Определение № 1301 от 14.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1301 гр. Пловдив, 14.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500851 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Комплексен онкологичен център Пловдив“ ЕООД, ЕИК – 000463379, със седалище и адерс на управление гр.Пловдив, ****, чрез адв.Б. П., против Определение № 3358/17.03.2026г. на Районен съд – Пловдив, XII гр.с., с което е оставена без уважение Молба с вх.

№ 24643/10.03.2026г. за изменение, на осн. чл.248 от ГПК, на Решение № 880/27.02.2026г. по гр.д. № 14224/2025г. по описа на РС – Пловдив, XII гр.с., в частта за разноските. Моли да бъде отменено и да се постанови съдебен акт, с който да бъде завишен размера на адвокатско възнаграждение от присъдените 664,68 евро /1300 лв./ на претендираните 2040,82 евро /4000 лв./.

От насрещната страна Н. И. Н., ЕГН – **********, гр.Пловдив, ул."***, чрез адв.Д. И., съдебен адрес - гр.Пловдив, бул."***, е депозиран писмен отговор, че частната жалба е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив е заведена искова молба от Н. И. Н. против „Комплексен онкологичен център - Пловдив“ ЕООД с предявени искове по 1 чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.

С Решение № 880/27.02.2026г. на Районен съд – Пловдив, XII гр.с., по гр.д.№ 14224/25г., отхвърлени предявените искове от Н. И. Н. против „Комплексен Онкологичен Център - Пловдив" ЕООД за признаване на уволнението му извършено със Заповед № 55/03.09.2025г. на управител КОЦ – Пловдив за незаконно и отмяната ; за възстановяването му на предишната работа - длъжността „****“ с код по НКПД 35123003, при ответника и за осъждането на ответника да заплати обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, за 6 месеца начиная от 03.09.2025г., в размер на 22 620,00 лв. /двадесет и две хиляди шестстотин и двадесет лева/, съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ като неоснователни и недоказани, както и е осъден Н. И. Н. да заплати в полза на „Комплексен Онкологичен Център - Пловдив" ЕООД, сумата в размер на 664,68 евро /1300 лв./, която представляват разноски за платено адвокатско възнаграждение. В мотивите е записано, че е уважено възражението за прекомерност срещу адвокатското възнаграждение в размер на 4000 лв., направено от насрещната страна, предвид фактическата и правната сложност на делото, броя на съдебните заседания, видът и характера на ангажираните доказателствени средства.

От адв.П., на осн.чл.248 от ГПК, е подадена Молба с вх.№ 24643/10.03.2026г. за изменение на Решение № 880/27.02.2026г. и е направено искане за завишаване на адвокатското възнаграждение от присъдените 664,68 евро /1300 лв./ на претендираните 4000 лв., които са заплатени по банков път съгласно приложените ДПЗС, Списък за разноските по чл.80 от ГПК и документ за банков превод. Молбата по чл.248 от ГПК е оставена без уважение, като са изложени мотиви, че ако се присъди адвокатско възнаграждение в размер от 4000 лв. срещу ищеца, това би било своеобразна наказателна имуществена санкция заради предявените искове и тяхната неоснователност, като такава цел, нито е легитимна, нито законово оправдана и допустима. Прекомерността на заплатения адвокатски хонорар произтича не само от липсата на фактическа и правна сложност на делото, броя на съдебните заседания, но и от обстоятелството, че присъждането на разноски в такъв размер би било контрамотив от търсенето на съдебна защита при упражняване на трудови потестативни права.

С подадената частна жалба от адв.П., като пълномощник на 2

„Комплексен онкологичен център - Пловдив“ ЕООД са направени възражения за неправилност. По-конкретно счита, че посочените от Районния съд съображения, свързани с евентуален „възпиращ ефект“ или с това, че присъждането на разноски в по-висок размер би представлявало санкция за ищеца, са правно ирелевантни към преценката по чл. 78 от ГПК. Критериите за преценка на прекомерност са изрично установени от закона и се свеждат до фактическата и правната сложност на делото, извършените процесуални действия и съответствието с минималните размери по Наредба № 1. Намира, че съдът не разполага с правомощие да редуцира разноски въз основа на доводи за социална поносимост или достъп до правосъдие.

На следващо място е посочено, възнаграждението е определено съгласно сключен договор за правна защита и съдействие. Хонорарът е изплатен по банков път, за което има представени доказателства. Позовава се на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК /изм. ДВ, бр. 17/2026 г./ съдът може да намали адвокатското възнаграждение само ако то е прекомерно спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото, като при тази преценка следва да приложи критериите по чл.36 ал.3 от Закона за адвокатурата и правилата по Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Предмет на делото са обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 /отмяна на уволнение/, т.2 /възстановяване на работа/ и т.3 /обезщетение по чл. 225 от КТ/ от Кодекса на труда. Позовава се на чл.7, ал.1, т.1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа по дела за отмяна на уволнение минималният размер на възнаграждението е в размер на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ. Към 2025 г. минималната работна заплата за страната е в размер на 1077 лв. Съгласно договора за правна защита и съдействие за исковете за неправилно уволнение и възстановяване на работа е определен и изплатен общ хонорар в размер на 1200 лв., а по отношение на обезщетението по чл. 225 от КТ е определен и изплатен хонорар в размер на 2800 лв. Хонорарът от 2800 лв. е определен върху интерес от 22 620 лв.

