Определение № 1055 от 11.01.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1055 гр. София, 11.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20251110138812 по описа за 2025 година

Произнасяне на съда по реда на чл.146 вр.чл.140 и следващи ГПК по насрочване на производството за разглеждане в открито съдебно заседание/о.с.з./.

Производството е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ с вх.№ 228067/30.6.2025г., уточнена с молба с вх.№ 263019/1.8.2025г. и с молба с вх.№ 298299/11.9.2025г. от петима ищци Г. Т. С., ЕГН **********, с адрес **********, П. О. П., ЕГН **********, с адрес **********, Т. М. И., ЕГН **********, с адрес **********, В. З.

М., ЕГН **********, с адрес **********, и Я. Д. Б., ЕГН **********, с адрес **********, срещу С.Г.С., БУЛСТАТ **********, с адрес **********, представляван от председател, с предявени обективено и субективно съединени искове с правно основание чл.218, ал.2 ЗСВ вр. чл.128, т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

По делото е постъпил отговор с вх.№ 365125/7.11.2025г. в срока по чл.131 ГПК от ответника, поради което и на основание чл.140 и чл.146 ГПК съдът следва да насрочи делото, да прикани страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Съдът счита за неоснователно направеното от ответника възражение за недопустимост на иска поради липсата на пасивна процесуална легитимация. Надлежен ответник по предявените искове е С.Г.С. – съдебният орган, където ищците са осъществявали конституционно уредените функции като младши съдия. Тази легитимация на ответника следва от твърденията в исковата молба, че в процесния период е изпълнявал длъжността „младши съдия“, така и от разпоредбата на чл.229 от Закона за съдебната власт/ЗСВ/, която препраща към КТ за неуредените в ЗСВ случаи и разпоредбите на чл.128, т.1 и т.2 във връзка с §1 т.1 от Допълнителните разпоредби/ДР/ на Кодекса на труда/КТ/. Искът за неначислено и неизплатено възнаграждение на магистрат е трудов иск, като надлежният ответник е работодателят по смисъла на §1 т.1 от ДР на Кодекса на труда – в процесния случай именно 1

С.Г.С.. В този смисъл е и константната практика на ВКС във връзка със споровете относно присъждането на различни обезщетения по Закона за съдебната власт, с която настоящият състав напълно приема.

Предвид изложеното и на основание чл.140 и чл.146 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

Н АС Р О Ч ВА разглеждане на производството по делото в открито съдебно заседание/о.с.з./, което ще се проведе на 9/3/2026г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи и препис от настоящото определение, к а т о на ищците се връчи и препис от ОИМ на ответника.

НАМИРА исковата молба с която е сезиран за редовна, а предявеният с нея иск за допустим.

Съдът на основание чл.140, ал.3 ГПК съобщава следния проект на доклад по делото:

ИЩЦИТЕ предявяват искове, като молят съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати следните суми:

- на Г. Т. С. – сумата от 11420,10 лева/лв./, представляваща сбор от разликата между дължимите месечни нетни трудови възнаграждения/НТВ/ по чл.218, ал.2 ЗСВ за заеманата длъжност „младши съдия“ в С.Г.С./СГС/ за период 4.7.2022г.-3.7.2024г., без месеците м.2.2023г., 3.2023г. и 6.2023г., и действително заплатените й през същия период суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда на 30.6.2025г., до окончателното плащане на задълженията, и сумата от 2978,63лв., представляваща сбор от обезщетения за забавено плащане върху всяка неплатена разлика за период 1.8.2022г.-30.6.2025г.;

- на П. О. П. – сумата от 11420,10 лева/лв./, представляваща сбор от разликата между дължимите месечни нетни трудови възнаграждения/НТВ/ по чл.218, ал.2 ЗСВ за заеманата длъжност „младши съдия“ в С.Г.С./СГС/ за период 4.7.2022г.-3.7.2024г., без месеците м.2.2023г., 3.2023г. и 6.2023г., и действително заплатените й през същия период суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда на 30.6.2025г., до окончателното плащане на задълженията, и сумата от 2978,63лв., представляваща сбор от обезщетения за забавено плащане върху всяка неплатена разлика за период 1.8.2022г.-30.6.2025г.;

