Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 277 от 20.11.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно административно наказателно дело 1045/2024
Вид
Решение № 277
Подписан
20.11.2024
В сила
20.11.2024
Състав
Светла Василева Даскалова, Румяна Петрова Петрова, Станчо Радев Савов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Варна, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Членове:

Станчо Р. Савов

Румяна П. Петрова при участието на секретаря Елвира М. Ботева в присъствието на прокурора И. П. С. като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно административно наказателно дело № 20243100601045 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при ВРП, срещу решение № 411/26.03.2024 г. по НАХД № 336/2024 година на ВРС, 22 състав, с което обвиняемият е бил признат за виновен за това, че на 05.05.2023г. в гр.Варна, без надлежно разрешително държал високо рискови наркотични вещества – хероин с нетно тегло 0,07грам, със съдържание на активен компонент диацетилморфин 32,76% на стойност 6,30 лева, като случаят е маловажен, престъпление по чл. 354а ал.5 вр.ал.3 т.1 пр.1 от НК, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК и чл.78а, ал.1 от НК, съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева.

С решението е постановено веществените доказателства, опаковки от наркотични вещества, да бъдат отнети в полза на държавата и унищожени.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, обвиняемият е осъден да заплати в полза на Държавата сумата в размер на 94,50 лв. представляващи разноски по 1 делото.

С протеста, подаден в законоустановения срок, се атакува решението на първоинстанционния съд, като неправилно по отношение на размера на определеното административно наказание. Твърди се, че доколкото в конкретния случай за извършеното престъпление е предвидено наказание глоба до 1000 лева и на основание чл.78а, ал.5 от НК административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба, то размерът на наложеното административно наказание следва да бъде увеличен до посочения в чл.78а, ал.1 НК минимум, а именно 1000 лева.

В съдебно заседание се явява представител на Окръжна прокуратура – Варна, който поддържа изцяло депозирания протест. Излага, че в Постановление № 7 от 1985г. по наказателно дело № 4/1985 г. на ППВС е посочено, че в това производство при определяне на административното наказание са прилагат разпоредбите на ЗАНН, а не на НК, включително чл.27 от ЗАНН, в който е посочено, че не се допуска определен размер на наказание „Глоба“ под предвидения най-нисък размер.

Подсъдимият редовно призован, не се явява.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, както и при извършената на основание чл.313 и чл.314 от НПК цялостна служебна проверка, намери за установено следното:

На 05.05.2023г., около 14.10 часа, обв. К. Б. Т. и негов познат -К. Н. К. се намирали на бул. „Патриарх Евтимий“. К. Т. държал в себе си прозрачно полиетиленово пликче, съдържащо кафяво прахообразно вещество –хероин, като същото било в джоба на якето му.

Около 14.10 часа на 05.05.2023г., свидетелите П. Й. М. и Д. В. Д. полицейски служители при Първо РУ - ОД МВР - Варна, изпълнявали служебните си задължения на територията на Първо РУ - ОД МВР - Варна, като автопатрул с позивна „113“. Полицейските служители забелязали Т. и К., и решили да им извършат проверка, поради което ги спрели и ги попитали дали носят в себе си забранени вещи и предмети. Обвиняемият видимо се притеснил и станал неспокоен. Поради това св. Д. пристъпил към извършването на полицейска проверка, при която установил, че в десния вътрешен джоб на якето на обв. Т. имало прозрачно полиетиленово пликче, съдържащо кафяво прахообразно вещество. Т. обяснил, че веществото 2 представлявало хероин за лична употреба и заявил, че щял да предаде наркотичното вещество доброволно.

С Протокол за доброволно предаване от 05.05.2023г. обв. Т. предал на св. П.

М. един брой прозрачно полиетиленово пликче, съдържаща кафяво прахообразно вещество.

В хода на разследването е била назначена и изготвена физикохимическа експертиза № 654/02.08.2023г. на БНТЛ - ОД МВР - Варна. От заключението ѝ е видно, че кафявото прахообразно вещество, съдържащо се в прозрачно полиетиленово пликче, представлявало хероин с нетното тегло 0.07 грама и съдържание на активен компонент диацетилморфин 32.76 %.

