Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 260244 от 29.12.2020, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно частно гражданско дело 554/2020
Вид
Определение № 260244
Подписан
29.12.2020
В сила
29.12.2020
Състав
ПЕНКА ТОМОВА ПЕТРОВА, ЕВГЕНИЯ ГЕОРГИЕВА СИМЕОНОВА, МАГДАЛЕНА БОРИСЛАВОВА МЛАДЕНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.145 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10а ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19 ал.3 · Закон за потребителския кредит

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №... гр.Враца,29.12.2020г.

Врачанският окръжен съд,гражданско отделение, в закрито заседание на 29.12.2020г.,в състав:

Председател:Евгения

Симеонова

Членове:Пенка

Т.Петрова мл.с.:Магдалена Младенова при участието на прокурора секретар като разгледа докладваното от съдията П.Петрова в.ч.гр. дело N` 554 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.413 ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Кредито” ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез процесуален представител адв.Н.Р., против Разпореждане № 261129/20.10.2020 г. по ч.гр.дело № 2670/2020 г. на Районен съд-Враца, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против А. И. А. от гр.Враца, за следните парични вземания: сумата 239,46 лв. – такса за експресно разглеждане на документи и сумата 105 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране.

В жалбата се поддържа, че в атакуваната част разпореждането е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Навеждат се доводи, че претендираните вземания нямат неравноправен характер по смисъла на чл.143 ЗЗП и чл.3 от Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993 г., както и че съобразно чл.145 ЗЗП и чл.4 от Директивата при извършване на преценката относно неравноправността на клаузите следва да се вземат предвид видът и стоката на услугата – предмет на договора, всички обстоятелства по сключването му, както и всички останали клаузи от договора или друг договор, от който той зависи.

В жалбата се посочва, че претендираните разходи и такси за извънсъдебно събиране на задълженията са следствие на виновното неизпълнение от страна на заемателя и са такси за допълнителни услуги, поради което начисляването им е допустимо съгласно чл.10а ал.1 ЗПК, а разпоредбата на чл.19 ал.3 ЗПК изрично ги изключва при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита.

Навеждат се доводи, че и таксата за експресно разглеждане на документи е уговорена съгласно принципа на свобода на договарянето, както и ,че начисляването й също е допустимо съгласно чл.10а ал.1 ЗПК.

Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането на първоинстанционния съд в обжалваната част и за издаване на заповед за изпълнение за всички претендирани суми със заявлението по чл.410 ГПК.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения едноседмичен срок и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството пред

Районен съд-Враца е образувано по заявление на „Кредито” ООД гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника А. И. А. от гр.Враца.

В т.9 от заявлението се сочи какви вземания се претендират. Претендира се и присъждане на законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски за заповедното производство. Посочено е, че така претендираните суми произтичат от неизпълнени задължения по Договор за потребителски кредит № OL00005206/30.10.2019 г.

Като обстоятелства, от които произтича вземането, в т.12 от заявлението се сочи, че на 30.10.2019 г. А. И. А., като заемател, е сключила Договор за потребителски кредит № OL00005206/30.10.2019 г.Твърди се, че заемодателят е изпълнил задължението си по договора като е предоставил на заемателя сума от 800 лева, а клиентът е поел задължение за връщане на заетата сума за срок от 5 месеца, ведно с дължимата договорна лихва. Посочва се, че при подаване на документите за отпускане на заема А. И. е поискала допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката, като се е съгласила да заплати за това такса във фиксиран размер от 239,46 лв. Сочи се, че съгласно договора при забава на плащането на погасителна вноска заемателят дължи разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочените задължения, представляващи направени разходи за изпращане на смс-и, провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения, като общият размер на начислените разходи и такси за извънсъдебно събиране е 105 лв. Твърди се, че до последната падежна дата длъжникът не е извършил нито едно плащане по договора, поради което дължи и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Към заявлението е приложен описания в него Договор за потребителски кредит № OL00005206/30.10.2019 г.

С Разпореждане №

261129/20.10.2020 г. районният съд е уважил частично заявлението, като е постановил издаване на заповед за изпълнение за следните парични вземания: сумата 800,00 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2020 г. до окончателното изплащане на главницата; сумата 79,53 лв. – договорна лихва и разноски по делото 341,32лв. съобразно уважената част от заявлението. Със същия съдебен акт е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: сумата 239,46 лв. – такса за експресно разглеждане на документи и сумата 105,00 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране.

При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

В производството по издаване на заповед по чл.410 ГПК съдът следи за наличието на следните предпоставки: дали вземането е за парични суми или заместими вещи, респ. за предаването на движими вещи, и искът да е подсъден на районния съд; за съответствие на заявлението с чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2