Акт № 791 от 21.02.2014, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Определение №

Номер

Година

18.3.2010 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

03.18

Година

2010

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Петър Пандев

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Петър Пандев дело номер

20101200200053 по описа за

2010 година

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила жалба от адв. Р., в качеството й на особен представител на О. – гр.С., обл.Б., против постановление от 15.ІІ.2010 год. на ОП-Б. за прекратяване на наказателното производство (НП)по ДП№478/2007 год. по описа на РУ на МВР – Б..

Сочи се в жалбата, че от целия събран в хода на делото доказателствен материал се установявало, че с виновното си поведение А.А. е осъществил състава на престъплението, в което бил обвинен. В този смисъл атакуваният акт, в който се твърдяло обратното, се явявал неправилен, незаконосъобразен и постановен при съществени противоречия. Развити са съответни съображения. Моли се съда да постанови определение, с което да отмени постановлението на ОП и върне делото за продължаване на производството. Към жалбата не са приложени доказателства.

За да се произнесе, съдът съобрази следното :

На 24.ІV.2007 год. в РП – гр.Б. е било образувано ДП срещу неизвестен извършител затова, че на 14.04.2006година в Б. съзнателно е ощетил чуждо имущество, поверено му да го управлява/ неразпределено недвижимо имущество на заличеното ТКЗС- гр. С., чието право на собственост е предоставено на О. гр. С., съгласно Протокол от 14.12.2004година от Общото събрание на правоимащите, включващо авторемонтната работилница с прилежащ терен, намиращ се в стопанския двор на бившето ТКЗС- С./, като е направен отказ от иск по гр.дело №871/2004година, по описа на Б. Окръжен съд – престъпление по чл. чл.217, ал.1 от НК.

На 04.VІІ.2008 год. като обвиняем по делото е привлечен А. С. А. с ЕГН-* затова, че в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – кмет на О.-гр.С., пред съдия Р.Б. от ОС-Б., в публично съдебно заседание е депозирал писмено молба по вгр.дело №871/2004 год. по описа на с.с., с която, на основание чл.119, ал.2 от ГПК(отм.) е направил отказ изцяло от спорно право – предмет на цитираното гр.дело, състоящо се в правото на собственост на О. – гр.С. върху имот от 1515 кв.м., с пл.№43, кв.І., в парцел VІІ по сега действащия план на гр.С., находящ се в м.”Г.”, в землището на гр.С. и като е извършил това разпореждане с недвижимия имот, собственост на О. – гр.С., който не е атакуван, е превишил властта си в нарушение на ЗОС и Наредба на О. – гр.С., издадена въз основа на чл.8 от ЗОС с цел да обяви за другиго облага, от което са последвали значителни вредни последици в размер на 46315 лв. – престъпление по чл.282, ал.2, пр.1 и 2 във вр. с ал.1 от НК.

С постановление от 25.ІХ.2009 год., искане от 26.ІХ.2009 год., а по-късно и с постановление от 16.ХІ.2009 год. водещият разследването полицай последователно е допуснал, поискал и назначил адв. Р. от АК-Б., за особен представител на О. – гр.С..

Делото е изпратено в О. П. от водещия разследването с мнение за прекратяване , поради липса на извършено престъпление.

За да постанови своя акт прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:

Със заявление № 362/1992г. свид. Р. П., като наследник на Я. М., чрез декларация по чл.12 от ЗСПЗЗ, е поискала от Поземлена комисия(ПК)- гр.С. възстановяването на нива от 2 000дка. в местността ”Г.” в землището на гр.С. , като земеделския имот е бил в регулация. От него 140 кв.м са били отредени за улица, 132 кв.м. попадали в п.VІІ, кв.78, а 1635 кв.метра попадали в два парцела от кв.1: в п.VІІ – 1515 кв.м. и в п.VІ – 120 кв.м. Комисията приела, че в случая е осъществено мероприятие по смисъла на чл.10 ал.7 ЗСПЗЗ и с решение № А 1980/1997г. отказала възстановяването правото на собственост върху претендирания имот. На основание чл.14 ал.3 от ЗСПЗЗ П. депозирала жалба в Районен съд - гр.Б.. С решение № 52 от 1998 г., постановено по адм.дело № 342 от 1997г. съдът отменил решението на ПК в частта му, с която било отказано възстановяването на нива от 2 000 дка, находяща се в м.”Г.”, землище на гр.С., като вместо това е постановил възстановяване на правото на собственост на наследниците на Я. М. в съществуващи стари реални граници върху 1515 кв.м., ведно с построеното върху тази площ, попадащо в п.VІІ,кв.1 по сега действащия план на гр.С..

