Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 360 от 16.10.2025, Районен съд - Лом

Съд
Районен съд - Лом
Дело
Гражданско дело 2225/2024
Вид
Решение № 360
Подписан
16.10.2025
В сила
22.05.2026
Състав
Елица Юлиянова Орманова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 224, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 230, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 298, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 299, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 360 гр. гр. Лом, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20241620102225 по описа за 2024 година

Иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по предявения с искова молба от „СТЕНА" ЕООД, ЕИК 111585339, със седалище и адрес на управление: гр. Вълчедръм, обл.

Монтана, ул. „Цар Самуил" № 2А, представлявано от Д. Ж. А. – ***, против:

„НИРА-АГРО" ЕООД с ЕИК: 111565226, с адрес: гр. Лом, обл. Монтана, ул.

„Драгоман" №3, с *** Р. Д. Р., иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за осъждане на „НИРА-АГРО" ЕООД с ЕИК: 111565226, с адрес: гр. Лом, общ. Лом, обл. Монтана, ул. „Драгоман" №3, да изплати на ,СТЕНА" ЕООД, ЕИК 111585339, със седалище и адрес на управление: гр.

Вълчедръм, общ. Вълчедръм, обл. Монтана, ул. „Цар Самуил" № 2А, сумата от 20000,00 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща сума, получена без основание, ведно със законната лихва за забава от предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че търговските дружества, страни по настоящата искова претенция, до 2021 г. се намиР. в търговски отношения.

„Стена" ЕООД купувало препарати за растителна защита и торове от „НираАгро" ЕООД. „Стена" ЕООД е платило всички фактури, издадени от „НираАгро" ЕООД, и няма задължения към последното. На 18.09.2019г. Д. А., в 1 качеството си на *** на „Стена" ЕООД, превела сума в размер на 20 000,00 лв.

/двадесет хиляди лева/ в полза на ,Нира-Агро" ЕООД с посочено основание:

„личен заем“. „Нира-Агро" ЕООД не е върнало получената сума. Поради това ищецът счита, че ответното дружество се обогатило неоснователно с процесната сума и дължи нейното връщане. Към момента на подаване на исковата молба „Нира-Агро" ЕООД не е осъществило частично или (пълно възстановяване на получената сума в размер на 20 000,00 лв. /двадесет хиляди лева/. Посочва се, че с оглед обстоятелството, че пред РС-Лом е образувано гр.д. 2344/2023 г. по искова претенция на „Стена" ЕООД за осъждане на „Нира Агро" ЕООД да заплати на първото: главница 20 000,00 лв. и 8899.98 лв., законна лихва за забава, считано от 01.10.2019г. до 07.12.2023г., както и законна лихва от датата на исковата претенция до окончателното плащане, на основание договор за заем, като се иска, основание чл. 224, ал. 1, т. 4 ГПК, спиране на производството по настоящото дело до приключване на гр.д.

2344/2024г. по описа на РС-Лом. Посочва се, че в случай на отхвърляне на исковата претенция по гр.д. 2344/2023 г. по описа на РС-Лом настоящата искова претенция следва да бъде разгледана, а ако делото приключи в полза на „СТЕНА" ЕООД, последното ще се откаже от искова претенция. Исковата претенция е предявена преди приключване на гр.д. № 2344/2023г. с оглед срокът на погасителна давност на вземането, който изтича на 18.09.2024 г.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника с пощенско клеймо на изпращане от 27.12.2024 г. В отговора се твърди, че искът е недопустим, тъй като пред Районен съд- Лом е образувано гр. д. № 2344/2023 г. по искова претенция от същия ищец, срещу същия ответник, на същото основание и за същото искане. Ищецът недопустимо твърди, че в случай на отхвърляне на претенцията по гр.№ 2344/2023 г. настоящата искова претенция следвало да бъде разгледана, ако пък делото било приключило в полза на ищеца, той щял да се откаже от исковата претенция. Такова твърдение противоречи на процесуалните правила и представлява недобросъвестно упражняване на процесуални права. Съгласно петитума на предявения иск ищцовото дружество иска от съда осъждане на ответника за заплащане на парична сума, представляваща връщане на дадения паричен заем, в размер на 20 000.00 лева като сума, получена без основание. Това твърдение противоречи на изложеното от ищеца - на стр.2, втори абзац от исковата молба, че на 18.09.2019 г. Д. А., в качеството си на *** на „СТЕНА" 2

