Решение № 1878 от 09.03.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е №….. гр. София, 09.03.2020 г.

В

И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Софийският градски съд, въззивно отделение, ІV - „Д” състав, в закрито заседание на девети март през две хиляди и двадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира

Кордоловска

Мл. съдия : Светослав Спасенов като разгледа докладваното от съдия Иванова ч. гр. д. № 125 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника

„Т.С.“ ЕАД срещу разпореждане от 17.10.2019 г. на ЧСИ М.П., с рег. № 851 при КЧСИ, с което съдебният изпълнител не е уважил изцяло възражението на длъжника по изп. дело 20198510402231 за намаляване на приетите за събиране разноски на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение до размера на 200 лв., като същото е намалено до 300 лв. спрямо първоначално претендираните 350 лв.

Жалбоподателят поддържа, че приетата от съдебния изпълнител сума за адвокатско възнаграждение е прекомерна с оглед фактическата и правна сложност на делото и предприетите действия по събиране на вземането. Счита, че възнаграждение би се дължало единствено за образуване на делото в размер от 200 лв. и моли да бъде намалено до този размер, а по отношение на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, без да се излагат конкретни доводи, моли въпросът да се реши по същество. Претендира разноски.

Взискателят по изпълнителното дело „Ф.С.М.“ ЕООД оспорва жалбата. Твърди, че същата е недопустима в частта за сумата от 70 лв., тъй като ЧСИ бил намалил размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение до размера на 230 лв. Счита, че по изпълнителното дело са извършени и други действия, освен за неговото образуване, а именно: депозирана е молба за отказ от първоначално определените изпълнителни способи, като са посочени други и конкретно запор на банкови сметки; депозирано е становище и отделно от това е подадена молба, с която е изразено пред ЧСИ съгласие за намаляване на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение. Изваждането на изпълнителен лист, също било действие по събиране на вземането. Претендира разноски за настоящото производство.

В представените по реда на чл.

436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ М.П. поддържа, че жалбата е неоснователна, доколкото определените разноски не надвишават законоустановения минимум. Сочи, че длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение, поради което вземането е събрано чрез изпълнителния способ, посочен от взискателя – запор на банкови сметки. Излага, че по отношение на таксата по т. 26 ТТРЧСИ, в размер на 64, 43 лв., същата е изчислена на база сумите по изпълнителния лист и разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, тъй като и двете групи вземания са парични и за събирането им се прилагат едни и същи процесуални правила.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното :

Изпълнително дело № 20198510402231 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 при КЧСИ, е образувано по молба на взискателя „Ф.С.М.“ ЕООД, чрез адв. Н. И., въз основа на изпълнителен лист от 09.07.2019 г., издаден срещу длъжника „Т.С.“ ЕАД, за сумата от 300 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство, присъдени в полза на адв. В.В.Т..

Представен е и договор за цесия от 30.08.2019 г., с който вземането по изпълнителния лист е било цедирано от В.Т.на „Ф.С.М.“ ЕООД. Претендирани са и сторени от взискателя в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., както и такива за изваждането на изпълнителния лист - 5, 91 лв. и таксата от 1 лв., заплатена за банков превод на такса към ЧСИ М. П..

На длъжника „Т.С.“ ЕАД е връчена покана за доброволно изпълнение на 08.10.2019 г., в която са включения като дължими следните суми: 300 лв. - присъдени разноски; 356, 91 лв. - разноски по изпълнителното дело; 162, 83 лв. - такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 21.10.2019 г.

С молба от 08.10.2019 г. взискателят е оттеглил посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело изпълнителни способи, като е определил нов такъв - запор на банковите сметки на длъжника.

„Т.С.“ ЕАД е депозирало до ЧСИ М.

П. възражение на 11.10.2019 г. с искане да бъдат намалени разноските по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лв., както и да бъде редуцирана пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, съобразно размера на дълга.

В постъпилия от взискателя отговор е изразено становище разноските за адвокатското възнаграждение да бъдат намалени с 50 лв.

С обжалваното разпореждане от 17.11.2019 г., връчено на длъжника на 06.11.2019 г., съдебният изпълнител е разпоредил намаляване на приетия в полза на взискателя адвокатски хонорар от 350 лв. на 300 лв., като липсата на произнасяне по искането за намаляване на адвокатското възнаграждение от 300 лв. до 200 лв., съдът намира по същество за отказ на ЧСИ да уважи същото.

