Решение № 243 от 10.11.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Бургас, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антоанета Др. Андонова

Парашкевова при участието на секретаря Михаела К. Петрова като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова Търговско дело № 20212100900189 по описа за 2021 година Ищецът

„Корабостроителница

Бургас“ЕООД,ЕИК

202749915 чрез пълномощника адв.Христо Христов-Раев с адрес на кантората гр.Варна ,ул.”Цар Симеон I” №36 Д е предявил при условията на обективно съединение искове за осъждане на ответника "Систар Улусларарасъ Наклият Тиджарет Лимитед Ширкети"/изписвано на латиница

SEASTAR

ULUSLARARASI NAKLIYAT TICARET LIMITED SIRKETI/ със седалище гр.Одрин,Република

Турция,идентификационен номер на дружеството:0757068704100001,представлявано от И. С. Д. чрез пълномощника Георги Добромиров Василев да му заплати следните суми:

18277,20 евро, представляваща сбор от кейова такса и услуги за периода от 01.10.2020 год. до 31.01.2021 год. съгласно изпълнителна ремонтна ведомост,за които са издадени 4 броя проформа-фактури с № 42,43,44 и 45 ;657,38 евро,сбор от обезщетения за забава в размер на законната лихва върху дължимите по всяка една фактура суми от датата на падежа до датата на завеждане на делото в съда-26.04.2021 год. ,както и лихви върху главницатна от датата на завеждане на делото в съда до окончателното й изплащане.Твърди,че ответникът не е изпълнил поето договорно задължение да заплати възнаграждение за възложен на ищеца и качествено изпълнен от 1 последния ремонт на моторен влекач.Сочи,че в негова полза срещу ответника е било допуснато обезпечение на бъдещ морски иск чрез налагане на обезпечителна мярка арест на ремонтирания кораб,който се намира в Пристанище Бургас.Посочва,че бъдещият иск е бил предявен и уважен изцяло.Заявява,че и до момента на завеждане на настоящото дело корабът се намира на територията на „Корабостроителница Бургас“ЕООД,за което ответникът дължи заплащане на кейови такси ,както и суми за предоставени му услуги за месеците октомври 2020 год. –януари 2021 год. включително.

Претендира разноски.Представя доказателства.

Предявените искове са с правни основания в чл.79,ал.1,предл.1 от ЗЗД ,чл.

286 от ТЗ във вр. с чл.1,ал.1 б.”m”,предл.3 и

“n”,предл.1 от

Муеждурнародна конвенция за арест на кораби и чл.309а от ТЗ.

Ответникът

"Систар

Улусларарасъ

Наклият

Тиджарет

Лимитед

Ширкети"/изписвано на латиница SEASTAR ULUSLARARASI NAKLIYAT TICARET

LIMITED SIRKETI/ със седалище гр.Одрин,Република

Турция,идентификационен номер на дружеството:0757068704100001,представлявано от И. С. Д. не е депозирал писмен отговор в законния срок.

Не са депозирани от страните допълнителна искова молба и допълнителен отговор.

Бургаски окръжен съд като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор между страните по делото,а това е видно и от становището на ответното дружество,изразено в молба вх. № 9154 от 23.11.2021 год.-листи от 127 до 132 вкл. от досието на делото,че "Систар Улусларарасъ Наклият Тиджарет Лимитед Ширкети"/е собственик на моторен влекач „Амбрус“ ,който към момента на предявяване на настоящите обективно съединени искове се намира на кея в пристанище със специално предназначение „Бургаски корабостроителници“.Безспорно е също така,а това е видно и от приложената в заверено копие и неоспорена заповед № Б-3А-6/02.09.2020 год. на капитана на пристанището ,че влекачът е арестуван в изпълнение на обезпечителна заповед № 2 от 31.08.2020 год. ,издадена от настоящия съд въз основа на определение № 836 от 31.08.2020 год. постановено по ч.т.д. № 2

