Решение № 347 от 01.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 6443/2025
- Вид
- Решение № 347
- Подписан
- 01.02.2026
- В сила
- 02.07.2026
- Състав
- ЕМАНУЕЛА ЙОЧЕВА КУРТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.39,ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.40,ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.178е · Закон за движението по пътищата
- чл.94,ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 347 гр. София, 01.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20251110206443 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. Д. К. ЕГН **********, чрез упълномощения му адв.Н. Г., против наказателно постановление /НП/ № СОА24-РД 11-526/06.06.2024 г., издадено от зам. кмета на СО, срещу Н. Д. К.
ЕГН **********, предвид съставен му на 29.04.2024 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия АД бланков №004053, въз основа на обжалван Н. Д. К. ЕГН **********, чрез адв.Н. Г., издаден на 18.03.2024 г. фиш с глоба серия СО № 9270690, за това, че на 18.03.2024 г., около 11.13 ч., в гр.София, на ул.“Позитано“ №39, в качеството на водач на собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ***, паркирал върху тротоара, на място необозначен за паркиране на ППС, успоредно на оста на пътя, с което виновно нарушил чл.94,ал.3 от ЗДвП, поради което и на основание чл.22,ал.5 от Закона са местното самоуправление и местната администрация, чл.53,ал.1 и от ЗАНН и чл.178е от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.
В АУАН е написано, че е съставен при условията на чл.40,ал.2,вр.чл.39,ал.3 от ЗАНТН, в присъствието на упълномощения 1 представител адв.Н. Г..
Н. Д. К., чрез адв.Н. Г., оспорил описаното във фиша нарушение с жалба, в която е посочено, че фишът е незаконосъобразен, неправилен и необоснован, същият е неясен и страда от неизяснена фактическа обстановка; от доказателствата не се установява по безспорен начин вмененото нарушение.
Написано е и че фишът не е издаден от компетентен орган и в предвидената в закона писмена форма, не съдържа всички необходими реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, не са спазени давностните срокове и липсва редовна процедура по връчването му. Изложени са и доводи за маловажност на случая.
Във връзка с това е направено искане той да бъде отменен.
Жалбата срещу фиша не е уважена и поради оспорване на нарушението е съставен АУАН, а въз основа на него е издадено обжалваното НП, в отсъствието на лицето, посочено като нарушител, като съгласно писмо от 31.10.2024 г. от кмета на СО – р-н „Овча Купел“ до СО, до нарушителя е изготвено писмено известие, което е върнато като „непотърсено“ и същият не е открит на известния негов адрес при посещение на 2 различни дати през месец септември 2024 г. В тази връзка от Бисера Личева - началник отдел „Правна координация“ към СО, ръкописно е вписано в НП, че на основание чл.58,ал.2 от ЗАНН наказателното постановление се счита за връчено на 09.01.2025 г. и „е влязло в сила на 24.01.2025 г.“.
Настоящият съдебен състав е категоричен, че тези вписвания в НП са незаконосъобразни и НП не е влязло в сила, тъй като още във връзка с жалбата срещу фиша е било представено пълномощно от Н. Д. К. за адв.Н. Г. и договор правна защита и съдействие между тях, като в тази връзка е изцяло неясно за този съдебен състав защо не е направена връзка с Н. Д. К. чрез упълномощения му адв.Н. Г., който се е явил и при съставяне на АУАН.
Недоволен от НП и наложената с него глоба Н. Д. К. чрез адв.Н. Г., го обжалвал пред СРС.
В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно, неправилно и 2 необосновано, като са повторени доводите, изложени в жалбата срещу фиша, но вече отнесени към НП. С оглед на това се иска НП да бъде отменено и да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Посочено е и че жалбоподателят е уведомен за издаденото НП по телефона, но същият не му е връчен
По делото са приложени: копие на оригинална скица на ул.“Позитано“ за процесния участък; четири цветни снимки на хартиен формат А4 на визирания лек автомобил; доказателства относно компетентността на изготвилия фиша, актосъставителя и административнонаказващия орган.
Жалбоподателят Н. Д. К., редовно призован за съдебно заседание чрез упълномощения му адв.Г., не се явява.
Явява се адв.Г. и пледира НП да бъде отменено като незаконосъобразно; изложената в него фактическа обстановка не отговаря на обективната истина.
Адв.Г. твърди, че в посоченото време жалбоподателят е спрял за кратък престой, в очакване на възможност да премине през входа на паркинга и да паркира в него. Претендира адвокатско възнаграждение съгласно договора за правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконтсулт П., която заявява, че жалбата срещу НП е неоснователна, тя е бланкетна и реално не посочва кое във фактическата обстановка от НП е грешно. Юрисконсулт П. сочи, че ако автомобилът е спрян за кратък престой, водачът му следва да е при него и автомобилът да е светлинно обозначен за престоя, а според доказателствата е безспорно, че автомобилът е бил паркиран на това място, което е върху тротоар, и така, че изцяло е препречвал възможността на пешеходците да преминават през тротоара. Паркирането върху тротоар винаги е в нарушение на материалния закон, когато не е извършено на място обозначено като определено за паркиране върху тротоар.
