Решение № 4565 от 06.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4565 гр. Пловдив, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20265330100637 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищецът С. П. И., ЕГН: **********, от ...................., чрез пълномощник адв. К. К., е предявил против „Първа Инвестиционна Банка” АД, ЕИК: 831094393, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Цариградско шосе” № 111П, представлявано от и.д. Н.Б. и С.П., иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 956, 25 лева- комисионна за кредитна оценка и одобрение по договор за банков кредит № ............./ 04.05.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 26.01.2026 г., до окончателното й плащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за банков кредит № ............./ 04.05.2022 г., по който ищцата получила в заем сумата от 76 500 лева, при променлив лихвен процент- 0, 0736 % годишно, който в последствие бил увеличен с надбавка от 4, 0264 пункта и ГПР от 4, 76 %, при общо дължима сума от 95 388, 18 лева.

Допълнително била начислена еднократна такса от 956, 25 лева- комисионна за кредитна оценка и одобрение Срокът на договора бил до 12.05.2032 г. Твърди се, че оскъпяванията и таксите не били включени в ГПР. Посочва се, че договорът за кредит бил недействителен, тъй като размерът на шрифта на погасителния план към договора и на застрахователната премия, неразделна част от договора, бил по- малък от 12, в нарушение на нормата на чл. 10 ал. 1 от ЗПК. Отделно, при изчисление на ГПР не била взета предвид таксата за разглеждане и отпускане на кредита, поради което ГПР бил неправилно изчислен и оттук се нарушавали нормите на чл. 143 ал. 1 т. 18 от ЗЗП и на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Така била налице и 1 заблуждаваща търговска практика, доколкото се съдържала невярна информация, която заблуждавала потребителя. При недействителност на договора, на основание чл. 22 от ЗПК се дължало връщане само на главницата, която била платена, но не се дължали такси за други разходи. В тази връзка се моли за осъждане на ответника да върне неоснователно платената сума за таксата за оценка и одобрение на кредита, ведно със законната лихва.

Претендират се и разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който се оспорва искът. Твърди се, че между страните бил сключен индивидуален договор за банков кредит, като всички съществени клаузи били изначално известни на клиента. Волята на страната не била опорочена, договорът бил подписан със съгласие на ищеца, като правната връзка обвързвала страните по него. Договорът бил в писмена форма, с размер на шрифта 12 и необходимото съдържание. Било спазено изискването и на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, защото ГПР бил правилно изчислен, без да е налице заблуждаваща търговска практика. С договора на потребителя била предоставена пълна и точна информация за разходите, за да може да направи той информиран и икономически обоснован избор дали да сключи договора. Не било вярно твърдението, че оскъпяванията не били включени в ГПР, като процесната такса за комисионна била част от разходите. Същата не била свързана с усвояване или управление на кредита, поради което спрямо нея не се прилагала забраната на чл. 10а ал. 2 от ЗПК. Твърди се, че договорът и приложенията му били написани на шрифт с размер 12 пункта, поради което нямало нарушение на чл. 10 ал. 1 от ЗПК. Банката изпълнявала задълженията си по договора точно и добросъвестно, като на клиента всеки месец се предоставяла точна отчетна информация за погашенията по кредита по пераразноски, лихви, главница. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. В с.з. пълномощникът на страната поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е сключен договор за банков кредит № ............./ 04.05.2022 г., за сумата в размер на 76 500 лева, при ГПР- 4, 76 %, с променлив лихвен процент- 0, 00736 % годишно и надбавка от 4, 0264 пункта, с общо дължима сума от 95 388, 18 лева и еднократна такса за комисионна за кредитна оценка в размер на 956, 25 лева.

Като писмени доказателства са представени копия от договора за кредит, погасителен план, общите условия и методика за определяне на лихвения процент.

По делото е прието заключение на съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице след проверка на текста на договора за кредит е установило, че договорът бил написан от без серифен шрифт- sans serif font, подобен на семейство шрифтове Arial Narrow, с големина 11, 5 пункта; погасителният бил написан от без серифен шрифт- sans serif font, подобен на семейство шрифтове Arial Narrow, с големина 11, 6 пункта, а общите условия били написани от без серифен шрифт- sans serif font, подобен на семейство шрифтове Bahnschrift, с големина 12 пункта.

2

По делото е прието и заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице е установило, че общо платената по договора за кредит сума е в размер на 44 526, 29 евро, от която: главница- 39 113, 83 евро, договорна лихва- 4 803, 95 евро, такса за кредитна оценка и одобрение- 488, 92 евро и такса за банков пакет- 119, 59 евро.

Отпуснатият кредит в размер на 39 113, 83 евро е бил усвоен на 05.05.2022 г. от ищеца, чрез превод по негова банкова сметка, като в последствие същият е бил редовно обслужван, без закъснения в погасяванията на вноски.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор, че между страните е бил сключен договор за банков кредит, който по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗакона за потребителски кредит.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК- за посочване в договора на условията за прилагане на лихвения процент. В самия договор в случая липсва информация за това как се изчислява (или начинът, по който е формирана) възнаградителната лихва, още повече, че се касае за променлив лихвен процент. Дори няма никакво значение дали лихвеният процент е един и същ или пък е променлив, след като законодателят изисква в договора да са посочени условията (начините) за прилагането му.

Тук това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора размер, поради което е налице нарушение на горната императивна разпоредба. Този пропуск отново сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Императивно изискване като основание за действителност на договора за потребителски кредит е това по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК- за посочване на общата дължима сума и същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява 3 кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 4, 76 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР и най- вече дали в него е включена процесната такса за оценка и одобрение, с която размерът му бил се увеличил. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11 т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.

Отделно, ищецът е направил възражение относно шрифта, с който е изписан текстът на договора за кредит и в тази връзка по делото е прието и заключение на СТЕ, което съдът кредитира изцяло, като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните. След подробен анализ на съдържанието вещото лице е посочило, че текстът на договора е изписан с шрифт от 11,5 пункта. При това положение следва, че разпоредбата на чл. 10 ал. 1 от ЗПК е нарушена. Без значение е обстоятелството дали договорът е читаем или не, защото законът въвежда изрични изисквания за формата и съдържанието на конкретния вид договор и обвързва нарушаването им с недвусмислени правни последици, които не подлежат на тълкуване.

Във връзка с горното, следва да се отбележи и задължителната съдебна практика в подобни случаи- решение № 50084/ 09.01.2024 г., постановено по търг. дело № 875/ 2022 г. на ВКС, ТК, I отд., в което изрично се посочва, че при нарушение на изискването на чл. 10 ал. 1 от ЗПК относно шрифта, договорът за кредит е недействителен, като в този смисъл е и практиката на ЕС по Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., касаеща вид, 4 формат и размер на шрифта.

Както вече се посочи, съгласно нормата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От заключението на ССчЕ е видно, че ищецът е погасил изцяло главницата в размер на 39 113, 83 евро, поради което всичко, което е платено над нея, е недължимо. В случая се претендира само връщане на сумата от 956, 25 лева/ 488, 92 евро- еднократна такса за кредитна оценка и одобрение на кредита, която също се установява от експерта, че е била платена. При положение, че в мотивите на решението се признава, че договорът е нищожен, всичко, което е било платено над главницата, подлежи на връщане. Така осъдителният иск следва да бъде уважен в съответния му размер, като претенцията се присъди за търсената сума за таксата одобрение от 488, 92 евро, която остава платена над чистата стойност на кредита. Сумата се дължи и ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, доколкото това е законна последица от уважаване на осъдителната претенция.