Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 497 от 12.10.2021, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Касационно административно наказателно дело 602/2021
Вид
Решение № 497
Подписан
12.10.2021
Състав
ВЕНЕЛИН ДИМИТРОВ НИКОЛАЕВ, ЕЛКА АНГЕЛОВА БРАТОЕВА, КАТЯ ВЕСЕЛИНОВА АРАБАДЖИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.189, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.222, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 96 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 96, ал. 1, т. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 96, ал. 5, т. 1, буква "г" · Закон за автомобилните превози
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1, изр.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 107 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.348 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 1, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.354, ал.2, т.1-4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.354, ал.2, т.1-4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.354, ал.2, т.1-4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.354, ал.2, т.1-4 · Наказателно-процесуален кодекс

Р E Ш Е Н И Е

№ 497 гр. Плевен, 12. 10.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Елка Братоева

ЧЛЕНОВЕ: Катя

Арабаджиева

Венелин Николаев при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Анна Баракова, като разгледа докладваното от съдия Николаев касационно административнонаказателно дело № 602 по описа за 2021 год. на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 250 от 21.05.2021 год., постановено по н.а.х.д. № 701/2021 год., Районен съд – Плевен е изменил наказателно постановление № 35-0000406 от 08.07.2020 г. на Директора на РД “АА“ – Плевен, с което на „ДАРИ КОМЕРС-НА“ ООД - гр. Плевен, ЕИК ********* представлявано от Д.Ц.К. на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е наложено административно наказание – имуществена санкция - в размер на 3000.00 (три хиляди) лева, като на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвП – чл. 95, ал. 5, т. 1, б. „г“ от ЗАвП е намалил размера на имуществената санкция на 1000 (хиляда) лева.

Против горното решение е постъпила касационна жалба от „ДАРИ КОМЕРС-НА“ ООД - гр.

Плевен, в която се излагат доводи, че първоинстанционният съд няма право да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга правна квалификация. Твърди се, че съгласно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН:

“Наказателното постановление трябва да съдържа законовите разпоредби, които са били нарушени виновно“. Словесното описание на нарушението, за което се налага определена санкция, трябва да отговаря на правната норма в наказателното постановление. Ако описнато в АУАН нарушение не отговаря на посочената правна норма, това води единствено до заключението, че е издаден незаконосъобразен акт – незаконосъобразност, за която административнонаказващият орган е длъжен да следи при установяването й да я отстрани. Излага съображения, че правото на защита в този случай не само, че е нарушено, то е изцяло елиминирано, тъй като ако съдът може да преквалифицира деянието, на практика ще му се дадат правомощия всякога да санира едно наказателно постановление, издадено при допускане на тежко процесуално нарушение. Сочи се, че считано от датата на съставяне на АУАН – 22.06.2020 г.

– до датата на издаване на наказателното постановление – 08.07.2020 г. е настъпило изменение в редакцията на разпоредбата на чл. 96, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗАвП/ДВ. бр. 60, от 2020 г. в сила от 07.07.2020 г./, като съгласно последното: “Наказва се с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници и товари или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, което не е включено в списъка на превозните средства към лиценза на Общността“. Излагат се доводи, че описаното в наказателното постановление деяние действително е представлявало нарушение към редакцията на чл. 96, ал. 1, т. 1, предл. последно /Редакция към ДВ, бр. 9 от 26.01.2017 г./, но към датата на издаването му – 08.07.2020 г., посоченото деяние вече не представлява нарушение, тъй като е изключено от съдържанието на чл. 96 от ЗАвП. Фактът, че текст с подобно съдържание е включен в разпоредбата на чл. 96, ал. 5, т. 1, буква „г“ от ЗАвП не може да аргументира правомощие на съда да субсумира фактическата обстановка под друга правна норма и по този начин да ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството, тъй като новият закон – декриминализира описаното в оспореното наказателно постановление нарушение на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

В заключение се прави искане за отмяна на въззивното решение, респективно да бъде отменено обжалваното НП. Претендират се разноски в производството пред двете инстанции.

В съдебно заседание касаторът – редовно призован – не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен намира касационната жалба за неоснователна и пледира решението на РС –Плевен да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

За да постанови оспорения съдебен акт РС – Плевен е приел за установено от фактическа страна, че на 22.06.2020 г. около 13:45 часа в гр. Плевен, ул. „Хан Кубрат“ № 1, след извършена комплексна проверка /известие-покана/ изх. № 14-00-225/4/28.05.2020 г. на „ДАРИ КОМЕРС – НА“ ООД, притежаващо лиценз на Общността № 0484, валиден до 31.12.2026 г. за международен автомобилен превоз на пътници е установено, че на 22.02.2020 г. по редовна автобусна линия между държави членки/глава III от Регламент /ЕО/ №1073/2009 с маршрутно разписание Бургас /България/- Лисабон/Португалия/-Разрешително № 000411, валидно до 11.12.2022 г. със собственият си автобус „МЕРЦЕДЕС“ с рег. № ******** /кат.МЗ/, с водач И.П.П. с ЕГН **********, като водачът не е снабден /няма издадено/ със заверено копие на притежавания от дружеството лиценз на Общността №0484 за описания по-горе автобус с рег. № ******.