ЕООД, е превела сума в размер на 20 000.00 лева, в полза на „НИРА АГРО" ЕООД с основание личен заем, като не става ясно кое е вярното твърдение - че е получена сума като личен заем или се иска връщане на дадената сума без основание. Очевидно е, че настоящият иск е образуван с оглед общата погасителна давност, за да се застрахова ищецът, в случай че исковата му претенция, предявена по гр. д. № 2344/2023 г. по описа на P C – Лом, бъде отхвърлена. Твърди се, че искът, по който е образувано настоящото дело, е недопустим и производството следва да бъде прекратено. Твърдението на ищцовото дружество се основава на платежно нареждане от 18.09.2019 г., с отбелязване „личен заем". Това е и единственото доказателство, на което страната основава иска си. Извършеното плащане не е заприходено при ответното дружество, не е осчетоводено и не представлява заем. След като твърдението на ищеца е, че е предоставен заем, се поставя въпросът то какво е основанието на искането за връщане на парична сума, получена без основание? Оспорва искането за допускането на свидетелски показания, както и на съдебно-счетоводна експертиза.

В откритото съдебно заседание по делото ищцовото дружество се представлява от пълномощника си – адв. И.С. от АК- Враца, който поддържа иска.

Ответното дружество в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител адв. Н. В. от САК, който поддържа, че исковата претенция е недопустима, респ.неоснователна.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Установено по делото е, че на 18.09.2019 г. наредителят Д. Ж. А. с Бордеро № 6162139/18.09.2019 г. е осъществила превод в полза на получател „НИРА АГРО“ ЕООД за сумата от 20000 лв. Не се спори, че А. е действала като *** на ищцовото дружество. Също така изрично в откритото съдебно заседание по делото, проведено на 16.09.2025 г., е признато от ответника, чрез процесуалния му представител, получаването от ответното дружество на преведената сума. В тази връзка адв. В. е заявил, че не оспорва това обстоятелство, постъпила е такава сума по сметката на ответното дружество, 3 въпросът е изследван и по него има произнасяне в производството по ГД 2344/2023 г. по описа на ЛРС, решението по което е влязло в сила. Вследствие на това изявление на ответника съдът с доклада си по делото е приел за безспорен факта, че «Нира – Агро» ЕООД е получило по своя банкова сметка в «Интернешънъл Асет Банк» АД сума в размер на 20000 лева от «СТЕНА» ЕООД, наредена на 18.09.2019 г. с Платежно нареждане № 971939/18.09.2019 г. и че с тази сума е заверена сметката на ответното дружество.

По друго гр. дело № 2344/2023 г. по описа на ЛРС е бил предявен иск от „Стена" ЕООД за осъждане на „Нира-Агро" ЕООД да заплати на първото дружество: главница 20 000,00 лв. и 8899.98 лв. законна лихва за забава, считано от 01.10.2019г. до 07.12.2023г., както и законна лихва от датата на исковата претенция до окончателното плащане, на основание договор за заем.

Твърдяло се в исковата молба, че е преведена на 18.09.2019 г. сума в полза на ответника с посочено основание „личен заем“. Съдът в определението по чл.

140 ГПК по това дело е квалифицирал иска по чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Съдът, след служебна справка по гр.дело № 2344/2023 г. по описа на ЛРС, установил, че по същото е постановено Решение № 344/21.10.2024 г., с което искът е отхвърлен и същото е обжалвано пред МОС.

С Определение № 147/03.02.2025 г. производството по настоящото дело е било спряно до приключването с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № 2344/2023 год. по описа на РС - Лом. С Решение № 75/12.03.2025 г. по в.гр.д.

