Решение № 102 от 02.06.2022, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Севлиево, 02.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гергана Любч. Антонова Попова при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско дело № 20214230100709 по описа за 2021 година

Производството е за делба и се намира в първа фаза- по допускане.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са сключили граждански брак на **г. в гр.Севлиево. През времетраене на брака, в съпружеска имуществена общност, по силата на нот.акт-Договор за продажба на недвижим имот под № 143 том II рег.№ 2902, нот.д.№ 314/2000г.на ** И.П. , вписан в регистър на НК под № ***, с район на действие PC Севлиево, са придобили недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № *** от жилищен блок "**", находящ се в **, с площ от 77.48 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи: отгоре апартамент № 13 на Х.М., отдолу апартамент на ***, североизток-двор, северозапад-стьлбище и апартамент №11 на Енергоснабдяване , югоизток ап.№ ** и вх."Д",югозапад двор,ИЗБА № ** от 3.29 кв.м. при съседи:отгоре-апартаменти, североизток - изба № *, северозапад-коридор,югозапад-двор, изток-двор, заедно с прилежащите 1,157 % от общите части на сградата и правото на строеж. Видно от СХЕМА № 15-386357-12-04.2021 г., издадена въз основа на заявление с вх.№ 01-185025-06.04.2021г. на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по КККР , одобрени с Заповед РД -18-77/16.07.2008г. на изп.директор на АГКК, с адрес на имота: гр.Севлиево ж.к.**,**, вх. „*", ет. *, ап.**, предназначение - ЖИЛИЩНА СГРАДА-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, ниво на обекта „1“, с площ посочена в документа от 77.48 кв.м., заедно с прилежащи части: изба №10- .3.29 кв.м., заедно с 1.157% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, Ниво: 1 , при съседни самостоятелни обекти в сградата: На същия етаж: ***;

***; Под обекта: *** и над обекта: ***.

Бракът между страните е прекратен с влязло в сила Споразумение на основание чл.49 ал.4 СК от *** г. по гр.д. №**/** г. по описа на Севлиевски районен съд.

От изнесеното следва, че към настоящият момент съпружеската имуществена общност е прекратена и се превръща в обикновена съсобственост при равни части по 1/2 ид.ч.за всеки един от съделителите. Затова ищцата моли съда да постанови решение, с което да допусне съдебна делба между страните върху гореописания недвижим имот, със следните 1 права: 1/2 ид.ч. за нея и 1/2 ид.ч. - за ответника.

В отговора си ответника изразява становище за допустимост на предявения иск, но го оспорва по следните съображения:

Недвижимият имот - апартамент ***, находящ се в жк ** в гр.Севлиево, с площ от 77.48 кв. м., ведно с прилежащите му части, наведен като предмет на делбата с исковата молба, е закупен с лични средства на ответника. Действителната продажна цена на имота била 20 000 лв., а не както е записана в нотариалния акт - 14 140 лв., като частта от 4340 лв.

(част от продажната цена), посочени в нотариалния акт и сумата от 5 860 лв . (разликата от посочената в н.акт цена и действително платената от страните) са лични средства на ответника Д. Н. П.. Твърди, че е налице частична трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23, ал.2 СК в размер на 1/2 идеална част от имота, като предявява иск за това с отделна молба.

В исковата молба, с която е предявен насрещния иск, се твърди, че страните били обвързани в брак за времето от ** г. до 16.10.2014 г. На основание влязло в сила на 16.10.2014 г. решение по гр. Д . № *** г. по описа на Севлиевски районен съд, бракът помежду им бил прекратен. По време на брака страните придобили следното имущество: апартамент **** ЖБ „**“, находящ се жк ** в гр.Севлиево, с площ от 77.48 кв.м., ведно с прилежащите му части, подробно описан в нотар. акт 143, том 2 от 01.07.2000 г. по регистъра на ** И.П..

