Решение № 3872 от 04.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3872 гр. София, 04.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20221110144053 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Ищецът „(фирма)” ЕАД е предявил против Л. Г. В. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал.

1 ГПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи следните суми за предоставена топлинна енергия и дялово разпределение в имот – апартамент ***, находящ се в гр. ***, жк. „***”, бл. ***, вх. ***, ет. ***, абонатен № ***, а именно: сумата от 2942,62 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 370,32 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 18.04.2022г.; сумата от 46,06 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва считано от 27.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 7,47 лева – мораторна лихва за периода от 31.10.2019г. до 18.04.2022г.

Ищецът поддържа, че с ответника /последният собственик на визирания по-горе имот/, са се намирали в облигационни отношения, като е доставял до имота през релевантния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна ответникът бил неизправна страна, тъй като останал задължен за стойността на доставената и потребена топлинна енергия и цена на извършена услуга дялово разпределение, като дължал и 1 обезщетение за забавено изпълнение. Ищецът твърди, че услугата дялово разпределение в процесния период на сградата – етажна собственост, в която се намира имотът на потребителя, било извършвано от „Топлоснабдителна агенция – Енергиен сервиз - (фирма)” ЕООД, поради което моли същото да бъде конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца. Моли за уважаване на предявените исковете. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на ИМ, в който оспорва предявените искове. Твърди, че исковата молба е депозирана извън едномесечния срок, установен в закона. Оспорва наличието на облигационни отношения между страните и качеството си на потребител на ТЕ. Навежда доводи за недължимост на цената за извършена услуга дялово разпределение, както и за претендираните мораторни лихви. Прави възражение за изтекла давност на част от претендираните суми. Моли исковете.

С определение от 23.05.2023 г. съдът на основание чл. 29, ал. 1, т. 2 ГПК е спрял производството по делото - поради настъпила в хода на процеса смърт на ответника Л. Г.

В..

С определение от 22.08.2023 г. съдът е възобновил производството по делото и е конституирал на основание чл. 227 ГПК като ответници Д. Д. В. и Ф. Л. В..

Третото лице-помагач на страната на ищеца „(фирма)“ ЕООД не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.

В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо 2 лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В конкретния случай от приетия като доказателство по делото Договор за покупкопродажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, рег. № 44, том III/83 г., се установява, че на 06.04.1983 г. Ф. М. Г. и Л. Г. Г. са придобили правото на собственост върху топлоснабдения имот - апартамент ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***”, бл. ***, вх.

***, ет. ***. От представено по делото удостоверение за наследници, изх. № РВЕ23-УГ51650/07.12.2023г., издадено от СО, район „***“, се установява, че Ф. М. Г. е починала на 14.07.1994 г., като е оставила за наследници по закон Л. Г. В., Д. Д. В. и Ф. Л. В.. Видно от удостоверение за наследници, изх. № РВЕ23-ЕВ00-980/1/15.05.2023 г., издадено от СО, район „***“, Л. Г. В. е починал на 06.02.2023 г. и е оставил за наследници по закон Д. Д. В. и Ф. Л. В.. С оглед изложеното ответниците, на основание чл. 60, ал. 1 ЗН следва да отговарят за заплащане на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от проведено на 22.04.2002 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „(фирма)“ ЕООД и приложен към него списък, с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор от 26.06.2002 г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „(фирма)“ ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и договор от 02.06.2017 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „(фирма)“ ЕАД и „(фирма)“ ЕАД.

С оглед процесуалното поведение на ответниците (същите не оспорват количеството на топлинна енергия, доставена до имота) и като взе предвид събраните по делото писмени доказателства - извлечения от сметки (л.17 и л.18 от делото), съдът счита за установено по делото, че през процесния период ищецът е доставил до топлоснабдения имот топлинна енергия в твърдяния обем, като за ответниците е възникнало задължение за заплащане на същата, съобразно квотата си в съсобствеността, а именно – 1/2 част за Д. Д. В. и 1/2 част за Ф. Л. В..

По релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасителна давност, 3 съдът намира следното:

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на падежа, определен в общите условия.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят.

Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.04.2022 г. Предвид приложимост на специалната 3годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 27.04.2019 г. (от м. 05.2018 г. до м.02.2019 г. включително). Въз основа на вменената по чл. 162 ГПК компетентност на съда за определяне размера на основателната част от иска и с помощта на извлечения от сметки (л.18 от делото), в която е посочен размерът на вземането за всеки месец, обхванат от исковия период, съдът намира, че сумата за непогасената по давност главница за доставена топлинна енергия възлиза на сумата от 1670,42 лв. Следователно искът за главница за доставена топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1670,42 лв., дължима за периода от м.03.2019 г. до м.04.2021 г., като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 2942,62 лв. и за периода от м.05.2018 г. до м.02.2019 г., следва да бъде отхвърлен.

По отношение на претенцията за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, съдът приема следното:

Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното от страните.