Решение № 918 от 03.10.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 918 гр. Перник, 03.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20231720102665 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на Х. В. Т. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД за оспорване изпълнението по изп.д. № 248/2017 г. на ЧСИ С.Д

Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу него, с изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени на 18.05.2011 г. по ч.гр.д. № 2979/2011 г., за принудително събиране вземанията по който е образувано изп.д. № 248/2017 г. по описа на ЧСИ С.Д като с молбата за образуване взискателят конкретизирал, че претендира дължимост на сумите 1087,70 лв. – оставаща неплатена главница и 426,42 лв. лихва, изтекла до 31.08.2017 г. Твърди се, че действията, извършени в рамките на образуваното изпълнително дело, са предприети след изтичане на давността за вземането, поради което същото е материално незаконосъобразно.

При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД не съществува изискуемо вземане спрямо ищеца за следните суми: 1087,70 лева – остатъчна незаплатена главница, както и сумата 426,42 лева – изтекла лихва до 31.08.2017 г., ведно със законната лихва върху глвницата, считано от 31.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми са издадени Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени на 18.05.2011 г. по ч.гр.д. № 2979/2011 г., за принудително събиране вземанията по който е образувано изп.д. № 248/2017 г. по описа на ЧСИ С.Д Претендира разноски.

Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди се, че преди образуване на оспореното изпълнително производство е било образувано второ изпълнително дело от първоначалния кредитор – цедента „ОББ“ АД, а именно 2086/2011 г. Твърди се, че съобразно разясненията на ТР № 3/2020 г. давността е била прекъсната в хода на висящото 1 изпълнение, започнала е да тече нова давност на 26.06.2015 г. и взискателят е проявил процесуална активност, поради което образуването на второ по ред изпълнително производство през 2017 г. се явява материално законосъобразно. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски и въвежда възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп.дело № 248/2017 г. по описа на ЧСИ С.Д Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника. Предметът на производството по чл. 439 ГПК не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. С нарочно уредения от закона иск се парира изпълнителната сила на съдебното изпълнително основание (и в крайна сметка се стига до прекратяване на изпълнителния процес), което обосновава и правния интерес от депозиране на настоящите искове.

Между страните не е спорно, а от приобщеното копие от изп.д. № 248/2017 г. по описа на ЧСИ С.Дсе установява, че същото е образувано по молба на взискателя „ОББ“ АД от 30.12.2017 г. за принудително събиране на посочените в исковата молба вземания срещу длъжника Х. В. Т. (ищеца в настоящото производство), съгласно изп.лист от 18.05.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 2979/2011 г. на РС Перник въз основа на влязла в сила Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. В молбата за образуване е посочен актуален размер на задължението по изпълнителния лист, а именно – 1087,70 лв. остатъчна главница, и 426,42 лева – законна лихва, с оглед предходно извършвани погасявания на задължението.

Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу ищеца по искане на ответника за събиране на оспорените вземания, свидетелства за правния интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.

От ангажираните писмени доказателства се установява, че въз основа на цитирания изпълнителен титул предходно е било образувано изп.д. № 2086/2011 г. по описа на ЧСИ С.

Я. по молба на взискателя „ОББ“ АД от 28.06.2011 г. Поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ е връчена на длъжника от съдебния изпълнител чрез куриер на 05.08.2011 г., видно от обратната разписка, като при липса на твърдения и данни срещу същата да е депозирано възражение, заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила.

По изп.д. № 2086/2011 г. е представено споразумение от 30.06.2011 г. за начина на погасяване на сумите по листа, сключено между „ОББ“ АД и Х. Т. – чрез съпруга й З. А. И., като в имейла е посочено да не се предприемат изпълнителни действия срещу длъжника и че ще бъде пусната молба за спиране на изпълнението, с оглед постигнатото споразумение. В последствие с молба от 20.09.2013 г. е поискано възобновяване на действията по принудително изпълнение, поради неизпълнение на подписаното споразумение, поради което с разпореждане от същата дата на ПЧСИ /л. 29 от ИД/ производството е възобновено.

