Решение № 312 от 24.10.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. ХАСКОВО, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Ж. Р. Х. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20255600500519 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК

Обжалваното решение:

С решение № 115 от 15.04.2025 г., постановено по гр.дело № 181 / 2025 г. по описа на Районен съд – Димитровград е признато за установено по отношение на

„Електроразпределение Юг” ЕАД гр.Пловдив,че Л. Д. К. не дължи на дружеството, сумата от 620.56 лева, представляваща допълнително начислена стойност в следствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за минал период от време от 02.09.2024 год. до 27.11.2024 год. за обект, находящ се в ***, с ИТН ***, за което е издадена фактура № 8327980918 от 22.01.2025 год.

Съдебният акт е постановен по предявен отрицателен установителен иск от Л. Д. К. против „Електроразпределение Юг” ЕАД - гр.Пловдив, с правно основание чл.124, ал.І от ГПК, относно недължимост на сумата от 620.56 лева.

Обстоятелства по обжалването.

Недоволен от решението е останал

„Електроразпределение Юг” ЕАД - гр.Пловдив,поради което го обжалва, с искане за отмяната му и постановяване на отхвърлително решение по 1 предявения отрицателен установителен иск.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.

Твърди, че в случая е ирелевантна причинната връзка между констатираното неправилно отчитане на ползваната ел.енергия и поведението на потребителя, тъй като Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ създавали специален случай на безвиновна отговорност и това изключвало общия принцип на договорна отговорност по чл. 82 ЗЗД. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира деловодни разноски за двете инстанции.

Правни съображения:

В рамките на задължителната проверка от страна на въззивния съд по чл.269 от ГПК се установи,че обжалваното решение е недопустимо в частта за разликата над 310.28 лева до предявения размер от 620.56 лева, поради което в посочената част следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено, по следните съображения: Безспорно по делото е установено, че задължено лице по фактурата, вземането по която е предмет на оспорване с предявения отрицателен установителен иск, е Г. М.Т., починала на 11.12.2020 год. и оставила за наследници ищцата Л. Д. К. и М. Д.

Т. – дъщери, които по силата на чл.5, ал.1 от ЗН, наследяват по равни части – по на ½ ид.ч., в който размер са и задълженията им по сключения с наследодателката им договор, които като парично задължение не се погасяват със смъртта на потребителя, а продължават да съществуват в наследствената маса като нейн пасив. Универсалното правоприемство при откритите наследства е правоприемство в съвкупността от активите и пасивите към датата на смъртта на задълженото по договора лице. Откритото наследство е този източник на универсално правоприемство в правоотношение, настъпващо по силата на закона, при който легитимацията на правоприемника се установява с откриване на самото наследство. Наследниците, в случая ищцата и сестра й се явяват обикновени другари, като отговорността им е разделна, при което всяка една от тях се явява активно легитимирана да предяви иск за несъществуване на задължение, останало от наследодателя,в размера на наследствената си част – по на ½ ид.ч. от паричното задължение на наследодателката им. Предявявайки права над посочената част от 1/2, съответстваща от частта от наследството, включващо активи и пасиви, ищцата е предявила чужди права, обстоятелство, обосноваващо извод за липса на активна процесуална легимиция на ищцата да предяви права над придобитите по наследство, явяваща се задължителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за която съдът следи служебно. Липсата на предпоставки за разглеждане на иска по същество в посочената част, обосновава частичната недопустимост на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде обезсилено в частта, с която е признато за установено по отношение на ответника несъществуването на вземане в размер над 310.28 лева до предявения размер от 620.56 лева, и производството в посочената част бъде прекратено.

2

В останалата част, с която е уважен отрицателния установителен иск за недължимост на сумата от 310.28 лева, решението следва да бъде потвърдено като такова, постановено при напълно изяснена фактическа обстановка,адекватно тълкуване на доказателствените средства и точно прилагане на материалния и процесуален закон спрямо установените факти.

Предявената отрицателна установителна претенция с правно основание чл.124 ал.І от ГПК от страна на ищеца против дружеството е допустима в частта на разликата над 310.28 лева до предявения размер от 620.56 лева, предвид на очертаното задължение на наследодателката й Г. М. Т. за изплащане на сума от 620.56 лева,дължима по фактура № 8327980918 от 22.01.2025 год.,вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер № **, за периода от 02.09.2024 год. до 27.11.2024 год.,представена и приета като писмено доказателство. Само чрез отричане наличието на това твърдяно право от страна на електроразпределителното дружество, ищецът би упражнил адекватно правата си и защитил законовите си интереси по конкретния случай.

Следователно основния въпрос,обоснован от предмета на заявения пред съда спор,е действителната дължимост на очертаната в документа стойност от визирания адресат.

Към момента на проверката на СТИ – 27.11.2024 год. действат Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр.35 от 30.04.2019 год.,които като подзаконов нормативен акт имат функцията да уредят детайлите на очертаното в хипотезата на чл.83 ал.І т.6 от ЗЕ,а именно - правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Към тази законова делегация се прибавя и ПИКЕЕ да уреди осъществяване на корекция на сметката на потребителя на ел.енергия-чл.104А ал.ІІ т.5 и чл.98А ал.ІІ т.6 от ЗЕ. Чл.50 от ПИКЕЕ,обосновал твърдяното задължение по процесните фактури, е израз на въпросната законова делегация относно съдържанието на този подзаконов нормативен акт.Следва да се има предвид,че посочените законови разпоредби не уреждат безвиновна отговорност за който и да е субект,а само възможността да се извършва промяна в сметката на потребителя на ел.енергия без да въвеждат безвиновна отговорност за тази корекция,като същевременно не дават и мандат в подзаконовия акт да се уреждат подобни отношения.Безвиновната отговорност е рядко изключение като законодателна фигура, поради което същата следва да се уреди подробно, изрично, ограничително но само на законово ниво. В случая даденото тълкувание на чл.104А ал.ІІ т.5 и чл.98А ал.ІІ т.6 от ЗЕ от страна на електроразпределителното дружество не отговаря на действителното съдържание на закона. Подобна отговорност не се извлича от тези хипотези и 3 същите не дават делегация в подзаконовия акт да се урежда безвиновна отговорност.