346/2020 год. Заповедта за арест е влязла в сила,както е отбелязано в самата нея на датата на постановяването,а именно 02.09.2020 год. и няма данни да е отменена до момента.При справка в сайта на Изпълнителна агенция „Морска администрация“,във водения от нея регистър на пристанищата се констатира,че пристанището ,където се намира арестувания кораб „Амбрус“, е вписано в регистъра на пристанищата със следните предлагани пристанищни услуги: извършване на дейности, технологично свързани с производствения процес на корабостроителното и кораборемонтното предприятие,морско-технически услуги по чл. 116, ал. 2, т. 1 от ЗМПВВППРБ: швартоване; снабдяване на корабите с комуникации и електрическа енергия; корабно бункероване (смазочни материали и вода),приемане и обработване на отпадъци – резултат от корабоплавателна дейност (съгласно Анекси I, IV и V от МАРПОЛ 73/78).Видно от заповедта,а това се установява и от служебна справка в сайта на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ във водения от нея регистър на пристанищните оператори, като пристанищен оператор в района на Дирекция „Морска администрация“-Бургас на пристанището със специално предназначение „Бургаски корабостроителници“ е вписано търговското дружество със същото наименование

„Бургаски корабостроителници“

ЕООД,както и предоставяните от него пристанищни услуги,а именно по чл. 116, ал. 2, т.

1от ЗМПВВППРБ - морско-технически услуги ,швартоване; снабдяване на корабите с комуникации и електрическа енергия; корабно бункероване с вода.

При справка в електронния търговски регистър се установи,че вписания пристанищен оператор на пристанището със специално предназначение,на чийто кей се намира арестувания влекач „Амбрус“

, „Бургаски корабостроителници“ ЕООД е с ЕИК 121045494,като в предмета му на дейност вписан в електронния търговски регистър ,са включени и производство и ремонт на кораби.За сравнение - в предмета на дейност на ищеца подобно вписване няма,той не е вписан като пристанищен оператор в публичния регистър,нито като собственик на пристанище в регистъра на пристанищата воден от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

Ищецът твърди,че на 05.09.2018 год. между него като изпълнител и ответника като възложител е подписан стандартен договор за ремонт на моторен влекач „Амбрус“,но в хода на производството по делото този договор не е представен,въпреки указанията в тази насока в протоколно 3 определение от 07.02.2022 год./протокол № 37 от 08.02.2022 год.-лист 138 до 141 вкл. от делото/. Сочи,че ремонтът е изпълнен качествено и в срок ,но ответникът не е заплатил дължимото по договора.Посочва,че за вземанията си е завел,след като е поискал и в негова полза е било допуснато обезпечение по реда на чл.390 от ГПК чрез налагане на обезпечителна мярка „арест на моторен влекач“, иск,по който е било образувано т.д.№ 376 по описа за 2020 год. на настоящия съд,приключило с влязло в сила осъдително решение № 36 от 18.02.2021 год. Заявява,че в периода на висящност на производството по т.д.№ 376 по описа за 2020 год. влекачът е на територията му и ответникът като негов корабопритежател дължи заплащане на кейови такси и суми за предоставени услуги на корабостроителницата.Позовава се на четири издадени проформа-фактури , които представя, и твърди,че обективират вземанията му, предмет на производството по настоящото дело.

От съдържанието на проформа-фактурите е видно,че те в тях са включени кейова такса и услуги за м.октомври,ноември,декември 2020 год. и януари 2021 год. съгласно изпълнителна ремонтна ведомост,изчислен е ДДС във всяка проформа-фактура върху стойността й,посочена е дата на данъчно събитие-последния ден на месеците за които са издадени ,а като условия за плащане е записан-банков превод.Проформа-фактурите са подписани само от прокуриста на ищеца,не са ангажирани никакви доказателства,от които да се установи дали са отразени в счетоводните регистри на двете страни, както и дали е ползван данъчен кредит по тях.Нещо повече, в съдебно заседание/протокол

№ 37 от 08.02.2022 год. на листи от 138 до 141 вкл./пълномощникът на ищеца е посочил,че в проформа фактурите основно са включени суми за кейови такси и ел. енергия,която се подава,тъй като влекачът не може да работи без електрическа енергия, като не е представено извлечение от изпълнителната ремонтна ведомост,към която препращат проформа фактурите за извършените услуги.

При така установената фактическа обстановка изводи от правна страна: съдът направи следните

Не се установява на ищеца да се дължат кейови такси ,нито да е извършил услуги по изпълнителна ремонтна ведомост,както е посочено в четирите проформа фактури,единствено представени по делото за установяване на вземанията му и едностранно подписани от прокуриста му,неподкрепени от 4 други доказателства.

