Решение № 1016 от 13.11.2025, Районен съд - Стара Загора
- Съд
- Районен съд - Стара Загора
- Дело
- Гражданско дело 5392/2024
- Вид
- Решение № 1016
- Подписан
- 13.11.2025
- Състав
- Таня Илкова
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 13 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 100 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 100, ал. 4 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 100, ал. 5 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.70 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 70, ал. 1 и ал. 2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 70, ал. 1 и ал. 2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 75 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 77, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.78 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 78, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 78, ал. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 78, ал. 4 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.79 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 79, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл.80 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 80, ал. 1 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- чл. 80, ал. 3 · Закон за платежните услуги и платежните системи
- § 1, т. 29 · Закон за платежните услуги и платежните системи
РЕШЕНИЕ
№ 1016 гр. Стара Загора, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело № 20245530105392 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС .
Ищцата М. З., чрез пълномощника си адв. Хр.Х., АК - Стара Загора, твърди в исковата си молба, че е клиент на „Банка ДСК“ АД /Банката/, където поддържа разплащателна сметка. На 19.04.2024 г., в 18:55 часа, получила CMC от ответната банка с еднократен код “*****” за потвърждаване на плащане на сумата в размер на 7315 евро към търговец „SC SAMPLES“. Тъй като не била заявявала такова плащане, нито каквото и да било друго плащане в този ден, отворила мобилното приложение на „Банка ДСК“ АД, за да направи проверка. В приложението установила, че няколко минути преди това, около 18:53 ч. било осъществено плащане към същия търговец за сумата в размер на 9586,15 лв.
Още на същия ден, ищцата посетила клон на Банката и входирала уведомление за извършена неразрешена платежна операция, регистрирано под № 16-10-05991/19.04.2024г. С писмо от 15.07.2024г., ответната банка я уведомила, че така оспорената транзакция била потвърдена чрез Тоукън мобилно приложение (DSK mToken) и отказала да възстанови сумата. Тъй като ищцата никога не е имала активирано и инсталирано такова приложение на своя мобилен телефон, се обърнала за съдействие към Помирителната 1 комисия за платежни спорове към „Комисия за защита на потребителите“.
След препращане на нейната жалба, „Банка ДСК“ АД в своя отговор заявила, че е допуснала грешка - плащането не било потвърдено с DSK mToken, а с еднократна 3D парола, изпратена на телефонния номер на ищцата, с въвеждането на която плащането било потвърдено. С изтъкнатите аргументи, Банката отново отказала да възстанови сумата.
Ищцата твърди, че към отговора било представено извлечение от системата на Банката, от което било видно, че на 19.04.2024 г., в 18:52:50 ч., на тел. +*****, бил изпратен CMC с еднократен код „*****“, какъвто код не само не е въвеждала никъде, но и такъв CMC изобщо не е получавала.
В случая се касаело за "неразрешена платежна операция" по смисъла на чл. 70, ал. 1 и ал. 2 ЗПУПС. За да бъде платежната операция разрешена било необходимо същата да е наредена от платеца, който да е дал съгласие за изпълнението й. Ищцата не била наредител на плащането, а нарежданията били извършени от трето неизвестно лице, различно от нея като притежател на платежния инструмент. Твърди, че не е давала съгласие за извършване на процесните платежни операции. Поради тази причина, при първа възможност още на същия ден, посетила банков клон на ответната банка и оспорила транзакцията.
Посочва разп. на чл. 79, ал. 1, изр. 1 ЗПУПС, съобразно която, в случай на неразрешена платежна операция, доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановявала незабавно стойността й и във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца имал основателни съмнения за измама и уведомявал съответните компетентни органи за това. Посочва хипотезите, при които, съобразно чл.70, чл.78, чл.79, чл.80 и чл. 100 ЗПУПС, възниква отговорността на доставчика на платежни услуги. Счита, че в случая са налице всички положителни предпоставки за търсена отговорност от Банката, която следва да възстанови изцяло по сметката й стойността на неразрешената платежна операция в размер на 9586,15 лв.
