Решение № 91 от 22.03.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Перник, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

РОМАН Т. Н. при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20221700500031 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от В. С. Н. против решение № 183/27.09.2021 г. по гр.д. № 2268/2021 г. на РС – Перник, с което е отхвърлен отрицателният установителен иск от В. С. Н. срещу „Топлофикация - Перник“ АД - за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 2459.23 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. вкл.– обективирана в изпълнителен лист от *** г., издаден по ч.гр.д. № 6193/2012 г. по описа на Пернишкия РС /Решение № 502/30.05.2013 г. по гр.д. № 8645/2012 г. на Пернишкия РС/ и претендирана по изп.д. № 922/2014 г. по описа на ЧСИ С. Б., поради погасяване на сумата по давност.

В жалбата по подробни доводи и съображения се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като противоречи на ТР № 2 по т. № 2/13 г. на ВКС ОСГТК и непротиворечивата практика на ВКС, като моли същото да бъде отменено включително и в частта относно разноските и спорът бъде решен по същество, като бъде уважен изцяло предявеният иск.

Въззиваемият „Топлофикация – Перник“ АД излага съображения за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението и претендира разноски за ю.к. възнаграждение.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК 1 служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти /за издаден след влизането в сила на сега действащия ГПК изпълнителен лист в полза на ответника срещу ищеца, въз основа на който ответникът е инициирал и е висящ изпълнителен процес за принудителното събиране на вземането/ предявеният иск е по чл. 439 ГПК, а не общия установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, съгласно квалификацията в решението на РС. Като е разгледал всичките правопораждащи спорното материално право юридически факти, първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения от ищеца иск с правно основание чл. 439 ГПК, но не е разгледал непредявен иск и не се е произнесъл недопустимо.

С оглед на горното обжалваното решение е допустимо и с оглед предмета на спора, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, се установяват следните относими за спора факти:

Установено е, че оспореното вземане по чл. 439 ГПК е за ТЕ и мор. лихва, за които в полза на „Топлофикация Перник” АД срещу В. С. Н. е издаден изп. лист от ***г. по влязла в сила ЗИ по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 6193/2012г. на РС – Перник и Решение № 502/30.05.2013 г. по гр. д. № 8645/2013 г. на РС-Перник. Въз основа на същия изп. лист по молба от *** г. е образувано изп.д.№ 922/2014г. по описа на ЧСИ С.Б., в която взискателят „Топлофикация Перник” АД е поискал прилагане на конкретни изпълнителни способи съгл. чл. 426, ал. 2 ГПК - изпълнение на парични вземания на длъжника, върху дв. вещи и недвижим имоти, респ. продан на имуществото. С образуването на изп. дело на първо място молбата е прекъснала срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и на следващо – погасителната давност е прекъсната съгл. чл.116, б. „в” ЗЗД, съот. при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, съгл. ППВС № 3/18.11.1980 г. /приложимо по отношение на висящите към този момент изп. производства – до датата на обявяването на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - така решение № 170/17.09.2018г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, VІ г. о., решение №51/21.02.2019 по дело №2917/2018 на ВКС, ГК, IV г.о. и др./. Предпоставките и действията за прекъсването на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са обусловени от тези за прекъсването и спирането на давностния срок, затова срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е започнал да тече отново, считано от *** г. По изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху вземания на длъжника от *** г. като на същата дата е внесена и съответната такса. В тази връзка ЧСИ Б. е наложил запор на трудово възнаграждение на длъжника, както и на МПС на *** г. Ново искане за запор от взискателя е подадено на *** г. като такъв е наложен от съдебния изпълнител върху трудово възнаграждение на длъжника на *** г., като в продължение на 2 години, считано от ***г. от взискателя не са поискани „същински“ изпълнителни действия по см. на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /няма такъв характер проучването на имущественото състояние на длъжника, поканата за доброволно изпълнение и пр./, поради което изп. производство е прекратено на *** г. на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването е настъпило по силата на закона и без правно значение за това е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за 2 прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, и не рефлектира върху датата, от която се отчита началото на давностния срок за вземането. Датата на прекратяването е след постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г. и обявяването за изгубило сила на ППВС № 3/1980 г., при което по отношение на погасителната давност е приложимо тълкуването, дадено с ТР № 2/26.06.2015 г. и давността е била спряна в периода от 10.05.2014 г. до 26.06.2015 г., а новата давност е започнала да тече от постановяване на тълкувателния акт - 26.06.2015 г. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Затова считано от 26.06.2015 г. започва да тече 5-год. погасителна давност за вземанията.