№ 32/2025 г. по описа на МОС е потвърдено Решение № 344/21.10.2024 г. гр.дело № 2344/2023 г. по описа на ЛРС, влязло в сила на 12.05.2025 г. С Определение № 493/04.04.2025 г. производството по настоящото дело е било възобновено на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК и съответно насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът е приел така предявения иск за допустим, тъй като в петитума на иска изрично е въведено искане за осъждане ответника да заплати на ищеца сума, получена без основание, независимо че в обстоятелствената част на исковата молба твърди посочено основание: „личен заем“, което съставлява цитат, според съда, от изписването в самото платежно нареждане. Това е видно и от представеното платежно нареждане. Т.е. петитумът ясно сочи на 4 предявен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, а самото цитиране на изписания текст в платежното нареждане и какъв е характерът на предоставената сума – по договор за заем или без основание, това е предмет на доказване и касае основателността на иска, а не неговата допустимост. Ищецът сам избира какъв иск да предяви, а дали доказателствата подкрепят предявения иск, т.е. дали текстът, вписан в платежното нареждане, спомага за доказване на иска и за доказване на твърдяното от ищеца основание, то това е въпрос по основателността на иска, т.е. по доказването. Т.е. след като ищецът претендира връщане на сумата като дадена без основание, то предявеният иск неминуемо сочи на такъв по чл. 55 ЗЗД, независимо какво е вписано като текст в платежното нареждане за сумата. В тази насока съдът не споделя и твърдението на ответника, че вече е налице сила на присъдено нещо по същия спор, тъй като по гр.дело № 2344/2023 г. по описа на ЛРСсъдът е разгледал иск действително за връщане на същата сума, между същите страни, но претендирана на друго правно основание – договор за заем. Съгласно чл. 298, ал. 1 от ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Тогава съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК би действала законовата забрана за пререшаемост на спора, ако и основанието по двете дела съвпадаше. В случая третата предпоставка на чл. 298, ал. 1 ГПК не е налице, а именно между спора по гр.дело № 2344/2023 г. по описа на ЛРС и настоящия спор липсва идентитет на основанието, въз основа на което се иска ответникът да върне същата сума.

Основателността на иск при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на елементите: извършена от ищеца в полза на ответника престация на определено благо – в случая, парична сума в размер на 20000 лева, при несъществуване между страните на валидно правоотношение, което да съдържа задължение за извършването й и да оправдава имущественото разместване. Общи елементи от фактическите състави, пораждащи вземания за неоснователно обогатяване, са намаляването на имуществото на едно лице и увеличаването на това на друг правен субект, т.е. обедняване и обогатяване.

В настоящия случай не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е заплатил в полза на ответника процесната сума – 20000 лв.

Съдът в доклада си, обектвиран още в определението по чл. 140 ГПК, е указал, че ищецът, при пълно и главно доказване, носи доказателствената тежест да докаже плащането на твърдяната сума в полза на ответника и 5 постъпването й по сметката на ответника, т.е. заверяване сметката на ответника, както и изискуемостта на претенцията за връщане на дадената сума без основание. Ответникът следва, при условията на пълно и главно доказване, да установи основанието за плащане на определената парична сума, оборвайки твърденията на ищеца, че сумата е дадена без основание.

Ответникът следва да докаже връщането на сумата, респ. погасяването й чрез друг погасителен способ, или съответното основание да я задържи.

В случая ищецът безспорно доказа факта на плащането на твърдяната сума в полза на ответника и постъпването й по сметката на ответника, т.е. заверяване сметката на ответника с претендираната сума. Както се посочи, ответникът изрично заяви в откритото съдебно заседание чрез процесуалния си представител, че сумата е постъпила по сметка на ответника от името на ищцовото дружество. Ответникът не доказа наличие на каквото и да било основание за получаване на въпросната сума, нито съществуване на правоотношение между страните, обосноваващо получаване на сумата, което изцяло е в негова доказателствена тежест при условията на пълно и главно доказване, а дори напротив - самият ответник навежда индиции в противната насока, а именно, че е постановено решение по гр. дело гр.дело № 2344/2023 г. по описа на ЛРС, потвърдено от МОС. По цитираното дело е прието, че липсва заемно правоотношение между страните, въз основа на което твърдяно правоотношение ищецът по онова дело е претендирал връщане на заемната сума. След като се доказа, че липсва заемно правоотношение между страните, то ответникът следваше да докаже наличие на някакво друго основание за получаване на въпросната сума, което следва да стори при пълно и главно доказване, но друго основание за получаване на въпросната сума от ответника не бе наведено.