Въз основа на съдебния акт било издадено решение № А 2168/02.04.1998г., с което ПК-С. е възстановила правото на собственост върху земята. В тази връзка с нотариален акт № 13 , т.ІІІ , д.№ 509/98г. свид.Р. П. е призната за собственик на дворно място от 1515 кв.м., ведно с построената върху нея сграда. По чл.26 от ЗМДТ Р. П. е декларирала имота, в това число и застроената площ от 384 кв.м., заплащайки данъци.

Пред Районен съд - гр.Б. е образувано производство по гр.дело № 873/1998г. по искова молба от ЗК”С.”, подадена от представляващия я свид.В. К., като пълномощник на Общото събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС –С., против свид.Р. П. , с правно основание чл.108 ЗС и чл.97 ГПК. Предмет на предявения иск се явявало това да бъде признато за установено по отношение на ответницата П., че авторемонтната работилница с площ от 600 кв.м. , както и принадлежащия терен с площ 1515 кв.м. , находящи се в стопански двор на бившето ТКЗС-С. и представляващи парцел 7, кв.1 по плана на града е собственост на правоимащите по чл.27 от ЗСПЗЗ от ТКЗС гр.С., както и да им бъде предадено владението на тези имоти. В молбата се твърди, че ТКЗС било одворено с 28,4 дка през 1949г., вследствие извършени замени. С протокол №3 от 1949г. на основание чл.23 от Правилника за земеустрояване и одворяване на ТКЗС и МТС по силата на извършена замяна наследодателя на Р. П. е изгубил собствеността върху площта от 1515 кв.м., попадаща в п.VІІ, кв.1 по плана на гр.С. за 1994г. През 1987г. върху горната площ ТКЗС е построило авторемонтна работилница от 600 кв.м.

Районният съд с решение № 569/14.12.1999 г. приел, че ответникът не е собственик на 1515 кв.м. от п.VІІ, кв.1 по плана от 1994г. на С. . В решението си посочил, че нивата на М. от 1,6 дка в м.”Г.” била заменена с нива също от 1,6 дка на друг член на ТКЗС –Т.. И двата имота са оценени на 48 000 лева. В периода 1986/1987г. била построена авторемонтна работилница от АПК, като същата се води в баланса на ТКЗС от 01.01.1991г. и е записана за дълготрайни материални активи. Върху имота от 1515 кв.м. от автоработилницата попадат само 384 кв.м. По тези причини признал за установено по отношение на ЗК”С.”, че Р. П. не е собственик на 1515 кв.м., представляващи прилежащ терен на попадащата в него авторемонтна работилница. Последната била осъдена да предаде владението на авторемонтната работилница на ЗК”С.”. С решението бил отменен изцяло нотариалния акт № 13, т.ІІІ , д.№ 509/98г, като незаконосъобразен и е признато за неистинско съдържанието на същия, както и на решение № А 2168/98г. на ПК –С., разрешения за строеж № 15/22.05.98г. и № 10/12.05.1998г. , протокол за строителна линия № 7/1998г. , и акт за узаконяване № 59/23.12.1998г. , в частта , с която Р. П. се сочи за собственик на 1515 кв.м. от парцел VІІ, пл.№ 43 в кв.1 по плана на гр.С., ведно с изградената в нея авторемонтна работилница и др.

С решение № 370/2000г., постановено по в.гр.дело 109/2000г. по описа на Окръжен съд - гр.Б. обезсилил решение № 569/99г. на РС гр.Б.. С решение № 1314/2001г., постановено по дело № 2378/2000г. ВКС отменил решението на БлОС, постановено по в.гр.дело109/2000г. и е върнал делото за ново разглеждане. След връщането му делото било образувано по реда на чл.218ж ал.1 изр.2 вр. чл.218з вр. чл. 196 и сл. от ГПК. С решение № 130/2001г., постановено по в.гр. дело 1466/2001г. ОС обезсилил решение № 569/99г. по описа на РС-гр.Б. по гр.дело № 873/1998г. на БлРС в частта, с която са признати за неистински горепосочените решения и др.документи и е прекратил откритото по реда на чл.154 ГПК производство в тази му част. В останалата част оставил в сила решението на първата инстанция.