/претендиран размер на обезщетение по чл.225 от КТ/. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата минималният размер на хонорара само за претендиралото обезщетение по чл.225 от КТ е в размер на 2435,80 лв. Определеният и заплатен от ответника хонорар е в размер на 2800 лв. В процесния случай заплатеното адвокатско възнаграждение не е дори един път по-голямо от 3 определения минимум в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което поддържа, че не следва да се счита за прекомерно. Позовава се на Решение № 9127/10.08.2021 г. по адм. д.

№ 1260/2020 на ВАС. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба №1 само за иска по чл.225 КТ възлиза на 2435,80 лв., поради което присъденият размер от 1300 лв. е значително под минималния размер дори само за този иск и не съответства на критериите по чл.36 от ЗАдв. Позовава се и на правилата на чл. 36 от Закона за адвокатурата, затова, че адвокатският хонорар „следва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия“.

С писмения отговор на Н. И. Н., чрез адв.Д. И., взима становище, че правилно съдът е приел в постановеното решение, че претендираното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв. е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно броя на проведените съдебни заседания и обема на събраните доказателства.

Изложените доводи в молбата по чл.248 от ГПК не оборват направената от съда преценка относно действителната сложност на делото. Тази преценка е извършена въз основа на критериите по чл. 78, ал.5 от ГПК и съответства на трайната практика на ВКС. На следващо място, процесният спор представлява типичен трудов спор по чл.344, ал.1 от КТ, при който предмет на съдебния контрол е законосъобразността на уволнение поради съкращаване на щата.

Подобни производства са сред най-често разглежданите в съдебната практика и не предполагат особена правна сложност. В конкретния случай спорът е бил концентриран върху ограничен кръг въпроси - основно относно законосъобразността на извършената процедура по подбор по чл.329 от КТ.

Обемът на доказателствата по делото е ограничен. Събрани са основно писмени доказателства, свързани с трудовото правоотношение и проведената процедура по подбор, както и свидетелски показания на ограничен брой свидетели. Не са били назначавани експертизи, не са били разглеждани сложни фактически хипотези и не е бил налице значителен доказателствен материал, който да обуславя значителен обем процесуална работа. Счита, че следва да се отчете и обстоятелството, че делото е разгледано в ограничен брой съдебни заседания, което също потвърждава извода на съда, че спорът не се отличава с повишена фактическа или правна сложност. Характерът на трудовите спорове е такъв, че едната страна е работник или служител. В този 4 смисъл съдебната практика последователно приема, че при присъждане на разноски следва да се отчита и социалният характер на трудовите правоотношения, както и необходимостта да не се допуска прекомерно финансово натоварване на работника със значителни разноски. Присъждането на прекомерни разноски в подобни производства би довело до неоправдано финансово натоварване на работника и би създало възпиращ ефект за упражняване на правото на съдебна защита.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е основателна. Съгласно чл.7, ал.1 /Изм. – ДВ, бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г./ - За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията са следните: т.1(изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм., бр. 28 от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм., бр. 68 от 2020 г., бр.14 от 2025г.) - по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е в размер на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл.2.

Към датата 25.09.2025г. на сключването на договора за правна защита и съдействие минималната месечна работна заплата за страната е в размер на 1077 лв. бруто.

Материалният интерес на иска по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ е в размер на 22 620 лв. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба №1/09.07.2004г., чл.7, ал.2, т.3 по иска, предявен на осн. чл.225 от КТ възлиза на 2435,80 лв. към датата 25.09.2025г. Общият размер на минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 3512,80 лв. към датата 25.09.2025г. Предвид на тези указани размери за минимални адвокатски възнаграждения по исковете, заведени на осн. чл.344, ал.1, т.1 и т.2 и отделно чл.344, т.3 във вр. с чл.225 от КТ, договореното и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лв. /към датата 25.09.2025г./ не се явява прекомерно по см. на чл.78, ал.5 от ГПК. Това е така, тъй като надвишава незначително размерът, изчислен по Наредба №1/09.07.2004г., а отделно по делото са били приобщени писмени 5 доказателства, направени са доказателствени искания за задължаване на ответника да представи по делото трудовото досие, поименно длъжностно разписание към момента преди и след освобождаването на ищеца от работа поради съкращение на щата, които са във връзка и с изследване на въпроса по чл.329, ал.1 от КТ - кой от работниците или служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, производството е протекло в две съдебни заседания, като във второто са били разпитани и двама свидетели във връзка с освобождаването от работа на ищеца, приети са били и други изискани документи.

Обжалваното определение следва да бъде отменено, като Н. И. Н. ще бъде осъден да заплати още 1376,14 евро за направени разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д.№ 14224/2025г. по описа на Районен съд - Пловдив, XII гр.с., съобразно правния резултат по Решение № 880/27.02.2026г.