Решение № 575 от 31.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. София, 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20211110210869 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.189,ал.14 Закон за движението по пътищата /ЗДв.П/, обнародван ДВ бр.20 от 05.03.1999г., в сила от 01.09.1999г. редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.10 от 01.02.2011г. и тези, обнародвани ДВ бр.101 от 20.12.2016г., в сила от 21.01.2017г. вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.

Образувано е по жалба на Ц. С. К., подадена срещу наказателно постановление №21-4332-009505, издадено на 18.05.2021година от началник Група към СДВР-ОПП, с което му е наложено административно наказание “глоба”, в размер 20лв., на основание чл.185 ЗДв.П - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.97 от 05.12.2017г., за това, че на 02.04.2021година, около 19:06часа, в град София, по ул.”Околовръстен път”, в посока от ул.“Бизнес парк София“ към ул.”Симеоновско шосе”, в участъка от пътя срещу магазин”IKEA”, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка”KIA”, модел”SPORTAGE”, с регистрационен номер ..., лична собственост, като автомобилът е бил с ограничена видимост с фолио на 1 предните странични стъкла - административно нарушение по чл.105,ал.1 ЗДв.П - актуална редакция на разпоредбата, след изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.101 от 20.12.2016г., в сила от 21.01.2017г.

В жалбата, подадена в приложимия законоустановен седемдневен срок /чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.59,ал.2 ЗАНН - редакция на последната разпоредба, преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г./, се поддържа бланкетно искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като издадено неправилно и в несъответствие с приложимите материалноправни и процесуалноправни разпоредби.

При разглеждането на делото в открито съдебно заседание, жалбоподателят Ц. С. К., в процесуалното качество на жалбоподател, е нередовно призован и не се явява лично, като е удостоверен факт на настъпила смърт на 13.01.2022година, а в откритото съдебно заседание не участва и защитник на жалбоподателя, какъвто няма ангажиран.

Представителят на въззиваемата страна, легитимиран с приложено по делото пълномощно, в съдебно заседание пледира за отмяна на атакуваното наказателно постановление и за прекратяване на административнонаказателното производство, предвид удостовереното обстоятелство, че жалбоподателят, чиято лична административнонаказателна отговорност е ангажирана, е починал. Изрично заявява, че не претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/.

Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от разпоредбата на чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.62 ЗАНН, Софийска районна прокуратура /С./ не се възползва от изрично разяснената възможност “прокурор да участва в производството пред съда, ако намери това за необходимо”.

Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с която е сезиран, съобрази становището, изразено в открито съдебно заседание от представител по пълномощно на въззиваемата страна и обсъди наличните по делото материали и събрани доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна 2 следното:

На 02.04.2021година полицейски служител, заемащ длъжност младши автоконтрольор при СДВР-ОПП - Красимир С., в присъствието на колегата си Мартин

Трендафилов, пристъпил към образуване на административнонаказателно производство, със съставянето на жалбоподателя Ц. С. К., ЕГН **********, на акт, бланков №..., за установяване на административно нарушение, с посочена правна квалификация на деянието по чл.105,ал.1 ЗДв.П, от фактическа страна описано като изразило се в това, че на 02.04.2021година, около 19:06часа, в град София, по ул.”Околовръстен път”, в посока от ул.“Бизнес парк София“ към ул.”Симеоновско шосе”, в участъка от пътя срещу магазин”IKEA”, К. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка”KIA”, модел”SPORTAGE”, с регистрационен номер ..., който е бил с ограничена видимост с фолио на предните странични стъкла. Така съставен и според отразеното в самото му съдържание, актът бил предявен, подписан без възражения и препис от него бил връчен на жалбоподателя на същата дата 02.04.2021година, а въз основа на акта, на 18.05.2021година началник Група към СДВР-ОПП издал атакуваното наказателно постановление №21-4332009505, с което била ангажирана личната административнонаказателна отговорност на К., с налагането на административно наказание “глоба”, в размер 20лв., на основание чл.185 ЗДв.П, за нарушението, описано от фактическа и от правна страна по идентичен начин в акта за установяването му и в обстоятелствената част на постановлението. Препис от така издаденото наказателно постановление било връчено на административнонаказаното лице по реда на чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.58,ал.1 ЗАНН редакцията на последната разпоредба, преди изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г., на 29.06.2021година. К. от своя страна упражнил в приложимия 7-дневен срок правото да обжалва наказателното постановление пред съд, като именно във връзка с така подадената жалба било образувано на 28.07.2021година съдебното производство по НАХД №10869/2021г. по описа на СРС, НО, 4 състав, в хода на което постъпила информация, а и било надлежно удостоверено обстоятелството, че административнонаказаният, чиято лична административнонаказателна отговорност била ангажирана с атакуваното наказателно постановление - Ц. С. К., е починал, конкретно на 3

13.01.2022година.