- на Т. М. И. П. – сумата от 11420,10 лева/лв./, представляваща сбор от разликата между дължимите месечни нетни трудови възнаграждения/НТВ/ по чл.218, ал.2 ЗСВ за заеманата длъжност „младши съдия“ в С.Г.С./СГС/ за период 4.7.2022г.-3.7.2024г., без месеците м.2.2023г., 3.2023г. и 6.2023г., и действително заплатените й през същия период суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда на 30.6.2025г., до окончателното плащане на задълженията, и сумата от 2978,63лв., представляваща сбор от обезщетения за забавено плащане върху всяка неплатена разлика за период 1.8.2022г.30.6.2025г.;

- на В. З. М. – сумата от 4128,30 лв., представляваща сбор от разликата между 2 дължимите месечни НТВ по чл.218, ал.2 ЗСВ за заеманата длъжност „младши съдия“ в СГС за период 4.7.2022г.-31.1.2023г. и действително заплатените й през същия период суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда на 30.6.2025г., до окончателното плащане на задълженията, и сумата от 1440,96 лв., представляваща сбор от обезщетения за забавено плащане върху всяка неплатена разлика за период 1.8.2022г.30.6.2025г.;

- на Я. Д. Б. – сумата от 9593,10 лв., представляваща сбор от разликата между дължимите месечни НТВ по чл.218, ал.2 ЗСВ за заемана длъжност „младши съдия“ в СГС за период 4.7.2022г.-18.3.2024г., с изкл. на месеците 2.2023 г., 3.2023 г. и 6.2023г., и действително заплатените през същия период суми, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ в съда на 30.6.2025г., до окончателното плащане на задълженията, и сумата о т 2701,86 лв., представляваща сбор от обезщетения за забавено плащане върху всяка неплатена разлика за период 1.8.2022г.-30.6.2025г., с изкл. на месеците 2.2023г., 3.2023г. и 6.2023г.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищците твърдят, че по силата на решение на Съдийската колегия на ВСС, взето по т.

7.1., т. 7.2., т. 7.3., т. 7.4. и т. 7.6. от Протокол № 26/28.6.2022г., на основание чл.258а, ал.3 ЗСВ, са назначени на длъжност „младши съдия“ в СГС, считано от 4.7.2022г. Поддържат, че са заемали длъжността „младши съдия“ до 3.7.2024г., когато са назначени на длъжността „съдия“ в СРС с ранг „съдия в ОС“, считано от 4.7.2024г. Ищцата Я. Б. претендира възнаграждение до 18.3.2024г. поради използването на разрешен отпуск за временна неработоспособност, а впоследствие и отпуск за бременност и раждане на дете, като в периода от 18.3.2024г. не е полага труд като младши съдия до датата на назначаването й в СРС – 4.7.2024г. Ищцата В. М. претендира възнаграждение до 21.1.2023г. поради използването на платен годишен отпуск, отпуск за временна неработоспособност и отпуск за бременност. Поддържат, че, в това си качество и на основание чл.218, ал.2 ЗСВ, за процесния период е следвало да получат възнаграждение в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на Националния статистически институт, но реално за целия период, през който са заемали длъжността „младши съдия“ в СГС, им е заплащано по-ниско възнаграждение от дължимото им. Твърди се в ИМ, че Пленумът на ВСС е определил размера на максималните основни брутни месечни работни заплати за младши съдия в следните размери – 2992лв. за 2022г.;

3471лв. за 2023г.; 3928лв. за 2024г., в противоречие с чл.218, ал.2 ЗСВ. Посочват, че макар размерите на възнагражденията да се определят от Пленума на ВСС, надлежно пасивно легитимиран ответник е С.Г.С./СГС/, където ищците са били назначени за „младши съдия“, а процесният спор е за трудово възнаграждение/ТВ/ и също е трудов на основание чл.229 ЗСВ и надлежен ответник е работодателят по смисъла на § 1, т.1 ДР на КТ. Претендират заплащане на мораторно обезщетение върху всяка главница, формирана от дължимата, но незаплатена разлика между дължимото месечно НТВ по чл.218, ал.2 ЗСВ за заеманата длъжност „младши съдия“ и действително заплатената сума за съответния месец.

