Определение № 1145 от 16.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1145 гр. Пловдив, 16.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500961 по описа за 2025 година

Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:

203670940, представлявано от ИД З.Б., чрез юриск. И.Н. против Разпореждане с рег.№ 5683/ 24.02.2025г. постановено по ч. гр. д.№ 2292/ 2025г. по описа на ПРС – ХХ гр. с., с което заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на ЗИ на жалбоподателя против Р. И.

Д. от гр. Пловдив. По изложени съображения в частната жалба се иска отмяна на обжалвания акт и произнасяне по същество.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Със заявление по чл.410 ГПК жалбоподателят е поискал издаване на заповед за изпълнение против длъжника Р. И. Д. от гр. Пловдив за вземания по сключен договор за кредит на длъжника с „Аксес Файненс“ ООД с № 11051771 от 13.05.2023г. Бил сключен и договор за прехвърляне на вземания от 17.06.2024г. между кредитора на длъжника и заявителя АСВ ЕАД / цесия/ , ведно с приложение №1 от 17.06.2024г.

С Разпореждане от 06.02.2025г. заповедният съд е указал на заявителя да изложи обстоятелства във връзка с това погасявания ли са от страна на кредитополучателя суми по договор за кредит „Бяла карта“ от 13.05.2023г., сключен с „Аксес Файненс“ ООД и ако са погасявани - за погасяване на какви по вид задължения по договора са отнесени тези суми и в какъв размер, като е указал и правните последици от неизпълнение указанието на съда за отхвърляне на заявлението.

С молба от 24.02.2025г. заявителят е развил становището си, че целта на заповедното производство по чл.410 и сл. ГПК е само да провери дали вземането е спорно, като е 1 достатъчно само заявителят да твърди вземането да съществува, а извършените плащания по процесния договор са от категорията на правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на длъжника, в исковото производство.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е констатирал от една страна, че заявителят основава искането си по договор за кредит „Бяла карта“ от 13.05.2023г., сключен с „Аксес Файненс“ ООД, както и на сключен договор за цесия.

Позовавайки се на т.4г на ТР №4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№4/2013г. относно настъпилото частно правоприемство преди подаване на заявлението, е констатирано също така, че не са представени доказателства за това, а когато е по договор за цесия - и такива за уведомяване на длъжника съобразно чл.99, ал.4 ЗЗД.На следващо място при реализиране на правомощието по чл.411, ал.2, т.3ГПК заповедният съд е констатирал неспазване на изискването по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с оглед необходимостта от гледна точка на неговото съдържание по отношение на ГПР/ 46,18%, възнаградителна лихва – 43,2%/ и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисление на ГПР по определените в приложение №1 начин. Отделно от това е констатирано неспазване и на изискването и на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не са упоменати условията за прилагане на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент, липса на посочване каква част от погасителната вноска представлява главница и каква – лихва, такси и пр. Поради това посоченият в договора ГПР от 46.18 % и общата сума на плащанията не съответстват на действителните, още при самото му сключване с оглед предвиденото в уговорената в чл. 20 от договора неустойка да се плаща, вкл. разсрочено във времето, заедно с месечните вноски.

В тази насока е отчетена константната практика на настоящия въззивен състав във връзка с въвежданото изискване в аналогични договори за потребителски кредити и от други кредитодатели, за предоставяне на допълнително обезпечение, чрез поръчителство, което съдържа изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които с изключително краткия срок за изпълнение / петдневен от датата на активиране на предоставения платежен инструмент/, което прави задължението неизпълнимо. Отделно от това е изведен и правилният извод, че така предвидената неустойка води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции, като включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя, в съответствие с практиката на настоящия въззивен състав поради което се възприема от настоящия състав в практиката си като обоснован и правилен.

При така направената констатация за недействителност на процесния договор по чл.22 ЗПК, не са установени в заповедното производство предпоставките по чл.23 ЗПК за постановяване връщане само на чистата стойност на кредита , за който размер не са били налице условията за неговото определяне поради липса на конкретизация от заявителя в изпълнение на разпореждането на съда от 06.02.2025г.

Поради изложеното по-горе възражението на жалбоподателя, че в производството по чл.410 2

ГПК съдът е ограничен от преценката дали подаденото заявление следва да се уважи, дали са налице положителните предпоставки по чл.410 ГПК и липсата на отрицателните предпоставки по чл.411 ГПК, не се приема за основателно.

А изводът относно нарушението на изискването по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, с анализ на понятието „допускания“, който тук се използва в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи , част от ГПР, с позоваване на чл.19 от Директива 2008/48 на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски договор и на съдебни практика на други съдебни състави и съдилища в страната, не съответства на възприетото от настоящия съдебен състав с практиката на настоящия въззивен състав по аналогични спори въпроси в заповедното производство.

По посочените аргументи също така, свързани с правомощието на заповедния съд по чл.411, ал.2, т.3 ГПК, са неотносими към процесния случай, доколкото посочената проверка относно наличието на положителните предпоставки, както и липса на отрицателните предпоставки за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК, както и дали вземането е спорно, следват първоначалната предпоставяща проверка на заповедният съд дали заявителят се легитимира в заповедното производство като настоящ надлежен кредитор на претендираните вземания не само по твърдения в заявлението, но и чрез представяне на доказателства в тази насока, които съставляват необходимите приложения, съобразно изричната разпоредба на чл.410, ал.3 ГПК. Това именно е изричното изискване и на тълкувателната съдебна практика на ВКС, обективирана в относимото за случая ТР по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, на което правилно се е позовал заповедният съд.

По така изложените съображения заявлението подлежи на отхвърляне поради недоказана процесуалноправна и материалноправна легитимация относно претендираните вземания по подаденото заявление , както и поради неустановен размер на претендираното главно вземане за главницата, ако бяха представени доказателства за цесия и уведомяване по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД. Обжалваният съдебен акт на заповедния съд ще се потвърди като правилен и законосъобразен.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Разпореждане с рег.№ 5683/ 24.02.2025г. постановено по ч. гр. д.№ 2292/ 2025г. по описа на ПРС – ХХ гр. с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4