Съгласно чл. 79 ЗПУПС възстановяването на стойността на неразрешена операция се извършвала незабавно, но не по-късно от края на следващия работен ден, след като доставчикът на платежни услуги е забелязал или е бил 2 уведомен от платеца за операцията. Според ищцата, след като уведомлението от нея е било на 19.04.2024г., то срокът за изпълнение на задължението за възстановяване на сумата е изтекъл на 20.04.2024 г., като от 21.04.2024 г. ответникът е изпаднал в забава.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 9586,15 лв. - стойността на неразрешена платежна операция, извършена на 19.04.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.04.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендира заплащане на направените разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът „БАНКА ДСК“ АД – гр. София, в депозирания писмен отговор, чрез юрисконсулт М. И., навежда доводи за неоснователност на иска.
Не оспорват, че ищцата е техен клиент, има разкрита банкова сметка, с посочен IBAN, и е титуляр на две активни сметки - разплащателна и спестовна. Разплащателната си сметка ищцата била открила като клиент на „Експресбанк“ АД - заличен търговец, като ищцата била в делови отношения с ответника от 30.04.2020г - датата на вливане на „Експресбанк" АД в „Банка ДСК" АД. На 26.10.2020г. ищцата посетила техен офис в град Стара Загора и подписала изискуемите декларации, анкетна карта и Допълнително споразумение за достъп до електронните канали на Банката. Съгласно това споразумение, ищцата заявила достъп чрез електронните канали на Банката до разплащателната си сметка. Видно от съдържанието му клиентът заявила, че желае да извършва преводи към трети лица и/или по сметки в други банки, като за подписване използвал комбинация от цифров сертификат, издаден от Банката и защитен с 4 цифрен ПИН код, известен само на клиента и еднократен CMC код. Заявила още желание за получаване на кратки текстови съобщения на ползван от нея личен телефонен номер, с еднократен код за установяване на идентичността й при ползване на електронните канали, както и код за инсталиране на сертификат и код за потвърждаване на всеки отделен паричен превод. Посочила телефонен номер +*****, на който да получава съответните съобщения. С подписване на посоченото допълнително споразумение, ищцата приела и действащите към датата на подписването му Общи условия.
На 19.04.2024г. ищцата извършила картова операция с дебитната си карта 3
VISA № ****************, регистрирана към разплащателната й сметка, представляващо плащане на ПОС в размер на 4840 евро, с левова равностойност на 9586,15 лева, към терминално устройство на търговец SC SAMPLES, с регистрация във Великобритания и с локация на ПОС устройството във Франция. Същата била осчетоводена на 23.04.2024г., видно от извлечение от банкова сметка с IBAN *****…..***** за периода 01.03.2024г. - 30.04.2024г.
Ответникът не оспорва също, че ищцата е направила своевременно, на същия ден, искане за оспорване на трансакция с банкова карта от 19.04.2024г., касаещо процесната картова трансакция. Към същата дата били приложими Общи условия на „Банка ДСК" АД за предоставяне на платежни услуги на физически лица, в сила от 01.10.2023г. Съгласно т. 72.1, б „д" от ОУ с банкова карта можело да бъдат извършвани платежни услуги, изразяващи се в плащане на стоки и услуги чрез Интернет. Платежните операции с банкова карта се изпълнявали незабавно след получаване на надлежно нареждане от картодържателя, а сметката му се задължавала в рамките на 45 дни ( т.73 б. „б" ОУ). Съгласно т.71.1. ОУ платежните операции с картата в онлайн режим се допускали след проверка на достатъчна наличност, състояние на картата и лимитите по нея, като идентичността на клиента можела да бъде установена след използване на някой или на комбинация от персонализирани средства за сигурност по т.63.2. и/или други елементи (CVC/CW код, име върху картата, срок на валидност или подпис). Съгласно посоченото в т.63.2 от ОУ, за да идентифицира клиента или да установи автентичността на наредената от него платежна операция от разстояние, Банката можела да изиска използването на едно или повече измежду посочените в ОУ персонализирани средства за сигурност. В отношенията на Банката с клиента релевантни били разпоредбите на т.62.3.1, 62.3.2., 62.3.3. от ОУ, като използването на посочената комбинацията от персонализираните средства за сигурност по т.62.7.4 имала действието на правно валиден електронен подпис, по смисъла на чл. 13 ЗЕДЕУУ, който в отношенията между страните се приравнявал на саморъчен такъв и който се ползвал за подписване на електронни платежни нареждания (т.62.7.0У). Като персонализирано средство за сигурност ПИН (персонален идентификационен номер) представлявало генериран от Банката или определен от Клиента секретен код, свързан с инструмента за отдалечен достъп до сметката, представляващ комбинация от цифри, който бил известен 4 само на клиента (т.62.3.1. от ОУ). Като персонализирано средство за сигурност 3D парола представлявала еднократна парола, свързана с конкретна платежна операция с банкова карта в Интернет, която се използвала, когато се извършвала на интернет страница на търговец, включен в програмите за сигурност на международните картови организации..."МКО". Паролата се получавала чрез кратко текстово съобщение през мобилната мрежа (SMS) на регистриран от клиента номер на мобилен телефон ....(т.62.3.2. от ОУ).