Ищецът претендира, че процесното и описано по-горе имущество е отчасти негова лична собственост, тъй като макар да го е придобил с ответницата по време на брака им, в придобиването му той вложил отчасти и свои лични средства в значителен размер, а именно сумата от 10 000 лева, произтичащи от дарение от ** му. Действителната продажна цена за имота била 20 000 лв., а не както е записана в нотар.акт 143, том 2 от 01.07.2000 г. по регистъра на ** И.П. - 14 140 лв., като частта от 4340 лв. (част от продажната цена), посочени в нотариалния акт и сумата от 5860 лв. (разликата от посочената в н.акт цена и действително платената от страните) са лични средства на ищеца, посоченото по-горе дарение от ** му П..

За вложените от ищеца лични средства при заплащане цената на придобитото имущество, не е налице участие на ответницата, поради което за тази част от средствата липсва съвместен принос в придобиване на вещта. Вещта не е изцяло съпружеска имуществена общност, а 1/2 идеални части от нея са лична собственост на ищеца.

Горните обстоятелства обосновават за него правото да претендира, че процесната вещ е отчасти негова лична собственост, поради това че с ответницата заплатили придобивната й цена както със семейни средства - кредит, който изплатил ищеца от заплатите си, така и с негови лични средства /на ищеца/. Налице е частично преобразуване на друго негово лично имущество в процесната вещ. Затова ищецът по насрещния иск моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между него и ответницата, че 1/2 идеални части от придобития по време на брака им процесен недвижим имот е негова лична собственост, поради частична трансформация на негово лично имущество в придобитата процесна вещ.

В отговора си ответницата по насрещния иск изразява следното становище:

Оспорва изцяло твърденията в насрещната искова молба и моли да бъда отхвърлена като неоснователна и недоказана. Процесният имот е придобит от страните през времетраене на брака им на *** г. Бракът между тях е прекратен на *** г., а искът по чл. 23 ал. 2 СК се предявява за срок от една година от прекратяване на брака, който е изтекъл.

Прави искане да бъде прието за основателно възражение за погасяване на насрещния иск по давност.

В насрещната искова молба ищецът Д.Н. Д. е заявил възражение за частична 2 трансформация на негово лично имущество по чл.23 ал.2 СК в размер на сума от 10 000 лв., произтичащи от дарение от ** му в закупуването на имота,като тв ърди, че действителната продажна цена на имота е 20 000 лв., а не както е записано в нот.акт за покупко- продажба № 143 том II нот.д.№ 314/2000г. по описа на ** И.П. от 14 140 лв., като моли да бъде признато за установено в отношенията между него и ответницата, ч е 1/2 ид.ч.от придобитият по време на брака имот е негова лична собственост поради частична трансформация. Изложените твърдения в съобразителната част на насрещната искова молба обуславят квалифициране на исковата претенция като такава по чл. 29 ал. 3 СК, но предявяването на такава е недопустимо в делбата. Чрез предявяването на насрещният иск се упражнява преобразуващо право, което би било предмет на конститутивен иск /а не на установителен/ и не отразява състоянието на съсобственост към момента на предявяване на иска за съдебна делба, като предявяването на такова право в делбеното производство не е изрично предвидено в чл. 343 ГПК, поради което е недопустимо. Предявяването на такова право би могло надлежно да се извърши единствено с конститутивен иск, преди делбата, който в конкретният случай към датата на завеждано на иска за делба, би бил също недопустим като преклудиран, тъй като чл.31 СК предвижда,че искът може да се предяви в срок от една година от прекратяване на брака.