Според юрисконсулт П. случаят не е маловажен, тъй като видно от представената схема за организация на движението на въпросния участък на ул.„Позитано“ са определени места за паркиране на пътното платно срещу номера, на който е извършено нарушението. Юрисконсулт П. прави 3 възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, с оглед правната и фактическа сложност на делото, броя на проведените заседания, както и размера на глобата. Претендира юрисконсултско възнаграждение в справедлив размер.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено с необходимата категоричност, че Н. Д. К., в качеството си на водач, паркирал собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ***, в гр.София, на ул.“Позитано“ №39 - върху тротоара, необозначен за паркиране, който пречел на преминаване на пешеходците. Това било установено на 18.03.2024 г., около 11.13 ч., от инспектор при „Център за градска мобилност“ ЕАД - София и било удостоверено с направени 4 цветни снимки, за което нарушение неприсъствено бил издаден фиш, срещу който от Н. Д. К. било направено възражение с жалба, която не била уважена, поради това и на 29.04.2024 г., по реда на чл.39,ал.3 и чл.40,ал.3 от ЗАНН, му бил съставен АУАН за нарушение на чл.94,ал.3 от ЗДвП, предявен на упълномощения му адв.Г.. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП, за което Н. Д. К. бил уведомен по телефона, без да му се връчи екземпляр и го обжалвал чрез упълномощения си адв. Г. на 03.04.2025 г. пред СРС.
Приетата фактическа обстановка съдът изведе от кредитираните писмени доказателства и доказателствени средства, както и от приложените снимка на нарушението, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
Съдът даде вяра на горепосочените доказателства, като прецени относимостта им към предмета на доказване и взаимната кореспонденция помежду им.
От правна страна се налагат следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като, след като НП не е връчено на Н. Д. К., поради процедурните решения на административнонаказващия орган /от последния не е използвана възможността за връчване чрез 4 упълномощения адв.Гошев/ и съдът следва в този случай да приеме, че е подадена в законоопределения за това срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това, т.е. отговаря на формалните изисквания на закона. Разгледана по същество жалбата е като цяло е основателна, но не с оглед всички изложени в нея доводи.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Съгласно чл.94,ал.3 от ЗДвП - За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
Съдът приема, че отбелязаната в НП /и АУАН/ фактическата обстановка - че в посоченото време посоченият лек автомобил, собственост на Н. Д. К., е бил паркиран на тротоара на ул.“Позитано“ №39, което място не е обозначено за паркиране, и е стоял паркиран успоредно на оста на пътя, което пречело на преминаване на пешеходците, отразява вярно действителната такава. При 5 установяване на нарушението автомобилът е бил с изгасени светлини, без лице – водач в него и около него, видно от приложените снимки, поради което и фишът за нарушението е изготвен неприсъствено.
Този съдебният състав е категоричен в своята констатация, изведена въз основа на доказателствата по делото, които кредитира, че от обективна страна жалбоподателят Н. Д. К. е извършил нарушение на чл.94,ал.3 от ЗДвП, още повече, че на практика не се отрича от същия, че в посоченото време автомобилът се е намирал на посоченото място.
От субективна страна нарушението е извършено от К. виновно.
От друга страна, съществен за правилното решаване на делото е и въпросът допуснати ли са процесуални нарушения в предсъдебната фаза на производството. При служебната проверка, извършена от настоящия съдебен състав, се установиха причини атакуваното НП да се отмени на процесуално основание, тъй като съдът независимо, че приема, че и АУАН, и НП са съставени съответно от компетентен орган, в кръга на правомощията му, счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до накърняване на процесуалните права на жалбоподателя в производството, в т.ч. на правото му на защита, предвид невръчване на НП на наказаното лице, поради процедурно неефективни действия за това от страна на административнонаказващия орган.
Отделно от това, НП е немотивирано относно размера на наложената глоба, който, според разпоредбата на чл.178е от ЗДвП към датата на описаното нарушение, предвижда наказание глоба от 50 до 200 лв. , доколкото в случая е наложена глоба в размер на 100 лева, без да е мотивиран размерът й.
Този съдебен състав намира, че в конкретния случай административнонаказващият оргжан не е аргументирал и преценката си, която декларативно е отразил в НП „Извършеното не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН“, тъй като не е отразено това нарушение първо ли е принципно за наказаното лице или първо ли е от съответния вид.
Въз основа на гореизложените мотиви съдът намира, че са налице основанията за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
6
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
Предвид изхода на делото и постановеното настоящо решение, направеното от процесуалния представител на административнонаказващия орган искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът преценява, че следва да бъде оставено без уважение като неоснователно, поради което и не го уважава, а направеното от адв.Г. искане – за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева, каквато сума в договора за правна защита и съдействие е вписана, че е внесена в брой, следва да бъде уважено, но не в посочения размер, а в размер от 300 лева, отчитайки, че жалбата срещу електронния фиш и срещу НП е една и съща, по делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което не са разпитвани свидетели, случаят не се отличава с фактическа е правна сложност, а и от пълномощника на административнонаказващия орган е направено възражение за прекомерност на претендираната сума за адвокатско възнагражзение, поради което и за разликата от 200 лева до пълния искан размер /500 лева/ този съдебен състав, намирайки го за неоснователно, не го уважава.
Разпечатката съдържа 40 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d1e887b0-7dbf-4911-844e-4c4d8c95c54b