Съдът е приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правило по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере какво е обвинението и срещу какво да се защитава. Същото е описано в пълнота и с необходимата конкретика.

Посочил е, че изложената в АУАН и НП фактическа обстановка се подкрепя напълно от ангажираните в хода на съдебното производство гласни доказателства - показанията на актосъставителя А. Д. М. и свидетеля П. Р. П., чиито показания оценил като непредубедени и добросъвестни, както и от писмените – тахографски лист от 22.02.2020 г., препис от Разрешително № 000411 и маршрутно разписание, препис от свидетелство за регистрация на МПС за рег. № ******.

При така установените факти е формиран извода, че актосъставителят и административнонаказващият орган правилно са установили и квалифицирали нарушението по чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, в относимата му редакция, както към 22.02.2020 г., така и към – 22.06.2020 г.

Посочил е, че с ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г. разпоредбата на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвП е изменена, като от приложното й поле са извадени случаите на допускане или разпореждане извършването на превоз с МПС, водачът на което не е снабден със заверено копие на лиценз на Общността. Съдът е направил правен извод, че макар състав на такова нарушение да не се съдържа повече в чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАВП, то такъв състав е предвиден в новата разпоредба на чл. 96, ал. 5, т. 1, б. “г“ от ЗАвП.

По изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съдът е изменил правното основание за налагане на имуществената санкция и в съответствие с по-благоприятната за нарушителя разпоредба е намалил размера на имуществената санкция на

1000.00 лева.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Така постановеното решение на Районен съд – Плевен е правилно.

Настоящият касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение.

Доводите на касатора за наличие на касационно основание по чл.

348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на решението на районния съд са неоснователни. Решаващият първоинстанционен състав не е допуснал съществено процесуално нарушение в смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 - 4 от НПК при постановяване на съдебния акт. Съдебното решение е постановено в процесуално законосъобразно производство. След извършената проверка настоящата касационна инстанция приема, че районният съд е извършил необходимите процесуални действия за разкриване на обективната истина при съблюдаване процесуалния ред, включително разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, изяснил е делото от фактическа страна, като не е допуснато ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.

Възражението на касатора за неправилно приложение материалния закон от Районен съд – Плевен е неоснователно. Съдът е обсъдил възражението на дружеството жалбоподател, че в случая нарушението е декриминализирано и правилно го е отхвърлил като неоснователно.

Отговорността на дружеството жалбоподател е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 96, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, за това, че превозвачът „Дари Комерс“ ЕООД е допуснал и разпоредил да бъде извършен международен превоз по редовна автобусна линия между държави членки/глава III от Регламент /ЕО/ №1073/2009 с маршрутно разписание Бургас /България/-Лисабон/Португалия/, като водачът не е бил снабден от превозвача със заверено копие на притежавания лиценз на Общността № 0484 за автобус „МЕРЦЕДЕС“ с рег. № ******** /кат.МЗ/, собственост на „ДАРИ КОМЕРС-НА“ ООД с водач И.П.П.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвП „Обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. Регистърът съдържа: № на лиценза, наименование и правна форма на превозвача, ЕИК, адрес на управление на превозвача, имената на професионално компетентното лице, брой копия или удостоверения към съответния лиценз, издадените наказателни постановления, списък на превозните средства, с които превозвачът извършва дейността“.

Разпоредбата на чл. 7а, ал. 1 от Закона за автомобилните превози гласи, че: „Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, или заверено копие на лиценз на Общността. От горното става ясно, че превозвачите освен лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, трябва да имат и заверено копие на лиценз на общността, и то за всяко моторно превозно средство“.

В действащата към датата на извършване на нарушението редакция

(ДВ, бр. 9 от 2017 г.), нормата на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП има следното съдържание: "Наказва се с глоба или с имуществена санкция 3000лв, който допусне или разпореди извършването на превоз с моторното превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка на удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, водачът на което не е снабден със заверено копие на лиценз на

Общността“.

След изменението на чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, обн. в ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г., разпоредбата вече има следното съдържание: "Наказва се с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който допусне или разпореди извършването на превоз с моторното превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка на удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, което не е включено в списъка на превозните средства към лиценза на Общността.“ Релевантната за деянието санкция е предвидена в приетата нова разпоредба на чл. 96, ал. 5, т. 1, буква „г“ от