Решение № 632 от 15.07.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. Бургас, 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г.а Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20242100500759 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на „Бългериан пропърти мениджент груп “ЕООД-гр.Бургас –ответник по гр.д. № 4390/2023 год. по описа на Районен съд-гр.Бургас против решение № 756/17.04.2024 год. постановено по същото дело ,с което е прието за установено по отношение на ищците С. Ф. и К. В. ,че въззивното дружество не е собственик на 12/305 ид.части от ПИ с идентификатор*** по КККР на гр-Бургас ,целият с площ от 136 кв.м. ,с административен адрес – Бургас ,ул. „Емил де Лавеле „ № 6,с трайно предназначение –урбанизирана територия ,начин на трайно ползване – за друг вид застрояване и при описаните съседни имоти .

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и необосновано,постановено при процесуални нарушения .

Сочи се на първо място ,че съдът не е обобщил и съобразил в 1 тяхната съвкупност събраните доказателства Действително едва през 1996 г. с частично изменение на ЗРП ,със заповед от Община Бургас въз основа на решение на АГК ,на осн.чл. 32 ал. 1 т. 1 и 3 ЗТСУвр.чл. 75 ППЗТСУ е одобрено частично изменение за пар.II-с пл. № 2310 ,с площ от 133 кв.м. и пар.

III-за имот с пл. № 2309,с площ от 136 кв.м. Не съобразено обаче обстоятелството ,че с обособяването на двата поземлени имота през 1996 г. с ЧИ на ЗРП и изменение на дворищно-регулационния план са обособени самостоятелни парцели и всеки един от тях е станал прилежащ към съответната сграда ,като регулацията по смисъла на ЗТСУ/отм./ е била приложена .По силата на самата регулация тя получава значение на придобивно основание от деня ,когато е приложена .Регулационният план е бил изменен при действието на ЗТСУ/отм./ и заповедта за изменение на плана не е била обжалвана ,при което регулацията следва да се счита приложена,като съсобствеността на ищците е възникнала между собствениците в пар. III-за имот с пл. № 2309,с площ от 136 кв.м.,а не за пар. .II-с пл. № 2310 ,с площ от 133 кв.м. .

Съдът е приел ,че действително С. би могъл да придобие собствеността по оригинерен способ,доколкото от 1996г. въпросният имот е бил обособен като самостоятелен парцел,но при възложената й доказателствена тежест ответната страна не е съумяла да проведе пълно и главно доказване на придобиване на имота на това основание.

С.Я.С. е наследил изцяло правата за ПИ с идент.*** от своите родители-Я.С. и В.Я..След проведената реституция в полза на С.С. със заповед на кмета на Общината през 1992 г. са деактувани реституираните имоти ,в т.ч. и процесния ,като от показанията на свид. Я.С. /*** на С.С./ до смъртта си Симеон ,заедно със семейството си ,включително и свед. Я.С. ,са владели процесния имот в неговите граници ,така ,както е посочено в назначената СТЕ-спокойто и необезпокоявано ,без прекъсване.След смъртта на С.С. владението е продължено от неговия единствен наследник – *** му Я.С. ,което владение също не е било прекъсвано или обезпокоявано.Имотът е с ограда от повече от 40 години ,както към настоящия момент и в нито един момент ищците не са имали претенции към имота.Следователно праводателите на ищеца са владели имота от 1996 г. с ясното съзнание ,че го владеят в неговата цялост като собствен.Следователно налице са двете материални предпоставки за придобиването на имота по давност – 2 упражняване постоянно и необезпокоявано фактическата власт през период ,повече от 10 години и властта да е упражнявана с намерение за своене .В случая първоинстанционният съд не е изложил правни аргументи защо приема ,че тази оборима законова презумция по чл. 69 ЗС /според която намеренето за своене се предполага / е била оборена по някакъм начин.напротив – събрани са достатъчно доказателства ,че през периода на осъществяване на фактическата власт на целия процесен недвижим имот /1992г/ ,той се е владял от праводателите на Я.С. и от самия свидетел в рамките на законовия срок по чл. 79 ЗС Семейството на Я.С. ,както и самият той