От протокола за оценка на наркотични вещества е видно, че по метода на математическото изчисление, съгласно Приложение №2 от ПМС №23/29.01.1998г., стойността на 0,07 грама хероин, с процентно съдържание на активно вещество диацетилморфин 32.76 % е 6.30 лева.

Видно от приложената по делото справка за съдимост К. Б. Т. ЕГН ********** е неосъждан /реабилитиран по реда на чл.88а от НК/.

Приетите за установени фактически положения от въззивния съд не се различават от фактическите констатации на ВРС, които са изведени въз основа на анализ на събраните относими и допустими доказателства - показанията на свидетелите П. Й. М. и Д. В. Д., протокол от изготвената ФХЕ, протокол за оценка на наркотични вещества, протокол за доброволно предаване, справката съдимост и др. изготвени в хода на досъдебното производство. Посочената доказателствена маса е послужила за формиране на вътрешното убеждение на решаващия състав, като са били обсъдени относимите писмени и гласни доказателствени средства.

По отношение на депозирания протест и размера на наложеното административно наказание:

Настоящият състав на съда намира протеста за основателен, макар и не поради изложените от прокурора аргументи.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 НК, когато за извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. В настоящия случай, подсъдимият е извършил престъпление по чл.354а, ал.5 3 вр.ал.3 т.1 пр.1 от НК, като за него законодателят е предвидил наказание глоба до 1000 лева. Съобразно ограничението на чл.78, ал.5 от НК, максималният размер на глобата, която може да бъде наложена в случая е 1000 лева.

Съдът обаче не споделя становището, че в конкретния случай единственото административно наказание, което съдът може да наложи по чл.78а НК е глоба в размер на 1000 лева. Административното наказание ще е в размер от 1000 до 5000 лева, съобразно чл.78а, ал.1 НК, когато освен наказанието глоба е предвидено и друго по-тежко наказание /например лишаване от свобода/. В посочените случаи нормата на ал.5 от чл.78а НК е неприложима.

Поради това следва да се приеме, че в случаите когато за престъплението е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание, съдът не е ограничен в индивидуализацията на административното наказание до минимален размер от 1000 лева съобразно чл.78а, ал.1 НК, а може да слезе и под този размер. Аргумент за това становище е и разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, приложима при определяне на административното наказание, съгласно Постановление № 7 от 1985г. по наказателно дело № 4/1985 г. на ППВС.

Според ал.2 от цитираната законова разпоредба при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

Поради това, въззивната инстанция намира, че Районен съд – Варна е допуснал грешка при индивидуализацията на административното наказание.

Същото е прекомерно занижено, като първостепенният съд не е съобразил обстоятелството, че за подс. Т. държането на наркотични вещества без надлежно разрешително не е инцидентен случай. Действително последиците от осъжданията му са заличени предвид настъпилата реабилитация, но факта на извършване на тези престъпления не е заличен. Проверявания съд не е отчел и проблематичността за обществото на деянията свързани с притежаването на високорискови наркотични вещества. Тези обстоятелства следва да бъдат съобразени при определяне на административното наказание.

Квалификацията „маловажен случай“ по смисъла на чл.93, т.9 от НК е правилна, предвид ниската стойност на държаното наркотично вещество. Но доколкото тези обстоятелства са били от определящо значение за квалифицирането на деянието като „маловажен случай“, първоинстанционния 4 не е следвало да ги отчита повторно като смекчаващо обстоятелство при определянето размера на административното наказание.

С оглед изложеното, съдът намира, че размерът на глобата следва да бъде увеличен до 1 000 лева, като с определяне на наказанието в този размер, освен индивидуалната превенция на подсъдимия, ще се постигне и генералната - ще се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове от обществото.

Правилно с оглед изхода на делото, на основание чл. 189, ал.3 от НПК, РС е възложил на подсъдимия разноските по делото.

Предвид гореизложеното и на основание чл.337, ал.1, т. 1, вр. чл.334, т.3 от НПК, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ ЧАСТИЧНО решение № 411от 26.03.2024 г. по НАХД № 336/2024 г. на ВРС, 22 състав, като увеличава размера на наложено на основание чл.78а от НК на подс. К. Б. Т., административно наказание „глоба“ от 300 /триста/ на 1000 / хиляда/ лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5