Впоследствие по същото изп. дело взискателят е подал още две молби за запори – от 04.04.2018 г. и 15.08.2018 г. с внесена такса, но въпреки това съдебният изпълнител не е наложил запор. Прекратяването по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК не води до погасяване на материалното право и взискателят може да направи искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, въз основа на същия изпълнителен лист срещу същия длъжник. В Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е прието, че новото искане за нов способ на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист и е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Затова ако искането за нов способ е направено, но изпълнителното действие не е предприето от СИ, по причина, което не зависи от кредитора; давността се счита прекъсната с искането. Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на искания изпълнителния способ да е задължително успешно /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК/, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от граматическото тълкуване на употребеното в чл. 116, б. „в“ от ЗЗД понятие „с предприемане“ на изпълнителни действия, а не извършване. В цитираното ТР № 2/26.06.2015 г. също се приема, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.

Всяко от горепосочените поискани и извършени действия са от вида на посочените в чл. 116, б. "в" ЗЗД действия по см. на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и са прекъсвали давността, независимо че тези след 29.02.2018 г. са предприети в условията на перемирано изп. производство и е започвала да тече нова 5годишна давност, като няма 5-годишен период между тях, в който да не са искани или извършвани изпълнителни действия. Поради това молбата на взискателя от ***г. с искане за налагане на запор е от вида на посочените в чл. 116, б. "в" ЗЗД действия и прекъсва давността, независимо че искането е предприето в условията на прекратено изп. производство, след което от последно поискания нов способ на *** г. започва да тече новата 5-год. давност.

С оглед всичко гореизложено, считано от първото поискано и извършено изп.

3 действие по горецитираното изп. дело до следващите и насетне до последните такива от *** г., 5-годишният давностен срок е прекъсван и не е изтекъл към датата на предявяване на иска – ***г. В тази връзка следва да се посочи, че предмет на предявения иск по чл. 439 ГПК е несъществуването на вземанията на ответника, поради погасяването им по давност.

Периодът на пог. давност е част от предмета на делото по този иск, поради което ищецът доказва твърдения положителен факт - периодът, през който е изтекъл срокът на пог. давност - най-късно към момента на предявяването на иска. Следователно основанието на иска е изтеклият период от време до завеждане на иска и единствено той следва да се преценява от съда, съотв. не следва да съобразява по чл. 235, ал. 3 ГПК изтеклата в хода на процеса давност /така Решение № 257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о., ГК/. Крайният извод е, че процесните вземанията на ответника срещу ищеца, удостоверени в процесния изп. лист, не са погасени по давност, и исковете по чл. 439 ГПК са неоснователни. Като последица от това и всички възражения в жалбата са неоснователни.

С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено с корекцията относно пр. квалификация на иска по чл. 439 ГПК, включително и в частта за разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.

По разноските

С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по въззивното производство.

Въззиваемият претендира ю.к. възнаграждение, което с оглед правната и фактическа сложност на делото и фактът, че въззивното дело е разгледано в рамките на едно съдебно заседание, съдът определя на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 ЗПП, вр. чл.25, ал. 1 от НЗПП, което му се дължи от жалбоподателите изцяло, предвид неоснователността на жалбата.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 183/27.09.2021 г. по гр.д. № 2268/2021 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е отхвърлен като неоснователен искът с пр. осн. чл. 439 ГПК (с дадена неправилна правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК) на В. СТ. Н., с ЕГН:

********** и адрес: *** против "Топлофикация Перник" АД, с ЕИК: 113012360, със седалище и адрес на управление: ***, за признаване за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответника сумата от общо 2459. 23 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г. вкл. – обективирана в изпълнителен лист от *** г., издаден по ч. гр. д. № 6193/2012 г. по описа на Пернишкия РС /Решение № 502/30.05.2013 г. по гр. д. № 8645/2012 г. на Пернишкия РС/ и претендирана по изп. д. № 922/2014 г. по описа на ЧСИ С. Б., поради погасяване на сумата по давност, и В. С. Н., ЕГН ********** е осъден да заплати на "Топлофикация Перник" АД, 4

ЕИК: 113012360 сумата от 100 лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

ОСЪЖДА В. С. Н., ЕГН ********** от ***, да заплати „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК 113012360, ***, сумата 100 лв. - разноски за ю.к. възнаграждение по въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5