Използването на персонален цифров сертификат, ПИН за него, и 3D парола код, получен чрез SMS на телефонен номер, посочен от клиента, имало действието на правно валиден електронен подпис, по смисъла на чл. 13 ал.4 ЗЕДЕУУ, който в отношенията между страните се приравнявал на саморъчен такъв и който се ползвал за подписване на електронни платежни нареждания (т.62.7.2 от ОУ).
Ответното дружество оспорва предявеният иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че процесната картова операция била автентична, същата била точно извършена от тяхна страна, по нареждане на ищцата, и била правилно осчетоводена. Процесната операция реално била извършена на 19.04.2024г. в 18:52:39ч. съгласно извлечение от внедрената в Банката система "ASC" (Access control server), която извеждала данни за автентикация на плащания на клиенти на Банката, от който било видно, че процесната платежна операция ID №***** към търговеца SC SAMPLES, в размер на 4840 евро била приключена успешно на 19.04.2024г. в 18:52:39ч. Операцията била отбелязана със статус „Challenge" по 3Ds протокол № 2, което означавало, че за установяване на автентичността на клиента са били използвани статичен ПИН код и динамична 3D парола - персонализирани средства за сигурност, по смисъла на т.62.3.1. и т.62.3.2 от ОУ. В отношенията между страните, комбинацията от горепосочените персонализирани средства за сигурност била приравнена на електронен подпис, по смисъла на чл. чл. 13 ЗЕДЕУУ, съгласно правилото на т.62.7. от ОУ.
Съгласно внедрената в Банката системата "SMART VISTA" за дата на оспорената трансакция (operation date) била приета 19.04.2024г. в 00:00:00ч.
Видно от извлечението от системата "SMART VISTA", представляваща картовата система на Банката, авторизационният код и реф. номер на плащането били идентични, а операцията била осчетоводена на 23.04.2024г., в 9:08:59ч., в 45 дневният срок, съгласно правилото на т.73, б. „б“ ОУ., 5
Платежната операция била протекла с автентикация от страна на клиента, обозначено в извлечението като "Electronic Commerce Security Level indicator 212".
Ответното дружество оспорва твърденията на ищцата, че същата не е получавала SMS известие с 3D еднократна парола. Напротив, платежната операция била извършена именно след въвеждане на еднократна парола, изпратена до мобилният телефонен номер, с който клиента бил регистриран в системата както и лично притежаваният ПИН код на клиента. Видно от искането за оспорване на платежната операция, клиентът не е променяла предоставеният в Банката телефон за връзка, като продължавала да сочи +***** за свой телефонен номер. Видно от извлечение от системата за SMS известия на Банката, при справка за периода от 18.04.2024г. - 20.04.2024г., за тел. номер +*****, на 19.04.2024г. в 18:52:50ч. до тел. номер +*****0 било изпратено съобщение със следното съдържание: ,,DSK BANK Ednokraten kod:
***** ot 19/04/2024 18:52 za plashtane na **** EUR s karta **************** v Internet: SC SAMPLES." Съобщението било отчетено и доставено на Клиента на 19.04.2024г. в 18:52:59ч. На същата дата, непосредствено след първото SMS известие е последвало и VIBER известие, маркирано като видяно от потребителят със следното съдържание: а) Здравейте, На 19/04/2024 в 18:53 са платени 4840.00 EUR с карта ************* на ПОС с адрес SC SAMPLES, *****, FR. Валутна информация: https://dskbank.info/kartov- kurs. Наличност по сметката след плащането: 19022.12 BGN." и б) „DSK BANK Ednokraten kod : ***** ot 19/04/2024 18:55 za plashtane na **** EUR s karta **************** v Internet: SC SAMPLES.“, като ищцата не оспорвала, че е получила именно това съобщение.