Акт от 10.05.2018, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- 541/2017
- Подписан
- 10.05.2018
- В сила
- 18.07.2019
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 13 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2, предложение първо · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.62, ал.2, предложение първо · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 8, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15 · Закон за администрацията
- чл.106, ал.1, т. 1 · Закон за държавния служител
- чл.106, ал.1, т.2 · Закон за държавния служител
- чл. 108, ал. 1 · Закон за държавния служител
- чл.87а · Закон за държавния служител
- чл.37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№129 10.05.2018 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски административен съд, шести състав на седемнадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав Председател: Михаил Русев
Секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №541 по описа за 2017 год., за да се произнесе
Образувано е по жалба на С.Ш.М. против Заповед №876/26.09.2017 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл.106, ал.1, т.2 и чл.108, ал.1 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение със С.Ш.М., на длъжност "инспектор", с ранг V м., в Областен отдел "Автомобилна администрация" - Стара Загора в Главна дирекция "Автомобилна инспекция", считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материалните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Счита, че при съкращаване на длъжността е следвало да бъде извършен подбор при съблюдаване принципите на чл. 6, чл. 8, ал. 2 и чл. 13 от АПК и чл.
14, и чл. 15 от Закона за администрацията. Към момента на връчване на заповедта за уволнение му е било предоставен за подпис и формуляр за оценка на изпълнение на служебните задължения. Оценката била направена от лице, което се явявало пряк ръководител от по-малко от 40 дни и била направена в разрез с изискванията на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация. Твърди, че заповедта трябва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК, като неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколко възможни решения и точно неговата длъжност е съкратена, представлявало съществено нарушение на административнопроиз-водствените правила. От заповедта било видно, че е налице делегиране на права на длъжностни лица извън кръга на нормативно определените такива. Счита, че не е налице реално съкращение, а лично отношение. Ако е налице съкращение, то същото е извършено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Установено е, че са налице формално изискванията на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДС, както и че тези три длъжности са реално съкратени в този Областен отдел, но други три такива са открити в три други отдела на същата дирекция и същите са останали свободни. Излага съображения, че длъжността продължава да съществува, но е намален броя на заемащите я служители в отдела Стара Загора, но пък е увеличен броя на служителите, които заемат същата длъжност в други три отдела.
Предложението на Главният директор е за оптимизиране на работата, а не съкращаване на служителите, т.е. липсва изрично предложение за съкращаването на служителите, както и обосновка за извършването на такова. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адв. К. поддържа жалбата. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - гр. София, чрез пълномощник гл. юрисконсулт С.Г., счита жалбата за неоснователна.
От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Оспорващият С.Ш.М. е заемал длъжността "инспектор" в Областен отдел "Автомобилна администрация" - Стара Загора към Главна дирекция "Автомобилна администрация, на която длъжност е назначен въз основа на Заповед №1090/02.10.2015 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - гр. София, с която заповед е преназначен от ОО“АА“ Пловдив в ОО“АА“ Стара Загора.
От представената по делото административна преписка, е видно, че съгласно длъжностно разписание на ИА"АА", в сила от 19.09.2017 год. и Заповед №РД 02-37/19.09.2017 год. на Изп. Директор на ИААА за изменение на длъжностно разписание, към 26.09.2017 год. в Главна дирекция Автомобилна инспекция" (ГДАА) - Областен отдел "Автомобилна администрация" - Стара Загора на пълно работно време са били определени 15 броя служители, със следните длъжности: Началник областен отдел – 1 щатна бройка по служебно правоотношение, инспектор – 7 щатни бройки по служебно правоотношение; инспектор – 3 щатни бройки по трудово правоотношение и главен специалист - 3 щатни бройки по трудово правоотношение.
Със Заповед №РД-02-38 от 25.09.2017 год. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" считано от 27.09.2017 год. е изменено длъжностното разписание на ИА"АА", като съгласно т.8-11 от тази заповед са съкратени 3 щатни бройки за длъжност "инспектор" по служебно правоотношение в Областен отдел "Автомобилна администрация" Стара Загора и са разкрити по 1 щатна бройка за длъжност "инспектор" по служебно правоотношение в областните отдели "Автомобилна администрация" на агенцията в гр. Сливен, гр. Ямбол и гр. Хасково. Със заповед №876/26.09.2017 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - гр. София, на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с оспорващия за длъжност "инспектор" в Областен отдел "Автомобилна администрация" Стара Загора.
От заключението на назначената по делото съдебна експертиза става ясно, че съгласно длъжностното разписание, действало след прекратяване на правоотношението на оспорващия, в сила от 27.09.2017 год., длъжността му - "инспектор" по служебно правоотношение съществува като наименование (нормативно определена позиция), но са намалени щатните бройки, предвидени в длъжностното разписание за тази длъжност от 7 на 4.
Вещото лице е извършило сравнителен анализ като система, функции и задължения между д., която е заемал оспорващият, и сега съществуващите длъжности "инспектор" в Областен отдел "Автомобилна администрация" - гр. Стара Загора, при което е констатирал, че преките им задължения за напълно идентични с тези, посочени в длъжностната характеристика на жалбоподателя.
Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, оспорената заповед е съобщена на оспорващия на 27.09.2017 год. по телефона, а екземпляр от същата му е връчена на 10.10.2017 год. Жалбата е входирана в деловодството на ответника на 13.10.2017 год. Съдът намира, че съобщаването на заповедта по телефона не отговаря на изискванията на чл.62, ал.2, предложение първо от АПК. За да се приеме, че е налице валидно съобщаване по този ред, следва да се удостовери по безсъмнен начин, че съдържанието на заповедта, в т.ч. фактът на нейното наличие, обективираното в нея волеизявление (вид на наказанието, срок и мотиви за налагането му) и издателя на същото, пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване, са доведени до знанието на заинтересованите лица, като това следва да е надлежно документирано с подписа на извършилото го длъжностно лице. В случая не е ясно какво е съобщено по телефона, дали наличието само на съществуването на заповедта, дали в съдържанието й е посочено пред кого и в какъв срок подлежи на оспорване и т.н. Не е ясно и каква длъжност заема посоченото длъжностно лице, както и дали влиза в служебното му задължения съобщаването на заповеди за уволнение. Всичко това мотивира съдът да приеме, че заповедта е връчена по надлежния ред на 10.10.2017 год., което обстоятелство е удостоверено с подписа на самият жалбоподател /лист 4 от делото – на гърба/ от който момент започва да тече и срокът за нейното оспорване.
Следователно, като подадена на 13.10.2017 год. жалбата е допустима и подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Подадена е от лице участвало в производството по издаване на административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като непосредствен адресат на акта.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспорената заповед е валидна, като изхождаща от компетентен орган. Съгласно чл.7, т.13 от Устройствен правилник на ИААА, Изпълнителният директор на последната назначава и освобождава държавните служители в агенцията.
Заповедта, предмет на обжалване, е издадена в установената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, а посоченото правно основание за издаването й чл. 106, ал.
1, т. 2 от ЗДСл е достатъчно да мотивира административния акт, тъй като съвпада с фактически установеното по делото. При издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като макар в подадената жалба да е формулирано оплакване в тази насока, то същото не е обосновано.
Административният акт е издаден при осъществяване на материално-правните основания за издаването му. Служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено, след като в изпълнение на правомощията си по чл.7, т.12 от Устройствения правилник на ИААА, Изпълнителния директор е утвърдил на 25.09.2017 г. промени в длъжностно разписание на агенцията. При съпоставка между предвиденото към датата на издаване на оспорения административен акт длъжностно разписание на ОО "Автомобилна администрация" Стара Загора и предходното длъжностно разписание на този отдел, и при анализ на действащите към 26.09.2017 год. и 27.09.2017 год. поименни разписания на длъжностите в ОО“АА“ Стара Загора, се извежда фактическият извод, че преди утвърждаването на сега действащото длъжностно разписание, жалбоподателят е изпълнявал длъжността "инспектор" по служебно правоотношение в ОО“АА“ Стара Загора, за която в отдела са били предвидени 7 щатни бройки. Поради извършената промяна в организационната структура на агенцията, без да се засяга съществуването на последната, считано от 27.09.2017 год. в ОО“АА“ Стара Загора, са предвидени 4 щатни бройки за длъжността "инспектор", заемани по служебно правоотношение.
За да възникне основанието, посочено в чл.106, ал.1, т. 2 ЗДСл, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл.2, ал.1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА), не съществува или ако същата е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Именно този факт се установи от събраните по делото доказателства, като е намален броя на длъжностите "инспектор" по служебно правоотношение в Областен отдел "Автомобилна администрация" Стара Загора. Действително изпълняваните от оспорващия служебни функции са идентични с тези осъществявани и от други служители в отдела заемащи длъжността "инспектор", но при установеното намаляване на числеността, действията на органа по назначаването са насочени към оптимизиране на дейността на администрацията, чрез възлагане на служебните функции на по-малко и на по-квалифицирани служители, какъвто е смисълът на съкращението.
По делото безспорно се установи, че съкратените длъжности за "инспектор" в ОО“АА“ Стара Загора са прехвърлени в областните отдели на ИААА в гр. Сливен, гр. Ямбол и гр. Хасково. В случая обаче не може да се направи извода, че е налице хипотезата на чл.87а от ЗДСл, а именно преобразуване на администрация или преминаване на дейност от една администрация в друга.
Забраната на чл.87а от ЗДСл да не се прекратява служебно правоотношение при преобразуване на администрацията, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, има отношение към чл.106, ал.1, т. 1 от ЗДСл, но не и към т.2, какъвто е настоящия случай. Тази забрана има за цел запазване нормалното функциониране на администрацията по смисъла на чл.36 от Закона за администрацията при промяна на организационната й форма. Когато обаче е налице промяна в организацията на администрацията чрез преструктурирането й посредством откриване и закриване на структурни звена, увеличаване и намаляване на щатни бройки, разпоредбата на чл.87а от ЗДС е неприложима.
Разпоредбата на чл.11, ал.3 от ЗДСЛ посочва, че в акта за назначаване могат да се определят мястото и характерът на работата, както и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността. В случая мястото на работа е посочено и това е ОО“АА“ Стара Загора. В подписаната длъжностна характеристика от С.М. от 02.10.2015 год. е посочена длъжността "инспектор" в Областен отдел "Автомобилна администрация" Стара Загора /лист 54-58 от делото/. Когато мястото на изпълнение на длъжността е станал задължителен елемент от длъжността, съкращаването на длъжности в структурното звено, включително длъжността на оспорващия, представлява съкращаване в щата по смисъла на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл – в този смисъл Решение №6558 от 25.05.2017 год. на ВАС по адм. дело №5874/2016 год.;
Разпечатката съдържа 33 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d1e91f35-6550-4084-87d3-22598907eb76