3

Моли се съдът да уважи исковите претенции, с присъждане на сторените по делото разноски.

ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл.131 ГПК, е подал отговор на исковата молба /ОИМ/ с вх.

№ 365125/7.11.2025г., с който оспорва исковата молба като нередовна, а предявените искове като недопустими като заведени срещу ненадлежен ответник. По същество оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че в ЗСВ липсва ясно посочване точно коя база следва да се изпозлва при определянена средномесечната заплата в бюджетния сектор – ежегодна, тримесечна, ежемесечна или друга. Твърди се, че административният ръководител на СГС действа в хипотезата на обвързана компетентност и е задължен да изпълнява решенията на ВСС, тоест не разполага с компетентност да определя и индексира основните възнаграждения на магистратите. Липсва яснота относно базата, която се взема за исканата индексация. Оспорва претенциите и като несъответни на отработените дни, доколкото част от ищците са изпозлвали отпуск поради временна неработоспособност, както следва – Г. С. за м. 2.2023г. е ползвала 2 дни, за м. 3.2023г. е ползвала 4 дни; П. П. – през м. 11.2022г. е ползвала 4 дни и през м. 2.2024г. е ползвала 4 дни; Т. И. – през м. 6.2023г. е ползвала 3 дни и през м. 4.2024г. е ползвала 4 дни; Я. Б. – 10 дни през м. 3.2024г. Релевира възражение за погасителна давност. Оспорва като неоснователни и акцесорните претенции за лихви за забава.

Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищците, с присъждане на разноски по делото в полза на ответник.

СЪДЪТ ПРИЕМА, че предявените искове намират правното си основание чл.218, ал.2 ЗСВ вр. чл.128, т.2 КТ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

БЕЗСПОРНО Е между страните и те признават следните факти и обстоятелства по спора: Ищците са били назначени на длъжност „младши съдия“ в СГС, считано от 4.7.2022г. до 3.7.2024г., когато са назначени на длъжността „съдия“ в СРС с ранг „съдия в ОС“, считано от 4.7.2024г.

СПОРНИТЕ ФАКТИ между страните са - всичко изложено в ИМ, което не е признато от ответника, т.е. всичко оспорено от ответника с ОИМ – размера на дължимото НТВ за процесния период; дали процесните претенции са обхванати от погасителна давност.

ПО ОТНОШЕНИЕ на подлежащите на доказване факти доказателствената тежест се разпределя по следния начин – всяка страна следва да докаже твърденията си, а именно:

По исковете по чл.218, ал.2 ЗСВ вр. чл.128, т.2 КТ:

ИЩЕЦЪТ следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти - че е полагал труд през процесния период като младши съдия, за който му се дължи възнаграждение в размер на претендираната сума, като размер на разликата на минималната заплата за младши магистрат по чл.218, ал.2 ЗСВ вр. чл.128, т.2 КТ (двойния размер на средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на НСИ) и начисленото и получавано от ищеца възнаграждение за процесния период. В тежест на 4

ОТВЕТНИКА е да докаже погасяване на дълга чрез плащане или с погасителна давност.

По исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД:

ИЩЕЦЪТ следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните факти - наличието на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размер на претендираното обезщетение за забава. В тежест на ОТВЕТНИКА е да докаже погасяване на главния дълг преди настъпване на падежа или погасяване на задължението за изплащане на обезщетение за забава.

На основание чл.146, ал.2 ГПК намира, че страните не са ангажирали доказателства за наведените от тях твърдения, както следва:

ИЩЕЦЪТ – размер на средномесечната заплата на заетите лица в бюджетната сфера според данни от НСИ за всеки месец от процесните календарни години; размера на разликата между удвоения размер на средномесечната заплата на наетите в бюджетната сфера лица и получаваното месечно НТВ за процесните периоди, без дните на ползван отпуск за неработоспособност.