Не са налице данни между образуването на изпълнителното дело и молбата за възобновяване изпълнителното дело да е било спирано надлежно, но дори същото да е било висящо, молбата от 20.09.2013 г. е прекъснала давността за вземането. В Решение № 37/24.02.2021 г. по дело № 1747/2020 г. на ВКС е прието, че когато по изпълнителното дело 2 е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист, а образуването на ново изпълнително дело под нов номер не е предприемане на принудително изпълнение, а канцеларско действие. В този смисъл съдът приема, че молбата от 20.09.2013 г. е прекъснала давността за вземането.

След молбата за възобновяване на изпълнителните действия са извършени имуществени справки и на 07.10.2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. В последствие след молбата за възобновяване на изпълнението от 20.09.2013 г. изпълнителни действия не са били поискани, поради което същото е прекратено ex lege поради бездействие на взискателя на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 20.09.2015 г. , независимо от липсата на нарочен акт на съдебния изпълнител в този смисъл.

Към момента на образуване на ИД № 2086/2011 г. е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на ТР № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла и за тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след молбата за възобновяване на изпълненеито от 20.09.2013 г. е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към 20.09.2015 г. производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като новата давност за вземането е започнала да тече от 26.06.2015 г., съгласно горните тълкувателни разяснения.

На 01.11.2017 г. взискателят „ОББ“ АД е депозирал молба, за връщане на оригинала от изпълнителния лист, което е било сторено.

По молба на „ОББ“ АД от 13.12.2017 г. е образувано оспореното изп.д. № 248/2017 г. по описа на ЧСИ С.Д В молбата за образуване е инкорпорирано искане за предприемане на конкретни изпълнителни способи, с което давността за вземането е прекъсната, съобразно разясненията на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Извършени са справки и са наложени запори от 15.01.2018 г. – върху банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД, както и върху трудовото възнаграждение на длъжника – наложени, видно от обратните разписки и върнатата обратна информация от третите лица. с което давността за вземанията отново е прекъсната. На 27.07.2018 г. е депозирано уведомление за извършената в полза на „ЕОС Матрикс“ ЕООД цесия, като в молбата не е поискано предприемане на изпълнителни действия. На 13.02.2019 г. новият взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирал молба за налагане на запор/възбрана, както и извършване на опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника, като на 08.04.2019 г. след съответни имуществени справки съдебният изпълнител е наложил запор върху банкови сметки, разкрити в „ОББ“ АД, както и върху трудово възнаграждение. Аналогично, молби за налагане на запор е депозирани от взискателя на 13.05.2019 г., както и на 10.03.2021 г. и на 25.06.2021 г., като запор е наложен върху банкова сметка в „Юробанк България“ АД на 28.02.2022 г. На 13.03.2023 г., както и на 12.04.2023 г. взискателят отново е депозирал молби за имуществени справки и налагане на запори, като на 16.05.2023 г. ЧСИ е наложил запор върху трудово възнаграждение.

За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на 3 изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая е налице издадена и влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, чиито правни последици могат да бъдат приравнени на тези на съдебното решение, включително по отношение на погасителната давност на установеното с нея вземане, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 37/24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., Решение № 6/21.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 1562/2015 г. и др., както и трайното становище на настоящия съдебен състав.

Изискването по чл.117, ал.2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение, като в посочения смисъл е и отговорът на поставения касационен въпрос в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на ВКС, с което е потвърдено решение на Районен съд Перник в посочения смисъл, както и Определение № 50130/08.03.2023 г. за недопускане до касационно обжалване.

По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай. В настоящия случай от момента на образуване на първото по ред изп.д. № 2086/2011 г., връчване на заповедта за незабавно изпълнение и влизането й в сила, в периода 2011 г. до 2023 г. регулярно са били поисквани и предприемани изпълнителни действия, прекъсващи давността за вземането. При тези данни не е минал период, надхвърлящ 5 години между последното валидно поискано и/или предприето изпълнително действие и депозиране на настоящата искова молба. Следователно сумите, предмет на изпълнителния лист не са погасени по давност, в полза на ответника съществува изпълняемо право за същите, следователно провежданото производство по индивидуално принудително изпълнение е материално законосъобразно и искът за неговото оспорване е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.