С решение № 835/18.08.2004г., постановено по дело № 364/2003г. ВКС е обезсилил решение № 130/2001г. по описа на БлОС и решение № 569/99г. по описа на РС гр.Б., в частта, с която е признато за установено по отношение на правоимащите на ТКЗС гр.С. , че П. не е собственик на площ от 1515 кв.м, част от парцел VІІ – 43 и е върнал делото за ново разглеждане. Производството е образувано по чл.218а б”а” от ГПК.

След връщане на делото на Окръжен съд гр.Б. е образувано в.гр.дело № 871/2004г. На 14.04.2006г. в Окръжен съд гр.Б. е депозирана молба с № 11-03-08/14.04.2006г. от Кмета на О. – гр.С. А. С. А., с която на основание чл.119 ал.2 ГПК е направен отказ изцяло от спорното право, предмет на горното гражданско дело, както и на осн. чл.119 ал.2 изречение последно е поискано да бъде обезсилено Решение № 569/14.12.1999г., постановено по гр.дело № 873/1998г. на Благоевградски районен съд. С протоколно определение от 23.05.2006г. по същото дело Окръжен съд гр.Б. е заличил ЗК”С.” като страна по делото, конституирал е като страна по делото на основание чл.120 ГПК О. – гр.С.. В същото съдебно заседание молбата е приета, поради което съда е допуснал отказ от иска на спорно материално право и е обезсилил решение № 569/99г. по описа на БлРС и е прекратил производството.

До допускането на замяна на страна в процеса и прекратяване на делото въз основа на подадена от представител на последната молба се стигнало след като на 14.12.2004г. в гр.С. се провело общо събрание на правоимащите лица от гр.С., с.Ж., с.Б. и с.С. с право на дял от имуществото на заличеното ТКЗС - гр.С.. Същото било свикано по заповед № ОА – 348 от 19.11.2004г. на Областния управител на Благоевградска област на основание чл.29 ал.5 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ бр. 98/97г./ и съгласно чл.12 ал.3 от ЗИД на ЗСПЗЗ /бр.88 от 1998г./. Една от точките по дневния ред е била определяне с избор на лицата по чл.29 ал.1 , които да разпределят окончателното имущество и да представляват общото събрание по висящите дела в съда , съгласно чл.29 ал.8 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Взето било решение Общото събрание на правоимащите лица с право на дял от имуществото на заличеното ТКЗС –С. да предостави правото на собственост върху цялото неразпределеното недвижимо имущество на О. – гр.С. чрез описи и протоколи. Прието е неразпределеното имущество да се приеме от Общината в срок до 25.12.2004г. При предаване на имуществото приемо-предавателен протокол не е съставен, а само опис на имуществото по протокола на общото събрание.

В показанията си свид.С.В. сочи, че на 14.12.2004г. е присъствал на събрание на правоимащите от бившето ТКЗС –С., в качеството му на адвокат по граждански договор с О. С.. Поводът бил правоимащите да прехвърлят правото на собственост върху неразпределеното имущество, като е взето решение да се прехвърли на О. С. неразпределеното имущество, в това число и авторемонтна работилница, находяща се в стопанския двор на бившето ТКЗС. След като свид.В. бил уведомен от Кмета –обв.А., че Общината е страна по дело № 871/2004г. и последният се запознал с казуса, същият посъветвал А. ако в действителност имота е общински по-лесният и по-евтин начин е имота да бъде иззет по реда на чл.65 от ЗОС. В тази връзка му препоръчал да оттегли иска по гражданското дело. Свидетелят сочи, че депозираната от кмета молба с Изх.№ 11-03-08/14.04.2006г. не е изготвена от него.

В показанията си свид.Н. Н. – бивш председател на ТКЗС и АПК – С. сочи, че останала като непродадена била авторемонтната работилница. Част от земята в размер на 2, 160 кв.м. върху, която била построена последната е била собственост на баща му и им била възстановена. Свидетелят сочи, че другата част от тази земя е владяна от свид.Р. П., наследник на Я.М.. Свидетелят твърди, че свид.И. П. от гр.С., който пребивавал често при свид.Б. се бил самонастанил в сградата на работилницата и бил отворил склад на едро за хранителни стоки. Сочи, че на проведеното събрание на 14.12.2004г. били около 80 човека, между които и обв.А. и свид.В.

С решение № 4541 от 27.11.2000г. е вписано в регистъра за търговски дружества ликвидация на Кооперация с фирма ЗК”С.-93”, като за ликвидатор е определен свид.В. К.