Решение № 223 от 03.05.2023, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно наказателно дело 1089/2022
- Вид
- Решение № 223
- Подписан
- 03.05.2023
- В сила
- 30.05.2023
- Състав
- КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.123, ал.1, б.А · Закон за движението по пътищата
- чл.123, ал.1, т.2, б.А · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.2, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 223 гр. Велико Търново, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ при участието на секретаря РОСИНА АТ. КАЧАМАКОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно наказателно дело № 20224110201089 по описа за 2022 година Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от В. Н. В., ЕГН ********** против наказателно постановление №22-1275-001050 от 18.08.2022 г., издадено Началник сектор ПП към ОДМВР гр. Велико Търново, с което за извършено административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и за административно нарушение по чл.123, ал.1, б.А от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Наведени са оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното НП обосноваващи според жалбоподателя неговата отмяна.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП и непосредствено след него не е знаел, че е налице пострадало лице, тъй като пътника в автомобила който е управлявал Н. А. заявила, че не е пострадала.
Въззиваемата страна не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Административно наказателно производство е започнало чрез съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер.
GA, №700356 от 26.06.2022 г., съставен от Т. Д. Г. – инспектор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Велико Търново, в присъствието на И. Б. И..
1
АУАН е връчен на жалбоподателя на датата на съставянето. В съответната графа е вписано, че нарушителя няма възражения. Не е подадено писмено възражение.
Въз основа на издадения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление се приема за установено, че на 10.06.2022 г. в 17:10 часа, в гр.Велико Търново на ул.Климент Охридски срещу номер 22 в посока на движение път 111-514 гр.Горна Оряховица управлява лек автомобил Фиат Добло СХ зелен на цвят с регистрационен номер ВТ2173ДК собственост на фирма "МОДЕА-К" ЕООД с БУЛСТАТ 104541207, като водачът не избира правилно скоростта си на движение, не се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, с условията на видимост, интензивността на движението в зоната на лява крива при мокра пътна настилка губи контрол над управляваното МПС, излиза вдясно извън пътното платно и с предната си дясна част се удря в каменен мост над река Янтра. От настъпилото ПТП е пострадал леко пътникът возещ се на задна дясна седалка Н. Х. А. родена на 11.06.1979 г. от гр. Велико Търново, която е посетила болнично заведение МОБАЛ „Д-p Стефан Черкезов“ гр. Велико Търново с болки в ляво коляно без данни за фрактури.
След настъпване на ПТП водачът жалбоподателят не уведомява компетентните служби на МВР и премества мпс.
При така установеното от фактическа страна наказващият орган е приел, че е налице административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП и е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и административно нарушение по чл.123, ал.1, б.А от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
От формална страна не се констатираха нарушения на адм. наказателната процедура. АУАН и НП са съставени от оправомощени за това лица, в предписаната от закона форма и реквизити. Връчени са по надлежния ред в рамките на законовите срокове.
При осъществяване на контрола за законосъобразност и обоснованост на НП, съдът намира, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до ограничаване на правата на жалбоподателя, респективно да влекат незаконосъобразност на атакуваното НП.
Съдът приема, че част от фактическата обстановка описана в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление се потвърждава от писмените и гласни доказателства събрани в рамките на съдебното следствие.
В рамките на съдебното следствие се събраха гласни доказателства под формата на свидетелски показания от св. Т. Д. Г. – актосъставител по 2 преписката, св. И. Б. И. – свидетел по АУАН, които изцяло потвърждават приетата за установена фактическа обстановка, описана в обстоятелствената част на обжалваното НП и св. Н. Х. А. – пострадало от ПТП лице която твърди, че след настъпилото ПТП, тя пешком се е придвижила до другата страна на моста, откъдето друг нейн колега я е закарал на работното и място, а след това трето лице я е закарало Спешна помощ, поради обстоятелството, ме кракът и се подул. Там тя споделила, че е пострадала при катастрофа, поради което била уведомена полицията. Пострадалата първоначално не съобщила подробности за ПТП и водачът. Твърди, че не е уведомявала за това жалбоподателя и впоследствие напуснала болничното заведение. По късно полицейски служители са посетили пострадалата на работното и място, където тя ги уведомила за самоличността на водача – жалбоподателя В..
