Решение № 533 от 13.08.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. София , 13.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на пети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Дончева

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело № 20211001000028 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 72805/21.07.2020 г., подадена от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, гр. София, ул. „Алдомировска“ № 114 чрез ю.к. С.

Ц. срещу решение № 893/25.06.2020 г., постановено по търг. дело № 1975/2019 г. по описа на Софийски градски съд (с допусната поправка на очевидна фактическа грешка с решение по същото дело № 260039/21.09.2020 г.), с което: - прието е за установено на основание чл. 439 ГПК вр. чл.

124 ал. 1 ГПК по предявени искове от „Добрич мел“ ЕАД, с ЕИК:130933387, „Красен ММ5“ ЕАД, с ЕИК:130933405, „Добруджа мел“ АД, с ЕИК:130933227 срещу жалбоподателя, че неговите вземанията солидарно срещу дружествата за общо 44 515.43 лв., от които: 41 769.77 лв. - лихви, дължими по чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ р. II, т. 5 от договор № 44/26.02.1999 г., р. II, т. 5 от договор № 95/26.04.1999 г. и анекс от 03.11.1999 г. за периода от 26.02.1999 г. до 30.07.2000 г., и за 2 745.66 лв. - лихви по договор № 44/26.02.1999 г. и договор № 95/26.04.1999 г. и анекс от 03.11.1999 г., присъдени с решение № 44/10.05.2004 г. по гр. д. № 1181/2000 г. на ОС - Перник, решение от 17.02.2006 г. по гр. д. № 1699/2005 г. на САС, и решение № 1024/18.12.2006 г. по т. д.

№ 596/2006 г. на ВКС, за които е издаден изпълнителен лист от 22.01.2008 г., са погасени по давност; - държавната агенция е осъдена да заплати на всяко едно от ищцовите дружества сумата от 1 866 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, а на „Красен ММ5“ ЕАД и сумата от 1 780.62 лв. – разноски за заплатена държавна такса.

1

Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения в подкрепа на твърденията си, че спрямо решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС и съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване, образуването на изпълнителното производство прекъсвало давността като по време на изпълнителното производство давност не течала, както и изп. дело № 20151110400797 по описа на PC - София, било образувано след постановяване на ТР №2/2015 на ВКС, т.е. срокът по чл. 110 от ЗЗД не бил изтекъл, от което следвал извода, че вземанията на държавната агенция към дружествата-длъжници не били погасени по давност. Поради това, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции. Оспорва присъдените в полза на ищците съдебни разноски като прекомерни и моли въззивния съд да ги намали. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК всяка една от насрещните страни - „Добрич мел“ ЕАД, „Красен ММ5“ ЕАД и „Добруджа мел“ АД е подала отговор чрез адвокат А.П. от АК - Перник, с който оспорва въззивната жалба като недопустима и неоснователна, поради което моли въззивния съд да я остави без разглеждане, евентуално – без уважение като потвърди обжалваното решение, както и претендира присъждането на разноски съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание през въззивния съд жалбоподателят Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, гр. София чрез ю.к. С. Ц. поддържа въззивната си жалба и направените с нея искания. От своя страна, въззиваемите дружества чрез адвокат А.П. от АК – Перник оспорват жалбата като неснователна и поддържат исканията, направени с отговора и изложените в него съображения. Страните са представили и писмени защити.

Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество - за основателна, поради следните съображения:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба вх. № 117653/30.09.2019 г., подадена от „Добрич Мел“ ЕАД, „Красен ММ5“ ЕАД и „Добруджа Мел“ АД срещу Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, гр. София.

В исковата молба се твърди, че на 22.01.2008 г. въз основа на решение на ОС-Перник, постановено по гр. д. № 1181/2000 г., на решение по гр. д. № 1699/2005 г. на САС и на решение на ВКС по т. д. № 596/2006 г. в полза на ответника ДА Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, гр. София против ищците, като солидарни длъжници бил издаден изпълнителен лист за сумата 44 515,43 лева, от която: 41 769,77 лева - лихви, дължими по чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ, р. II, т. 5 от договор № 44/26.02.1999 г., р. II, т. 5 от договор № 95/26.04.1999 г. и анекс от 03.11.1999 г. за периода от 26.02.1999 г. до 30.07.2000 г., и за 2 745.66 лева - лихви по договор № 44/26.02.1999 г., договор № 95/26.04.1999 г. и анекс от 03.11.1999 г.

Въз основа на молба от 28.02.2008 г. и изпълнителния лист от 22.01.2008 г. Агенцията образувала против дружествата–ищци изпълнително производство - изп. дело с № 20081110400055 по описа на ДСИ при СPC, което с постановление на ДСИ от 07.09.2015 г., на основание чл. 433, 2 ал. 1, т. 8 ГПК, било прекратено, а ДСИ отбелязал върху ИЛ, че прекратителното постановление е влязло в сила на 20.10.2015 г. С постановлението от 22.10.2015 г. съдебният изпълнител вдигнал всички наложени запори и възбрани и изпълнителният лист бил върнат на взискателя (ответника) през м. 11.2015 г., като ДСИ отбелязал, че последно изпълнително действие по това изп. дело било извършено на 10.05.2013 г.

Ищците твърдят, че въз основа на същия изпълнителен лист на 18.11.2015 г. по молба ответника срещу ищците било образувано ново изп. дело с № 20151110400797 по описа на ДСИ при СPC, като новото изп. дело било към момента със статус на активно.