,в продължение на повече от 10 години ,от 1992 г.-датата на възстановяване на имота и след това – през 1996 г. ,когато имотът е бил обособен като самостоятелен парцел ,са демонстрирали по отношение на всички тяхното намерение да своят имота като свой и това фактическо състояние е и към настоящия момент.Нещо повече-след влизане в сила на заповедта за частичното изменение на ЗРП,състоящо се в обособяването на двата парцела,никой от въззиваемата страна не се е противопоставял на начина ,по който парцелят се вледее от С.и и по който те са установили фактическата власт в границите съгласно СТЕ.В тази връзка се оспорва извода на съда ,че с разпитвания свидетел ангажилата го страна се стреми да установи изгодни за себе си факти ,интерес от установяването на които има и самият свидетел .

Счита се за доказано по категоричен начин уче праводателят на ищцовото дружество ,а преди това – неговите родители ,са упражнявали фактическата власт върху процесния имот ,явно и необезпокоявано ,непрекъснато за период повече от 10 години /от 1992 г./,като са демонстрирали пред всички тяхното намерение да своят имота.

Счита се ,че съдът неправилно е разчел и възприел представените от ищците нот. акт за собственост от 1932 г- и от 1932 г-/по отношение на идентификацията на имота се подчертава ,че в никой от актовете не се сочи ,че имотът се намира на ул.“Цар Крум“,както е възприето от съда ,като се подчертава ,че тази улиза е дадена като граница .С оглед на това се сочи ,че с отговора на исковата молба е било поискано представянето на заповедта за деактуване на имота и решението на Бургаската комисия по чл. 11 ЗОЕГПНС от 1948 г.Тези документи не са били предоставени на ищците в дадените от 3 съда срокове поради забавяне от Общината,като ищците са били снабдени с тях една след приключване събирането на доказателствата пред районния съд .Затова се представят с въззивната жалба и се моли тяхното приемане .

Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърли предявения отрицателен установителен иск и се признае ,че ответникът е собственик на спорните ид.части от процесния имот,както е поискано в отговора на исковата молба .Претендират се разноски .

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК

В писмения отговор по реда на чл.263 ГПК въззиваемите – ответници оспорват въззивната жалба ,като считат ,че не са допуснати сочените нарушения.Сочат ,че собствеността им е била доказана при условията на пълно и главно доказване. Безспорни били доказателствата за придобивните основания –наследяване и дарение в полза на всеки от ищците .Еденственото възражение на ответното дружество е за оригинерно придобивно основание –чрез давностно владение върху процесния имот,присъединено към това на праводателите на ответника .Това възражение за изтекла в полза на ответника придобивна давност се оспорва ,като се изтъква :че на С.Я. е възстановена част от б.п. б.пар.VI кв.11/съгл. заповед 811/1992 г. му е възстановено дворно място от 144 кв.м. /,а съгласно представените нот. актове и СТЕ целият парцел е бил с по-голяма площ – от 313 кв.м.Впоследствие през 1996 г. от бившия парцел са обособени 2 УПИ,а след 2009 г. –и настоящите ПИ с идентификатори.От това следва ,че С.Я. не е придобил по реституция обособен самостоятелен парцел ,а част от него и респ. давностното владение не се разпростира изключително върху процесния имот.Няма доказателства праводателят да е манифестирал изрично владението си спрямо останалите съсобственици –ищците ,да за претендира давностно владение .Собствеността на ответника е придобита през 2019 г. чрез дарение и продажба ,като праводателите му се легитимират с констативен нот. акт .Установено било по делото ,че въпросният констативен нот-.акт № ***/20** г. касае друг имот,доколкото описаните в него данни не съответстват на процесните /затова и нот. акт е оспорен /.От това въззиваемата страна прави извод ,че праводателят на ответното дружество не е бил собственик на прехвърления имот .Давностно владение се установява единствено от 4 показанията на свед. Я.С. ,който е продавачът по сделката и е заинтересовано лице .