По отношение на кейовите такси:

В чл. 103в, ал. 1 от ЗМПВМППРБ , законодателят е регламентирал събирането на такси за корабите, с изключение на военните, които посещават пристанищата за обществен транспорт с национално значение.Уредени са за заплащане пристанищни такси преди отплаването на кораба от пристанището,които включват: 1. канални такси; 2. тонажни корабни такси;

3. линейни кейови такси; 4. светлинни такси; 5. такси за приемане и обработване на отпадъци-резултат от корабоплавателна дейност.Съгласно чл.109а ,ал.1 от ЗМПВМППРБ,таксите по чл.103в,ал.1 се събират и за корабите, които имат престой или оперират в пристанищата по чл. 107-109,с изключение на военните кораби,а съгласно ал.2 на същия текст таксите по ал.

1 се определят по размер и се събират от собственика на територията и пристанищната инфраструктура на пристанището. По силата на ал.3 на чл.109а когато за достъп по море до пристанище по чл. 107 – 109 се използва инфраструктура за достъп до пристанище по чл. 106а,/морските пристанища Бургас и Варна/ пристанищните такси за ползване на пристанищната инфраструктура се определят по размер и се събират от Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура".Следователно линейните кейови такси се събират по принцип от собствениците на територията и пристанищната инфраструктура на пристанището по чл.107-109,освен ако не е налице изключението по ал.3 на чл.109а от закона.Горната уредба е действаща съгласно бр.104 на ДВ от 2020 год. от 08.12.2020 год. Идентична по смисъл е уредбата на дължимостта на линейни кейови такси и преди изменението през 2020 год. :така съгласно изр.2 на ал.5 на чл.103в от ЗМПВМППРБ преди изменението линейните кейови такси се определят по размер, обявяват се публично и се събират от собствениците на пристанищата за обществен транспорт с регионално значение и от собствениците на пристанищата по чл. 107 - 109.Видно е от заповедта за арест ,че пристанището ,в което се намира моторния влекач „Амбрус“ е пристанище със специално предназначение-такова по чл.109 от ЗМПВМППРБ.

Не се представят доказателства ищецът да е собственик на пристанището със специално предназначение „Бургаски корабостроителници“,на територията му и на пристанищната му инфроструктура, нито да е негов оператор,за да му 5 се дължат линейни кейови такси въз основа на посочените по-горе законови текстове.Такива данни няма и в официалните регистри,посочени погоре,водени от Изпълнителна агенция „Морска администрация“.

Не е представен договорът за ремонт,на който ищецът се позовава в исковата молба ,за да се установи дали съгласно него ответникът като възложител на ремонта на влекача „Амбрус“ е поел задължение да заплаща на ищеца линейни кейови такси.Следователно не са събрани доказателства за дължимост на кейови такси и на договорно основание на ищеца.

По отношение на услугите съгласно изпълнителна ремонтна ведомост:

И в четирите проформа фактури в частта описание на стоките/услугите,фигурира записване ,освен на кейова такса и услуги,съгласно Изпълнителна ремонтна ведомост за съответния месец.Не са описани отделните услуги,като не е представена и изпълнителната ремонтна ведомост ,към която проформа фактурите препращат.При това положение не се установява какви точно услуги се претендират за заплащане,с оглед на обстоятелството,че ремонтната ведомост на кораб обичайно съдържа данни за частта/частите,които ще се ремонтират,кратко описание на неизправността/неизправностите,както и описание на работата за отстраняване на неизправността/неизправностите,включително остойностяване на всеки вид ремонтна дейност .Твърденията в исковата молба за извършване на описаните в проформа фактурите услуги, като такива съгласно изпълнителна ремонтна ведомост,т.е. услуги по ремонт на кораб, не се подкрепят и от обясненията,дадени от пълномощника на ищеца в съдебно заседание на седми февруари 2022 год. Пълномощникът е заявил,че ответникът дължи на ищеца суми за кейови такси и ел.енергия,която се подава,като тези вземания обективират представените проформа фактури.Съгласно разпоредбата на чл.116 от ЗМПВМППРБ услугата по снабдяване на кораб с електрическа енергия е самостоятелен вид пристанищна услуга,необвързана с ремонт, и се извършва само от пристанищен оператор,какъвто ищецът не е ,както се установи погоре.Следователно,единствено изпълнителната ремонтна ведомост и договора за ремонт биха могли да установят правоотношения между ищеца и ответника по повод снабдяване с електрическа енергия на моторния влекач „Амбрус“ при това само във връзка с извършен му ремонт.