Фактическата обстановка в частта и досежно настъпилото ПТП и последиците от него са потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства е правилно установена. От събраните гласни доказателства обаче се установява, че към момента на настъпване на ПТП – 10.06.2022 г. в 17.10 часа жалбоподателят В. В. не е имал възприятие, че возещата се в управлявания от него лек автомобил Н. Х. А. е пострадала. Напротив, видно от показанията на пострадалата А., тя непосредствено след ПТП е била извозена до работното си място и едва след това е посетила Спешна помощ.
Според твърденията на пострадалата тя не е съобщила за нараняването си на жалбоподателя, нито пък за обстоятелството, че за случая е информирана полицията.
Съдът счита, че правилно актосъставителят и административно наказващият орган са квалифицирали установеното деяние, досежно административното нарушение по чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Това е така защото законодателят е предвидил задължение за водачите на МПС при движение да избират скоростта си на движение така, че тя да е съобразна с атмосферните условия, релефа, видимостта и интензивността на движението и всички други обстоятелства от пътната обстановка, за да могат да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. В настоящия казус водачът се е движил със скорост, която не му е позволила да спре и избегне настъпилата ПТП, като при движение в посока от гр. Велико Търново към гр.
Горна Оряховица в зоната на лява крива е изгубил контрол над превозното средство което е излязло вдясно по посока на движението си и се е ударило в каменен мост.
Съдът счита, че правилно наказващият орган е определил санкционната разпоредба за това нарушение - чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.
Определеното наказание е в рамките на предвидения по закон вид и конкретен размер и не подлежи на изменение.
Досежно нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.А от ЗДвП съдът счита, че неправилно наказващият орган е определил приложимата материална правна норма. Съгласно цитираната норма водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са пострадали хора да уведоми компетентната 3 служба на Министерството на вътрешните работи. В настоящия казус от събраните гласни доказателства се установява, че към момента на ПТП и непосредствено след него, пострадалата Н. Х. А. не е имала оплаквания и не е съобщила за такива на водача. Тя се е придвижвала пешком в района на местопроизшествието, като е била закарана на работното и място за продължаване на работния процес. Жалбоподателят е останал на мястото на настъпилото ПТП. На него не е било съобщено и той не е имал възможност да възприеме, че А. е пострадала от ПТП. Едва по-късно на работното и място, в отсъствие на водача тя е почувствала подуване на крака си, пореди което е била откарана в Спешна помощ при МОБАЛ Велико Търново. Това обстоятелства не е било известно на жалбоподателя, на когото е съобщено няколко дни след ПТП, когато служители на пътна полиция са посетили работното място на пострадалата А., за да съберат данни от нея за участвалото в ПТП превозно средство и неговият водач, каквито данни до този момент тя не е споделила. В този смисъл според съда не е налице умисъл за извършване на твърдяното административно нарушение, тъй като към момента на ПТП и непосредствено след неговото настъпване на водачът не е било известно, че при произшествието е пострадала св. Н. Х. А.. Предвид обстоятелството, че съгласно чл. 6 от ЗАНН Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, следва да се приеме, че процесното деяние не представлява административно нарушение, тъй като липсва субективната страна на деянието. Същото е извършено без субективно знание за съществен елемент от обективната страна на деянието, а именно наличието на пострадало от ПТП лице.
Предвид горното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно в частта, с която за извършено административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева, поради което в тази част следва да бъде потвърдено.
Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно в частта, с която за административно нарушение по чл.123, ал.1, б.А от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Не са направени искания за присъждане на разноски.
Поради изложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-1275-001050 от 4
18.08.2022 г., издадено Началник сектор ПП към ОДМВР гр. Велико Търново, в частта, с която на В. Н. В., ЕГН ********** за извършено административно нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева.
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-1275-001050 от
18.08.2022 г., издадено Началник сектор ПП към ОДМВР гр. Велико Търново, в частта, с която на В. Н. В., ЕГН ********** за извършено административно нарушение по чл.123, ал.1, б.А от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5