Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 466 от 07.07.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 492/2022
Вид
Решение № 466
Подписан
07.07.2022
В сила
07.07.2022
Състав
Петя Георгиева Крънчева Тропчева, Николай Николов, Бетина Богданова Бошнакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. София, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Николай Николов

Бетина Б. Бошнакова при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева в присъствието на прокурора Ив. К. К. като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100600492 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 02.07.2021г. по НОХД 7399/2017г., Софийски Районен съд –НО, 2-ри състав е признал подсъдимия Х.А.Х. за виновен в извършване на престъпление по чл.201, вр. с чл.26, ал.1 от НК, като му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от три години.

Срещу цитирания първоинстанционен съдебен акт е депозирана жалба от подс. Х. чрез защитника му - адв. Ч.. В жалбата се твърди, че присъдата на СРС е неправилна и незаконосъобразна. Изтъква се, че същата е постановена в противоречие на събраната доказателствена маса, находяща се в кориците по делото. Моли се първоинстанционната присъда да бъде отменена в осъдителната й част и подс. Х. да бъде признат за невиновен в извършване на престъплението, за което е осъден.

С жалбата не се депозират искания за събиране на доказателства.

Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия Х.Х. -адв.Ч., в хода по същество, заявява че по делото не се установило паричните суми, за които е осъден подзащитният й, да са присвоени от него. Нещо повече, според адв. Ч., подзащитния му изразходвал голяма част от инкриминираните суми за служебни разходи. Изтъква и допълнителни доводи в насока, че ревизията, с която са установени касовите липси е извършена в периода, в който 1 подс. Х. вече не е бил служител на съответното търговско предприятие. В заключение защитникът моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, като въззивният съд приеме същата за незаконосъобразна и неправилна.

Подсъдимият в своя лична защита, счита, че престъплението, за което му е повдигнато обвинение е „инсценирано“ от служители на дружеството, в което е работил.

Намира себе си за невинен.

Представителят на държавното обвинение моли настоящият съдебен състав да потвърди атакувания съдебен акт.

Подсъдимият Х.А.Х. в последната си дума моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и протеста, както и тези изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Подсъдимият Х.А.Х. e роден на **** г. в гр. Свищов, българин, български гражданин, разведен, осъждан, с висше образование, безработен, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****.

Дружеството, което в настоящия казус се явява ощетено юридическо лице, „К.Е.“ ЕООД към инкриминирания период било вписано в Търговския регистър с адрес на управление гр. София, ж.к. „Сухата река“, ул. „****. За управител на дружеството бил вписан свидетеля Л.Т., а едноличен собственик на капитала била св. Г.Н.И.. Към същия период „К.Е.“ ЕООД било обслужвано счетоводно от св. Г.Н.Н.. Дружеството имало и касиер – св. К.Д. Х.а била назначена на такава длъжност на 05.03.2013 г. с трудов договор № 4.

Като основен предмет на дейност на дружеството било включено отпускане на заеми със средства, които не са събрани набрани чрез публично привличане на влогове или други средства, осъществяване на финансов лизинг, придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране. „К.Е.“ ЕООД към инкриминирания период стопанисвало офис помещение, находящо се в гр. София, ул. „****, ап. ляв, като тогава било и в процес на изграждане и на други офиси.

В дружеството – ощетено юридическо лице бил назначен и подс. Х.. Същият първоначално заемал длъжност „старши сътрудник, охрана“ с трудов договор №8 от 05.08.2013 г. На подсъдимия била връчена и длъжностна характеристика, съгласно която Х., наред с всичките си служебни задължения, произтичащи от заеманата от него длъжност, следвало да съхранява и отчита поверените му парични и материални ценности и парични средства. В противен случай подс. Х. носел както дисциплинарна, така и имуществена отговорност.

След около 2 месеца, на 08.10.2013 г., подс. Х. подписал нов трудов договор (№16) със същото предприятие, като бил назначен на друга длъжност, а именно „контрольор“ с код по НКДП 33413005. Отново бил запознат с длъжностната характеристика на заеманата от 2 него длъжност, в която се включвали и задължения, свързани с отчитането и съхраняването на поверените материални ценности и парични средства, както и технически такива. При неизпълнение на вменените му задължения, подсъдимият носел както дисциплинарна, така и имуществена отговорност. Предвид заеманата от него длъжност, бил натоварен и със задължението на осъществява финансов контрол върху оперативната дейност на „К.Е.“ ЕООД, а също и следвало да организира и контролира дейността по изразходване на средства, отчитането им и воденето на счетоводство.

Във връзка с описаните по-горе служебни задължения на подсъдимия към инкриминирания период, същият имал правото да получава служебни аванси от касата на „К.Е.“ ЕООД. В предприятието, към посочения момент, не съществувала практика, преди поискване на служебни средства, да се изготвя предварителна заявка чрез вътрешнофирмен формуляр. Не се изисквало и писмено одобрение на поисканата сума от касата на дружеството. Единствената практика в този смисъл била касиерът, преди да отпусне съответните средства, да докладва на свидетелката Г.И. единствено с цел устно потвърждение от нейна страна.

