.

Гореизложените пороци в съдържанието на АУАН и НП, свързани с опровергаване на вмененото място на извършване на деянието, са неотстраними на съдебна фаза от съда, който след преценка на събраните по делото доказателства да накаже дееца за съвсем различно място на извършване на нарушението, което изобщо не му е вменено.

Това е така, доколкото, както вече се разясни, освен че е задължителен реквизит на НП, конкретно при вменено нарушение, изразяващо се в 3 пресичане на пътна маркировка М1, мястото на извършване на деянието се явява и съставомерен елемент от административния състав.

Посоченото е още по-важимо предвид заетата линия на защита на жалбоподателя да оспорва фактическата обстановка в АУАН и НП Следва да се съобрази, че с ТР № 8 от 16/09/2021 на ВАС по тълкувателно дело № 1/2020 се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията.

Именно срещу тези факти нарушителят се защитава, а тяхната правна квалификация и правилното приложение на материалния закон са в контролните правомощия на съда.

В същия смисъл са и разкритите с ТР 8/2021 на ВАС правомощия на районния съд да преквалифицира /в случай на необходимост от това/ извършеното нарушение, но само в рамките на същите фактически положения, очертани в обжалвания санкционен акт.

П р и опровергаване на един от съставомерните елементи, обаче единственото правомощие на съда е да отмени НП.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал. 2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая, обаче констатираните пороци се отнасят и до самото НП, поради което чл. 53, ал. 2 ЗАНН е неприложим.

Да се процедира по обратен начин е равносилно на това отговорността на дееца да се ангажира въз основа на факти, които са разкрити и са му предявени за първи път едва след като наказанието вече е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото на защита.

Още повече, че двамата разпитани полицейски служители в показанията си потвърдиха наличие на пътна маркировка М1 на мястото описано в АУАН и НП- на ул. „Александър Стамболийски“, но не и на улица „Асен Гаргов“, където в действителност се установи да е извършено деянието.

Както вече се посочи, наличието на знак В24 в началото на населеното място (за който знак говорят полицейските служители в показанията си) е ирелевантно, доколкото с АУАН и НП е вменено нарушение на пътна маркировка М1, а не на ПЗ В24, който изобщо не е намерил отражение в 4

АУАН и НП.

По изложените съображения НП следва да се отмени.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 150 евро адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

В случая уговореният и заплатен размер от 150 евро е дори понисък от минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.

1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9.07.2004 Г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА в приложимата редакция за процесуално представителство, при материален интерес до 1000 лева, поради което следва да се присъди изцяло.

Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ОДМВР-Пловдив.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0273-000358/ 07.07.2026г., издадено НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ ХИСАР, с което на С.

М. Б. е наложена глоба в размер на 25.56 евро за нарушение на чл. 6, т.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР ПЛОВДИВ ДА ЗАПЛАТИ в полза на С. М. Б., ЕГН ********** сумата 150 евро, представляваща съдебни разноски пред Районен съд-Пловдив.

5

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6