Ищците смятат, че не дължат изпълнение по новообразуваното изпълнително производство по изп. дело с № 20151110400797 по описа на ДСИ при СPC, тъй като вземанията за посочените в съдебните решения и изпълнителния лист от 22.01.2008 г. суми са погасени по давност – новонастъпило обстоятелство, по смисъла на чл. 439, ал. 2 ГПК, след влизане в сила на изпълнителното основание, обуславящо и правния им интерес от предявяване на настоящия иск.

Сочат, че изпълнителният лист е издаден на 22.01.2008 г., а изп. дело № 20081110400055 било перемирано на 07.09.2015г./20.10.2015 г., като правните последици от перемпцията били изоставяне и обезсилване на всички предприети изпълнителни действия от образуването на дело до датата на фактическото перемиране, в т. ч. и на евентуално спиращи или прекъсващи погасителната давност такива, извършени през периода между 22.01.2008 г. и 07.09.2015г./20.10.2015 г.

Според ищците, вземанията по изпълнителния лист са погасени с изтичането на тригодишна погасителна давност, тъй като са вземания за лихви, но дори да се приеме, че по отношение на тях е приложима общата 5 годишна давност, то те са погасени и с изтичането й. Сочат, че давността е започнала да тече от датата на издаване на ИЛ - 22.01.2008 г., текла е без спиране и без прекъсване от тази дата до 18.11.2015 г. когато било образувано новото изп. дело № 20151110400797 на ДСИ при СРС, а по отношение на посочените в изпълнителния лист и исковата молба вземания, погасителният ефект е настъпил още на 22.01.2011 г., съответно - на 22.01.2013 г.

Предвид изложеното, ищците искат да бъде признато за установено, на основание чл. 439 ГПК, че не дължат на ответника изпълнение по изп. дело № 20151110400797 на ДСИ при СРС, образувано по изпълнителен лист от 22.01.2008 г., за сумата 44 515,43 лева, от които 41 769,77 лева - лихви, дължими по чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ, р. II, т. 5 от договор № 44/26.02.1999г., р. II, т. 5 от договор № 95/26.04.1999 г. и анекс от 03.11.1999 г. за периода от 26.02.1999 г. до 30.07.2000 г. и 2 745,66 лева - лихви по договор № 44/26.02.1999 г. и договор № 95/26.04.1999г. и анекс от 03.11.1999 г., поради погасяването на вземанията по давност. Претендират разноски.

В срока за отговор на исковата молба ответникът Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, гр. София оспорва предявените искове. Не оспорва твърденията, че в негова полза против ищците има издаден изпълнителен лист от 22.01.2008 г., въз основа на който е образувано изп. дело по описа на ДСИ при СPC срещу ищците и че същото е прекратено от ДСИ на осн. чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК. Не оспорва и твърденията, че въз основа на същия изпълнителен лист било образувано ново изп. дело срещу дружествата с № 20151110430797 по описа на ДСИ при СPC, което е активно и към настоящия момент.

3

Според ответника в случая погасителната давност многократно е била прекъсвана, тъй като след образуване на изп. дела взискателят предприемал изпълнителни действия за събиране на посочените суми, присъдени със съдебните решения, като многократно отправял молби за предприемане на изпълнителни способи срещу ищците и насочване на изпълнението – за налагане на запор или възбрана, извършване на опис и оценка на вещи, насрочването и извършване на продан. Предвид изложеното иска да бъдат отхвърлени предявените искове.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че в случая са предявени отрицателно установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, което са процесуално допустими и правилно са били разгледани по същество от първоинстанционния съд, с оглед на което решението се явява допустимо, а относно законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят, че на 22.01.2008 г., въз основа на влезлите в сила решение № 44/10.05.2004 г. по гр. д. № 1181/2000 г. на ОС Перник, решение от 17.02.2006 г. по гр. д. № 1699/2005 г. на САС и решение № 1024/18.12.2006 г. по т. д. № 596/2006 г. на ВКС, в полза на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, гр. София е издаден изпълнителен лист против ищците „Добрич Мел“ ЕАД, „Красен ММ5“ ЕАД и „Добруджа Мел“ АД за солидарното им осъждане на платят на държавната агенция сумата 44 515,43 лева, от които:

41 769,77 лева - лихви, дължими по чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ, р. II, т. 5 от договор № 44/26.02.1999 г., р. II, т. 5 от договор № 95/26.04.1999 г. и анекс от 03.11.1999 г. за периода от 26.02.1999 г. до 30.07.2000 г. и 2 745,66 лева - лихви по договор № 44/26.02.1999 г., договор № 95/26.04.1999 г. и анекс от 03.11.1999 г.

Установява се от представените в първоинстанционното производство писмени доказателства, че на 28.02.2008 г. държавната агенция, въз основа на изпълнителния лист от 22.01.2008 г. е поискала от ДСИ да образува против длъжниците изпълнително дело и по описа на ДСИ е образувано изп. дело с № 20081110400055.

С молбата на държавната агенция е направено искане да се приложат следните изпълнителни способи - запори върху банковите сметки на длъжниците; запори върху техни движими вещи и вземания; възбрани върху недвижими имоти на длъжниците.

От представеното копие от изпълнително дело № 20081110400055 по описа на ДСИ се установява, че: са изпратени призовки за доброволно изпълнение на длъжниците; са изпратени съобщения до търговски банки за налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците и са наложени запори и върху притежавани от тях МПС.

Видно от данните по изпълнителното дело на 13.05.2013 г. в канцеларията на ДСИ е постъпила молба от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, гр. София с искане изп. дело № 55/2008 г. да бъде присъединено към изп. дело № 30173/2013 г. по описа на ДСИ, като на 18.05.2013 г. съдебният изпълнител е написал, че уважава молбата.