Подсъдимият, при всяко поискване от своя страна на конкретни суми от касата на „К.Е.“ ЕООД, изтъквал като причини различни дейности, свързани със служебните му задължения и поддръжката на офисите – закупуване на стоки за оборудване на офиси, зареждане на гориво, ремонтни дейности и т.н. Касиерът – свидетелката Х.а, се съгласявала да отпуска парични суми на подсъдимия от наличността на касата, без да спазва наложеното от свидетелката Г.И. изискване предварително последната да бъде уведомявана. Това е така, тъй като Х.а, от една страна, била останала с впечатление, че подсъдимият бил в близки приятелски отношения със собственика на дружеството – свидетелката Г. И.. От друга страна, свидетелката Х.а считала подсъдимия за лице, намиращо се на по-високо ниво в йерархията на търговското предприятие, поради което и не намирала за редно да се противопоставя при всяко негово поискване на парични суми. При всяко едно от инкриминираните деяния, обаче, подсъдимият не предоставял отчетни документи за изразходените служебни средства. Касиерът Х.а, от своя страна, имала за задължение, с удостоверителна цел, при предаване на паричните средства, да изготви разходен касов ордер, на който подписи следвало да положат лицето издател и лицето получател на исканите суми.

По описания по-горе начин, на 02.10.2013 г. подс. Х. получил служебен аванс в размер на 9,99 лева, като обосновал нуждата от такъв със заплащането на куриерски услуги.

За целта бил съставен разходен касов ордер, подписан както от подсъдимия, така и от касиерът на ощетеното юридическо лице – св. Х.а. Изготвения касов ордер и отпуснатата сума били описани надлежно от свидетелката Х.а в касовата книга- както на хартиен носител, така и на електронен. Паричните средства, поверени на Х. не били изразходвани по предназначение, нито върнати в касата на дружеството. Подсъдимият е задържал и използвал сумата за свои лични разходи.

На същата дата - 02.10.2013 г. подс. Х. получил отново служебен аванс в размер на 3

50,03 лева, като обосновал нуждата от такъв със заплащането на гориво за служебен автомобил. За целта бил съставен разходен касов ордер, подписан както от подсъдимия, така и от касиерът на ощетеното юридическо лице – св. Х.а. Изготвения касов ордер и отпуснатата сума били описани надлежно от свидетелката Х.а в касовата книга- както на хартиен носител, така и на електронен. Паричните средства, поверени на Х. не били изразходвани по предназначение, нито върнати в касата на дружеството. Подсъдимият е задържал и използвал сумата за свои лични разходи.

Отново на 02.10.2013 г. подс. Х. получил отново служебен аванс в размер на 30,00 лева, като обосновал нуждата от такъв със заплащането на гориво за служебен автомобил. За целта бил съставен разходен касов ордер, подписан както от подсъдимия, така и от касиерът на ощетеното юридическо лице – св. Х.а. Изготвения касов ордер и отпуснатата сума били описани надлежно от свидетелката Х.а в касовата книга- както на хартиен носител, така и на електронен. Паричните средства, поверени на Х. не били изразходвани по предназначение, нито върнати в касата на дружеството. Подсъдимият е задържал и използвал сумата за свои лични разходи.

На 07.10.2013 г. подс. Х. получил отново служебен аванс в размер на 50,00 лева, като обосновал нуждата от такъв със заплащането на гориво за служебен автомобил. Отпуснатата сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в касовата книга- както на хартиен носител, така и на електронен. Паричните средства, поверени на Х. не били изразходвани по предназначение, нито върнати в касата на дружеството. Подсъдимият е задържал и използвал сумата за свои лични разходи.

На 10.10.2013 г. подс. Х. получил отново служебен аванс в размер на 30,00 лева, като обосновал нуждата от такъв със заплащането на гориво за служебен автомобил. Отпуснатата сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в касовата книга- както на хартиен носител, така и на електронен. Паричните средства, поверени на Х. не били изразходвани по предназначение, нито върнати в касата на дружеството. Подсъдимият е задържал и използвал сумата за свои лични разходи.

На 11.10.2013 г. подс. Х. получил отново служебен аванс в размер на 500,00 лева, като обосновал нуждата от такъв с обслужване на дейности на дружеството. Отпуснатата сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в касовата книга- както на хартиен носител, така и на електронен. Паричните средства, поверени на Х. не били изразходвани по предназначение, нито върнати в касата на дружеството. Подсъдимият е задържал и използвал сумата за свои лични разходи.

На същата дата - 11.10.2013 г. подс. Х. получил служебен аванс в размер на 1000,00 лева, като обосновал нуждата от такъв с обслужване на разходи, свързани с офис на дружеството „Люлин“. Отпуснатата сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в касовата книга- както на хартиен носител, така и на електронен. Паричните средства, поверени на Х. не били изразходвани по предназначение, нито върнати в касата на дружеството. Подсъдимият е задържал и използвал сумата за свои лични разходи.

На 16.10.2013 г. подс. Х. получил служебен аванс в размер на 70,01 лева, като 4 обосновал нуждата от такъв с обслужване на разходи, свързани със заплащането на гориво за служебен автомобил. Отпуснатата сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в касовата книга- както на хартиен носител, така и на електронен. Паричните средства, поверени на Х. не били изразходвани по предназначение, нито върнати в касата на дружеството. Подсъдимият е задържал и използвал сумата за свои лични разходи.

На 17.10.2013 г. подс. Х. получил служебен аванс в размер на 30,00 лева, като обосновал нуждата от такъв с обслужване на разходи, свързани със заплащането на гориво за служебен автомобил. Отпуснатата сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в касовата книга- както на хартиен носител, така и на електронен. Паричните средства, поверени на Х. не били изразходвани по предназначение, нито върнати в касата на дружеството. Подсъдимият е задържал и използвал сумата за свои лични разходи.

На същата дата - 17.10.2013 г. подс. Х. получил служебен аванс в размер на 60,00 лева, като обосновал нуждата от такъв с обслужване на разходи, свързани с офис на дружеството „Люлин“. Отпуснатата сума била описана надлежно от свидетелката Х.а в касовата книга- както на хартиен носител, така и на електронен. Паричните средства, поверени на Х. не били изразходвани по предназначение, нито върнати в касата на дружеството. Подсъдимият е задържал и използвал сумата за свои лични разходи.