За да се реализира произнасяне, по делото са приобщени писмени материали, в т.ч. служебно направена справка НБД”НАСЕЛЕНИЕ” за административнонаказаното лице и жалбоподател, видно от която Ц. С. К. е починал на 13.01.2022година /лист 24 от делото/, още приложени по изпратената в съда административнонаказателна преписка - справка от автоматизирана информационна система на Министерство на вътрешните работи на Република България, установяваща статуса на жалбоподателя като правоспособен водач на моторно превозно средство и за съставени на лицето в това качество актове и фишове и издадени наказателни постановления за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата и с отношение към установяване компетентността на актосъставителя и на наказващия орган - заповеди, рег.№8121з-515/14.05.2018г. и №8121К-13180/2019г., втората ведно с приложение, издадени от министъра на вътрешните работи на Република България и писмени материали, приложени в рамките на образуваното съдебно производство, в изпълнение разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, депозирани с писмо-отговор от

СДВР-ОПП, вх.

№85864/29.03.2023г. по описа на СРС, Обща регистратура /лист 15-23 от делото/.

Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата доводи, спецификата на производството, на реализираната като вид отговорност, а и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът приема следното:

На първо място отчита, че жалбата е процесуално допустима /явява се подадена в приложимия законоустановен 7-дневен срок за обжалване, при положение, че е била удостоверена конкретна и точна дата на връчване на наказателното постановление на санкционираното физическо лице 29.06.2021година, а жалбата, приета при административнонаказващия орган на 07.07.2021година, е била подадена чрез използвана куриерска услуга на 06.07.2021година, видно от приложена към жалбата куриерска разписка, представляваща лист 4 от делото, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския районен съд, от лице, имащо право на жалба, 4 по нормативно установения ред и отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. подлежи на разглеждане относно преценка за основателност.

Във връзка с изложеното, съдът намира необходимо изрично и да отбележи, че разпоредбата на чл.189,ал.13 /предишен чл.189,ал.5/ ЗДв.П, с решение на Конституционния съд на Република България №1 от 2012г., обнародвано ДВ бр.20 от 09.03.2012г., е обявена за противоконституционна, а в ДВ бр.77 от 09.10.2012г. е обнародвано и изменение в ЗАНН, в сила от същата дата - 09.10.2012г., с което изцяло е отменена и разпоредбата на чл.59,ал.3 ЗАНН.

На следващо място, съдът, в рамките на дължимата цялостна проверка за законосъобразност на атакувания акт, независимо от доводите, обосноваващи защитната теза на административнонаказания, развита в жалбата, преценява, че са налице предпоставки за отмяна изцяло на атакуваното наказателно постановление и за прекратяване на административнонаказателното производство, конкретно поради настъпила в хода на последното смърт на санкционираното физическо лице обстоятелство, изключващо административнонаказателното преследване.

Съдът конкретно отчита, че на плоскостта на казуса административнонаказателното производство е било образувано срещу Ц. С.

К. на 02.04.2021година, в хипотезата на чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П вр. чл.36,ал.1 ЗАНН, т.е. със съставяне на акт за установяване на административно нарушение, последното с посочено време на извършване 02.04.2021година, като за деянието, предмет на административнонаказателното обвинение, с издаването на 18.05.2021година от началник Група към СДВР-ОПП на атакуваното наказателно постановление, е била ангажирана личната административнонаказателна отговорност на Ц. К., с налагането на административно наказание “глоба”, в размер 20лева.

В същото време съдът съобразява, че според правилото, обективирано в разпоредбата на чл.34,ал.1,б.”а” ЗАНН, доколкото и няма специално правило, разписано в Закон за движението по пътищата, а е налична като част от съдържанието на последния разпоредбата на чл.189,ал.14 /предишен чл.189,ал.6/ ЗДв.П, “не се образува административнонаказателно 5 производство, а образуваното се прекратява, когато: нарушителят е починал”.

Именно въз основа на така изложеното, към казуса следва да намери приложение правилото, установено в цитираната разпоредба от ЗАНН, при положение, че по случая, след образуването на настоящото съдебно производство по жалба срещу издаденото на К. наказателно постановление, което е станало на 28.07.2021година, но на практика преди приключването с постановено от сезирания състав решение, а и преди проведеното на 10.04.2023година открито съдебно заседание по делото, е бил надлежно удостоверен фактът на настъпила на 13.01.2022година смърт на Ц. С. К..

На последно място, за пълнота на изложението, за отбелязване е, че материалите по делото не обективират направени деловодни разноски, а и съобразено със становището по крайния изход на делото, както при липсата на отправено в този смисъл искане от страна, в частност от жалбоподателя, на фона и на изрично заявеното от процесуален представител по пълномощно на въззиваемата страна в проведеното по делото открито съдебно заседание, че няма да прави искане за присъждане на деловодни разноски, съдът и не приема основание да се произнася в насока възлагане /присъждане/ на деловодни разноски.

Съобразно изложеното, с оглед характера на настоящото производство, в съответствие с правомощията си, като не намира изобщо предпоставки да обсъжда казуса по същество, в смисъл установява ли се или не осъществен състав на административно нарушение, настоящият състав на СРС формира становището си по изхода на делото.