В този смисъл законовия мандат спрямо подзаконовия акт се ограничава само до въпросите по измерването,и или установяване на неизмерената такава на ел.енергията,с възможността за корекция в сметката на потребената ел.енергия, но без да дава възможност за установяване на безвиновна отговорност за потребителя на ел.енергия в тази насока. Разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ,обосновала твърдяното задължение по фактурата, очевидно противоречи на законовото оторизиране от чл.83 ал.І т.6 от ЗЕ вр. с чл. чл.104А ал.ІІ т.5 и чл.98А ал.ІІ т.6 от ЗЕ, тъй-като излиза извън предметния му обхват,поради което не може да бъде прилаган като част от по-низш нормативен акт,който излиза извън законовата делегация на такъв от по-висок ранг,съобразно чл.15 от Закона за нормативните актове.

Същевременно въпросната норма противоречи и на друга норма от законов ред – чл.82 от ЗЗД,тъй-като отношенията между страните са договорни. В тази хипотеза няма безвиновна отговорност,каквато на практика въвеждат нормите, предвидени в ПИКЕЕ спрямо потребителите на ел.енергия. Това противоречие следва да се разреши естествено в полза на правилото от законов порядък. Поради това именно сочещата се като изправна страна следва да установи,че дължимата сума е функция на виновното поведение и неизпълнение на задължения в рамките на договора на неизправната страна-в случая ищеца в първоинстанционното производство.Само виновното поведение в режима на чл.82 от ЗЗД е предпоставка за ангажиране на съответната отговорност. В производството обаче такова не се доказа от електроразпределителното дружество.

Безспорно установените отклонения в работата на процесното СТИ,довели до по-ниско отчитане от действителното потребление на ел.енергия от въззиваемата страна,не се установи по пътя на пълното и главно доказване да са резултат от поведението на потребителя. Начислената сума за плащане е резултат на предположение и на презумпция,които са лишени от законово основание. В хода на производството не се установи,че именно потребителят е осъществил описаното въздействие върху СТИ. За да бъде основателна една такава корекция на сметка законът изисква несъмнено да се докажат нарочно извършените действия от страна на потребителя по манипулиране на СТИ,както и пряко породената от тях неотчетена ел.енергия, консумирана от потребителя.Сметката трябва да отразява конкретно само реалното енергийно потребление за определен период,като информацията следва да се представи за това по ясен и разбираем начин.В тази насока е изрично и чл.13 от Директива 2006/32/ЕО/05.ІV.2006 г.

Още повече,че съобразно чл.89 т.4,чл.116 и чл.120 от ЗЕ средството за търговско измерване на ел.енергията е собственост на електроразпределителното дружество,което го монтира на определено от него място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от него.

Достъп до СТИ имат само служители на дружеството,без такъв да е гарантиран на потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката,изправната работа на СТИ,отчетността на същите и т.н. по 4 законов път е възложена именно на дружеството,без да е възможно в тази насока да се ангажира поведение от страна на купувача на ел.енергия,който впрочем няма и подобни задължения. Изискуемото му поведение в рамките на договора по отношение на техническата инфраструктура на ел.мрежата и устройствата й е за бездействие.Тези отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на защита на потребителя по чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,поради което и последният няма възможности за достъп до СТИ.

Отговорностите поради това са прехвърлени именно на дружеството,което е длъжно по всяко време да осигурява коректното отчитане на действително потребената ел.енергия,и да вземе мерки както при по-ниско отчитане,така и при завишено отчитане на същата. Очевидно в нарушение на тези принципи е чл.50 от ПИКЕЕ,който автоматично прехвърля риска и последиците дори от елементарна повреда в отчитащото устройство в отговорност на потребителя,която последният следва да репарира в полза на оператора.

Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху потребителя,без да се докажат виновните му действия. Още повече,че само дружеството има достъп до измерващото устройство.

От друга страна уредените в ПИКЕЕ, норми не са и част от самия договор за доставка на ел.енергия,но въпреки това са основание за интервенция в договора и против правата на крайния клиент по смисъла на §1т.3Б т.27 Г от ДРЗЕ,който е и потребител на енергийни услуги съобразно §1 т.3Б т.41Б от ДРЗЕ. Разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ директно противоречи на чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,който въздига защитата на потребителите в основна цел на ЗЕ и с който следва да са съобразени нормите на този закон,нормите на всички относими нормативни актове към потреблението на ел.енергия,както и тяхното тълкуване и практическо прилагане. Самият ЗЕ в чл.2 ал.ІІ от ЗЕ и §1т.3Б т.27 Г вр. с §1 т.3Б т.41Б от ДРЗЕ,като специален закон, признава на купувачите на ел.енергия статута на потребители в урежданите от него обществени отношения,в частност и при покупката на ел.енергия и то независимо от техния вид-физическо или юридическо лице,търговец или друг субект.Този статут им гарантира и съответните права,които не са уредени изрично в ЗЕ. Ето защо спрямо тях следва да се прилагат нормите на ЗЗП за защита на потребителя,за да може правилото на чл.2 ал.ІІ от ЗЕ да се прилага ефективно,а не да се ограничи само до декларативно съдържание на закона.