Доводите за недопустимост на жалбата за сумата от 70 лв., развити в отговора на взискателя, съдът намира за неоснователни като несъответстващи на фактическата обстановка по делото.

Съдебният изпълнител е намали адвокатското възнаграждение с 50 лв., до размера на 300 лв., а с настоящата жалба се иска намаляването на тези разноски за разликата от 300 лв. до 200 лв.

Разгледана по същество жалбата относно отказа на ЧСИ да намали разноските за адвокатско възнаграждение е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от НМРАВ, за образуването на изпълнителното дело, каквото действие е извършил процесуалния представител на взискателя, минималното възнаграждение е 200 лв. и същото безспорно се дължи от длъжника.

Въззивният състав намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. се дължи - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от НМРАВ, няма да намери приложение, защото в настоящото изпълнително производство, след подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, не са предприемани същински действия от процесуалния представител на взискателя, които да са довели до удовлетворяване на паричното вземане. Следва да се отбележи, че такива действия не съставляват изразяването на становище по подадено от длъжника възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение, тъй като не са същински действия по воденото на делото с цел удовлетворяване на вземането по изпълнителния лист. Молбата от 08.10.2019 г., в която взискателят е посочил нов изпълнителен способ, довел до удовлетворяване на вземането, няма характера на действие по водене на делото, тъй като е депозирана от взискателя преди да е изтекъл срока за доброволно изпълнение, още повече, че запор на банкови сметки на длъжник е могъл да бъде поискан и с молбата за образуване на изпълнителното дело.

По изложените съображения настоящият въззивен състав приема, че дължимите от „Т.С.“ ЕАД разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство възлизат на 200 лв. - само за образуване на делото.

Обжалваното разпореждане от 17.10.2019 г. на ЧСИ М. П., с което не е уважено искането на длъжника за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя, следва да се отмени над сумата от 200 лв. до приетия от ЧСИ размер от 300 лв. и вместо това адвокатското възнаграждение да се намали до този размер.

Видно от съдържанието на обжалваното разпореждане, ЧСИ се е произнесъл единствено по въпроса за разноските за адвокатско възнаграждение, но не е формирал мотиви и диспозитив относно размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, въпреки че подобно искане се съдържа в отправеното до съдебния изпълнител възражение от 11.10.2019 г. Предвид визирания пропуск, съдът намира, че към настоящия момент не са налице предпоставките за упражняване на съдебен контрол относно законосъобразното определяне от съдебния изпълнител на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Едва след постановяване от страна на ЧСИ на нарочен акт по възражението на „Т.С.“ ЕАД за начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, за дружеството е налице възможност да сезира съда с жалба по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, в която да изложи конкретни оплаквания и искане, каквито настоящата жалба не съдържа.

Независимо от изхода на спора, доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на негови действия, настоящият състав намира, че в полза на длъжника не следва да се присъждат разноски в производството по обжалване действията на органа по изпълнението. Следва да се посочи, че става въпрос за контролно - отменително производство, което протича едностранно, а не състезателно и съдът не приключва изпълнителния процес, а извършва проверка по съобразеността на атакуваните изпълнителни действия със закона. Доколкото разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение в случая, молбата на взискателя за присъждане на съдебни разноски в настоящото производство следва да се остави без уважение. (в този смисъл определение № 2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС).

Така мотивиран, Софийският градски съд,

Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ разпореждане от 17.10.2019 г. на ЧСИ М.П., с рег. № 851 при КЧСИ, с което не е уважил възражението на длъжника „Т.С.“ ЕАД по изп. дело 20198510402231 за намаляване на приетите за събиране разноски на взискателя „Ф.С.М.“ ЕООД за заплатено адвокатско възнаграждение, за разликата над 200 лв. до 300 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на приетите за събиране от съдебния изпълнител разноски в полза на взискателя „Ф.С.М.“ ЕООД за адвокатското възнаграждение, по изп. д. № 20198510402231 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 при КЧСИ, възложени в тежест на длъжника „Т.С.“ ЕАД, над сумата от 200 лв. до приетия от ЧСИ размер от 300 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.