Моли се за отвърждаване на решението и присъждане на разноски .Оспорва се искането за приемане на нови писмени доказателства .

С оглед направените доказателствени искания настоящият въззивен състав счита същите за допустими ,доколкото са направени пред първоинстанционния съд и са били допуснати ,но не са събрани поради наличие на административни пречки .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК за установяване по отношение на ищците С. Ф. и К. В. ,че въззивното дружество не е собственик на 12/305 ид.части от

ПИ с идентификатор*** по КККР на гр-Бургас ,целият с площ от 136 кв.м.

,с административен адрес – Бургас ,***,с трайно предназначение –урбанизирана територия ,начин на трайно ползване – за друг вид застрояване и при описаните съседни имоти .

Няма спор ,че правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца ,различно от спорното ,право върху същия обект ,чието съществуване би било отречено или пораждането ,респ. упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора .

Ако с решението бъде установено несъществуването на спорното право ,защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на ищеца,чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със съдебното решение право.

В случая ищците твърдят ,че са собственици на процесните поземлени имоти ,чиято собственост се оспорва от ответното дружество/притежаващо титул за собственост на целия ПИ идентификатор*** по КККР на грБургас ,поради което е налице правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск .

От представените по делото писмени доказателства /актове за 5 собственост и копия от спогодби/ищците се легитимират като собственици на общо 6/305 от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.Бургас:

С нот. акт **/19** год. на нотариус при БНС, С.В.К. купува 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от 144 кв.м., представляващо част от парцел VI в кв. 11 по плана на гр.Бургас, заедно с 1/2 ид.ч. от построената в дворното място двуетажна къща.

По силата на съдебна делба, извършена по гр.д. № 243/1968 год. на БНС, на С.К. са отредени в дял 72 кв.м. ид.ч. от имоти 7728 и 7729 в кв. 10 по плана на гр.Бургас, бивш парцел VI от кв. 11, с площ от 305 кв.м.

Със спогодба по гр.д. № 1386/1986 год. на БРС, в дял на С.К. и К.К. са поставени 36/305 кв.м. ид.ч. от дворното място, образуващо имоти с пл.№№ 7728 и 7729 - бивш парцел VI в бивш кв. 11 по плана на гр.Бургас.

На 18.07.1986 год., с нот.акт № **/19** год. на нотариус при БРС, К. и С.К. и са прехвърлили, срещу задължение за издръжка и гледане, на С.В.С.

1/2 ид.ч. от 36/305 кв.м. ид.ч. от дворното място, образуващо имоти с пл.№№ 7728 и 7729 в кв. VIII по плана на гр.Бургас, бивш парцел VI в бивш кв. 11.

К.К. и С.К. , след смъртта си през 1989 год., съответно през 1991 год., са оставили за свои наследници трима низходящи – ГГ. С. В. ,М.С.Г. и И.С.Ф.

/тримата имат разни дялове – по 6/305 ид.части от имотите /.

С нот.акт № **/**.0*.19** год. на нотариус при БРС, И.Ф. а е дарила на С. К. Ф. и К.К.М. - нейни низходящи, 1/6 ид.ч. от 18/305 кв.м. ид.ч. от дворно място, образуващо имоти с пл.№№ 2309 и 2310 в кв. 17 по плана на града, бивш парцел VI в бивш кв. 11,ведно с 1/6 ид.част от къща .

На 01.04.2014 год./след смъртта на *** си И.Ф. през 2013 г. /, с нот. акт № ** от същата дата на нотариус с рег.№ 247 на НК, К. К. М. е дарила на *** си - ищеца С. К. Ф.,получените в наследство от *** си И.Ф. 3/305 ид.ч. от поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КК и КР на гр.Бургас.

Разпечатката съдържа 39 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d1e55b94-394c-40cb-be96-aed0de85039c