Претенцията е неоснователна по следните съображения:

С постигнато споразумение от ***г.за прекратяване на брака, съпрузите в т.7 са приели, че придобитото през време на брака движимо и недвижимо имущество остава съсобствено между тях. Споразумението по своята същност като договор за спогодба може да има вещно-транслативно действие, само когато съпрузите изрично са изразили воля какви са квотите им в съсобственият имот. В конкретният случай в постигнатото споразумение, не са посочили изрично обема при които имота остава съсобствен и следва да се приеме,че е при равни части по 1/2 ид.ч.за всеки един от съпрузите, което отговаря на уредените в този договор отношения. Не съществува законова възможност при това положение с последващ иск, както е понастоящем, да се установява частична трансформация на лично имущество в придобиването на имота и се изменят квотите им. Ако в действителност са налице вложени лични средства в придобиването на имота, то този факт е следвало да се отрази в постигнатото от съпрузите споразумение. В този смисъл е и текстово съобщение чрез услугата Телепоща от Пощенска станция Севлиево от 01.06.2021г. с подател Д. Н. П. и адресат Ж. Д. П. в което е посочено,че квотите на страните в придобиване на процесният недвижим имот са равни,а именно по 1/2 ид.ч.

Следва да се отбележи,че в процесният нот.акт за покупко-продажба на имота, съпрузите са посочили характера и произхода на средствата, изразходвани за закупуването му /4.340 лв. собствени средства на купувачите и сума в размер на 9.800 заем от Банка ДСК клон Севлиево./.

По отношение изявлението в насрещната искова молба от ищеца Д. Н. П. касаещо размера на продажната цена на имота. Страните по насрещната искова молба са посочили изрично в нот.акт-договор за продажба на недвижим имот под № 143 том II, рег.№ 2902 , нот.д.№ 314/2000г. по описа на ** И.П., действителната продажна цена на имота в размер на сумата от 14.140 лв.като е посочено,че сумата от 4.340лв.са собствени средства на купувачите и сумата от 9 800лв.е изтеглен заем от купувачите.

Нотариалният акт като писмено доказателство чрез насрещният иск е оспорен в частта касаеща размера на цената на процесният имот. Нот.акт има удостоверяваща функция на официален документ относно изявленията на страните относно цената като съществен елемент от договора. Страните по сделката са постигнали съгласие относно цената на продадения имот и изрично са я изразили.

След като се твърди от ищеца по насрещната искова молба, че страните по договора са обвързани по друг начин, че цената на имота е 20 000лв., а не както е действителната от 3

14.410 лв., то е налице относителна симулация и нищожност на договора за покупко продажба в частта относно цената, което от своя страна влече след себе си и нищожност на целият договор за покупко-продажба. Дори като хипотеза да се приеме, че твърдението па ищеца за личен принос в размер на сума от 10 000 лв.в придобиването на имота е достоверно, то ще доведе до липса на еквивалентност в цената от 14.410лв., обективирана в нот.акт за покупко-продажба и тази от 24.410 лв. Тази твьрдяна нищожност следва да се установи и докаже в друго производство по чл.26 ЗЗД, а не в настоящето с установителен иск с правно основание чл.23 ал.2 СК. Претенцията е недоказана.

Относно недопустимостта и недоказаността на исковата претенция е съдебната практика. С р.№ 203/05.06.2009г.по ф.д.№ 6297/2007г.на I г.о.на ВКС е прието , че участието на близки па някои от двамата съпрузи със свои средства не съставлява оборване на презумпцията за съвместен принос. С р.№194/30.06.2011г.на ВКС по гр.д. № 46/2011г.на II г.о.се приема, че при придобиване на недвижимия имот от съпрузите по време на брака , ако и двамата участват като страна по сделката и са изразили воля за придобиване на имуществото, то имуществото се придобива в режим на съпружеска имуществена общност независимо от произхода на вложените парични средства.

С оглед на гореизложеното ответницата моли съда да отхвърли исковата насрещна претенция, като неоснователна и недоказана.

Предявеният първоначален иск за делба е с правно основание чл. 341 от ГПК във вр. с чл. 34 от ЗС.

Предявеният насрещен иск е с правно основание чл. 23, ал. 2 от СК.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства от съвкупната преценка на които, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: